Официалната версия за масони, илюминати и прочее...

[drslowdeath]

Любопитно ми е каква е общоприетата и официална версия за дейностите на илюминати, масони и т.н.?

[Alien]

Любопитно ми е каква е общоприетата и официална версия за дейностите на илюминати,масони и т.н. ?

Частни бизнес клубове  с тайни вътрешни правила, които привличат любопитни алчни  бизнесмени. Разбира се това е  на най-ниското стъпало на йерархията. И това е официалното становище  на медиите - че те действат просто като бизнес клубове дори и като благотворителни организации на преуспели хора. 

[Eon]

Илюминатите нямат общоприета и официална версия дейността им.

А, ако има такава би трябвало да намрериш сайта на организацията Илюминати, или някой масонски сайт, прочети там и ще разбереш каква им е общоприетата и официална версия за дейноста.

[ultrafutur]

 

Що е масонство?

Свободното зидарство (франкмасонството) е световно движение с етично-нравствена насоченост, изградено като йерархична структура от грижливо подбрани мъже, стремящи се към умствено и нравствено съвършенство при свобода на мненията и толерантност спрямо възгледите на всеки един човек. Масонството не е нито конспиративна организация, нито тайно общество в широкия смисъл на думата, защото неговите цели не са и не могат да бъдат в противоречие с установения ред.

(Вж. Принципи на Свободното зидарство)

Красива морална система, завоалирана в алегории, илюстрирана със знаци и символи - е друго определение на Свободното зидарство.

Франкмасонството е изградено върху три основни принципа:

1. Братската любов - всеки истински масон се отнася с търпение и уважение към мненията и разбиранията на всеки отделен човек.
2. Милосърдие - франкмасоните проявяват милосърдие по отношение не само на своите близки, но и към цялото общество, посредством благотворителност и оказване на лична помощ.
3. Истина - франкмасоните се стремят към истината, поради което се стремят да постигнат в живота си висок нравствен стандарт.

Франкмасонството не е религия и не налага определено религиозно вярване.
То изисква обаче от всеки свой кандидат и член вяра в Божественото начало. За масоните Творецът е Великият Строител на всички Светове - Великият Архитект на Вселената. Всеки посветен в масонството нарича Бог с онова име, което му е наложило религията която той изповядва.

Споровете на религиозна и политическа тематика в масонските Ложи са забранени.

Масонството не е тайна или секретна организация. Тайните на масоните се отнасят единствено към традиционните методи за разпознаване между членовете. Всеки масон е свободен да заяви своята принадлежност към Братството. Конституциите и правилата на Ложите са достъпни за обществото.

Неговите цели и принципи са широко огласени. Властите имат достъп до масонските Храмове. Както и много други общества и организации, масонството се отнася към своите вътрешни дела, като към частни и ги решава само в рамките на своята членска маса.

Франкмасонството изисква от своите членове уважение към законите на страната в която те живеят и работят. Принципите и философията на масонството не влизат в противоречие със задълженията на своите членове като граждани, напротив - помага им да изпълняват своите обществени и лични задължения по-отговорно.
 


http://www.scottishrite-bg.org/documents/buildings/Gradej%20-%2032.pdf

[Морфей]

ДУХЪТ НА МАСОНСТВОТО
(ФОСТЪР БЕЙЛИ)

Книгата съдържа пет инструкции, които Тибетският Учител е възнамерявал да даде на масоните чрез Алис А. Бейли, но поради недостиг на време и появата на друга спешна работа, те са останали недовършени. Фостър Бейли е помолен да редактира и публикува тези пет инструкции, което той прави, като добавя във втората част на книгата една статия на А. А. Б., публикувана за първи път в списание “Мастер-Масон”, както и една своя лекция, изнесена пред Ложата в Ню-Джърси. Тази просветляваща и стимулираща книга завършва с приложението “Синури”, направено по записки от “Енциклопедия на франкмасонството” на Маккей.

В написаните от А. А. Бейли и Тибетеца книги често се споменава за Масонството: разглежда се неговият произход, многовековната му история и онази важна роля, която обновеното и одухотворено масонство може да има в бъдещето, носейки светлината и енергията на учението за Мистериите в ерата на Водолея.

