Ето какво каза Стивън Хокинг
Стивън Хокинг предрича оцеляване на човечеството далеч от Слънчевата система
До 20 години ще бъдат направени удивителни открития, които ще доведат до разбирането на Божия замисъл, твърди той
Проф. Стивън Хокинг : Следващата ми цел е да полетя в Космоса.
На човечеството ще му се наложи да предприеме опасно пътешествие далеч зад пределите на Земята, за да осигури дългосрочно оцеляване на нашия вид, заяви тия дни професор Стивън Хокинг.
Космологът от Кеймбридж смята, че за колонизацията на пригодните за живот планети около други звезди може да потрябват космически кораби, построени по технология, широко известна на публиката чрез сериала "Star Trek". Освен това той сподели собственото си желание да бъде в Космоса :" Може би Ричард Бренсън ще ми помогне". Магнатът, собственик на групата компании Virgin, планира да въведе в експлоатазия частен космически кораб за туристи SpaceShipOne през 2008 година.
Професор Хокинг изнесе реч преди връчването му на най-голямата британска научна награда, с която преди него са били удостоявани Чарлз Дарвин и Алберт Айнщайн.
В предаването Today на Radio 4 той каза още, че на учените им предстои "да свършат определена работа", за да потвърдят предсказанията, направени от него в бестселъра му "Кратката история на времето". В книгата си проф. Хокинг твърди, че един ден човечеството " ще разкрие Божия замисъл", разбирайки набора закони, управляващи Вселената.
Наборът на тези закони, който вероятно ще се базира на теория, използваща повече от три пространствени и едно времево измерение, може да бъде открит в течение на следващите 20 години. Следващата година ускорителят на ядрени частици - Големият адронен коллайдер- ще бъде пуснат в лабораториите на ЦЕРН в Женева. Той ще предостави на учените нова информация, създавайки условия, които до този момент не са били налице от раждането на Вселената, а така също ще направи възможно получаването на антивещество.
Професор Хокинг съобщи, че това откритие може да стане ключ към възможността човешката раса да продължи своето съществуване. "Оцеляването на човешката раса е под заплаха, доколкото засега тя е съсредоточена само на една планета - казва той.- Катастрофи като сблъсък с астероиди могат да ни унищожат всички. Когато проникнем в Космоса и създадем там свои независими колонии, нашето бъдеще ще бъде в безопасност. Условия, сходни на земните, няма в границите на Слънчевата система, затова трябва да се доберем до друга звезда."
"Ако бъдат използвани ракети с химическо гориво, както при полетите на корабите "Аполо" до Луната, пътешествието ще продължи 50 000 години. Очевидно това е прекалено дълго и затова непрактично. Заради това в научната фантастика се разви идеята за "двигател на деформация на пространството", който ще позволи мигновено добиране до целта. За съжаление това противоречи на научния закон, който гласи, че е невъзможно да се развие скорост, по-висока от тази на светлината."
"Ние обаче може и да не нарушаваме този закон, ако използваме анихилацията на веществото и антивеществото, която ще позволи да се развие скорост, близо до тази на светлината. Тогава ще можем да се доберем до най-близката звезда примерно за 6 години, макар и за намиращите се на кораба хора времето ще бъде по-късо".
В сериала "Star Trek" анихилацията на веществото и антивеществото обясняваше работата на двигателя на деформацията. Но в реалността, както предполагат учените, залповото излъчване при стълкновении и взаимно унищожение на веществото и антивеществото ще позволи на кораба да развие скорост, близка до тази на светлината, обяснява Хокинг.
Професор Хокинг каза, че ли искал да вземе участие в по-обикновен космически полет."Не се страхувам от смъртта, но и не бързам да умирам. Следващата ми цел е да полетя в Космоса" - каза той. На 21 годишна възраст лекарите му откриват поражение на двигателните неврони и му дават само няколко години живот.
Хокинг сообщи на Daily Telegraph, че е предложил свой ДНК проект по разшифроване на човешкия генетичен код, за да могат учените да установят причините за неговото заболяване. Той казва, че то е разпространено също толкова широко, както и мултиплената склероза, но му се обръща по-малко обществено внимание.
"Аз съм един от малкото, преживели дълго време с тази ужасна болест и затова мой дълг е да привлека вниманието към нея."