Истината не е онова, което мислите, че е. Светът не е такъв, какъвто си го представяте. Състоянието на нещата не се изчерпва с „да” и „не”. Вселената е огромен калейдоскоп, където преместването даже на някое незначително шарено камъче може изцяло да промени картината. Човекът замени естествената многопластова, многоизмерна и подвижна логика с еднопластова линейност. Оттук тръгнаха бедите и страданията. Мисълта или нейното отсъствие е същинската причина за действията и бездействията. Човекът забрави Началото и Целта на Пътя, а се оплаква, че върви в погрешна посока. Как няма да върви, като Зрящите се оставиха да ги поведат слепци. Човекът, това „въплътено двуного” се остави друг да мисли вместо него, друг да се разпорежда с неговото време, а има наглостта да хленчи като вижда, че друг живее живота му.
***
Ето как е видян нашия свят през ХІХ век: “Безчестен свят, където всички търсят наслади. Деен, хитър свят и едновременно свят на най-жестока икономическа борба. Пълна подмяна на моралните ценности, свят на съмнителен прогрес. Хуманността е умряла заедно с целомъдрието и остатъците от стари предразсъдъци. Удоволствията и изгодата заменят Дълга. По лицата на мъжете и жените от новата Епоха личат следите на страшни болести. Най-страшната от тях е безпомощното отчаяние. Все повече човешки животи биват принасяни в жертва заради все по-тесен кръг измамни богоизбрани. Заедно с ръста на населението растат бедността, безнадеждността, непрекъснатият изтощителен труд. Без перспектива за подобрение. Бедствията на времето стават все повече и повече. Мечтата се превръща в спомен от миналото, в остатък от изчезналата вяра.”
Разликата между видяното и неговата реализация е 203 години. Нямаше да се спирам на това предсказание, ако не беше напомнянето за клането над последните българи, което трябва да се състои през 2079 година. Не вярвате ли? Лично аз бях поразен от едно изречение, твърде еднозначно беше казано: “Той се спря и погледна към пъплещите долу сини и червени джуджета, блъскащи се и жестикулиращи…” – преводът е дословен. Какво още искате? Ще смеся сатира и реализъм, пък вие както искате, така разбирайте.
България се превръща в празно място, върху което стои табелка с надпис “заето”. Но идва някой, оглежда неохраняваното място, отмества табелката и се настанява там. Малкото оцелели етнически българи се отправят към Ирак и Афганистан да се включат към наркоподдържащите и наркоопазващи US войски. Валутата “лев” отива в миналото, допълва още горецитираното предсказание. Дали ще се случи именно така, още не е сигурно, макар че с всеки изминат миг става все по-вероятно. Предупреждението ще се окаже напразно. Какво гласи предупреждението?
“Ще е нощ, те ще го лъжат, че е ден. Ще го обградят с безмълвие, докато друг се опитва да обсеби неговото наследство. Но очакващите го ще му помогнат да се измъкне, той няма да изпие чашата с отрова.” Нима не познахте българския народ в описанието? Има и обнадеждаващи думи, разбира се, само че вие дори не подозирате колко са големи препятствията пред тяхното осъществяване. “Душата от Здрача, многоликата Сива Сянка ще се срещне с Мадоната на Бъдното.” Ами ако не се срещне? Ами ако Мадоната бъде заменена с не-Мадона и подмяната не бъде забелязана? Или ако от срещата не настъпят последствия? Тук се намесва и цифрата осем, за нея все още нямаме тълкувание. Или ако имаме, то се отнася до един-единствен човек, значи не е нужно да го съобщаваме. Само ще предупредя, че този човек трябва да присъства на събитие, свързано с цифрата осем.
А по света как ще е според предсказанието? Особена разлика няма. На действителността вече не й е до човешките мечти и желания. Десетките, стотиците милиони, милиардите обитатели на Средния свят все по-рядко напускат тесния кръг на своите всекидневни дела и мизерни радости. Нови милиарди човешки същества изникват от Небитието с единствената цел да потънат в тъмата на Смъртта. Милиарди осакатени, затъпели бивши човеци, разкъсвани от своите неудовлетворени желания, нещастни и смазани. Животът е сведен до изродено подобие на живот. Светът постоянно се променя, но вътрешната му болест, древната вътрешна болест, привнесена от Тъмния Демон продължава да го разяжда и да трови светлото и красивото в него. Божествеността избледнява. Дори някой да търси Вяра, накъдето и да се обърне – той вижда само вероизповедания.
