"Банкеръ" 26 ноември 2005 , 48 стр.
Съдът като средство за забогатяване
Предявяването на абсурдни искове към големи компании за възмездяване на материален или морален ущърб чрез големи суми достигна такива мащаби, че юристите дори измислиха специален термин за тях - "frivolous lawsuit". В превод това означава "необоснован или глупав иск". Обикновено в такива случаи и ищецът, и адвокатът му си дават сметка, че искът противоречи на здравия разум, но въпреки това настояват той да бъде разгледан.
Първата лястовица
Един от най-известните примери за подобни искове е делото на американката Стела Либек. През февруари 1992 г. 79-годишната Либек от щата Ню Мексико си поръчала кафе в местната закусвалня "Макдоналдс". Автомобилът, управляван от внука й, стоял на паркинга на заведението. Стела притиснала чашата с горещо кафе между коленете си и се опитала да свали капачката, но то се разляло върху краката й. Внукът на пострадалата я закарал незабавно в болница, където лекарите установили, че пациентката е получила изгаряне от трета степен върху 6% от кожата. Американката прекарала в болницата осем дни, а след като излязла оттам, поискала от "Макдоналдс" да възмезди разходите й за лечение. Либек настоявала за компенсация от 20 хил. долара, но компанията се съгласила само на 800 долара. Неудовлетворена от този обрат на нещата, Либек подала иск в съда и така положила началото на едно от най-известните дела в САЩ.
След двегодишни слушания и дълги разправии съдебното жури постановило, че 80% от вината е на "Макдоналдс", а 20 на сто на Либек и фирмата е длъжна да изплати на пострадалата 200 хил. долара. Впоследствие сумата била намалена на 160 хил. долара. На Либек били присъдени още 2.7 млн. долара, които "Макдоналдс" трябвало да изплати под формата на глоба. Все пак, с по-късно решение на съдиите, парите били редуцирани до 480 хил. долара. През декември 1994-а Либек и "Макдоналдс" обжалвали присъдата едновременно и след консултации помежду си се съгласили на компромис, чието финансово изражение не бе разгласено.
Последователите
Делото на Либек дава тласък на вълна от подобни искове. В случая с възрастната американка и двете страни са имали някакви логически основания - "Макдоналдс" наистина сервира много горещо кафе, но пък Либек сама е разляла чашата си. Колкото до последвалите безумни претенции обаче, може само да се каже, че фантазията на ищците работи с пълна скорост при описанията на невероятните морални страдания, които са им били причинени.
През 2003 г. Сизар Барбър, санитарен техник от Ню Йорк с тегло 122 кг и височина 177 см, предявил иск към най-големите ресторантски вериги за бързо хранене в САЩ - "Макдоналдс", "Бъргър Кинг" и "Кей Еф Си". Според твърденията на Барбър те го "принуждавали" да се храни с бургери и подобни продукти по четири-пет пъти дневно. По тяхна вина той затлъстял, разболял се от диабет и имал проблеми със сърцето. За щастие съдията по делото проявил здрав разум и на два пъти прекратявал слушанията поради очевидната глупост на иска. На третия път просто забранил повдигането на същия въпрос в съда.
Друг дебелан - Тимъти Дюмошел от Уиконсин, бил достатъчно умен да не съди веригите от закусвални. Вместо това той обвинил местната компания за кабелна телевизия, че по нейна вина се пристрастил към гледането на телевизионни програми, вследствие на което той, съпругата и децата му са се сдобили с наднормено тегло. Тимъти многократно молил компанията да изключи кабелната телевизия в дома му, но тя останала глуха за молбите му. Дюмошел поискал да бъде възмезден с 5 хил. долара или с три компютъра и пожизнен достъп в ИНТЕРНЕТ - според обясненията му сърфирането в мрежата било по-малко вредно от гледането на телевизия.
Заклетата пушачка Катлийн Ан Маккормик от Пенсилвания, която страдала от затлъстяване, високо кръвно налягане, висок холестерин и имала лоша наследственост по отношение на сърдечносъдовите заболявания, непрекъснато ходела по лекари. През цялото това време те й говорели банални, но верни неща - да яде по-малко, да се занимава с физически упражнения и да зареже пушенето. Повечето хора пускат подобни съвети покрай ушите си и после обвиняват себе си. Маккормик обаче решила да съди докторите за това, че не са били достатъчно убедителни при препоръчването на здравословния начин на живот. След като прекарала инфаркт, Маккормик дала медиите под съд, като обвинила и своя работодател - правителството на САЩ, че събитията са се стекли тъкмо по този начин. Ищцата поискала 1 млн. долара за причинените й страдания.
Впрочем лекарите често стават обект на безумни искове. Във Върховния съд на щата Калифорния бе гледано дело за възмездяване на причинените морални щети на три жени. Сестрите Дженис Бърд , Дейл Бърд Еджмън и Ким Бърд Моран дали под съд докторите от болницата, в която се намирала тяхната майка - Нита. По думите на сестрите, когато медиците спешно подкарали с болничната количка Нита към операционната, гледката била толкова стресираща, че им причинила изключително силно емоционално разстройство. И то можело да се излекува само с голяма сума долари. В крайна сметка съдът се произнесъл, че е възможно да е имало емоционално разстройство, но отказал да удовлетвори иска на сестрите.
