Сега царството на дявола е достигнало разцвета си. Той се стреми да улови в мрежите си избраниците. Този процес е започнал отдавна, развива се и се разраства.
Господ ще отдели Своите чрез скърби, ала едновременно с това иска да ги запази и от по-страшните язви, на които ще бъде подложено цялото останало човечество. За нас е най-добре да се предадем на волята Божия, за да бъдем като ладийка в морето.
Съдът ще започне от дома Божий - от Църквата. Така Господ очиства Своите. Нас Той избавя с малки скърби и смекчени бедствия.
Царството на дявола се крепи на лъжа и насилие. Когато хората усетят докъде са стигнали и какво са изгубили и стигнат до задънена улица, когато се разрушат всички идеи, ще настъпят големи бедствия. Тогава ще се обедини човечеството и именно в този момент ще се яви антихристът
.
Антихристът не е дявол, а носител на злото, прикрито с добро - Ред.
Властта на антихриста ще започне от Църквата.
Църквата на бъдещето е в любовта.
Мъките на ада са мъките на отхвърлената любов и мъки за това, че на Божията Любов грешниците са отговорили с ненавист. Любовта им към Бога ще бъде тяхната мъка. Те ще виждат Неговата любов и ще страдат от своето недостойнство.
Господ преди вековете е знаел пътя на всеки. По-слабите Господ ще вземе. Силните ще получат мъченически венец и с висотата на своето мъченичество ще надминат първомъчениците.
Само онзи, който се грижи за очистването на своето вътрешно “аз”, който създава в себе си Царството Божие, ще види мрежите на антихриста. Трябва да укрепваме духа си, съзнавайки ясно какво ни очаква, а от друга страна - трябва да виждаме във всичко Божия Промисъл.
Съвременните постижения сами по себе си не могат да ни погубят като знаем, че начало и край на всичко е Бог. Откритията извършва човешкият разум, даден от Бога.
Дяволът е лъжец и човекоубиец, а Господ употребява и неговото зло за спасението на човека.
Нищо в земния живот, никакви страдания не струват колкото блаженствата на бъдещия век.
Чрез злото Господ извършва добро, водейки човека към бъдещия век.
Господ е казал: “Пазя ви като зеница на окото”.
Дяволът е съборен от небето и Господ е определил на човешкия род да наследи небесните обители. Затова дяволът ни завижда със страшна завист.
Завистта е изцяло дяволско дело и ни прави негови съучастници.
из Българското православие
