Маркетингов Контрол над Съзнанието: Ванс Пакард, „Скритите Изкусите

[RedGuy]

Из: Packard, Vance, "The Hidden Persuaders", Penguin/Pelican Books: Harmondsworth, 1981 / Пакард Ванс, „Скритите Изкусители”/"The Hidden Persuaders", Penguin/Pelican Books: Harmondsworth, 1981

Превод и обработка:  RedGuy/Ultrafutur

Мотивация:
Тази книга като цяло е насочена към манипулативните практики в маркетинга, и в много малка част - политиката. Като цяло, книгата няма раз-конспиративна насоченост, както би се разбрала в този форум. Хубавото е, че научаваме за сюблимните послания от източник, който е достоверен и признат. В момента, тази книга се препечатва за пореден път от '50-те насам. Може да се намери и купи от www.amazon.co.uk .
 
...
 
стр.41
 
Също така хипнозата се използва, за да се изследва нашето подсъзнание, с цел да се разбере защо купуваме или не купуваме определени продукти.

В-к London Sunday Times отбеляза на първа страница през 1956 новината, че определени рекламисти в Съединените Щати са експериментирали с т.нар.  "подпрагови ефекти", в търсене на внушаващи маркетингови пазарни послания, които преодоляват естествената защита на човешкото съзнание. В случая, те поставили в кино в Ню Джърси, мигновено появяващи се на екрана  реклами на сладолед по време на филма. Тези „проблясъци – послания” (стр.42) траели около половин секунда, т.е. били прекалено кратки, за да бъдат разпознати от съзнанието, и в същото време, достатъчно дълги, за да окажат своето „подпрагово” влияние, като бъдат подсъзнателно абсорбирани.

Резултатът, в крайна сметка бил просто едно ясно, но иначе необяснимо, увеличение на продажбите на сладолед. „Подпраговите ефекти, едновременно визуално и звуково, са познати от много години на експерименталната психология”, подчертава вестникът. Пише също, че политическо индоктриниране е възможно, без субектът на индоктринация да осъзнава наличието на каквото и да е влияние, което му се оказва през това време.

Когато попитах д-р Смит за въпросният сладоледен експеримент, той каза, че преди това не е чувал за него, и дори изразяваше скептицизъм. „Все пак, има доказателства”, съгласява се той, „че хората могат да бъдат повлияни чрез подсъзнателно стимулиране; например, когато някой който е настроен към аромати и усещания, отвъд предела на съзнателното възприятие.  Но така или иначе, до такова състояние рядко се достига, и то мигновено...”. Щом запитах London Sunday Times за източниците на тази информация, говорителят на вестника ми отговори следното: „Въпреки че фактите, които публикуваме са добре удостоверени, властите не са склонни да отговарят по-подробно на повечето ни въпроси. От публикацията на тази статия насам, по BBC бяха излъчени две програми, свързани с този въпрос, докато експерименти от подобно естество продължаваха да се правят върху зрителската аудитория. И въпреки че, в известна степен те са били успешни, постепенно се установи, че подобни форми на реклама са по-подходящи за прилагане в киното, отколкото на „бавния” телевизионен екран.”
 
***
стр.195

Най-вероятно през 2000 г. цялата тази „дълбинна манипулация” от психологически вид, ще изглежда на хората учудващо остаряла. Дотогава, може би биофизиците ще усвоят т.нар. „биоконтрол”, който носи много по-дълбок внушаващ заряд, в сравнение със старите методи. Биоконтролът е нов начин за въздействие върху мисловните процеси, емозионални реакции, и сензорни възприятия чрез определени биоелектрични сигнали.
 
стр.196

На националната среща на конференцията по електроника в Чикаго през 1956 г. електронният инжинер Къртис Шейфър /Curtiss R. Schafer/, от корпорацията Нордерн-Китей /Northern-Ketay/, представи началните възможности пред биоконтрола. Както той се изразява, електрониката би могла да поеме контрола над „невъзпитаното човечество”. Това би  спестило на индоктринизаторите и желаещите да контролират мислите многото усилия и тревоги. Той представи тази идея като нещо относително просто.
 
„Самолети, ракети и други машини вече се управляват от електроника, и следователно човешкият мозък, който в общи линии е един дигитален компютър, може да бъде управляван също. Учените, занимаващи се с биоконтрол, вече промениха усета на хората за равновесие. В експериментите си те накараха животни с пълни стомаси да се чувстват гладни, и ги караха да се страхуват тогава, когато нямаше никаква причина за това.” Сп. Time цитира Шейфър, обяснявайки следното:

"Крайната цел на биоконтрола може да бъде контролът над самия човек... На контролираните субекти никога не би им се позволило да мислят индивидуално. Няколко месеца след раждането, една кратка операция би могла да „екипира” всяко дете с електронен вход, монтиран под скалпа, с електроди, достигащи до определени зони в мозъчната кора. Сетивните възприятия и мускулната активност на детето могат да бъдат или модифицирани, или изцяло контролирани от биоелектрични сигнали, излъчвани от държавни трансмитери..."

