Автор Тема: Легенда за Витоша  (Прочетена 22468 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Легенда за Витоша
« -: Декември 05, 2005, 21:48:50 pm »
Една легенда за Витоша от форума на all.bg:

Имало едно време една голяма война между две такива цивилизации - Митринците срещу (ако не се лъжа) Хиперборейците,та тия с огромното си знание предизвикали страшен катаклизъм, и тогава пред унищожението, за да не се загуби знанието построили "планина", свещенна, която се казвала "Ветежда" или "Витезда". Което е Витоша днас. Легендата казва, че по-късно оживялите разнесли знанието и тласнали към развитие траките и ария. Само легенда. Но е интересно, че в доста по близки до нас години Витоша и околия стават мала Света Гора - изключително мощен духовен център. За който удивително малко хора знаят!!! Днешните историци слагат това към легендите защото според "слуховете" Мала Света Гора е била доста голяма 800 манастира, наистина звучи невероятно...

Дали няма капка истина?


Случайно някой да е подучувал нещо :P ;)

Heinie

  • Гост
Re: Легенда за Витоша
« Отговор #1 -: Декември 06, 2005, 19:56:27 pm »
Аз знам, че манастирчето "Св. Мина" край кв. Бенковски е един от тези манастири, което е било възстановено след османското нашествие. Мястото е много хубаво, но след като Славчо Христов наля пари и го превърна от уединено и скътано местенце в грамадна камара от бетон, сгради и магазини, вече не е същото. Но 800 ми се струват много. Виж, едно 100 е напълно възможно, та Софииско поле е голямо...

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Легенда за Витоша
« Отговор #2 -: Декември 11, 2005, 14:30:38 pm »
Може и 800 да са били, като се има предвид, че за манастир тогава е можело да се брои и една черква с къща и двама-трима послушника. Така или иначе, през втората българска държава наблюдаваме мощна културна дейност из мала Света гора, от която са запазени доста интересни книжовни и художествени образци...

По принцип Витоша е доста тясно свързана с климата на София - малко столици в света имат такъв благодатен източник на чистота. Петър Дънов доста обстойно е обикалял из тази планина и е посочвал свещени места, които последователите му почитат и до днес. Той е предрекъл, че дейността на Братството постепенно ще се изнесе от София към планината - процес, който днес започва да се усеща. Сега към Бистрица и Железница започва да действа нова версия на Изгрева - квартал, в който най-отдадени последователи да се оттеглят от ниските вибрации на града и да се занимават със своето учение...

Ако ви е интересно, разходете се някоя ранна съботна утрин към Симеоново; след Равноденствие там ще срещнете белите весели групи на дъновистите. Тръгнете след тях и вижте на какви интересни местенца по склона на планината ще ви отведат...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША
« Отговор #3 -: Ноември 21, 2008, 15:16:43 pm »
Даденото е пак от книгата на Милан Миланов - "Тайните подземия на Б-я"


"Спирам се на интересен запис от автентичен ръкопис, публикуван в част първа на книгата "Тайните съкровища в Б-я" от В. Божиков и Н. Янков - 1999 г., изд. "Сфера".
Изложеното в ръкописа ме е впечатлило, решавам да го прочета на Учителя и да го попитам за неговото мнение.

...


МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША

"Този документ пази тайната на Великия Римски музей, единствен по рода си за времето, когато е била Римската империя. Тази тайна трябва да се пази, защото този музей може да попадне в ръце, които да заличат онова, що са създали ръцете на много прочути гравьори и художници.
Четейки тези редове, човече божи, ти трябва да знаеш, че тази тайна е съхранена досега благодарение божията воля, и клетвата божия не щади никого, който посегне на тези съкровища. Бог е свидетел на страшни наказания, сполетели алчни люде, що престъпят божията клетва. Но, човек божи, що четеш тези посания, пади тайната и не посвещавай тайни господни никому освен на богослужители и само верен човек що може да запази тайната за вечни времена.

Който влезе в подземния дворец, да влезе с Божие днание и без зли умисли, що много люде таят в душите си. Да бъде наказан с всички страдания и мъка онзи, който не спази закона Божи...тези страшни писания.

Входа на Великия римски музей е в планината що е близо до крепостта на Сердите, на югозапад от крепостта на високото е Великият камък... той ще ви служи при търсенето. На 10 разкрача от водопада отгдето точно пада водата, на северозапад от течението има огромна пукнатина. В основата си е широка 3 разкрача, а в горния край има 2 разкрача. Края на пукнатината ще ви насочи към входа на музея. Той е много тесен и човек трудно минава. Засипан е с много камъни и пръст, но е засипан в началото и при добро желание и с много труд ще стигнете до мраморните врати. Когато се спуснете надолу в дупката, ще ги откриете. Дупката е тясна до 10 разкрача, след това става широка и ще ви отведе до голямо преддверие с широка мраморна врата.

