За мартениците се пише ежегодно в навечерието на първи март. Но те вече много години се развиват като сезонен бизнес и се обръща внимание преди всичко на външните им ефекти. Традиционното в тях беше сериозно пренебрегвано, но от 2-3 години се забелязва възраждане на интереса към автентичния им вид. И все пак остава нещо, което е на път да бъде покрито с праха на забравата. Това е преданието за прабългарския им произход, което до преди 3-4 десетилетия беше достатъчно запазено и ежегодно припомняно.
То ни съобщаваше, че мартениците са били донесени на прабългарите от две лястовици, като поздрав от далечната родина. И именно тях (две лястовици с мартеници на шиите) виждахме изобразени на повечето поздравителни картички, които хората си изпращаха в навечерието на първи март.
След като в продължение на години събирам всичко писано за мартениците, вече мога да заявя, че в преданието за тях се съдържа историческа информация, която е не само интересна, но и достойна за вниманието на моя народ.
Събраните материали дадоха възможност не само да бъдат поставени интересни въпроси, но и на повечето от тях да се даде не само логичен, но и МНОГО ВЕРОЯТЕН отговор.
Те са:
1. Защо ги има САМО в България вече цели тринадесет века?
2. Наистина ли традицията идва от прабългарите?
3. Защо са само два цвята, и то именно тези?
4. Защо лястовиците са две, а не една или повече от две?
5. Какво е предназначението на пискюлите?
Тръгвайки по историческите сведения, установяваме, че изясняването на тези въпроси върви по-естествено, ако поне в общи линии припомним времето, в което стават събитията.
След опитомяването на коня в края на четвъртото хилядолетие преди новата ера на територията между Китай и Атлантическия океан се развива така наречената индоевропейска цивилизация. Конят играе изключителна роля и е обожествен. И все пак, като най-характерна черта на тази цивилизация археолозите изтъкват така наречените древноямни погребения - загиналите воини са били погребвани в проста правоъгълна яма, подът на която бил посипвай със стрит БЯЛ варовик (и днес в Китай траурният цвят е белият, символизиращ "отвъдния" - "чистия" свят). Самият воин е бил посипван с ЧЕРВЕНА охра.
През шести-седми век от новата ера индо-европейската културна общност почти напълно се е разпаднала на племена и езици. Част от тази общност са и племената, влизащи в състава на обединяваната от Кубрат Велика България. Обществото е било разделено на три касти, всяка от които е имала и присвоено само за нея цветово обозначение: червеният - за хана и воините; белият - за жребците; черният или кафявият (цветът на горната земя) - за всички останали (производителите на материалните блага). Разпадането на индоевропейското общество не подминало и Велика България, която без друго се е състояла от различни племена. Аспарух и неговите воини (червените) и кастата на жреците на езическата религия (белите) се оттеглили на запад и се настанили в Онгъла. Макар това да е била територия, изоставена от гърците преди повече от столетие, Византия е реагирала. Историците пишат, че когато Константин IV Погонат научил за настаняването на варвари на византийска територия, той така се разгневил, че на 18 март 681 година напуснал провеждащия се църковен събор и организирал светкавичен поход за тяхното прогонване.
Оттук нататък следват цяла поредица от чудеса:
1. Две лястовици донесли на прабългарите мартеници от Родината.
2. Императорът напуснал армията си в решителен за нея момент.
3. КОННИЦАТА разпространила слух, че императорът бяга и БЕЗ ДА Е ПРЕСЛЕДВАНА - "побягнала".
4. След нея побягнала пехотата.
5. Аспаруховата конница излязла и съсякла императорската войска.
Как трябва да се разглеждат тези сведения?
Като биологичен вид лястовицата не притежава качества да пренася "пратки" като гълъбите. Очевидно става въпрос за условно понятие. Когато наши съвременни военни говорят за изпратени напред "очи" и "уши" или за заловен "език" - обяснения не са нужни. "Лястовиците" на прабългарите са били пратеници, донесли важна вест, "написана" на широко практикуваното в древността възлово писмо - "кипу"! С цел за секретност писмото е било разделено върху две върви и прочитането му е ставало възможно само след като те отново се оплетат. Цветовете на вървите съответстват на цветовете на воините (червеният) и на жреците (белият). Всяка "лястовица" е носела по една връв (половин писмо) и се е движела по различен маршрут, което е лишавало противника от възможността да узнае текста на съобщението при евентуалното залавяне на единия от вестоносците.
За прочитането на съобщението е било необходимо всяка връв да има обозначено начало (или край). Това се е постигало чрез намиращия се в единия й край пискюл - няколко витаи от самата връв, завързани в близкия им край и срязани - в далечния.
Във византийската армия и конницата, и пехотата са се състояли от наемници. Конниците са били набирани от "конните" племена, обитаващи северното Причерноморие, следователно между тях е имало предостатъчно прабългари, олицетворяващи Родината. Не допускам, че би затруднил някого въпросът на чия страна са били симпатиите на конницата.
"Лястовиците" не са могли да бъдат една, защото и връвта ще бъде една, и разчитането й - безпроблемно. Увеличаването на броя им на повече от две би създало забележимо движение на хора и би довело до залавянето на някои от тях.
Оттук нататък разплитането на загадката може да върви от само себе си.
Съгласно уговорката конницата е разпространила деморализиращи слухове и е симулирала бягство. Подготвена вече за излизане (а не за продължителна отбрана), конницата на Аспарух е излязла бързо и е разгромила византийската армия, която ВЕЧЕ е била бягаща.
Но! Предлагайки някаква хипотеза, без да губим желание да останем почтени към читателите, трябва да разгледаме и обратната версия: че действително лястовици са донесли на прабългарите шарени дрънкулки, символизиращи настъпването на пролетта.
Боже мили! Какви лястовици толкова на север, и то преди първи март?! И кому би хрумнало да се радва на пролетта, когато се е знаело, че не след много срещу тях ще се появи най-силната армия на ранното средновековие, и то в неизвестен още състав.
Та кой би могъл да гледа идва ли пролетта, или не идва, когато насреща с византийската армия е идвала смъртта и готвейки се за нея, денонощно са градели защитните съоръжения и са трупали храна и оръжие.
И накрая: прабългарски ли е обичаят?
ДА!Ако идваше от траките или славяните - щеше да го има у поне още един народ.
Във всеки случай едно е сигурно: на шиите си "лястовиците" са донесли вест, от която е зависело ще се роди ли новата държава и ще съществува ли. Връзването на двуцветната връв е започнало да се повтаря ежегодно в памет на великото събитие. В МЕСЕЦА, В КОЙТО СЕ Е СЛУЧИЛО и в който заедно с пролетта се е раждала и България.
Спас СПАСОВИзточник:
http://www.stranicata.com/snd/martenicata.htmHorus:
Някъде бях чел по-достоверна и хубава теория. Ако някой знае да каже 