Той добавя и успокоението, че електродите “по никакъв начин не представляват дискомфорт за човека”, т.е. не се усещат.
 
Сигурен съм, че „психо-изкусителите” в днешно време биха се ужасили пред перспективата цялото това унижение да бъде сторено върху хората. Повечето са благоприлични, възпитани господа – продукт на нашата безжалостно „прогресивна” ера. Мнозина от тях желаят да ни контролират съвсем леко и небрежно, карайки ни да купуваме някой от техните продукти, или ни индоктринират с гледни точки, които изглеждат изцяло достоверни.

Но когато манипулираш, къде и кога ще спреш? Кой трябва да посочи точката, след която всички манипулативни опити ще са социално неприемливи? 
 
***
 
стр.232

Вмъкване на послания в нашето съзнание (IV глава)

В оригиналното издание на тази книга, посветих едва няколко страници на техниката, позната като „сюблимно стимулиране” /по-горе се споменава като под-прагови ефекти, subthreshold effects. От този момент нататък, Пакард заменя термина "под-прагов" със "сюблимен" – RG/.  Тази техника включваше възприемане на визуални, или нашепвани послания под нивото на нашето естествено състояние на будност. Визуалните могат да бъдат проблясъци по-къси от секунда, или пък конкретни, но замъглени и неясни, оставащи на екрана за по-дълги периоди.
 
С течение на времето се уверих в присъствието на тази техника. Всъщност, книгата беше публикувана когато едва подушвах, че техниката има съществена психологическа основа и е била изпробвана. Тогава, през следващите няколко месеца се случи една истинска дандания в Запада, поради това че се появиха безброй доказателства за вмъкването на тази техника в телевизионните и радио предавания и пълнометражните филми. Много от това вмъкване на съзнанията беше направено от рекламистите. Има информация от Ню Орлийнс, че „работна група”, под кодовото название Precon Process and Equipment Corporation е работила основно в „бизнеса” по поставяне на сюблимни послания във филмите и кръчмите. Един от нейните основатели е бил асистентът по експериментална неврология от университета Тюлейн /Tulane/, специалист по електрическо инжиниране, Хал Бекер /Hal С. Becker/. Той все още е „в бизнеса”, като оглавява Behavioural Engineering Corporation в Луизиана. Специалността му е сюблимна комуникация и е притежател на няколко ключови патента в тази област.

Но нека се върнем към вълненията от края на педесетте. Тогава Джеймс Вайкари /James Vicary/, уважаваният президент на „фирма за изследване на мотивацията” в Ню Йорк, основа дъщерна фирма, наречена Сюблиминал Projection Company. Тя бързо започна да привлича клиенти. В резултат, се надигна масова вълна от неодобрение, и тази книга, за мое щастие, се оказа на гребена й. Сп. The New Yorker осъди публично факта, че съзнанията са били “разчупени и проникнати”. Newsday нарече това като най-смущаващото изобретение след атомната бомба. Множество законопроекти целящи забраната на тази техника бяха представени в Конгреса (стр.233), но нищо не излезе. Въпреки това, поне собствениците на телевиозионни мрежи, започнаха да се притесняват от отправените им обвинения, че използват Оруелски трикове, и се съгласиха да не прилагат тази практика.

Така, подпраговото съблазняване изчезна от новините, но изследователите не изгубиха интереса си; имам сведения за поне 20 технически студии по тези въпроси от това време. Списание Journal of Marketing Research публикува статия по въпроса за ефективността на сюблимната стимулация в областта на търговските марки и маркетинга като цяло. Статията заключава, че подобно стимулиране е способно да създаде у човека основен подтик като жаждата. (Същото се отнася и за страха, което би се првърнало в удобна играчка в ръцете на някой диктатор). В крайна сметка, авторът на статията достига до извода, че в областта на маркетинга задълго ще остане жив интереса от подобни „изследвания”. (Още повече, че няма изрична забрана за използването на сюблимните стратегии в магазините.)
 
Един от случаите, в които т.нар. рекламистки компании бяха хванати в използване на подмолни методи, беше в пред-Коледния период на 1973 г. Тогава, производителят на пакетираната семейна игра, наречена  Хускер Дю /Husker Du/, пусна национална телевизионна рекламна кампания, насочена основно към децата. Беше използвано подсъзнателно внушение, чрез мигновени повтаряния на репликата 'Get it!'. Един техник от телевизионните канали случайно забеляза посланието и докладва за него. В резултат, съответният компетентен държавен орган /NAB's Television Code Authority/ заповяда на каналите да премахнат посланието, и много ТВ и радио станции наистина го „отрязаха”. Но много станции в големите градове изобщо не се съобразиха, и оставиха „оригиналната версия” чак до самата Коледна нощ.