От външната страна на входа на музея можете да се ориентирате по това, че от двете страни на голямата пукнатина има образи на демонски глави на скалата от страната на скалата към камъка, откъм реката ще видите на височината на заклещения камък две демонски глави. Всичко таво е работено в триъгълна форма. Двете глави са вкопани в стената и са една до друга. От другата страна на пукнатината, откъм реката, ще видите наравно с основата друга демонска глава в триъгълна форма. Образът е много по-малък от останалите два. Намерите ли тези знаци, ще ви бъде лесно да откриете входа на Великия Римски музей.

Великият музей е от времето, когато в подножието е била гробницата на Сайавел. Той е облицован с цветен мрамор, докаран от рудниците на Вратица. Ето и пълно описание на Великия Римски музей.Влизайки през червената мраморна врата, ще се намерите пред стълбище от 700 стъпала, което е от чист бял мрамор. Ще видите, че на всяко 50-то стъпало има площадка с огромни мраморни статуи, които държат светлината на слънцето. Свода на стълбището надвишава 20 разкрача височина. На най-долната площадка, гдето свършва стълбището с 20-те статуи, ще видите огромен синкав Богинс, пазен от двете страни от огромни Динаиди. Огромна метална врата ще се изпречи пред вас. Влизайки през нея, ще останете слисани от красотата на цветната зала на музея. Всички видове мрамор що е съществувал и се е знаел на времето е служил за облицовка на залата.



Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША
« Отговор #4 -: Ноември 21, 2008, 16:32:22 pm »
 Залата на мраморните Богове е тази зала, защото както казах, е сътворена от много цветен мрамор. Колоните, що са пръснати по голямата площ на залата са от различни цветове мрамор и на всяка ще видите глави на много Богове и част от тържествата на Хорнис. Мозайката е от подредени мраморни части с различни цветове и между тях пуртинов прах в много цветове. Грамадна висулка казва за времето преди да бъде направена пещерата за музей. В залата на дъното, към изток са двете грамадни халки, които издърпвайки надолу ще ви изведат във втората зала - ІІ. Тази зала е по-тясна. Тук ще можете да видите историята на всички римски рудници, съществували по това време. Грамадна карта, излята от златен примес ще видите в началото на залата. Размерите са 5 на 5,5 разкрача. На нея са всичси римски селища за времето си. Жълтите златни точки показват златните рудници. В тази зали ще видите всички видове руди, добивани по времето, когато е бил сътворен музеят. Грамадни късове чисто злато говорят, колко богати са били рудниците, когато са ги работили римляните. В източната част на залата има естествен холомск с грамаден къс злато. Безбройни сандъци ще видите с надписи и експонати, приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните. Факлите по стените на залата са от кост, която свети в светлина със зеленосин цвят. Влизайки това ще ви се стори ужасно страшно, защото самите фигури са по стените, свода и пода, ще ви осветят, но ще свикнете. Човешките фигури, които блестят на западната стена са наистина ужасни и страшни за гледане. Знайте, че те не се движат, както ще ви се стори. Само уплахата ви и веталическата наредба, съчетана с два човешки трупа с еднакъв цвят ги прави движещи се, излъчването на труповете, направено с червен и зелен балсам ги прави привидно движещи се. Знайте, че ако проговорите в залата, то в продължение на часове ще чувате звуци. Тогава ще ви се стори, че тези образи що са по стените и таваните се движат и издават звуци, които могат да подлудят всеки, който влезе тук. Различни дълбоки отвори като фунийки има в тази зала- Като се издаде звук той отива и се връща обратно от тези отвори. Тове е смесване на звукове. Трябва да се мълчи, когато се влиза в залата. Страшно е в тази зала, колкото и да знаете писанията. Нужно е и обувките да не тропат. На южната страна на залата има мраморен престол с халки на облегалката. Една халка има и между краката. Като седнете с двете ръце натиснете халките надолу и издърпайте средната до клина да се заклини. Като сторите това, ще се намерите в средната от петте галерии на най-голямата зала на музея.

Залата на животните. Тази зала е със 120 разкрача широка и 7 разкрача висока. Ще видите безброй малки и големи подредени мраморни квадрати. На всеки има по едно животно, изработено от масивно злато. Златните животни и птици са над 260, изключая нощната страшна птица, намираща се в северната страна. Тя е от кост. Очите на животните са диаманти, донесени от Рим. Огромен гущел в естествена големина е в средата на залата. Той е изработен от много метали. Граадата му е 3 разкрача. За тайнствения вход на друга зала е нужно езчезването на един зъб. Така ще отворите стълбището към другата зала на златните открития. В края на всеки мраморен квадрат има парафинен куб. Съдържанието е писано на кожа и казва произхода на животното, тежестта и големината му, мястото където е убито, кой го е убил и кой го е сътворил от чисто злато в сегашния му вид. Внимавайте, защото всеки четвърти квадрат по пода на залата е осов и ще ви отведе в подземната река, откъдето никой не може да излезе.