“На масоните им предстои още много вътрешна работа над себе си. Времето за истинското широко признание на Масонството е все още далече, защото тази организация трябва в масонски и духовен смисъл да “прояви себе си”. Когато направи това и когато духовната цел, заложена в основите на масонската работа, бъде схваната по-добре, Законът на Строителите ще може да заяви за себе си. Тогава груповата работа в името на расата ще бъде изпълнена, съзнателната помощ на Ложата, която действа от Висините, ще стане видима, а масонството ще бъде възстановено като пазител на Мистериите на духовния живот на земята и ще покаже жизнената сила, скрита в сърцето на всяка истинска религия”.


НЯМА ДА КОМЕНТИРАМ  

П.С. Забравих да сложа линк http://www.oneworldbg.hit.bg/bbooks.htm

[H.]

Хахаха, вива ла теософия ;D Дори не се срамуват. За тези които не вярваха в принадлежността на Ленка и компания - ето - и книга има вече ;D

[Морфей]

Хор прочети целия сайт ДОБРАТА ВОЛЯ в България да видиш какви неща са писали  ;D ;D ;D Изтрих всички книги на Бейли от библиотеката 

ето малко зарибявка :

ШКОЛАТА НА АРКАНИТЕ
Школата на Арканите е създадена от А. А. Бейли през 1923 г. като подготвителна школа за ученичество. В нея се прави последователен курс на обучение и медитация за възрастни мъже и жени на базата на езотеризма като наука за служене и път на живота. В хода на практическата подготовка при груповата работа учащият усвоява принципите, залегнали в основата на Новата Епоха, като нов етап от човешката еволюция, при който човекът може максимално да развие своите вродени възможности. Учещият постига съзнание за себе си като за духовно същество, със своя сфера на служене и със своя отговорност - като стремящ се към ученичеството и като поборник за провеждането на Плана.

Школата на Арканите функционира по целия свят изключително чрез воденето на кореспонденция. Работата в Америка се осъществява от централата в Ню-Йорк, за Великобритания и Съдружието на нациите - от Лондон, а за европейските езикови групи - от Женева. Школата на Арканите не е сектантска или политическа организация, в нея се приемат хора с всякакви религиозни и политически убеждения.

[cucetyy]

Според теорията на Дейвид Айк, илюминатите са раса между човек и извънземно. В нашия свят това са хората които управляват света ни. За някои от тях той посочва кралицата на Анлия и Буш. Много книги е написал по тази тема. Според Айк, реалния вид на илюминатът е голям гущер или нещо от този род. Има една жена в Америка, която твърди, че е видяла илюминат в нейната стая. Късно вечерта докато спи, нещо става и се събудила и видяла илюминатът на сантиметри от нейното лице. Естествено, тя се разпищяла. Пищяла пищяла, съществото изчезнало. Жената признава, че е запалена по книгите на Айк. Дали това, което е видяла е просто сън или реалност? Да добавя още, че според Айк, илюминатите се хранят с хора. Намира доказателство и на банкнота долар - от едната страна има пирамида и всевиждащо око. Според Айк, това е символа на илюминатите.

[lordor]

Истината е ,че знаем твърде малко за масоните и илюминатите. На практика нямаме никакви доказателства за техните дела . Всичко на което се крепи нашата теза за тяхното съществуване са слухове. Пък и да докажем ,тяхното съществуване как може да се противопоставим на техните действия. На практика ние сме роби , а те ни управляват. Само вижте до къде докараха родината ни?!?? Целенасочено я унищожиха мръсниците...

[Морфей]

Според нашите посветени в България тяхната история е следната. Само дето са пропуснали да споменат за Цар Калоян, който им дал шах-мат още на втория ход    и станал световен шампион по Шах за 1205 година 

Орденът на тамплиерите. Розенкройцерите. Съюз на Свободните Зидари

НАЧАЛОТО. ОСВОБОДИТЕЛИ НА БОЖИ ГРОБ

950 г. преди раждането на Иисус
В Йерусалим започват големите строежи на цар Соломон. Тук ще се извиси Великият храм на Йерусалим, известен още като храма на цар Соломон. Това място ще се счита векове наред, чак до наши дни, за първосвещен олтар на Съюза на Свободните Зидари, в който са обединени милиони масони по света.

1099 г.
Йерусалим пада в ръцете на рицарите от Първия кръстоносен поход, тръгнали да освобождават Божи гроб. Избити са над 40 хил. евреи и мюсюлмани. Нормандският рицар Годефроа дьо Булон основава Кралство Йерусалим (Латинската империя) и получава титлата Защитник на Божия гроб. От 300 хил. рицари, потеглили с него в началото на похода, са оживели едва 60 хиляди.