Робърт Пол Райс избрал оригинален начин да напомни на държавата за неотменимите си права. Докато излежава 15-годишна присъда в Юта за различни престъпления, той се изпълнил с мистично озарение и станал адепт на някаква известна само нему религия на "друидическия вампир". Веднага щом установил това, Райс поискал от администрацията на затвора да го снабди със специална вампирска храна - простичко казано с прясна кръв, а и да му разреши да има сексуална близост с вампирка. Озадачените служители се опитали да напомнят на новоизпечения вампир, че при влизането му в затвора през 2002-ра е бил примерен католик. Райс обаче продължил да настоява за съблюдаването на законните му права. За негово нещастие съдията се оказал глух за молбите му и отказал да разгледа делото.
Робърт Ли Брок от Вирджиния се уморил да критикува американската система за лишаване от свобода за различни нарушения на правата на човека и подал иск срещу самия себе си. Той се явил и като ответник по същото дело. Ли Брок обвинил себе си, че е нарушил собствените си граждански права и религиозни убеждения, злоупотребявайки с алкохол: "Пияният ответник Робърт Ли Брок, принуди мен Робърт Ли Брок да извърша престъпление, с което ме обрече на дълъг престой зад решетките. Настоявам да платя на себе си 5 млн. долара за горепосочените нарушения. Но тъй като се намирам в затвора и нямам възможност да работя и съм на издръжка на щата, аз моля съда сумата да ми бъде изплатена от официалните власти на щата, под чиято опека се намирам в момента". След като прочели това заявление, върховните съдии направо се вцепенили, а когато дошли на себе си, отказали на Ли Брок да удовлетворят иска му.
Намекът на президента
Лавината от идиотски искове не остави безразличен дори самия президент на Съединените щати Джордж Буш. По време на речта си в Илиноис през януари тази година той поиска американският Конгрес да вземе мерки срещу тях. Държавният глава имаше предвид на първо място исковете, насочени срещу болници и лекари, които пострадали или мними пострадали подават в съда за неоказване или неправилно оказване на помощ. По думите на президента подобно безполезно влачене по съдилищата струва на Америка 230 млрд. долара годишно. Това бе потвърдено и от секретаря на хазната на САЩ Джон Сноу: "Глупавите искове струват много пари на американските данъкоплатци. Според изчисленията, на всяко семейство се падат около 3.5 хил. долара годишно. Стигнахме дотам, че никой - нито собствениците на предприятия, нито управляващите, нито лекарите и специалистите, са застраховани срещу подобна идиотщина".
В Русия все още се учат на това изкуство, но вече определено имат
зашеметяващи постижения
Най-екзотичният случай е съдебно дело, свързано с името на дете. На 26 юни 2002 г. в едно московско семейство се родило момче. Родителите, хора с нестандартно мислене, пожелали да го нарекат "БОЧ рВФ 260602" (Биологичен обект "човек", род Воронини-Фролови и дата на раждането). На 11 октомври 2002-ра бащата и майката се обърнали с молба към районния съвет да бъде регистрирано раждането на сина им. В съответствие с член 18 на федералния закон "За актовете по гражданското състояние" те имали право да изберат името му по свое желание. Длъжностните лица в съвета обаче взели решение да не издават акт за раждане. Съответно родителите подали граждански иск. В него се казвало, че със своето становище чиновниците са нарушили и техните права, и тези на детето, гарантирани им от конституцията на Руската федерация от закона "За актовете по гражданското състояние", от Гражданския кодекс и Семейния кодекс на Руската федерация, от закона "За държавните помощи за лицата, имащи деца" и от "Международния пакт за гражданските и политическите права".
Тъй като регистрацията на раждането била отказана, майката и синът автоматично били лишени от социални помощи и медицински услуги. Момчето със странното име БОЧ си е живо и здраво и до ден днешен, макар юридически да не съществува сред гражданите на Русия. По последни сведения родителите са подали иск и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Има начин!
Борбата с подобни искове безспорно е тежка. Вероятно обаче си струва руските и американските юристи да се поучат от германския опит. Четиридесет и три годишен механик от Вайсенбург дал под съд местните власти. Той настоявал правителството на Бавария да плати посещенията му в публичен дом и доставката на порнографски филми в дома му. Съпругата на сексуално неудовлетворения механик била родом от Тайланд и когато й дошло времето да ражда, заминала за родината си. Всичко преминало успешно, но се оказало, че младата майка няма пари, за да се върне при мъжа си. В резултат механикът трябвало да прекара известно време лишен от присъствието на съпругата си. Чувствайки се "ощетен по отношение на семейните си права", той започнал да посещава публични домове и поръчал купища видеокасети с порнографски филми, след което решил, че сметката от общо 3 хил. долара трябва да бъде платена от местните власти. Впрочем те реагирали доста бързо. Механикът бил осъден на шест месеца затвор "за предявяване на осъдителни искания, причиняване на обществена вреда и оскърбление на държавни служители". Най-интересното е, че след тази присъда подобни искове незабавно изчезнали от германските съдилища.