Залата на златните украшения - ІV. Тя е като тази на животните, 4750 изработени златни предмета лежат в каменни сандъци. Ще ви се стори чудно, че тези сандъци са споени с пода. Но и тази тайна ще ви открия. Грамадните топки са нитове, а желязно въже, запоено в топките отива д другата зала, на златните монети и църковни изделия. В края на всяко въже има халка, която не позволява да бъде повдигнат, изместен или отварян.

Когато влезете в зала V, ще можете да отворите сандъците. Тук има оръжия и златни стрели - Венвора. Същите са слагани в златна баня след направата. Само жреците на императора са ги имали. Между златните украшения ще видите 70 сандъка със златни статуетки от тържествата на императора. За да ги разгледате и подредите точно , е нужно да се наредят в шахматен ред, както е в описанието. Украшенията до стените са като тези в сандъците, но за разлика от тях, те са единични, без дори да ги има в друг музей в Рим. Всички, които видите на мраморните стени са изработени в подземния рудник Ноленас в Гърция, към Атина. Сандъците от червен мрамор са изработени в подземния двор край крепостта на Сердите, а тези в зелените, са от рудника Сухасо, край Рим. Всеки сандък има документ с броя на предметите, произхода и името на майстора, който ги е сътворил. Забележете, че в залата пода е подреден шахматно, всеки втори квадрат е осов и ако стъпите в такъв ще се простите с живота си долу, в бездната. Внимавайте! Грамадният сандък от бял мрамор със змийска глава, е хранилище на силна отрова. Тя е вечна. Ако посегнете и отворите този сандък, цялата зала ще се изпълни с червен прах и всичко живо що е там, ще падне веднага от моментална смърт. Помнете, че в залата, на западната страна има една плоча с кръст около разкрач. Тя се натиска и отмества. Ако отместите плочата, когато сандъка е отворен, за кратко време всички зали ще се изпълнят с червен дим и ще бъде невъзможно да се влезе в музея за дълго време. Внимавайте!Само при опит за заграбване на музея от лоши хора сторете това. Може да се спасите, ако влезете в колона ІV. Тя се отваря по загадъчен начин... но като отворите вратата, ще се намерите на стълбище, което ще ви изведе навън от музея.




Има продължение...
« Последна редакция: Ноември 21, 2008, 16:40:32 pm от хадзапи »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: Легенда за Витоша
« Отговор #5 -: Ноември 23, 2008, 02:04:25 am »
хадзапи, дълбоко оценявам времето което ни отделяш, за да преписваш всичко това на ръка (едва ли някой разбира по-добре от мен, знам от личен опит какъв чанч е), затова нека ти кажа нещо за тези две книжки и третата, която предстои да излезе. Дано ти спестя малко труд, почти съм сигурен че ще е напразно като казвам всичко това, щото практиката го доказва, но трябва да го кажа най-малкото и заради другите четящи.

Така се случи че си купих том 1 от поредицата още на следващия ден след като излезе. Просто синхроничност. Скочих като ужилен като видях заглавието по лични причини. Веднага изтърчах и я взех ентусиазиран, без дори да погледна съдържанието. Само прочетох задната корица. Известно време престоя без да я почна - понякога обичам така - да си удължавам удоволствието и пред-еуфорията, когато знам че имам нещо качествено за четене.

Започнах я това лято и я прочетох за 4-5 дни. Беше невероятно разочарование, трагична е. В денят, в който я почнах, "случайно" ми дадоха вестник, не щеш ли - с интервю на Миланов. Доста странно, а? Аз не пипам вестник по никакъв повод, но този път ми го дадоха едва ли не отворено точно на тази страница. Там нашият човек казва, че всичко е художествена измислица обединена в поредица от книги. Всъщност няма никакъв учител-отче, никакви пещери, и о ужас - никакви роботи ;D

Цялата "информация" в книгата е натъкмена след години записки от ченълинг с две контактьорки (можеш да видиш кои - пише ги на първа страница на книгата: "Благодаря на..."). Т.е., има 90% вероятност, информацията да е некачествена, каквато е тя за мен. Но какво е по-тъпото. Не ме интересува, че го е взел от друг и си прави история. Всеки го прави.

Тъпо е за читателя, който си мисли, че всичко в книгата е първа ръка инфо (защото оттам идва силата и въздействието на едно нещо все пак), т.е. - лично преживяване. А то не е. Само че на другите книги пише "роман", а в рецензията на тази: "Милан Миланов най-накрая решава да разкрие древни езотерични тайни". Аха, добре.

2-ро. Заглавието е невероятно спекулативно - "Тайните подземия на България". Никви такива филми. Човекът е задавал различни въпроси на контактьорките по различни теми, каквито и вие бихте задали на някой екстрасенс. Има огромна глава за пирамидите, за дискът от Фестос, за Троя и т.н. И по едно време човек си казва: "Какво по дяволите е това заглвие, откъде се пръкна?"