1118 г.
Девет френски рицари под водачеството на Хуго дьо Пайе и Гофроа дьо Сен-Омер основават Ордена на тамплиерите. Целта им е била да защитават керваните на поклонниците от Европа, тръгнали към Божи гроб, по пътя към Свещената земя. Кралят на Йерусалим по него време, Балдуин III, подслонява тамплиерите в собствения си дворец, който се намирал точно срещу храма на Соломон. Оттук Орденът получава и името Рицари на Храма.

1187 г.
Египетският владетел Саладин е решен на всяка цена да прогони християните от Свещената земя. Той използва едно нападение над керваните му и съсича група тамплиери при Тиберия. През юли същата година в битката при Хитин разбива християнската армия, обсажда Йерусалим и градът пада в ръцете му на 2 октомври. Тамплиерите преместват базата си в пристанищния град Акре, който обаче през 1291 г. също е превзет от мюсюлманите. Тогава Орденът се прехвърля на остров Кипър. Още по времето на английския крал Ричард Лъвското сърце, тамплиерите купуват от него целия остров.

ВСЕМОГЪЩА ОРГАНИЗАЦИЯ И НАЙ-БОГАТАТА
ИНСТИТУЦИЯ В ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ
Как става така, че Орденът на тамплиерите може да си позволи да купи от английския крал цял остров?
Само десетина години след създаването си Орденът е вече притегателна сила за множество рицари от цяла Европа. Много от тях не влизат в него, за да търсят някакви материални облаги, а напротив, самите те правят дарения в пари и недвижими имоти. Само за една година тамплиерите стават собственици на значителни парчета земя във Франция, Англия, Шотландия, Испания, Португалия, Италия, Австрия, Унгария и дори в Константинопол. Например, през 1131 г. крал Арагон завещава на Ордена почти една трета от владенията си. Постепенно цяла Европа е опасана от тамплиерски манастири и повечето владетели предпочитат да са в добри отношения с рицарите от храма на Соломон. Още при първото посещение на техни емисари в Англия и Шотландия, крал Хенри I ги посреща с големи почести и ги дарява богато със злато и сребро, се казва в “Англосаксонските хроники”.
Някъде между 1130 и 1140 г. се появява и длъжността “областен магистър” за всяка една от “провинциите” на Ордена, както са наричани владенията му в различните страни. Тези областни магистри много бързо се оказват с твърде решаваща роля във вътрешната и външната политика на повечето европейски кралства. Облечени са със специални прага и привилегии. Така например в Англия магистърът на Ордена се е считал в парламента за пръв благородник на кралството. През 1215 г. тъкмо под въздействието на Великия магистър на Англия, Еймърик Сейнт Мор, крал Джон подписва знаменитата Велика харта на свободите, известна още като Магна Харта, ограничаваща силно властта на английската монархия. Документът е подписан също и от Великия магистър.
Благодарение на огромното си политическо влияние чрез силното си лоби, Орденът на тамплиерите навсякъде е освободен от данъци и налози за пътища, реки и мостове. В своите владения рицарите се подчиняват единствено на своите си закони, имат собствени съдилища и подобно на църквата могат да предоставят сигурно убежище на застрашените от властта. Благодарение на тези предпоставки Орденът съумява да прерасне в мощна икономическа организация, която за търговските си цели започва да изгражда дори свои собствени градове, най-вече по крайбрежията, тъй като тамплиерите разполагат с огромен търговски и военен флот.
В книгата си “Орденът на тамплиерите и масонската ложа” едни от най-вещите изследователи на масонството -Майкъл Бейджънт и Ричард Лий - стигат до извода, че съвременното банкерство води началото си именно от Ордена на тамплиерите. Държейки в ръцете си голямата част от европейския капитал, рицарите проумяват, че кредитирането на търговията и предприемачеството ще им помогне още повече за разширяването на сферите им на влияние и започват отпускането на заеми. Най-напред в ролята на постоянен длъжник изпада английският кралски двор. Тамплиерите първи въвеждат разплащанията от разстояние, чрез така наречените платежни нареждания. Всеки един манастир на Ордена се превръща в своеобразна търговска банка. Внасяш примерно в манастира край Лондон определена сума, тръгваш по работа за Париж спокоен по пътищата, с празни джобове, някъде около Булонския лес потрепваш на вратата на тамошния тамплиерски манастир и срещу показаната разписка-нареждане си получаваш парите. За да предотвратят кражбата и фалшификацията на платежните си нареждания, рицарите разработват първия банков код. По това време се създават и първите обществени трезори и се въвежда системата на дългосрочните влогове и тяхната защита от посегателство на трети лица. Описан е случай, в който крал Хенри II поискал тамплиерите да му дадат парите, оставени на съхранение при тях от изпаднал в немилост благородник, но получава изричен отказ вследствие на въведеното правило, че “не се дават пари на никого без изричното разрешение на човека, лично поверил ги на Ордена”. Вследствие на цялата тази новоизградена икономическа структура на тамплиерите, редица историци са стигнали до категоричния извод, че няма друга средновековна институция, която да е допринесла повече за появата на капитализма. В най-пространното изследване за масонството, книгата на Албърт Пайк “Морал и догма на възприетата Шотландска церемония на масонството”, авторът казва: “Тяхната парола е да станат богати, за да купят света. И те станали такива - през 1312 г. само в Европа притежавали повече от 9000 феодални владения.”

