То по правило 90% от шефовете са енергийни вампири и използват поста си да смучат здраво. Ето кратък откъс от една книга по темата:
“Шансът” да се сблъскате с енергиен вампир още от сутринта не спира дотук. Реална е и възможността той с нетърпение да ви очаква на работното място.
Често пъти този вампир е “собственият” ви началник. Ако е така, картината е позната. Тя започва още в понеделник сутринта.
Началникът-вампир събира подчинените си и с това започва големият театър, в който шефът се изявява като велик.
На това съвещание, в началото на седмицата, всеки от “неговите хора” получава по нещо: обидна дума. Намек или заплаха… Важното е да не се забравя, че командва той и че всеки трябва да върши това, което той иска..
След сбирката вампирът излиза доволен от стаята и потупвайки хората по рамото ги моли да не му се сърдят, защото всичко, което правел било в полза на общото дело и ако не бил толкова строг и взискателен, никой нямало да работи и всичко щяло да пропадне.
Уважаеми енергийни донори, “имате шанс”, ако шефът ви се зарежда с вашата енергия за цялата седмица само по време на понеделнишките оперативки. Представяте ли си, ако тази ваша енергия не му е достатъчна и той започне да ви събира всеки ден?
Горко ви!
Безполезно е да се борите срещу този началник. Победител от войната ще излезе вампирът, защото всеки път, все по-успешно и по-мощно ще се зарежда с вашата психическа енергия. За него вие и вашата безполезна съпротива представлявате доза спокойствие и здраве. Вампирът не само се радва, но той с нетърпение очаква всяка следваща война, защото вие му правите услуга да ви вижда всеки ден и да се зарежда от вас. Началникът-вампир не може да живее вече без вашата конфронтация, защото вие сте негов безценен енергиен източник.
Моят съвет е: вместо да се сражавате с вампира го накажете! Каквото и да поискате вече от него, той ще се съгласи, защото вампирът е свикнал да получава вашата енергия, която му е жизнено необходима.
Имате право да пожелаете тройно, петорно увеличение на заплатата – вампирът ще ви го даде! Така поне ще получите една малка компенсация за вашата пропиляна психическа енергия и здраве.
Вампирът-началник не обича работата си. Като всеки вампир той се интересува от неа само заради личния си интерес. Без да изпитва скрупули той открито признава, че плюе на другите, важното е той да задържи мястото си. Този началник командва, а не изпълва колектива с положителна енергия и чувството на уважение към себе си.
Като ответна реакция на този метод на управление някои от подчинените превиват гръб, угодничат и се спотайват. Използвайки малодушието им, вампирът започва с още по-голямо настървение да ги държи в подчинение и страх. Така той подхранва измамното си самомнение за непогрешимост и величие.
Спомнете си какво пише Пушкин: “Когато престана да умее да се шегува, започна да задължава другите да го уважават”.
Вампирът-началник точно разбира и оценява ситуацията в екипа, който ръководи, затова крещи, удря по масата и оскърбява в очите, преструвайки се на разстроен и съкрушен от неприятностите, които самият той е сътворил. Целта е да зашемети психически хората, а след това да завоюва пространство, в което да въдвори своя измислен закон.
Началникът-вампир не уважава хората, но “добре” преценява от кого има полза. По правило вампирът се отнася различно към тези, с които работи. Едни използва за донори, а други за “приятели”.
Ще ви предложа експеримент. Това, което единствено трябва да направите е да не реагирате на грубостта на началника си.
Когато вампирът ви нападне, в замяна му се усмихнете. Споменете нещо неопределено за времето, разкажете весела история или случка, която сте видели на улицата. Ако успеете да се въздържите и да не отвърнете на агресията му и направите това, което ви казах, всички ще станат свидетели на чудо!
Хората около вас ще видят как вампирът изведнъж започва да почервенява, как тялото му се разтриса и той се хваща за сърцето. Пред очите ви ще се разкрият и с пълна сила ще блеснат истинските симптоми на болестта на вампиризма: вик от безсилие, грубост от невъзпитание, ярост от злоба. В този момент всичко, добре прикривано и пазено в тайна, ще блесне и ще се разбере какво представлява вашият началник, който е енергиен вампир.
А това ще се случи, защото този път не сте отдали своята енергия на вампира, с която той е свикнал и очаква да я получи при всяка среща с вас.
Докато не се отскубнете от тази прегръдка, ще продължавате да бъдете енергиен заложник. Ще продължавате да подчинявате психическото си здраве и настроение на вампирската агресивност и наглост.
Не се колебайте и променете живота си.
Усилието си заслужава!
А след като това стане и вие успеете да забравите преживяното, тогава с чувство на огромно облекчение, без страх ще осъзнаете истинските си чувства към този човек. Тогава вече никога няма да споменете името му, а времето, преживяно под дъжда на неговите психически изстрели, ще остане в душата ви оцветено в тъмносиво.
В не малко колективи се създава постоянно напрегнато психическо поле заради шефовете-вампири, които тровят живота на хората. Извадени от равновесие и психически изчерпани някои напускат, но вампирите непременно остават!
Така е, защото вампирът винаги успява да намери подкрепа и красноречиво оправдание за своята психологическа несъвместимост с колектива.
За своя вампиризъм!
Всички добре знаем, че около началника-вампир се създава “прекрасна” атмосфера за виреене на подмазвачи, угодници и доносници. Среда за хора с дребни душици, за които това поведение е начин да се спасят и да преживеят по възможност по-безболезнено енергийните сътресения, устройвани от началниците им.
Вампирът-началник сам създава тези хора. Те са му нужни така, както са му необходими хлябът и водата. От “шпионите”, които държи в близост и подчинение вампирът научава всичко, което иска да знае и го интересува: кой какво върши и какво мисли. Ако до него няма безропотни подчинени, които да му се възхищават и да му служат, а той да се зарежда с енергията им, вампирът не може да “вирее”.
Никой не обича подмазвачите и доносниците, но замисляли ли сте се за цената, която тези хора плащат, за да бъдат приближени на шефа? За наказанието, което доброволно изтърпяват всеки ден, като поемат огромния психически товар, с който ги товари вампирът.
Възможно е напразно да пиша така откровено тези редове, но ако не се замислим и не се вгледаме внимателно какво става около нас, тогава още дълго няма да можем да се научим да разпознаваме истинската същност на хората. Да разбираме кой какъв човек е, какви са подбудите и целите на неговото поведение.
Наблюдавайте вампирите и мълчете!
Не отвръщайте на тяхната агресия нито с дума, нито с жест. Ако успеете да запазите самообладание, едва тогава ще можете да видите тяхната истинска същност.
Мълчанието е злато, както казват древните.
Ако намерите сила и воля у себе си и премълчите и не отвърнете на грубостта, тогава вашата психическа енергия, тази скъпоценна частица от същността ви ще остане във вас и няма така лесно да я изхвърлите в блатото на вампиризма.