Тъкмо когато прочетох първият том, след няколко дни излезе и 2-ри. Разбира се - взех си го. Стана ми твърде интересна тенденцията за дезинформация в страната, за да я пропусна. Непременно ще си взема и 3-ти том когато излезе. Та 2-ри том е също толкова зле. Доста превзети и излишни диалози, пак почти нулева връзка със заглавието. Да не говорим, че в книгата има дублирани около 30 страници - грешка на печатницата може би - нещо недопустимо - веднага е трябвало да бъде изтеглена и оправена. Все пак не е евтина, 15 лева са си 2 книги на старо :P

Все пак няма нищо 100% зле или 100% добре. От двата тома се събират 2-3 детайла, които заслужават проучване или най-малко замисляне, аз лично ще го направя за себе си. Дано всеки открие нещо за себе си, за да не е без хич. За мен тези книги обаче си остават спекула и поръчка, защото има неща, които са пуснати нарочно, за да се види как ще реагира масата. Будната част, на която някои неща ще направят впечатление и някои няма да останат бездейни.

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Относно: Легенда за Витоша
« Отговор #6 -: Ноември 23, 2008, 20:40:36 pm »
Не всеки може да си позволи да даде по 15 лв. за книга, затова това, което е по-интересно от тях защо да не се препише за хората, които биха искали поне да прочетат нещо. А и това са все пак хипотези и от книги, които са излизали преди. Този автор Милан Миланов поне дава някои от заглавията на книгите, които е ползвал.  Това дали е истина нещо или не, нека си го решават самите четящи. На мен ми звучи интересно, защо да не се прочете от повече хора?! Все пак има много хубави приказки, за които нямаше да се знае, ако някой някога не ги е бил написал, събирал и отпечатал.

За Музеят под Витоша разказът е интересен, точно като описание на пещерата на Аладин - и тайнствено съкровище и приказно описание.

Просто в тези книги има интересни обобщаващи неща, които в други са дадени по-разхвърляно. Сами по себе си казват неща, които не са малко. Вадят се различни заключения, всичко си е лична преценка. На едни е интересно, на други - не. Аз пиша за хората, които имат интерес, а не могат да си намерят подобна информация на друго място. Който не му е интересно, просто ще подмине тези редове и ще чете това, което го интересува и което на него му е интересно.
« Последна редакция: Ноември 24, 2008, 00:14:29 am от хадзапи »

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Относно: Легенда за Витоша
« Отговор #7 -: Ноември 27, 2008, 10:43:35 am »


Така се случи че си купих том 1 от поредицата още на следващия ден след като излезе. Просто синхроничност. Скочих като ужилен като видях заглавието по лични причини. Веднага изтърчах и я взех ентусиазиран, без дори да погледна съдържанието. Само прочетох задната корица. Известно време престоя без да я почна - понякога обичам така - да си удължавам удоволствието и пред-еуфорията, когато знам че имам нещо качествено за четене.

Започнах я това лято и я прочетох за 4-5 дни. Беше невероятно разочарование, трагична е. В денят, в който я почнах, "случайно" ми дадоха вестник, не щеш ли - с интервю на Миланов. Доста странно, а? Аз не пипам вестник по никакъв повод, но този път ми го дадоха едва ли не отворено точно на тази страница. Там нашият човек казва, че всичко е художествена измислица обединена в поредица от книги. Всъщност няма никакъв учител-отче, никакви пещери, и о ужас - никакви роботи ;D

Н., и аз имах същите преживявания. Вестника, с който бе завит на колегата сандвича беше точно това интервю с Милан Миланов. Само като видях заглавието пощръклях. Дадох последните си пари да я купя. Тъй де, заглавието бе много обещаващо и си заслужаваше да се изгладува и геройски да понеса гнева на семейството.
И аз така- мислех, че имам нещо качествено за четене. Дрън-дрън!
Така и не я дочетох. Подарих я на хора, които никога не са чели за пирамидите, да диска от Фестос, за Наска, изобщо езотериката за тях е нещо непознато. Интересното е как се запалиха и доколкото знам май си купиха другите книги. Поне вече не мисля, че съм си вързала тенекия с тази книга и съм доволна как тя стана полезна :)
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: Легенда за Витоша
« Отговор #8 -: Ноември 27, 2008, 23:04:07 pm »
Радвам се, че не само аз съм я усетил по този начин :)

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Относно: Легенда за Витоша
« Отговор #9 -: Декември 04, 2008, 20:00:07 pm »
Продължението на легендата за музея.


