Здравейте,
От скоро чета литература в стил "ню ейдж". Доста неща не споделям но попаднах на книгата "Бунтът на роботите" не помня от кой автор. Там в началото се развива една теза относно Луцифер. Звучи като приказка но може и да е вярна. Всъщност има и други варианти но и те не ми допадат. Все пак мисля че злото е част от доброто. Сякаш не приемам че е балансьор а че е нещо като най-неприятния ти час в училище. За да отидеш по-нагоре трябва да минеш часа, а ако избягаш няма начин пак ще трябва да го минеш. И най важното след време ти се вижда смешно че си бягал. Сякаш ако приемаме злото от гледна точка на доброто то ще бъде не толкова зле и може би така ще го забравиме. С една дума светът е хубав.
Имате ли някакъв източник по темата.
[email protected]Истинският герой е не онзи който никога не е падал а онзи който стане когато падне.
