За рециклирането е темата. Ето едно интересно четиво за отскок. 
ДЪЛЪГ ПЪТ, КРАТЪК ЖИВОТ - ЗАЩО ЕДРИЯТ БИЗНЕС ТОЛЕРИРА РЕЦИКЛИРАНЕТО?Необратимото рециклиране на предмети е разумна практика. Но през последните няколко години производителите и търговците на дребно във Великобритания представиха рециклирането като ”зеленото” решение на проблема с битовите отпадъци. Те могат да приемат рециклирането като метод, докато то е от полза за централизираното производство и за дистрибуцията на големи разстояния (отдалечената дистрибуция). Подновената законна сила, от друга страна, дава предимство на независимите местни производители - предимство, което големият бизнес определя като ”търговска бариера”. Големите компании също предпочитат рециклирането, защото то подпомага индустриалната експанзия и осигурява удобно екологично оправдание за планиране излизането от употреба на продуктите (планиране на амортизацията). Тези природозащитни организации, които поставят рециклирането пред дълготрайността на продуктите, наливат вода в мелницата на едрия бизнес.
Рециклирането получава впечатляващо добър отзвук в развитите страни. Хиляди реклами, публикации в пресата, научни доклади, възхваляващи предимствата му, се изнасят всяка седмица от природозащитници, местните власти и, преди всичко, от бизнессредите. Големите компании се съревновават да прокламират ”зелените” си препоръки: Алкан Алуминиум информира, рециклира 56 000 кутийки, върнати обратно във Великобритания от Антарктика, други представят програми за рециклиране на полиетиленови филми (ленти) в торби за смет, пластмасови чашки в копчета за дрехи или пък хартия в опаковки за мляко. Много от рекламите се насочват директно към децата - анимацинният еко-герой Капитан Планета проповядва: ”Рециклирането е най-добрият начин да се справим с боклука! Планетяни, не забравяйте, че силата е във вас!”
Тази пропаганда докосва струна в общественото съзнание. ”Явно хората усещат вина, знаейки че всички тези опаковки в края на краищата ще се озоват в сметището”, казва Инге Брисо - консултант по опаковки. ”Те, изглежда, се питат дали наистина това опаковане е абсолютно необходимо и може би по някакъв начин рециклирането оправдава тази вина.” В момента много потребители считат, че комплексните проблеми от свръхконсумацията на Север могат да бъдат решени просто чрез събиране на старите вестници и натрошаване на бутилки в контейнерите за стъкло.
Все пак, обществото е умишлено заблуждавано. Достатъчен е бегъл преглед на някои от най-задълбочебите изследвания в областта на отпадъците, за да бъде опроверган Капитан Планета, че рециклирането е най-доброто решение на проблема. Американската агенция за опазване на околната среда, например, определя следната йерархия в управлението на отпадъците, поставяща снижаване потреблението на ресурси (вкл. повторната употреба на опаковките) пред рециклирането, инсинерирането и депонирането. В доклад, поръчан от производителя на картонени опаковки за напитки Тетрапак, се прави извода, че във Великобритания както многооборотните бутилки, така и неподлежащите на рециклиране картонени кутии нанасят по-малка вреда от рециклираните бутилки. Работещите съвместно Макдоналдс и Фонд за защита на околната среда са съгласни, че изхвърляните хартиени и пластмасови кутии за бърза закуска са по-безобидни от подлежашите на рециклиране опаковки. В същия дух ”Приятели на Земята” публикуваха документ, озаглавен ”Върни обратно”, в който отстояват повторната употреба.
Защо тогава рециклирането, което в много ситуации се определя като не толкова добро решение, получава такава широка подкрепа? Защо тогава няма масова пропаганда в подкрепа на повторната употреба или намаляване употребата на безполезно опаковане? Несъмнено, участниците в тези кампании са открили, че защитата на рециклирането е лесен начин за привличане на подкрепа; може би местните власти са решили, че поставянето на банки и контейнери за бутилки е безболезнен начин за демонстация на загриженост за околната среда. Но фанатичния ентусиазъм сред бизнессредите изисква повече изследователски обяснения.