"Зала V на ужасите, на мумиите и хербарея. Тя е с 2 цвята мрамор - зелен и син. Залата е около 150 разкрача широка. Свода е около 8 разклача висок. Влизайки в тази зала е нужно да не се изпада в ужас, а да се пази спокойствие. Хиляди човешки глави и тела в различна големина ще ви гледат от всички страни. Мумиите на хиляди хора в крайно умален вид ще ви гледат. Те ще ви покажат ужасните начини на римляните, чрез които са стигнали до това съвършенство - да се умали човек дотолкова, че да стане изрод голям колкото човешка ръка, без да измени физиономията и нормалните форми. В северната част на залата ще видите човешки трупове на поставки от мрамор. Тези трупове живи са залети, с течен хетевараст и моментално са замръзнали. Те са кристали и ако ги докоснете няма да знаете, че са замръзнали в дебелина на човешка длан над трупа. Тази безцветна течност е открита от жрецана водата Помарис. Труповете могат да бъдат върнати обратно към живот само с писанията оставени от жреца в парафинен куб до труповете. В южната страна на залата са подредени на поставки много човешки трупове. С тях са правени опити от великия жрец на Самодивската градина Бонивас. Ще изпитате ужасно чувство на студенина при гледката, която ще ви се открие. Човешки тела с присадени глави на животни. Най-ужасната гледка е човешки труп с присадена жабешка глава от рода на подземните жаби великани. Забележете, че очите на всички трупове и глави се движат и светят. Накъдето и да идете ще ви гледат, защото се движат от стъпките ви по мраморния под. Няма да забележите, че е мраморен, защото е покрит с човешки кости с различни цветове. Всичко това вещае ужасна тайнственост на тази зала на прочутия, но рядко виждан Римски музей. Ще видите много тела на мъже, жени, деца. Тези опити са ужасни и разстройващи - тела с животински крайници, глави на жени с уста на змей... Отвращението ще чувствате и от това, което ще видите в следата на залата - трупове с опити от рода на Досекс - хора с две глави. всичко това ще ви подтиска крайно много, но истината е такава, ще я видите, когато се озовете в тази зала. Всеки четвърти ден стените на залата пламват в синкав пламък, който не може да изгори и запали нищо. Тези стени запазват това, що е в залата хиляди години. Когато стените пламтят, в тази зала не е добре да бъде човек, защото ще изпадне в транс, при което може да получи нервно разтройство. Хората, изпаднали в транс стават гадатели и предричат онова, що става на стотици хиляди мили от тях. Но други биват зле и по-добре да не са живи. Пророците могат да предвидят бедствия за една луна напред, всичко е трудно да се опише, но трябва да кажа, че само когато изпиете... пред грамадната мраморна... чаша... ще можете да продължите. Трябва да ви кажа и това, че човек влязъл през мраморната врата на зала І не може да се върне обратно и излезе. Трябва да продължи и при опастност да излезе от колона ІV в зала ІV.

Зала VІ на златните монети и скъпоценни камъни. Тази зала е най-малка и няма да ви смае от начало. Но, забележете, че стените не са като стените на другите зали. Грамадни рисунки от камъни са храма на Бога лечител и храм на Слънцето. Всички видове, големи и малки, златни и сребърни монети, са подредени в сандъци. Всички видове големи скъпоценни камъни ще видите по стените в залата. Сандъците в северния край са пълни с монети, а гравираните 7 сандъка на средата на залата, са пълни с безценни камъни от цял свят. За да излезете от тази зала, е нужно да стъпите на двете плочи от лявата страна на залата. Едната плоча е бяла, а другата - червена. Така ще слезете в последната зала на музея - VІІ.

Смесената - назована е така, защото който влезе, ще види всичко онова, което е видял в предните зали, но в огромен брой. Залата е най-голяма. Влизайки в нея, първото нещо, което ще видите е сливането на много цветове мрамор като сияние. Нужно е да бъдат запалени всички фосфорни факли. Прекрасното съчетание на мрамора ще ви смае и удиви. На средата на залата ще видите мраморни колони от различни цветове и в средата саркофаг. На престол е основателя на музея, най-виден управител от рода Стелноволисконтевен - род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери. Не е нужно да разказвам какво ще видите в този зала, а ще кажа онова, което трябва да знаете. Предметите са пръснати в приятен вид в цялата зала. Онова, което не сте видели в предишните зали, ще видите тук и ще ви смае. Южният край на залата е облицован с чист бял мрамор. Няколко човешки фигури и много на животни са подредени една до друга. На тавана фигурите менят постоянно цветовете си, всяка поотделно и не в определено време. Получава се неповторима гледка. Колкото интересна, толкова и страшна е източната част на залата с птицата от чисто злато, голяма около 5 разкрача. Западната страна на залата е с изковани златни изделия. Там е коритото с жива вода. Единствена по рода си тази вода е чудотворна., както ще прочетеш в описанието. Една глътка от тази вода може да спаси човек, на когото предстои да се прости с живота. Но ако е писано, нищо не може да го върне. От западната част на залата ще имате нужда. Изходът на музея е там. на стената има картина 3,5 на 2,5 разкрача. Натиснете долния ляв ъгъл на картината и ще се отвори. Щом излезете, пак ще се затвори.

