Кой ще ни защити от безумията на безумците? И от овластените безумци, и от неграмотните тълпи безумстващи пришълци? Полицията? Армията? Ще има много да си чакаме. Ще си послужа със стар пример, за да разберете, че положението на е от вчера. Положението, както казват е в положение от твърде дълго време.
ОБЛЕЧЕНОТО В УНИФОРМА НАСИЛИЕ
Втълпяват ни, че униформата значи "ред, сигурност, законност". Вярно ли е? Разказаха ми за полицейски офицер, който си купил жилище, струващо милион и половина лева. Парите спестил за три години служба. Сами преценете как ги е спестил. Печатът изнесе достатъчно случаи за полицаи, участващи в криминални деяния. Убиват "по погрешка" невинна жена, която си върви по улицата. Тоест сложили я в ред. "Припознават се" и застрелват мирен гражданин в собствения му автомобил. Донесли му спокойствие, значи. Полицаи участват в обири. Напиват се и стрелят из кръчмите. Вземат подкупи. Какво казва техният министър? Че всичко е нормално. Че положението е под контрол. Да, ама на мен не ми изглежда съвсем нормално. И се питам под чий контрол е, та дивашките издевателства и садистичните убийства не срещат дори елементарно възмущение.
Ами в казармите как е?
Действието се развива в строително поделение край Перник. След клетвата войниците ги пускат за няколко дни в домашен отпуск. Връщат се и започват гаврите. Старите събличат младите голи. Извършват щателен обиск. Прибират всичките им пари. Нанасят побои над по-бедните, които носели по-малки суми. А началниците, офицерите - те как реагирали? Стояли безучастни. По същото време в Народното събрание ехти лицемерен хленч по "разкараната ни армия". Дърдорят депутатите каквото им падне, забравили, че разложението е най-вече морално, и че за общата морална разруха в страната вина носят най-вече те. Младият войник, осмелил се да ми разкаже случая носел в себе си само 300 лева. Пребили го от бой. Защото баща му е безработен, майка му - тежко болна и нямали да му дадат повече. Ако утре се наложи войникът да вземе оръжие, срещу кого ли ще го обърне?
Обществото възпитава култ към парите, към материалната печалба, към сметката. Имат ли сметка младежите да ходят войници? Какво да бранят? Разрухата зад гърба си, глада, мизерията? Или пък липсата на бъдеще? Или ограничения ни държавен суверенитет? Средствата за всеобщо оскотяване твърдят, че не само външната, но и вътрешната ни политика се формира "отвън". Че каквото ни заповядат, това правим. Българската независимост ли ще брани войникът или несметните богатства на мултинационалните компании?
Моралните основания явно са несъстоятелни. Тогава идва заплахата: "Законът трябва да се спазва, иначе…" Какво "иначе"? Разполагам с данни за престъпно сътрудничество между полицията и циганската мафия в Ботевград. Научавам, че така е навсякъде. Военни продават оръжие на бандити. Други решават, че могат да си вземат оръжието сами. Арестуват ги, но Прокуратурата постановява освобождаване. Грабители умъртвяват след зверски инквизиции беззащитни старци в домовете им. После внасят необходимата гаранция и тръгват пак да грабят и убиват. На гражданите обаче е отнето правото на самозащита. Къде е тук Законът? С какво право ще искат от нас не само да отбиваме военната си служба, ами и данъци да им плащаме? за да богатеят онези, които крадат от нас, вместо да ни пазят от крадци? Които отнемат живота ни, вместо да гарантират неговата безопасност? Какво се случи с нашето общество, с народа ни?
Морален СПИН, духовна чума, нравствена проказа. Това ни донесоха новите управници, демократите, тези които уж щяха да ни освобождават от комунизма. Ами тогава нека започнем да страним от тях, както се страни от чумави и прокажени. Да ги заобикаляме като болни от СПИН, като опасни за нашето здраве. Може би пък ще помогне? /юни 1995 година/
С нещо да не сте съгласни? Който не е съгласен, да върви да се оплаче на кварталния. Който е съгласен, нека продължи да чете. Следват конкретни предложения за конкретни действия.
През 2006 година за пореден път се опитах да провокирам мисленето на хора, смятащи себе си за националисти, като пуснах следния текст:
„ТРИТЕ ПЪТЯ ПРЕД БЪЛГАРИЯ
На всекиго е ясно, че България е на кръстопът. Всеки вижда, че така повече не може. Всеки усеща, че наближава някаква промяна. Но каква? Накъде ще поемем?
Пред България има три възможности. Три пътища.
