Ето още материали за ПЕТЪР ДИМКОВ, събрани от книги
ЗА ЛЕЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДИМКОВ
СРЕЩИ МЕЖДУ НЕГО И БАБА ВАНГА
„Аз съм мълчаливият Космически разум, никога не приказвам за това, което виждам. И не развалям сладостта на моите чада с празни приказки“.
Този древноегипетски надпис доста приляга за надслов на езотеричното (най-общо казано) около легендарния лечител Петър Димков, още повече, че е намерил за необходимо не само да го запише, но и да го публикува в една от книгите си.
Внукът му, който носи неговото име и вижда аурите на хората, казва, че тази на дедко му е най-голямата, най-широката, най-блестящата и с най-много цветове. И че в този момент, когато поставя ръка върху главата на болния, до него застава едно многосветло и много блестящо същество и нещо му говори.
Лечителят признава на близките си, че наистина в този момент на него му се казва каква е кармата на болния. Но дори болестта да е кармично нелечима, той нищо не споделя със страдащия, дава му плана, насоките и надеждата за излекуване. Защото ако болестта не се лекува, твърди лечителят, според окултния закон нейният носител ще се прероди в следващия си живот с вродено заболяване. Всяка болест е нарушение на някакъв закон, което трябва да бъде разплатено. И когато я лекуваш, ти всъщност ликвидираш кармата.
За този момент, началото на прегледа, се мълвят легенди. Едни казват, че нещо преминава през цялото им тяло, пронизва ги; други твърдят, че изведнъж им олеква, сякаш той отнема болката; трети са убедени, че пред тях стои прероденият Василий Врач.
Той никога и пред никого, дори пред най- близките си, не споменава какъв е бил в предишните си животи, въпреки че го знае. Но знае и друго: следвай мига, в мига бъди силен; няма минало, няма бъдеще, сега ти изграждаш бъдещето си, а какъв си бил - няма какво да го мислиш! За него има значение дали именно сега живееш, или не по божия закон. И ако искаш да вървиш по него, да си здрав и силен, трябва да подредиш, дори да преобразиш живота си.
...
Оздравяването ще е дълго, трудно, мъчително дори - не може години наред да си грешил, да си съсипвал организма си, а да се изце- риш изведнъж. С лечението си болният извървява, така да се каже, обратния път - към оздравяването, от което болестта го е отдалечила. Справедливо е този път да бъде равен с „пътя на болестта“. Това е логичното! И ще е цяло щастие, казва лечителят, ако успеем да го съкратим: бързането не е присъщо на природата; прибързаността пък изобщо няма място в нея...
...
Но в ония дълги години, в които му е забранено да лекува и милиционери отпъждат от къщата му дошлите от цялата страна, той променя режима си. Тръгва да преглежда и лекува по „конспиративни“ квартири, върви по кривулиците и неведомите пътеки на своята „тайна мрежа“, опасала цялата страна.
Но често се случва, обикаляйки от явка на явка, да прегледа не трийсет, а три пъти по трийсет човека.
Довлича се вкъщи като бито куче и тогава не могат да му помогнат ни студената вода, ни молитвите, ни медитациите. Просто пада на леглото от умора и за да избегне инсулта, моли жена си да настърже и му върже на главата сурови картофи.
Всяка вечер преди да си легне, той подрежда нещата върху бюрото така, че на следващата сутрин да продължи работата си веднага, без излишно суетене.
След това прави вечерния си тоалет и отива пак да се помоли, да се предостави в ръцете на Бога: „Господи, огради тялото ми със светлината си и го пази. Отивам да се моля, отивам да се уча, отивам да работя. Искам да посетя школата на Всемирното бяло братство. Господи Иисусе Христе, това е твоята воля. Амин“.
....
Знае се, че Дънов е бил ясновидец и е виждал ако не всичко, то поне много от тези неща. Има тук един любопитен факт, който признават даже неговите противници и преследвачи-комунистите, защото се отнася за техния вожд и учител. Та любопитното е, че Дънов неведнъж спасява от арестуване Георги Димитров - живели са някога в една къща на ул. „Опълченска“ 66 в София. Учителя „вижда“ как идват агентите, предупреждава Димитров и докато той се измъква отзад, Дънов ги посреща, разговаря с тях и ги задържа.
...
Но за нас е важно друго - при най-тежкото боледуване на Петър Димков през 1971 г. той моли дъщеря си да му чете за червените лъчи на светлината. И до днес, щом стане дума за този момент от боледуването му, Лили Димкова помни наизуст думите от книгата, при които баща й прави неимоверни усилия, сякаш да хване червените лъчи и да се облее с тях: „Победа. Превъзмогване. Неговата десница и неговата свята мишца направиха му спасение. Защото чрез тебе ще разбия полк, а чрез Бога моего ще прескоча стена“. Спомня си огромното напрежение, упование, вяра да почувства думите: „Който побеждава, ще наследува всичко. Кога врагът нападне като река, духът Господен ще го засипе...“ .