 Точното описание на входовете на Великия римски музей откъм планината е както го описах в началото и се намира на белия камък. Важно е да се знае, че всичко това е направено така, че има голяма опастност при отварянето на този вход да се получи страшно срутване, защото е засипан с камъни. Трябва първо да се махнат, за да се стигне да дупката отгоре. При отваряне откъм дупката, която води до червената врата, при махането на камъните, земята, струпана отгоре, ще се срути, което ще доведе до смъртта на онези, които ще работят там.
Добри хора, когато решите да отворите входа на Великия Римски музей, мислете и молете Бога за закрила!"
« Последна редакция: Декември 05, 2008, 18:31:46 pm от хадзапи »

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Относно: Легенда за Витоша
« Отговор #10 -: Декември 04, 2008, 20:07:53 pm »
...- Великият музей е построен от атлантите, далеч преди изригването на вулкана на Витоша... Хиляди години е наследяван от посветени, които са пазели тайната. Що се отнася до мрамора, докаран от Вратица, днешният град Враца, за облицовка на музея, бих онговорил, че е имало "текущ ремонт". За балсамирания в нормален вид Стелноволисконтевен ще трябва сам да провериш... Ти откри точното място, описано в ръкописа от компютъра, известно на всички търсачи на съкровища. Но не откри скалата  и лицата (образите) на хора с триъгална форма, които да те насочат към входа на лабиринта. Защо ли?... Защото нито другите, нито ти, сте имали разрешение да видите белезите...
- Искаш да кажеш, че те са невидими, но съществуват?
Не отговори, но вече знаех, белезите съществуват...

Неактивен Zikko

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 95
  • The Sleeper must Wake Up
Относно: Легенда за Витоша
« Отговор #11 -: Декември 14, 2008, 01:11:29 am »
Интересно... След повече от 20 години се срещам пак с тази история... Не знаех, че излязля в книга и т.н. Знам я като стара иманярска приказка, даже ходих да търся входа при водопада. Имаше разни неща дето с доста фантазия можеш да ги свържеш с текста по- горе.
И сам войнът е войн!

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Относно: Легенда за Витоша
« Отговор #12 -: Декември 14, 2008, 09:05:02 am »
   Четейки описанието на "Римския" музей щях да пиша, че в никакъв случай не е такъв. Но гледам, това е споменато в книгата.
   И аз съм запознат с това. Преди около 10 години съм слушал описанието по радиото. Не помня вече кое радио. Сещам се, че го обявиха като "Записки по иманярски тедрадки" или нещо подобно. Четенето бе по малките часове - след полунощ.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Легенда за Витоша
« Отговор #13 -: Март 02, 2009, 14:27:58 pm »
От София до квартал "Бояна" се придвижвам със старичкия "Ланд Роувър", а оттам до Боянския водопад, който се намира в планината Витоша над София, тръгвам пеша. ... След час изкачване по стръмните планински пътеки достигам хълма над водопада. ... Спускам се по стръмнината надолу... Много пъти съм идвал тук да търся митичния музей под Витоша, но търсенията ми бяха напразни. Сега с благословията на Учителя пристигам тук, като се надявам да открия входа и да вляза вътре.

Застанал с лице към скалистите зъбери отново оглеждам метър по метър скалите, взирам се във всяка пукнатина, надничам и в най-малките пролуки, но не откривам нищо. Търся трите "образа, изработени в триъгълна форма", както пише в описанието, но по скалните образувания няма и следа от тях.

Слизам по-надолу, където водата прави скок от височината и откривам зад водната пелена огромна вдлъбнатина. Вглеждам се в очертания зеленясал тъмен отвор, но и там не се виждат човешки лица в триъгълна форма. Лято е, Учителят ме посъветва да не посочвам месеца и точния час, в който трябва да бъда на Витоша, за да вляза в музея. ... Преглеждам метър по метър каменния зъбер, опитвам с поставяне на дланта на ръката си дано някъде да се включи система, ала нищо не се получава. Така и не разбрах коя е великата бяла скала, нито къде се намират трите образа в триъгълна форма. Не мисля да се отказвам, знам, че ще открия входа на музея. Връщам се обратно горе на равното, на десетина разкрача от "пръскалото" на водата и се заглеждам в циферблата на ръчния си часовник. Стрелките се сливат една върху друга. Вдигам поглед къл скалния масив надясно и виждам как една висока скала се осветява отвътре и върху нея се появяват три образа на мъжки лица в триъгълна форма. Те заедно очертават един голям триъгълник, изпъкващ ярко над скалата. Явлението се повтаря 3 пъти с малък интервал от време и изчезва. Запомням мястото и бързо се приближавам до скалата. Сега тя не се отличава с нищо по-характерно от другите скали. Сляла се е в общата скална маса. Напрягам зрение да открия светлите образи върху грапавата скала и не ги откривам, но съм уверен, че скалата е точно тази, върху която се появиха светлинните образи. Не можех да я сбъркам, достигнах до нея почти тичешком от разстояние не повече от 20-тина метра. Най-сетне, време е да отворя входа. Поставих дланта на дясната си ръка върху предполагаемия триъгълник, очертан от образите и колкото и фантастично да звучи, не казах "Сезам, отвори се!", но мисловно заповядах: "Отвори се!".