Първата възможност е да преодолеем своите малки лични различия. Да се организираме, да се обединим, да се вдигнем всички и да срутим тая смъртоносна демокрация. Ще го направим ли? Няма. Няма, защото за толкова много години доказахме, че не сме в състояние да извоюваме и най-дребната победа. Няма, защото доказахме, че между нас няма мъже, няма герои, няма личности, решени и годни да жертват себе си в името на народната свобода.
Втората възможност е да се опрем на външните българи и заедно с тях да възродим своята Родина. Ще го направим ли? Няма. Няма, защото вместо да се обединяваме, ние постоянно се делим. По религиозен, идеологически и не знам още какъв признак. Делим се и не осъзнаваме, че най-важен е етническият признак, всичко останало е маловажно и временно. Променливо. Непроменим е само произходът. Всеки може да смени своята вяра, но как ще въздейства на гените си? Няма да го направим, защото емигрантите с малки, даже нищожни изключения показаха, че пет пари не дават за род и Родина. Няма да го направим, защото турско-еврейско-циганските правителства създават неимоверни пречки пред заселването на българи от Молдова, Татарстан и Кавказ. Като в същото време ускорено заселват турци, евреи и цигани върху освободената от българи земя.
Остава ни третата възможност. Да се разбягаме. Да се махнем оттук. Да се махнем от страната, в която срещу нас се провежда целенасочен безжалостен геноцид. Да се махнем и да отидем някъде, където поне ще останем живи. Пък може и да преуспеем. И после, когато се съвземем, когато стъпим на краката си, да поведем война за освобождението на нашата България. Това вече можем да направим. И най-вероятно ще го направим. Поне първата част. Тъкмо по този начин ще се реши и циганския въпрос. Останали без нас, циганите ще измрат от глад, вече няма да има кой да ги храни и от кого да крадат. Само че ние как ще постъпим след като се махнем оттук, няма ли да забравим, че сме българи? Няма ли да почнем и там, навън да се цепим и да се делим, вместо да се организираме и обединяваме? Може би точно това ще се случи. Значи ли, че няма надежда, че с България е свършено.
Не. С България не е и няма да бъде свършено. Ако Дунавска България се провали, ще се появи друга България. Дали край Волга, дали в Кавказ, но ще се появи. Само че това вече е друга приказка, която още не е ясно дали ви засяга…”
Не успях да сбъркам. Всичко си продължи по старому, а разбягването се ускори. Ние се разбягваме, напускаме България, а земята ни се заселва с пришълци. Всеки има право да живее, българите също. Особено младите българи, които напускат своята Родина, за да оживеят. Някои обаче се заинатиха и решиха да останат. Пак хубаво. И аз не мисля да се изселвам. Нито сам, нито със семейството си. Ще останем. И след като оставаме, значи няма да е зле да опитаме да променим обстоятелствата и да възродим умиращата си земя.
„Няма начин, безнадеждно е. Ние като три години писахме срещу *** - какво? Пак си го преизбраха. Няма начин, никой не обръща внимание. Ние като направихме такъв митинг в София – какво? Всичко си върви по старому.” Не мисля така, нема начин да нема начин. Ако единият начин не успее, да опитаме друг. Не вярвам, че всичко е свършило, не вярвам в безнадеждността. Не вярвам, че Българският Бог ще ни изостави. И така: ще опитаме ли още нещо?
„Ама защо да опитваме? Бъдещето е Европейския съюз, ти срещу това ще вървиш?” Искам да опитаме, защото вярвам, че е полезно да опитаме. Когато през Средновековието средната продължителност на живота в Западна Европа била 40 – 45 години, тук, в България тя била два пъти по-висока. И след като преди 18 години „се запътихме” към същата Европа, продължителността на човешкия живот у нас отново почна да намалява. Значи нещо не е както трябва. Омръзна ми да слушам за светло бъдеще и цивилизационен избор. Омръзна ми да ме учат на комунизъм и демокрация, защото видите ли, тези идеологии били най-прогресивни. Омръзна ми да слушам, докато те пият от моята кръв. Не искам комунизъм, не искам демокрация. Искам по-добър живот. За себе си, за своето семейство, за своите близки и за своя народ. Не искам думи, искам сигурност и реални възможности. Не искам либерална мултикултура, при която моят свят се разпада пред очите ми. Не искам утрешният ден да е наситен само и единствено със зло. Ако бъдещето изисква българинът да умира, ненавършил 40 години, на мен такова бъдеще не ми харесва и ще опитам да тръгна към друго бъдеще. Вие тръгвате ли с мен?