От София до квартал "Бояна" се придвижвам със старичкия "Ланд Роувър", а оттам до Боянския водопад, който се намира в планината Витоша над София, тръгвам пеша. ... След час изкачване по стръмните планински пътеки достигам хълма над водопада. ... Спускам се по стръмнината надолу... Много пъти съм идвал тук да търся митичния музей под Витоша, но търсенията ми бяха напразни. Сега с благословията на Учителя пристигам тук, като се надявам да открия входа и да вляза вътре.
Застанал с лице към скалистите зъбери отново оглеждам метър по метър скалите, взирам се във всяка пукнатина, надничам и в най-малките пролуки, но не откривам нищо. Търся трите "образа, изработени в триъгълна форма", както пише в описанието, но по скалните образувания няма и следа от тях.
Слизам по-надолу, където водата прави скок от височината и откривам зад водната пелена огромна вдлъбнатина. Вглеждам се в очертания зеленясал тъмен отвор, но и там не се виждат човешки лица в триъгълна форма. Лято е, Учителят ме посъветва да не посочвам месеца и точния час, в който трябва да бъда на Витоша, за да вляза в музея. ... Преглеждам метър по метър каменния зъбер, опитвам с поставяне на дланта на ръката си дано някъде да се включи система, ала нищо не се получава. Така и не разбрах коя е великата бяла скала, нито къде се намират трите образа в триъгълна форма. Не мисля да се отказвам, знам, че ще открия входа на музея. Връщам се обратно горе на равното, на десетина разкрача от "пръскалото" на водата и се заглеждам в циферблата на ръчния си часовник. Стрелките се сливат една върху друга. Вдигам поглед къл скалния масив надясно и виждам как една висока скала се осветява отвътре и върху нея се появяват три образа на мъжки лица в триъгълна форма. Те заедно очертават един голям триъгълник, изпъкващ ярко над скалата. Явлението се повтаря 3 пъти с малък интервал от време и изчезва. Запомням мястото и бързо се приближавам до скалата. Сега тя не се отличава с нищо по-характерно от другите скали. Сляла се е в общата скална маса. Напрягам зрение да открия светлите образи върху грапавата скала и не ги откривам, но съм уверен, че скалата е точно тази, върху която се появиха светлинните образи. Не можех да я сбъркам, достигнах до нея почти тичешком от разстояние не повече от 20-тина метра. Най-сетне, време е да отворя входа. Поставих дланта на дясната си ръка върху предполагаемия триъгълник, очертан от образите и колкото и фантастично да звучи, не казах "Сезам, отвори се!", но мисловно заповядах: "Отвори се!".
Във "Великата бяла скала" - защото това беше тя, се очерта светъл каменен правоъгълник, бавно избледня, потъна навътре, завъртя се надясно и откри широк вход, около 2 м. височина и 2 в ширина. Направих смело няколко крачки напред и влезнах с разтуптяно сърце в Музея под Витоша. Вратата автоматично се затвори след мен.
Намирам се в силно осветено преддверие, напомнящо преддверието на подземието при манастира. И тук, на няколко метра пред мен свети надпис "ДЕЗИНФЕКЦИЯ". Цветни лъчи ме обляха, "изкъпаха и изпраха" както дрехите, така и цялото ми тяло, след минута надписа изгасна и на входа на огромната мраморна врата застана робот. Поздрави с "Добре дошъл", представи се с името Рем и заяви, че точно днес ме е очаквал...
Най-после една мечта се сбъдна. Намирах се в легендарния музей под Витоша, издирван от векове от "търсачи на съкровища".
Застанахме пред висока каменна врата, изработена от червен, полиран до блясък мрамор, която се отвори автоматично при приближаването до нея. Пред мен се разкри интригуваща гледка: безброй бели мраморни стъпала водеха надолу към огромна зала; мека светлина се излъчваше от мраморните стени и високия таван. Рем, с жест на ръката, ме покани да тръгна и бавно поехме надолу по мраморните стъпала. Дотам, докъдето очите ми виждаха, на площадки, от двете страни на стъпалата, бяха наредени високи 7-метрови статуи от разноцветен мрамор, държащи в ръце блестящи факли, които излъчваха мека светлина. Статуите са изработени с невероятна одухотвореност, сякаш всеки миг ще се раздвижат и проговорят. Първата статуя е на мъж, около 40-год., с волево изражение на лицето, с черна барета на главата и кръгла златна кокарда. Облечен в скафандър, държащ в лявата ръка защитен шлем, а в дясната - уред, наподобяващ апарат за измерване на радиационния фон. Върху пиедестала на статуята с латински букви е изписана годината на приземяване върху планетата Земя, мястото на приземяване, името и номерът на космическия кораб. Бях изненадан от датите, по моя преценка, те не отговаряха на представите за сътворението на Земята. Помислих, че данните се базират на някакви други математически единици и тъкмо бях решил да попитам за това, когато Рем заговори:
- Първият екипаж, посетил Земята, е военен. На постамента са изписани имената на военни физици, химици, лекари, биолози, геолози и други учени, взели участие в изследване годността за живот на Земята. Да, учудва те факта, че са посетили Земята преди 380 милиарда год.? Но тогава тя отново е била изстинала и годна да бъде заселена с нов живот. А тези 7 площадки надолу символизират 700 милиарда год. за съществуване и развитие на Земята до седмата, последна човешка раса, която ще притежава знанията и висшите божествени закони на сътворението. Виждаш на площадката на всяко стъпало прекрасни статуи. Това са първите върховни посветени управници на Земята през различните периоди време. Вие ги наричате богове. Поставянето на боговете на всяко стъпало означава, че всеки един от тях е управлявал Земята в определения за него период, но боговете не са вечно на Земята. Висшият Съдзател контролира тяхната дейност и мисия.