ПЪРВИЯТ УДАР СРЕЩУ МАСОНСТВОТО. КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ МОЩНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ?
До започването на първата организирана атака срещу Ордена на рицарите на храма, тамплиерите винаги са се намирали под папската юрисдикция. Един европейски монарх обаче се чувства застрашен от влиянието, богатствата и силата на Ордена. Френският крал Филип IV, известен още като Филип Хубавия, обладан от огромно сребролюбие и всевластнически амбиции, започва през 1306 г. първите атаки срещу ордена, като част от диктаторския си план за подчиняването дори на църквата. За него връщане назад няма, тъй като вече е организирал убийството на един папа, Бонифаций VIII, и отравянето на приемника му, папа Бенедикт XI. След тия два заговора Филип Хубавия урежда възкачването на Светия престол на малодушния папа Климент V и пренася седалището му на френска земя, в Авиньон. От този момент, цели шестдесет и седем години занапред, римокатолическата църква е обикновен придатък на френската корона. След църквата, дошъл и редът на най-мощната икономическа и политическа организация, Орденът на тамплиерите, заплашваща осъществяването на мегаломанските планове на Филип IV
Защо френският крал насочва удара си едновременно срещу папата и Ордена?
Филип Хубавия знае, че още през 1128 г. главният изразител на християнските идеи по онова време, св. Бернар, обявява рицарите на Ордена за самото въплъщение на християнските добродетели и за техен образец. На църковния събор в Троя, проведен същата година, тамплиерите са официално обявени от светата църква за военно-монашески орден. Те са наречени “Христова милиция”. За да се отличават от останалите, за тяхна униформа са възприети белите наметки. “Никой освен Христовите рицари няма право да ходи с бели дрехи или да носи бели наметки”, пише в устава на Ордена.
Филип Хубавия знае, че е невъзможно да бъде сломена волята на тамплиерите. Рицарите са длъжни да се сражават до смърт, ако някой бъде пленен, той няма право да иска милост или да предлага откуп. Не им е позволено да преминават в отстъпление, освен ако съотношението на силите не е в полза едно към три за врага. Въпреки че висшето военно майсторство, което са владеели, им е помагало да се справят с многочислени врагове. Така например при обсадата на Малта през 1565 г. по-малко от хиляда рицари са отблъснали трийсетхилядна османска орда, като са избили двадесет хиляди мюсюлмани.
Филип Хубавия много добре знае, че през 1139 г. папа Инокентий II издава папска була, според която тамплиерите не са длъжни да се подчиняват на представителите на никоя власт, светска или църковна, освен на папата. Никой управник или духовник няма право да им се бърка и това превръща Ордена в независима империя. В същото време нито един преговор между високопоставени монарси и феодали в Европа и Светите места, не минава без активното участие на тамплиерите и тяхната решаваща дума. Орденът, а не някоя друга институция, например, успява да помири английския крал Хенри II и изпадналия в немилост архиепископ Томас Бекет. Няма държавен глава по него време, който да е успял да подчини тамплиерите. Историята разказва, как през 1252 г. Хенри III заплашва да отнеме имотите на Ордена с думите: “Вие тамплиерите... се ползвате с какви ли не свободи и привилегии, а покрай огромните богатства сте се главозамаяли и се държите надуто и високомерно. Онова, което толкова неразумно ви е било предоставено, трябва благоразумно да ви бъде отнето.” В кралската тронна зала настъпва гробно мълчание, главите на всички присъстващи бавно се извръщат към Великия магистър на Ордена. Същият спокойно и отчетливо отвръща: “Какво говорите, кралю? И таз добра, устата ви да изрича такива смехории! Ще царувате, докато сте справедлив. Ала почнете ли да своеволничите, простете се с трона!” По него време дори папата не е смеел открито да качва и да смъква от престола монарси!
Филип Хубавия знае, че тамплиерите са всепризнати спецове не само във войната, дипломацията и политическите интриги. Те са не само обиграни търговци и ловки банкери, а Орденът се е превърнал в своеобразно хранилище и разпределител на култура, нови знания и наука. Орденът, благодарение на финансовата си мощ, притежава монопола върху най-напредничавите технически постижения, за него е предназначено най-доброто, произвеждано от оръжейниците, кожарите, зидарите, архитектите и инженерите. Тамплиерите допринасят за развитието на топографията, навигацията, пътното строителство, те първи въвеждат магнитния компас във флота си, развиват медицината и първи използват екстракт от плесен, като антибиотик при лекуването на раните от битките.
Филип Хубавия е стреснат от Ордена най-вече поради отказа да бъде приет в него. Тамплиерите не го приемат в редиците си, узнавайки за скритата му мотивация да стане един от тях. Оказало се, че просто Хубавият крал се нуждаел единствено от богатствата им. Унизен, крал Филип IV започва акцията си срещу Ордена.

