Trandev,
... но според мен журналистът си няма хал хабер понятие от физика, като изключвам обяснение за ефекта на Казимир. Няма си и понятие от това, какво е гравитация и съответно антигравитацията.
Присъединявам се към това мнение с две ръце.
Не само защото в статията отсъства всякаква подготвеност на тема физика, ами най-вече защото е обоснована на твърдението "Credo quia absurdum est" (вярвам защото е абсурдно).
Сериозни "топки" трябва да има човек, за да се заеме да пише за една от четирите фундаментални вселенски сили, чието неизменно наличие се оказва един от най-загадъчните аспекти на цялото мироздание. Факт е че никой не може да обясни естеството и. Не е успял Алберт Айнщайн, нито дори Стивън Хокинг или някое друго научно светило от наше време.
Но типично по човешки вече имаме антигравитация!
В статията открих толкова абсурди, че чак не ми се занимава да ги коментирам всичките, но затова ще изброя няколко области от физиката, чиито постулати биват заменени с термина "антигравитация".
Брауново движение, браунови полета, Квантова теория на фотоелектричния ефект, СТО, подвижност и коефициент на дифузия, инерция м/у излъчващи и поглъщащи тела, електромагнетизъм и дискретност на електричните товари, вълнова механика, Нютонова динамика, електродинамика, корпускулна и вълнова теория на движението...
Но Енергия на точка нула не мога да не коментирам, защото ми е слабост.
Това е атомна енергия, постигана при близки до абсолютната нула температурни норми. Теоретичният модел от 1924г. (!) е постигнат и опитно през 1995г. в лаборатория на NIST и касае 2 000 атома. За постигането на такава температура ( 20 милиардни от градуса над абсолютната нула ) се поглъща сериозно количество енергия. Последната дали е екологично чиста е тема, която не се наемам да коментирам.
Относно възникването на върешномолекулярната енергия - силно ми допада теорията на ОТО, че движещите се свободно тела просто минават през възможно най-краткия път в пространство-времето – траектория, която се нарича геодезична. Физиците разбрали, че самото пространство-време би трябвало да се изкривява, за да може скоростта на светлината да си остане постоянна, да се избегнат противоречията и парадоксите и всички закони на физиката да могат да действат навсякъде по един и същи начин, без да имат никаква привилегирована позиция. Вместо да си представяме, че Земята обикаля около Слънцето, защото гравитацията му я привлича (и ни пречи да вървим по права линия), ние можем да игнорираме напълно гравитацията като сила. Тогава всяко тяло с каквато и да било маса ще изкривява пространство-времето около себе си. Колкото по-масивно и плътно е тялото, толкова по-изкривено ще бъде пространство-времето около него. Масата на Слънцето, което е най-масивното тяло близо до нас, е около 333 000 пъти по-голяма от земната, или около 2 000 квадрилиона ( SI ) тона. Това е достатъчно, за да изкриви околното пространство до такава степен, че Земята, падайки по права линия към него, да може след една година да се озове на първоначалното си място. Същата постановка важи и за вътрешномолекулярната зависимост.