През същата година Уилсон Браян Кей /Wislon Bryan Kay/, професор по комуникации, говореше в книгата си „Подпрагово Изкушение”(Subliminal Seduction), че е открил 13 фирми в големите градове, които са готови да използват подобни внушения с рекламна цел. Но най-голямата такава фирма, си остава тази на Бекер. Последният ме уверяваше, че разполага с изцяло нова стабилна версия на неговите аудио и видео машини с компютърен микропроцесор, предназначени да създават подсъзнателни гледки и звуци. Машините се използвали в продажбите,  на места като супермаркети, универсални магазини и автомобилни салони. Също така, голямо приложение намирали и в програми по управление на поведението, като окуражаване на хората да спрат пушенето, намалят теглото си, и прочее. Няколко десетки обществени магазина използвали тези машини, за да ограничат кражбите, като се излъчвали непрекъснати послания от рода на: „Аз съм честен”, „Не крада”, и т.н..., примесени деликатно към общия фон на музиката в магазина (стр.234). Една верига магазини отбелязва 37% спад в нивото на кражбите вследствие на 9-месечен период на използване на посланията.
 
Междувременно, Уилсън Кей /Wilson Kay/ е човек, специализирал се в надушването на „подпрагови отпечатъци” в печатната реклама. Той твърди, че е открил над 1000 примера в рекламите на масови продукти като козметика, питиета, храни, и показва някои от тях в уголемен размер. В много случаи „отпечатъкът” е честото повтаряне на думата „секс”, или пък „чукане” /fuck/. Думата “секс” си личеше в репродукция на една реклама на джин. В същата, сянката на леда, хвърляна върху чашата, реалистично може да се прочете като S-Е-X. Или пък, сянката можеше да бъде интерпретирана и като сбор от съблазнителни голи тела или сенчести фалически форми. Списание Journal of Advertising наскоро взе насериозно темата и издаде статия от един професор по маркетинг от университета ДеПаул /DePaul/. Той потвърди, че подобни методи продължават да се използват, но не е сигурно дали вследствие на тях продажбите се покачват.

[Alien]

"Крайната цел на биоконтрола може да бъде контролът над самия човек... На контролираните субекти никога не би им се позволило да мислят индивидуално. Няколко месеца след раждането, една кратка операция би могла да „екипира” всяко дете с електронен вход, монтиран под скалпа, с електроди, достигащи до определени зони в мозъчната кора. Сетивните възприятия и мускулната активност на детето могат да бъдат или модифицирани, или изцяло контролирани от биоелектрични сигнали, излъчвани от държавни трансмитери..."

А дали това вече и не се прави на определени места ? 

[RedGuy]

"Крайната цел на биоконтрола може да бъде контролът над самия човек... На контролираните субекти никога не би им се позволило да мислят индивидуално. Няколко месеца след раждането, една кратка операция би могла да „екипира” всяко дете с електронен вход, монтиран под скалпа, с електроди, достигащи до определени зони в мозъчната кора. Сетивните възприятия и мускулната активност на детето могат да бъдат или модифицирани, или изцяло контролирани от биоелектрични сигнали, излъчвани от държавни трансмитери..."

А дали това вече и не се прави на определени места ? 

Командир X говори по тази тема, като потвърждава опити именно с имплантиране на чипове. Казва за Швеция и САЩ.

[insomnia1304]

НЕВРОМАРКЕТИНГ ИЛИ КАК ДА БРЪКНЕМ В МОЗЪКА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ

www.e-vestnik.bg/3871

[extazo]

Това се случва 50 години поне,пример :
Адидас организират конкурс за детска рисунка за да изследват любимите форми които децата рисуват, в последствие ги прилагат в детските маратонки.
Гоогъл са подбрали внимателно фирмените си цветове с екипи от психолози....

[P.E.A.C.E.]

Колко са напреднали за 40-50 години можем само да гадаем

[monk]

Сетих зе за едни лекции, в които се обясняваше връзката м-ду графичния дизайн и окултното. Говореше се примерно, как символите от зодиака се ползват в логата на компаниите, за да са присърце на потребителите. Споменаваше се за около 80 зодиакални (или други) знака, по-голямата част от които се показват публично имено с цел по-въздействаща реклама.

Ето и линк към лекциите:
http://www.thelastoutpost.com/site/926/default.aspx

[H.]

Да, нещата са много свързание, но хората са по-скоро склонни да се изсмеят, отколкото да го разберат.