...
И ако вече по времето на социализма в България все пак имаше някакви феномени, два от тях са безспорни: пророчицата Ванга и народният лечител Петър Димков. Малцина обаче знаят за тяхната дългогодишна дружба, за тайните им срещи и разговори.
А всъщност те се познават и тачат много отдавна, още преди Ванга да стане толкова известна. И тя, както Петър Дънов преди нея, изпраща много хора за лечение при „брат Димков“. Доста често идва при него заедно със сестра си и не за друго, а само за да си говорят. Нейните „визити“ се пазят в дълбока тайна, защото можем да си представим що народ би хукнал натам, където са и двамата.
Близките на Димков не са присъствали на тези разговори, оставяли са ги сами - нито тя, нито той са го искали, но всъщност Ванга е идвала, за да си говори със сродна душа и затова гледали да не им се пречкат.
Лили Димкова си спомня, че около 1963/4 година основната тема на техните разговори са били извънземните същества. Ще мине цяло десетилетие, преди в България да се появят апокрифни писания от чужбина за НЛО и други чудати неща по тези въпроси. Но те са ги обсъждали още тогава и са били убедени, че извънземните не идват за лошо, нямат намерение да унищожават планетата, защото ако искат, могат за един миг да го сторят. Говорели са, че са много напреднали технически и идват да охраняват Земята от други нашественици, но между тях има и такива с враждебно отношение, които биха могли да навредят. Но че всъщност главната им цел е да запазят планетата в нейната цялост, защото ако стане нещо с нея, се нарушава целият цикъл на Слънчевата система. А това би навредило на безкрайно много други същества, които ние не виждаме, но всъщност са си реални.
Близките на Димков не са присъствали на тези разговори, оставяли са ги сами - нито тя, нито той са го искали, но всъщност Ванга е идвала, за да си говори със сродна душа и затова гледали да не им се пречкат.
Лили Димкова си спомня, че около 1963/4 година основната тема на техните разговори са били извънземните същества. Ще мине цяло десетилетие, преди в България да се появят апокрифни писания от чужбина за НЛО и други чудати неща по тези въпроси. Но те са ги обсъждали още тогава и са били убедени, че извънземните не идват за лошо, нямат намерение да унищожават планетата, защото ако искат, могат за един миг да го сторят. Говорели са, че са много напреднали технически и идват да охраняват Земята от други нашественици, но между тях има и такива с враждебно отношение, които биха могли да навредят. Но че всъщност главната им цел е да запазят планетата в нейната цялост, защото ако стане нещо с нея, се нарушава целият цикъл на Слънчевата система. А това би навредило на безкрайно много други същества, които ние не виждаме, но всъщност са си реални.
У Димков има известно ясновидство, не така развито, както при Ванга, която не само вижда астралните тела на покойниците, но и общува с тях. Известно е, че когато са ходили при нея да я питат за някой умрял, тя е искала да носят и саксия с живо цвете, с което е общувал покойникът. Много е държала на това. И тя, и Димков твърдят, че цветята, ако ги обичаш, излъчват положителна енергия, която влияе благотворно върху човека, дори ако си по-напреднал, можеш много лесно да общуваш с тях.
Друга тема на техните беседи била телепатията. По това време при Димков попаднала отнякъде една руска книжка, в която обяснявали как телепатията може да бъде развита, но не между всички, а трябва да се намери двойка, при която много силно се предава.
И даже описвали как индивид А и индивид В ще действат в подводници при военни действия, без да може някой да ги засече. Димков и Ванга говорели колко много са напреднали руснаците и американците по тези въпроси; обсъждали силата на мисълта и какви неща могат да се внушат с нея на други хора - мисълта, изречена или не, вече е набрала стремителна духовна енергия, която може да въздейства. И двамата били убедени, че ако това сега е достояние само на някои люде, при определени условия по-нататък в развитието си човешкото същество неизбежно ще усъвършенства тези способности, ще ги развива към телепатия, ясновидство и прорицателност.
За разговорите им малко се знае. Сега Лили Димкова съжалява, че не се е заседявала при тях, но това е - минало и заминало.
Яков Янакиев "Чудесата на Петър Димков"
...................
ИРИСОВАТА ДИАГНОСТИКА - ПЕТЪР ДИМКОВ
Знанието да се определят болестите по очите, особено по техния ирис, е много старо. То се е зародило в Древен Египет и се е разпространило с по- голям или по-малък успех в Индия, Китай, Япония, Тибет, Вавилон. И досега остава неразгадано откритието на египетския жрец Ел Акс, който в ония времена достига върховете на иридофотографията. Върху специални метални пластини след специфична и непозната за нас химична обработка с пясък, билки и други вещества, той е успявал да заснеме ирисова картина, фиксирайки я върху тези пластини. Такива пластини бяха намерени в гробницата на Тутанка- мон и то много добре съхранени. По тях съвременните иридолози определиха здравето на тогавашния фараон като твърде слабо.