ОТКОГА СВЕТЪТ СЧИТА ПЕТЪК, 13, ЗА НАЙ-ФАТАЛНИЯ ДЕН?
Благодарение на добре скалъпена секретна операция Филип Хубавия успява да състави дълъг списък от всевъзможни прегрешения на тамплиерите. Всички местни съдии във Франция получават от краля запечатани пликове, които да бъдат отворени едновременно в нощта срещу 1 3 октомври, петък, на 1 307 г. и да бъдела изпълнена поставената вътре кралска заповед. Тя гласяла - да бъдат задържани по изгрев слънце, в петък, 13, всички тамплиери във Франция, храмовете им - секвестирани, а имуществото им - иззето. Заповедта е изпълнена. Арестувани са хиляди рицари с бели наметала. Черният петък обаче се е оказал фатален и за самия Филип IV, тъй като не се сбъдва заветната му мечта, да обсеби съкровището на тамплиерите. Според преданието, узнали чрез своето разузнаване какво ги очаква, рицарите натоварили богатството си на кораби и до ден днешен си остава загадка, къде се намира то. Арестуваните са изправени пред инквизитора на Франция. Подложени на жестоки мъчения, почти в безсъзнание уж признават извършени от тях престъпления. Използвайки фалшифицираните показания, кралят започва да притиска папата да отлъчи Ордена от църквата. Първоначално обаче Климент V изпраща на Филип Хубавия гневно писмо с най-силни изрази на възмущение, с което настоява за освобождаването на тамплиерите. Папата обяснява мотивите си така: “Тъй като не изглеждаше нито вероятно, нито правдоподобно хора с тяхната религия, за които се смята, че често проливат кръвта си и рискуват живота си в името на Христос и които са дали много доказателства за набожност, както служба на Бога, така и в пост и спазване на другите благочестиви обичаи, и тъй като би било толкова лекомислено за спасението им да извършват тези неща, ние не сме склонни да се поддаваме на такъв род инсинуации.” Все пак Климент V, който е под влиянието на френския крал, изпраща своя комисия в Париж, която да разпита задържаните тамплиери. Дори и след скалъпването на нови доказателства за прегрешенията, папата отново не се решава на крути мерки срещу целия Орден, изхождайки от тезата, че ако Майсторът и братята около него са страшно прегрешили, то това не означавало, че целият Орден е грешен. Освен това в болшинството европейски страни тогава също се провеждат процеси срещу тамплиерите, но в повечето от тях те са оправдани. Филип IV обаче не се отказва от саморазправата и осъжда много от арестантите на смърт, обвинявайки ги в конспирация и служене на Сатаната. На 12 март 1310 г. той изгаря живи 54 френски тамплиери. През 1312 г. папа Климент V най-после е принуден от френския монарх да издаде на 12 март була за закриването на Ордена. На 18 март 1314 г. Великият магистър на Франция Жак дьо Моле заедно с трима офицери с най-висок ранг също са изгорени на кладата. На името на този рицар днес в САЩ съществува масонски орден за млади момчета, наречен “Орденът на Дьо Моле”. От този момент тамплиерите изчезват, но само привидно, от лицето на земята.
Над френския двор обаче, независимо от смяната на династиите, като дамоклев меч започва да тегне проклятието на рицаря Жак дьо Моле, което той изрекъл докато гори на кладата. Той призовал папата и френския крал до една година да се явят пред Божия съд. Дали проклятието е хванало или пък е било въпрос на чиста случайност, но до края на календарната 1314 г. Филип IV, Хубавия, умира на 69-годишна възраст. По същото време се разделя с живота и протежето му, папа Климент V Още един друг мит засилва усещането, че никога и нищо не се е забравяло от рицарите и последователите на Ордена на тамплиерите. При гилотинирането на крал Луи XVI през 1793 г. от Конвента, на ешафода скочил френски масон, който потопил ръката си в кръвта на краля, размахал я пред тълпата и извикал: “Жак дьо Моле най-после е отмъстен!”
След показаната слабохарактерност от папа Климент V и последвалата забрана на Ордена на тамплиерите, започва непримиримата вражда между римокатолическата църква, оцелелите тамплиери и техните последователи масоните в по-нови времена. През 1522 г. потомците на тамплиерите в Прусия, тевтонските рицари, обявяват своята независимост от църквата и папата и подкрепят дръзкия бунтовник и еретик Мартин Лутер. Два века след официалното разпускане на Ордена си, тамплиерите, макар и по околен път, отмъщават на католическата църква, задето ги е предала.
Нищо обаче не е загубено безвъзвратно. Преди да бъде екзекутиран Дьо Моле вече е успял да създаде четири основни столични ложи в Европа. В Стокхолм за Севера, в Единбург за Запада, в Париж за Юга и Източна ложа със седалище в Неапол. Те работят активно, макар и обвити в дълбока тайнственост, подготвяйки удобния момент за възкръсването на делото.