Във "Великата бяла скала" - защото това беше тя, се очерта светъл каменен правоъгълник, бавно избледня, потъна навътре, завъртя се надясно и откри широк вход, около 2 м. височина и 2 в ширина. Направих смело няколко крачки напред и влезнах с разтуптяно сърце в Музея под Витоша. Вратата автоматично се затвори след мен.

Намирам се в силно осветено преддверие, напомнящо преддверието на подземието при манастира. И тук, на няколко метра пред мен свети надпис "ДЕЗИНФЕКЦИЯ". Цветни лъчи ме обляха, "изкъпаха и изпраха" както дрехите, така и цялото ми тяло, след минута надписа изгасна и на входа на огромната мраморна врата застана робот. Поздрави с "Добре дошъл", представи се с името Рем и заяви, че точно днес ме е очаквал...

Най-после една мечта се сбъдна. Намирах се в легендарния музей под Витоша, издирван от векове от "търсачи на съкровища".

Застанахме пред висока каменна врата, изработена от червен, полиран до блясък мрамор, която се отвори автоматично при приближаването до нея. Пред мен се разкри интригуваща гледка: безброй бели мраморни стъпала водеха надолу към огромна зала; мека светлина се излъчваше от мраморните стени и високия таван. Рем, с жест на ръката, ме покани да тръгна и бавно поехме надолу по мраморните стъпала. Дотам, докъдето очите ми виждаха, на площадки, от двете страни на стъпалата, бяха наредени високи 7-метрови статуи от разноцветен мрамор, държащи в ръце блестящи факли, които излъчваха мека светлина. Статуите са изработени с невероятна одухотвореност, сякаш всеки миг ще се раздвижат и проговорят. Първата статуя е на мъж, около 40-год., с волево изражение на лицето, с черна барета на главата и кръгла златна кокарда. Облечен в скафандър, държащ в лявата ръка защитен шлем, а в дясната - уред, наподобяващ апарат за измерване на радиационния фон. Върху пиедестала на статуята с латински букви е изписана годината на приземяване върху планетата Земя, мястото на приземяване, името и номерът на космическия кораб. Бях изненадан от датите, по моя преценка, те не отговаряха на представите за сътворението на Земята. Помислих, че данните се базират на някакви други математически единици и тъкмо бях решил да попитам за това, когато Рем заговори:

- Първият екипаж, посетил Земята, е военен. На постамента са изписани имената на военни физици, химици, лекари, биолози, геолози и други учени, взели участие в изследване годността за живот на Земята. Да, учудва те факта, че са посетили Земята преди 380 милиарда год.? Но тогава тя отново е била изстинала и годна да бъде заселена с нов живот. А тези 7 площадки надолу символизират 700 милиарда год. за съществуване и развитие на Земята до седмата, последна човешка раса, която ще притежава знанията и висшите божествени закони на сътворението. Виждаш на площадката на всяко стъпало прекрасни статуи. Това са първите върховни посветени управници на Земята през различните периоди време. Вие ги наричате богове. Поставянето на боговете на всяко стъпало означава, че всеки един от тях е управлявал Земята в определения за него период, но боговете не са вечно на Земята. Висшият Съдзател контролира тяхната дейност и мисия.

...

Слязохме бавно надолу и на най-долната площадка, където свършваха стъпалата, се спряхме да погледнем великолепните статуи, на 12 мощни данаиди, държащи в ръцете си електронни уреди.

...