...
Слязохме бавно надолу и на най-долната площадка, където свършваха стъпалата, се спряхме да погледнем великолепните статуи, на 12 мощни данаиди, държащи в ръцете си електронни уреди.
...
В дъното на площадката се очерта сребриста врата. Рем я отвори дистанционно, в движение. Влязохме в мраморна зала, в която на пиедестали бяха изложени бюстове на богове: на водите, моретата, океаните, реките, бурите и ветровете. На подземния огън, подземното царство, на животните, растенията, горите, на войната и още много други.След тях изпъкваше с мощната си фигура Уран - Богът на всички богове. Висок, с впечатляващо волево изражение на лицето, с дълги обрамчващи образа му коси, държащ с ръцете си светкавица. До него е статуята на съпругата му Гея - Богинята на Земята. Неземно красива, с лице от което се излъчва майчинска загриженост, добрина, миловидност, но и едва доловима строгост. Тук е Зевс, тук е и брат му Посейдон - Богът на моретата и океаните. Широкоплещест, с ярки сини очи, през които прозира морето, стиснал в ръка неизменния тризъбец. Следващата статуя е на Аполон - златокосият Бог на светлината, обкичен със златен лавров венец на главата. С красиво, сериозно лице, облечена в пълно бойно снаряжение - шлем на главата, ризница, щит и копие в ръка, в мен е загледана Атина Палада - Богинята на мъдростта, знанията, изкуствата и занаятите. Покровителката на героите и пазителка на градовете. Встрани от нея е Меркурий - Богът на търговията - атлетичен, строен млад мъж, леко усмихнат, бих добавил хитричко, държи в ръка жезъл, а на краката обути в обувки се мъдрят разперени крилца. И 9-те красиви, с изящни тела, музи са тук: Калиопа - музата на епическата поезия, изваяна с големи бадемовидни сини очи, в ръка с разтворена книга. Евтерпа - музата на лириката, притежателка на дълги мигли, под които гледат големи зелени очи - вдигнала високо ръце държи в длани бял гълъб. Ерато - музата на любовните песни е със загадъчно насърчаващ поглед на пъстрите очи. Скулптрирана е с прозрачна туника, поставила ръце на гърди в миловидна сърдечна поза. Незнайно защо се спирам пред Мелпомена - муза на трагедията, с фино лице, от което гледат сериозни черни очи. Облечена с матирана в тъмен цвят туника, е заела замечтана поза. Талия - муза на комедията е засмяна, жизнерадостна русокоса красавица, облякла красива туника, съшита от разноцветна тъкан, държи в ръка маска на засмян палячо. Терпсихора - муза на танците, с разпилени черни коси, кръшно извила тяло, е разперила ръце в танц. Клио - муза на историята, има сериозно лице, от където гледат тъмнокафяви очи. В лявата си ръка държи златно дърво, по чиито клони съжителстват растения, минерали, животни, хора и маймуни. В дясната й ръка е поставено сребърно паче перо. Урания - муза на астрономията, е с дълга, тъмновиолетова пелерина, в лявата ръка е земното кълбо, а в дясната държи далекогледна тръба. Полихимния - муза на свещените химни - е изваяна като диригент. В полупрозрачно тъмно облекло, с привързана на коса опашка, с красиво лице, изпълнено с едва доловимо напрежение е вдигнала диригентска палка - сега ще даде знак и музикантите ще засвирят...
Крилатият кон Пегас - изразител на творческото вдъхновение... Красив, много красив бял крилат кон, изработен от бяло злато. Реален, а го усещам ефирен, мога да доловя дъха, излизащ от ноздрите му, да чуя шума от крилата.
...