ПРАВОПРИЕМНИЦИТЕ. НЕВИДИМОТО ОБЩЕСТВО,
„ОРДЕНЪТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ"
Минават триста години, обвити в тайнственост за съдбата на тамплиерите. В „Морал и догма" Албърт Пайк пише: “Орденът съществувал под други имена и е управляван от неизвестни водачи, които се показвали само пред онзи, който чрез минаване през серии от степени е доказал, че заслужавал да му бъде поверена опасната тайна.” Някъде в началото на XVII в. тайният орден решава да провери, как обществеността ще отговори на неговите окултни философии. За тази цел и поради причина, че тамплиерите повече не могат да разкрият истинската си същност, е съчинена историята за митичната личност на Кристиан Розенкройц. Този разказ, разпространен из цяла Европа, е известен с името “Fama Fraternitatis”. Историята разказва как Розенкройц отишъл в Сирия, а после в Египет, за да изучи окултизма. След като учил при най-големите учители на окултната философия в Близкия изток и Северна Африка, той се завръща в Европа, за да разпространява своето “просветление” по целия континент. Този измислен живот на Кристиан Розенкройц предава символично историята на тамплиерите. Какво са научили рицарите на храма например от Египет, защо разказват в приказката си за Розенкройц, че той прекарва дълго време в страната на пирамидите?
Редица исторически източници подсказват, че масонската церемония е съществувала още в древен Египет. Целият Египет е бил покрит с множество масонски “работилници”, а освен тях са съществували още три Велики ложи и една още по-върховна, на която председател е бил самият Фараон. В тази ложа са се били обмисляли всички най-важни дела в държавата. Великата цел на съществуването на тия ложи била - изливане на насъбрана духовна сила върху страната. Церемонията, която се е извършвала във Великите ложи, се е наричала “Строеж на Храма на Амен”. При откриването на ритуала Великият майстор е удрял веднъж с чука си и произнасял следните думи: “Братя, ние сме се събрали да изпълним нашия най-голям дълг - да изградим Храм на Най-Великия, Великия Архитект, Великия Геометър, Всевишния.”
Някои съвременни лидери на масонското движение отричат да има връзка между техния Орден, египетската церемония, Ордена на тамплиерите или розенкройцерите, но и сега изпълняваните ритуали действително са неразрив