Пентагонът ще добива енергия от КосмосаУчените отдавна мечтаят да изобретят сателити, които да изпращат слънчева енергия към Земята и така да решат енергийните проблеми на планетата. Преди дни Пентагонът препоръча на правителството на САЩ да направи мечтата реалност. Управлението по космическа безопасност изготви специален доклад, в който призова американското правителство да инвестира през следващите десет години 10 млрд. долара в експериментален сателит, който трябва да изпраща до земята лъч от десет мегавата електрическа енергия.
За да хващат необходимата за това количество енергия слънчева светлина, в орбита трябва да бъдат разпънати „слънчеви платнища”, с площ от десетки квадратни километри. Сателитът ще изпраща енергията до земята под формата на лазерен лъч или микровълни. На земната повърхност лъчът ще бъде улавян със специални антени и ще бъде трансформиран в електроенергия. Предимството според Пентагона е, че подобен геостационарен сателит може да улавя слънчевата светлина както през нощта, така и при облачно време.
В доклада се препоръчва американското правителство да подкрепи проекта, който може да демонстрира как ще работят сателитите, произвеждащи слънчева енергия, а също така да даде нов импулс в развитието на технологиите. „Вярваме, че можем да развием тези технологии”, заяви Пол Дъмпхаус от Управлението по космическа безопасност пред сайта. Според офицер Дъмпхаус те имат по-голям потенциал отколкото атомната енергия или електричесвото от вятър.
Привържениците на т.нар. Solar Space Power технология са убедени, че могат да доставят повече енергия, отколкото може да се произведе с полезни изкопаеми, вятър и ядрено гориво взети заедно. Освен това, тъй като е неизчерпаема, слънчевата енергия може да намали зависимостта от добива на петрол.
Разбира се, авторите на доклада от Пентагона имат предвид използването й и за военни цели. Сателитите за слънчева енергия могат да помогнат да се преодолее една отдавнашна слабост на американските военни: зависимостта от снабдяването с енергия на разпръснатите по цял свят части. Със сателитите отделните военни корпуси могат да бъдат снабдявани с ток и в трудни региони като Ирак или Близкия Изток. Освен това разходите ще бъдат по-ниски, тъй като понякога цената на електричеството в някои страни е десет пъти по-висока отколкото в САЩ.
Идеята да се използва слънчевата енергия от космоса принадлежи на инженер Питър Глейзър. През 1968 година той прави първите планове за „слънчеви платнища” с площ от 50 кв км. Тогава учените приемат, че за изграждането на подобно съоръжение в открития космос ще са необходими стотици астронавти. Според оценките разходите също са астрономически. Джон Менкинс, бивш сътрудник на НАСА и привърженик на идеята, разказва, че тогава САЩ е трябвало да инвестират между 300 милиарда и един билион долара.
През 70-те години в НАСА стигат до извода, че слънчевите сателити са технически осъществими, но са икономически неизгодни. Оттогава обаче прогресът в сфери като фотоволтаиката, електрониката и роботиката е значим, което ще намали както големината на „слънчевите платнища”, така и стойността на проекта. Днес вече не е необходимо и излизането на астронавти в открития космос.
„Това не е задача за следващите 50 години, казва Менкинс. Днешните възможности позволяват да се направи демонстрация на технологията в рамките на това десетилетие.” Международната космическа станция може да служи като опитно поле за компоненти от новата технология и дори да осъществи слаба трансмисия към Земята.
Все пак по пътя към слънчевата електроцентрала в космоса има препятствия: транспортът на оборудването в околоземна орбита е много скъп. Един сателит за слънчева енергия със същия капацитет като на модерна електроцентрала би тежал 3000 тона. А това е десет пъти повече от теглото на Международната космическа станция. За да се изведе в орбита необходимият материал ще бъдат необходими стотици излитания на ракети. А в момента САЩ изстрелват по-малко от 15 ракети на година.
Според Управлението по космическа безопасност това са само транспортни и икономически проблеми. А Дъмпхаус настоява, че важното е, че няма технологични пречки.
източник: е-vestnik.bg