РЕЦИКЛИРАНЕТО СРЕЩУ ПОВТОРНАТА УПОТРЕБАБританското Правителствено Постановление № 28 дефинира рециклирането като ”събиране и разделяне на материали от отпадъци и последващи операции с цел производство на пазарни стоки”. Това определение изключва каквато и да било повторна употреба. Последната означава по-скоро продължаване на употребата на предмет отколкото унищожаването или преработката му. Повторното напълване на бутилки, измиването на чинии или продаване на използвани дрехи са все форми на повторна употреба. При нарязване на стар автомобил, шасито и каросерията се рециклират, т.е. - претопяват до сурова стомана; въпреки това, акумулаторът или карбораторът могат да бъдат повторно използвани чрез поставяне в друга кола.
Разликата между повторната употреба и различните форми на рециклиране трудно може да бъде по-опростено представена, но все още е доста подценявана. В детайлно проучване, сравняващо екологичните ползи от различните опаковъчни системи, изследователите Дейвид Пиърс и Кери Търнър включват рециклирането и повторната употреба под едно заглавие по признаци на математическа еквивалентност, които не позволяват разграничаване на използването на многооборотни бутилки от рециклираните такива.
Потребителите също могат да се объркат. Те, естествено, съзнават, че рециклираната тоалетна хартия не е идентична с повторно употребената. Но когато са помолени да ”рециклират” старите си дрехи в ”текстилна банка”, откъдето една част се изпраща на нуждаещите се от Третия свят, а остатъкът се преработва, за тях светът става все по-объркан. Общините периодично прибягват до ”рециклиране” на дълготрайни ценности, например офис-обзавеждане, като по-скоро целят неговата препродажба. В същото време, онези, които развиват бизнес въз основа на използване на отпадъци, намират, че сега е по-изгодно да се наричат рециклатори. Объркването се увеличава още повече поради провала на природозашитните движения в усилията им да убеждават в преимуществата на повторната употреба, докато индустрията е решена да потуши идеята за нея.
МРЪСОТИЯ, НО НЕ И ПАРИНай-успешно рециклирането е застъпено в т.нар. ”опаковъчна индустрия”. Многобройни проучвания и доклади сравняват екологичните ефекти от рециклирането и стратегиите по управление на отпадъците от опаковки. Все пак трябва да се отбележи, че използваните различни критерии за оценка на екологично въздействие - енергоемкост, обем, тегло и трудоемкост - почти не водят до каквото и да било принципно заключение.
Въпреки това, очертава се един незабележим факт: с изключение само на алуминиевите кенове (кутийки), рециклирането на отпадъците от опаковки над определена минимална граница значително се оскъпява. Отново и отново чуваме същата история: ”Има повече икономически и технически ”против ” отколкото ”за” рециклирането на пластмаси”; ”Изводът ….. е, че оборудването за рециклиране е доста скъпо”; ”разликата между цената, която индустрията на вторичните суровини е готова да плати за повторната употреба на домакинските торби за смет, и допълнителните разходи, направени от общините за тяхното събиране, е 160 млн. английски лири на година”. Причините са очевидни: разходите по събирането, транспортирането и преработката често правят рециклираните материали по-скъпи от първичните.
Освен това, рециклирането е несигурно, защото с увеличаване количеството на рециклирания материал, цената му се понижава. В САЩ, където през 1991г. повечето дилъри спряха да плащат за зелено стъкло, ситуацията е особено сложна. Поради това, че САЩ имат годишен свръхизнос в размер на 6 500 000 тона отпадъчна хартия, предимно за Великобритания, цената по света значително пада. Междувременно, Великобритания, която продължава да внася около 60% хартиени изделия, ще продължава да има повече отпадъчна хартия отколкото може да преработи, което ще доведе до дъмпинг или до скъпоструващ износ. Международна стокова търговия означава и международен транспорт на подлежащи на рециклиране отпадъци.
Това, че рециклирането е скъпо, не означава непременно, че то е по-вредно от останалите възможности. Например, възможно е да се субсидира производството на първични продукти и по този начин ще има безброй други непарични характеристики, прекалено комплексни за да бъдат преценени. Най-общо, финансовата стойност на рециклирането се определя от 3 фактора: енергия, площ и трудови ресурси, включени в събирането. От тях, енергията и площта изискват екологични такси, докато при трудът може да се каже, че не е така. Както и да е, трудът все пак е скъпоструващ и в опитите си да намалят разходите, рециклиращите ще инвестират в специализирано високо технологично оборудване. Дали обаче такива механизирани системи са по-малко увреждащи от другите, всеки може да предположи. Не само, че има свръхизобилие от информация - облаци от противоречащи си статистики, наричани от анализаторите ”брутален недостиг на данни” - но освен това няма никакво споразумение относно критериите за оценка на влиянието върху околната среда.