В папирусите на Ватиканската библиотека има безспорни данни, че това знание е било практикувано от египетските жреци. Димков твърди, че Наполеон донесъл от Египет и подарил на папата две мумии, в чиито саркофази били намерени папирусите, съдържащи описания на ирисовата диагностика. Оттам я усвоили йезуитите, но я използвали не за лечение, а за „божествено откровение“, с което карали хората да вярват в чудеса.
Петър Димков бе категоричен, че най-големи знания за очите са постигнали египетските жреци и българските богомили. А той самият бе един от малкото лечители в света, които не само познават, но и използват, развиват и усъвършенстват това знание, за да спасят живота на много хора. Според него в човешкия организъм има 11 000 чифта нерви, единият край на които води в окото. И всяка промяна в организма се вижда като на екран в очите - разбира се, ако можеш да гледаш и знаеш кое какво означава. Но най-интересното е, че в ириса са проектирани не само минали и сегашни страдания, но и болести, които ще се развият след време.
Пред Николай Антонов лечителят признава с каква жадност поглъща и най-оскъдните сведения за ирисологията! Намира ги не събрани на едно, а пръснати, като изречени мимоходом свидетелства за това или онова заболяване, на този или онзи случай. Събира ги така, както събира „доказателствата“ за билките и лечебните вещества. Подрежда ги, открива прилики, съвпадения. Замисля се над разликите - тоест над различните твърдения за едно и също нещо у двама или повече ирисолози. И се чувства като ученик, на когото е поставена задача и трябва непременно да я реши. Но как може да постигне това? Единствено чрез опит и практика! Търпеливо гледа, разсъждава, записва. Прави си скици на ирисите на всеки болен - по-точно на заболелия орган и конкретната му проекция в ириса. Съпоставя еднаквите заболявания и разбира, че тук работата се свежда до налучкване на съвършено микроскопични промени.
Димков преработва книгата си „Очна диагноза“ няколко пъти, не намира издател и я предава в Агенцията за авторско право. След излизането на първия том от „Българска народна медицина“ и журналистическия интерес към него той за първи път публично заговаря за ирисодиагностиката и за собствения си опит. Разказва и пред руския снимачен екип, който прави филм за него, предизвикал огромен интерес. Излъчват го два пъти по Централната съветска телевизия, а след това го пускат по кината. И тръгват потоци писма - хората искат да знаят повече за легендарния лечител, да се срещнат с него, да го попитат за нещо важно, съкровено, значително...
Многотиражното списание „Огоньок“ изпраща свой кореспондент, за да направи специално интервю с лечителя. От опита му в ирисовата диагностика се заинтересуват най-добрите руски учени в тази област. У нас пристига проф. д-р Фьодор Ромашов, който води дълги разговори с Димков, часове наред наблюдава неговите прегледи и му предлага да напишат съвместна книга.
Казва му така: „Ще използваме вашия опит, но аз ще ви помогна с моите 10 000 цветни снимки на очите. Вие работите с едно просто увеличително стъкло, а ние работим с апарат, който увеличава 26 пъти и има възможност моментално да прави снимки. Тъй че ще модернизираме вашия труд. Когато излезе на бял свят, книгата ни ще носи заглавие „Учебник по очната диагноза“ от Петър Димков и Фьодор Ромашов.“
Някои от разговорите между двамата са се водили в кабинета на генерал Иван Михайлов - член на Политбюро и Държавния съвет, който има най големи заслуги за издаването на Димковата книга „Българска народна медицина“. Скоро след това генералът нарежда на адютанта си полковник Дойчинов да направи копие от ръкописа на Димков, за да го изпратят на руския учен.
Дотогава към този ръкопис не проявява интерес нито едно издателство, копие от него пет години събира прах в кабинета на зам-министъра на народното здраве доц. д-р Сибила Радева. Но щом разбира, че от това ще става голяма работа, адютантът прави още десетина копия, раздава ги на свои приятели лекари, някои от които в скоро време започват да се хвалят и претендират, че това е техен труд. Точно затова Димков депозира книгата си в Агенцията за авторско право. Той е вече на 93 години и няма нито време, нито сили да ходи по разни инстанции и да се разправя със самозванци. Само махнал с ръка и продължил да си гледа работата.
По същото време друг руснак, най-големият специалист в областта на ирисодиагностиката проф. д-р Евгений Вельховер, признава пред Николай Кафтанджиев, че „в схемите на Димков има неща, които ги няма даже в американските и немските схеми, които се смятаха за най-добрите“.
Въпреки тези перипетии все пак „Очна диагноза“ стигна до руските автори Е. С. Вельховер, Н. Б. Шульпина, 3. А. Алиева и Ф. Н. Ромашов и бе цитирана в труда им „Иридодиагностика“.
...
Яков Янакиев "Чудесата на Петър Димков"