Още едно предсказание, от 1779 година: „Хората ще почнат да обедняват, защото у тях ще изчезне любовта към дърветата. Богатите ще обеднеят, а бедните ще умрат”. Отнася се конкретно до Балканския полуостров, най-вече до Гърция и България. Спомням си за някакви пожари, умишлени пожари, за унищожени в името на печалбата гори. Или се лъжа? Има ли надежда и къде е тя?
Надеждата е в нарастващата алчност на имащите. Те ще от отнемат все повече от нямащите, докато не остане нищо за отнемане. И когато алчните ръце се протегнат да вземат последните трошици време, някой ще се осъзнае. Какво от нашия живот действително ни принадлежи? Животът се измерва с време. Каква част от нашето време наистина е наша – ще си рече някой и това ще е началото. Имащите ще кажат, че нямащите нямат право да защитават своето. Те даже ще им забранят да казват кое е тяхно. Забраните ще паднат в мига, когато нищо няма да е разрешено.
Надеждата е в постоянното надхитряне между отделните групи угнетители. Понякога те събуждат в народите вяра, даряват ги с надежда, а после искат да си вземат даденото обратно. Само че веднъж пробудена, вярата не винаги заспива доброволно. Понякога един Пробуден е в състояние да пробуди милиони. И става страшно! Народът хваща оръжието с мисълта да се освободи, а когато народът хване оръжието, желанието му става закон! Тогава народът се отправя в Поход и няма кой да го спре. За да разберете какво искам да кажа не приемайте думата „оръжие” буквално. Оръжие може да бъде всичко, а най-могъщото оръжие е мисълта. Какво ще се случи, кога ще се случи, как ще се случи…? Има ли значение? Има! Защото още едно събитие предстои, а ние всички сме толкова неподготвени.
Ще бъдат десет – секунди, минути, часове или дни, не знам. Времето ще спре своя ход, светлината няма да достига до планетата и Тъмнината ще погълне милиарди.
Ако пробуждането на Наследника се осъществи преди всеобщото бедствие, ако народът го познае и го призове. Ако му помогне да излезе от първоначалното безпомощно състояние. Знаете ли какво е пробуденият Наследник в първите мигове след своето пробуждане? Един компютърен програмист в двора на крал Артур. Неразбиращ и безпомощен. Ще са му нужни подходящи одежди, насочване и подкрепа. После той ще задвижи своя скрит потенциал и ще започне изискващото се от него действие. Но няма да е достатъчно. Ако самият Наследник съумее едновременно с миналото да обхване с поглед днешния ден, а заедно с това да съзре и контурите на Бъдното, едва тогава спасението ще е постигнато. Ако се съберат орисаните Преобразители, без всичките тях Огънят няма да бъде разпален… Ако, ако, ако… Толкова много ако, а толкова малко време остава! Върху очите на хората е хвърлено було и то, булото пречи на хората да видят какво е било, какво е, и какво ще бъде. Вие мислите, че сте реалисти и прагматици, но вие виждате и чувствате само това, което булото ви позволява да видите и усетите. Поне да бяхте осъзнали реалността на илюзорната реалност, която се нарича „Матрица”!
Понякога виждате светлинки или пък пред очите ви притъмнява. Понякога чувате неразбираем шепот, възникнал от нищото музикален акорд или пък настъпва внезапна, необяснима тишина. Реалността не е онова, което мислите, че е. Реалността е нещо много повече от ограничените човешки представи за реалност. Знаете ли, че двама души, живеещи в един и същ отрязък на времето и пространството могат да живеят в различни реалности? За човека на практика реалността е вътре, а не извън него. За вас реално е онова, което приемате за реално. При хората съзнанието и околния физически свят все още са в противоречие помежду си. Докато не излезете от сковаващите всяко мислене рамки на Матрицата, вие в известен смисъл ще бъдете извън Реалността. Припомням какво написах и пуснах в Интернет преди време. Написаното премина през вашите чувства и през вашия разум без да остави следи. Припомням отново.