ЖИЗНЕНИ ЦИКЛИНека тогава да възприемем друга, различна перспектива. Какво се случва, ако, например потребител от Плимут, Великобритания, изхвърли с оглушителен трясък празна бутилка от от бира или безалкохолно в контейнера за бутилки? Натрошеното стъкло, наричано още калит, може би ще се закара на едно от четирите депа за рециклиране в Харлоу, Есекс; Уейкфилд или Барнзли в Йоркшир, или в Алоа, Шотландия на разстояние от порядъка на поне 200 мили. Там то ще бъде претопено и размесено със суров материал за получаване на нови бутилки и буркани.
Използването на определен процент натрошено стъкло при производствения процес позволява да се направи значително спестяване на суровини, енергия и вода. Все пак, стъклото е тежко и суровия материал е евтин. Ползата от относително скромните икономии на енергия е повече отколкото се компенсира чрез високата му цена. Клишето за високата цена на натрошеното стъкло се основава на транспорта и разходите по разделянето му, прибавени към самото рециклиране на стъклото.
Молекули от употребената от нас бутилка бива претопена в нова ”рециклирана”. Последната ще се транспортира на 70 мили от депото за стъкло до Съсекс за да бъде напълнена с бира. От там ще бъде откарана с камион на още 200 мили до Шопшир, където би могла да бъде продадена на друг потребител, който ще я вземе в колата си, ще я отнесе в къщи за да я изпие и накрая, след още едно пътуване с кола, ще я изхвърли в кофата за смет и цикълът започва отново. Това е еднопосочна система, в която производителя не поема отговорността за бъдещото предназначение на опаковката.
Да сравним тази одисея със типичния жизнен цикъл на най-популярната форма на многооборотна опаковка във Великобритания - бутилката на млякото за доставка. Тази бутилка е собственост на мандра, която на повечето места изкупува млякото от местни млекопроиздодители. Бутилката мляко е доставена до вратата на клиента от мандрата, отстояща най-вероятно на около 5 мили. Вече празна, тя се изпразва и се оставя навън до вратата за да бъде взета от млекаря и върната на 5 мили обратно в мандрата; тук тя се измива, потребявайки около 5% от необходимата за направата на нова бутилка енергия, отново се пълни и цикълът се повтаря. Това е ”двупосочна” система, в която производителя има интерес от продължаване живота на бутилката. На национално ниво, бутилката прави около 17 оборота в жизнения си цикъл, като в селските райони достига до седемдесет. Някои малки селски мандри все още използват старинни бутилки за мляко, произведени в средата на 70те години на миналия век.
Показателното сравнение тук не е това между млякото и другите напитки. Повечето от прадпочитаните марки бира се продаваха в многооборотни бутилки преди големите централизирани пивоварни да превземат Великобритания и да пуснат кенове и еднократни бутилки. Нито пък просто сравняваме повторното пълнене с рециклирането. Това, се насочваме, е двете различни дистрибуционни системи. Първта и по-дълга, централизирана ”еднопосочна” система има капацитета да гарантира преработката ( с помощта на субсидии за рециклиране), но не е в състояние да поеме транспортните разходи по разноса на дълги разстояния. Втората ”двупосочна” система, местна и децантрализирана, е в състояние да разнася обемистите бутилки на къси разстояния ( без субсидии), но няма капацитет да гарантира всички операции по рециклирането. Коя от тези две системи е по-малко вредна за околната среда може да бъде пресметната чрез сравнение на двете карти по-долу.
Точно тук се заключава и загадката в спора между многооборотните и рециклираните опаковки. Контейнерите за повторна употреба, тежки понеже трябва да издържат, са най-подходящи за местна дистрибуция, докато рециклираните контейнери - за по-широка дистрибуция. Все още голямото мнозинство изследвания, сравняващи различните опаковъчни системи, обръщат малко или никакво внимание на разстоянията и, следователно, на енергията и суровините, използвани при транспортирането. Те по-скоро се забавляват да броят километрите, изминати от един контейнер или степента на сбиване на материала при депонирането му, докато една на най-важните променливи - на каво разстояние трябва да пътува материала, е често пренебрегвана.