В дъното на площадката се очерта сребриста врата. Рем я отвори дистанционно, в движение. Влязохме в мраморна зала, в която на пиедестали бяха изложени бюстове на богове: на водите, моретата, океаните, реките, бурите и ветровете. На подземния огън, подземното царство, на животните, растенията, горите, на войната и още много други.След тях изпъкваше с мощната си фигура Уран - Богът на всички богове. Висок, с впечатляващо волево изражение на лицето, с дълги обрамчващи образа му коси, държащ с ръцете си светкавица. До него е статуята на съпругата му Гея - Богинята на Земята. Неземно красива, с лице от което се излъчва майчинска загриженост, добрина, миловидност, но и едва доловима строгост. Тук е Зевс, тук е и брат му Посейдон - Богът на моретата и океаните. Широкоплещест, с ярки сини очи, през които прозира морето, стиснал в ръка неизменния тризъбец. Следващата статуя е на Аполон - златокосият Бог на светлината, обкичен със златен лавров венец на главата. С красиво, сериозно лице, облечена в пълно бойно снаряжение - шлем на главата, ризница, щит и копие в ръка, в мен е загледана Атина Палада - Богинята на мъдростта, знанията, изкуствата и занаятите. Покровителката на героите и пазителка на градовете. Встрани от нея е Меркурий - Богът на търговията - атлетичен, строен млад мъж, леко усмихнат, бих добавил хитричко, държи в ръка жезъл, а на краката обути в обувки се мъдрят разперени крилца. И 9-те красиви, с изящни тела, музи са тук: Калиопа - музата на епическата поезия, изваяна с големи бадемовидни сини очи, в ръка с разтворена книга. Евтерпа - музата на лириката, притежателка на дълги мигли, под които гледат големи зелени очи - вдигнала високо ръце държи в длани бял гълъб. Ерато - музата на любовните песни е със загадъчно насърчаващ поглед на пъстрите очи. Скулптрирана е с прозрачна туника, поставила ръце на гърди в миловидна сърдечна поза. Незнайно защо се спирам пред Мелпомена - муза на трагедията, с фино лице, от което гледат сериозни черни очи. Облечена с матирана в тъмен цвят туника, е заела замечтана поза. Талия - муза на комедията е засмяна, жизнерадостна русокоса красавица, облякла красива туника, съшита от разноцветна тъкан, държи в ръка маска на засмян палячо. Терпсихора - муза на танците, с разпилени черни коси, кръшно извила тяло, е разперила ръце в танц. Клио - муза на историята, има сериозно лице, от където гледат тъмнокафяви очи. В лявата си ръка държи златно дърво, по чиито клони съжителстват растения, минерали, животни, хора и маймуни. В дясната й ръка е поставено сребърно паче перо. Урания - муза на астрономията, е с дълга, тъмновиолетова пелерина, в лявата ръка е земното кълбо, а в дясната държи далекогледна тръба. Полихимния - муза на свещените химни - е изваяна като диригент. В полупрозрачно тъмно облекло, с привързана на коса опашка, с красиво лице, изпълнено с едва доловимо напрежение е вдигнала диригентска палка - сега ще даде знак и музикантите ще засвирят...

Крилатият кон Пегас - изразител на творческото вдъхновение... Красив, много красив бял крилат кон, изработен от бяло злато. Реален, а го усещам ефирен, мога да доловя дъха, излизащ от ноздрите му, да чуя шума от крилата.

...

« Последна редакция: Март 08, 2009, 14:03:54 pm от хадзапи »

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Легенда за Витоша
« Отговор #14 -: Март 02, 2009, 14:49:21 pm »
...

Цялата зала грее от светлините на чудно красивите мрамори, оцветяващи с розов, златист, пурпурен, синкав, изумруден кехлибарен, аметистов, рубинен и смарагдов цвят. Приказна феерия на цветни мрамори, докарани от всички краища на земята.

Преди да напуснем залата, се доближих до великолепната, божествена статуя на Исус Христос и от златната плочка върху постамента прочетох датата и годината, през която Исус е дошъл на Земята. Изненадах се, лабиринта бе направен далеч преди идването на Спасителя на Земята. Преди да направя каквото и да е заключение, Рем заговори:

- Нещата се заплануват милиарди години преди събитията... Космическият Разум е създател. Няма начало. Няма край. Няма минало, настояще и бъдеще. Всичко е едно. Но от началото на времето на земята има измерения - посочи с ръка огромно табло на стената, върху което бяха изковани със златни букви дати и години на построяването на подземния лабиринт, фотографии на хората и машините, които го бяха построили, планът на подземния лабиринт с точните размери на залите, както и една необикновена географска карта на някогашната земя, съществувала преди 380 милиарда год.

Приемах нещата такива, каквито са пред мен, пред очите ми и знаех, че това е действителната реалност. И въпреки това нещо дълбоко в мен се бунтуваше и не искаше да приеме реалността за истина.

...

Тръгна пред мен, посочи хилядите наредени сандъчета по рафтовете на огромната зала, "ръкавите", които се спускаха покрай стелажите и каза:

- Номерираните сандъчета съдържат всички руди и полезви изкопаеми във вашата земя - злато, сребро, мед, олово, желязо... до обикновената почва във всеки район. На другата карта - включи огромен екран, в лявата страна на залата, - са отбелязани всички златни, сребърни, медни, оловни, железни и други мини, които са в експлоатация или пък други, които предстоят за експлоатация. На екрана могат да се видят и световните рудници, не само на злато, но и на диаманти....

- Исках да попитам за "ръкавите", които висят и наподобяват човешки ръце, около стелажите със сандъчетата.

- Електронни ръце. Задава се на системата задача да се види проба, електронната ръка я открива, сваля я на малък подиум и операторът... това съм аз, прави ако иска нов анализ на вече анализираната проба. Той може и без да сваля пробата да провери или да получи всички необходими данни за нея. Въпросът е - какво е нужно. В сандъчетата има свободни прегради, служещи за вземане на нови проби от съответния участък, откъдето преди това е взета рудата. Образците не се смесват, а се описват, за да се види развитието на рудата, промяна в съдържанието и т.н.

Освен сандъците, наредени по огромните стелажи, в залата, на разноцветни мраморни поставки са изложени на показ огромни късове самородно злато, великолепни кристали, обработени и шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и безброй други разноцветни и красиви скъпоценни камъни.

« Последна редакция: Март 08, 2009, 14:06:38 pm от хадзапи »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27