ТЪРГОВСКИ БАРИЕРИНе е трудно да се проумее причината за този пропуск. Всеки опит да се определи или регулира разстоянието, което стоката или нейната опаковка трябва да измине ще бъде пречупен през гледната точка на свободната търговия и, в сегашното състояние на нещата, не едва ли би бил насърчен. Принуждавайки (или субсидирайки) всеки производител да рециклира, се създава достатъчно голямо поле за действие на всяка компания, достатъчно голяма да издържи на големите географски (отдалечените)пазари; малките ”неконкурентни” производители, които не са в съастояние да реализират икономиии от мащаба, са на път да бъдат изтискани. От друга страна, принуждавайки всеки бизнес да възприеме в голяма степен повторната употреба, се дава ясно предимство на малкия местен и предполагаемо по-неефективен бизнес, което лесно би могло да се определи като ”протекционализъм”.
Тази теза лесно би могла да бъде подкрепена жекостта, с която индустрята се опита да защити местната система за връщане на бутилки. Република Ирландия, например, се опита през 1980г. да прокара държавна забрана за употребата на кенове и PET (polyethylene terephthalate) за алкохолни напитки, но това предложение бързо бе поставено под вето от комисията на Европейския Съюз и забравено. Въпреки това, през 1988г. друга малка държава - Дания, беше изправена пред Европейския съд. Международната промишност за напитки определи датски закон от 1981г., изискващ всички марки бира и безалкохолно да бъдат продавани вмногооборотни бутилки, като търговска бариера. ”Съдът покрепи тази гледна точка, но освен това определи, че датския закон може да бъде оправдан по екологосъобразност - доколкото не съществува алтернатива в европейското законодателство, което да предложи същото или по-високо равнище на защита на околната среда”.
Това условие потвърди нежеланието на законодателите да признаят, че относителните предимства на повторната употреба и рециклирането за околната среда са зависят от включените дистанции. Не е невъзможно нъакои държави извън ЕС да могат да представят доказателство, претендиращо да покаже, че системата за рециклиране на кенове и пластмасови бутилки в ЕС може да бъде ,по-екологосъобразна отколкото система, която тътрузеща напред-назад бутилки на стотици километри. Датчаните могат да контрират, че независимо какъв е случая в Европа, в Дания специално многооборотните бутилки са най-екологосъобразни. В тази случай, Европейският съд ще трябва да вземе решение, нямащо нищо общо със относителните достойнства за на повторната употреба и рециклирането, които са обусловени от разстоянията, а просто просто откровено се запита дали международната икономика има право да заобикаля местните икономики.
Подобен дебта се разгръща и в Германия, където през 1991г. Закона за опаковките изработи система, която ”изглежда напълно фокусирана върху рециклирането като решение на кризата със сметищата”. ”Опаковките трябва да бъдат използвани повторно доколкото това е технически и икономически приложимо”, от друга страна Закона ”не разширява изискването за икономическа приложимост за събирането и преработката на материалите от опаковки”. Регулирането задължава производители, дистрибутори и търговци на дребно да събират обратно опаковките и да плащат за тяхното рециклиране или депониране - двупосочна система. Както и да е, има една вратичка в Закона, позволяваща на индустрията да организират алтернативна система - Германската двойна сиситема или DDS - според която фирмите могат да прехвърлят срещу заплащане отговорността за техните отпадъци. Промишлените корпорации приеха тази възможност с удоволствие, доколкото тя ги освобождава от задължението да събират, транспортират, сортират и преработват собствените си отпадъци, задължение, което би могло сериозно да подкопае конкурентноспособността на вносителите от големи разстояния. Водещите фигури в немската опаковъчна индустрия обвиниха системата DDS в поглъщане на повече енергия отколкото се спестява при рециклирането, но техните забележки не успяха намалят ентусиазма, обхванал индустрията във връзка с тази програма.
Въпреки това, в последната минута беше ”пробутана” поправка от депутати от Бавария, която определя минимална 70 процентова квота за многооборотните бутилки. “Явно е”, пише Алианса за картонение опаковки за напитки и околна среда, (т.е. Тетра Пак), ” че тази квота е включена в резултат на натиска върху политиците от страна на малките пивоварни от Бавария. В Обединеното Кралство и особено във Франция смятат, че мерките са несправедливи към вносителите на бира и миерална вода, и желаят сезирането на Европейския съд във връзка с този закон.
Още веднъж става ясно, че конфликтът между многооборотните и рециклираните опаков
