Национализмът

[Eltimir]

Позволявам си в тази тема да ви предложа малко теория. Воден съм от убеждението, че без тази теория практиката трудно може да бъде разбрана. И така, приготвече се да прочетете какво е това нещо, наречено "национализъм". Каква е тази Идея, от която всички се боят, за която всички говорят, но като гледам, май никой не я познава. Желая ви приятно пътешествие в бъдещия свят, света на Национализма!

БЕЗСМЪРТНАТА ИДЕЯ НА НАЦИОНАЛИЗМА
Отдавна и от мнозина мъдри хора е писано, че е съдено от България да тръгнат една безсмъртна Вяра и една безсмъртна идея, на които е съдено да властват над цялата бъдеща Епоха. Всъщност това няма да бъдат нова Вяра и нова Идея, а забравени и отново възродени такива. Сега ще поговорим за идеята. Идеята на национализма. Ако Държавата е средство за създалия я народ, то национализмът е метод. Ако Държавата е машина, проправяща път, то национализмът е картата, по която се определя маршрута. Без държава и без национализъм, всеки народ би тръгнал бързо към гибел. Как обаче да разберем какво е национализъм, след като всяко недоучено човече, заело по волята на случайността някой по-висок пост започна да ни учи на национализъм и на антинационализъм. И въобще дали някой се замисля какво е това идеология? Според Илия Минев, в основата на идеологията е Идеалът. И едва на второ място следва методиката за неговото постигане. Така че когато говорим за идеологии, нека първо погледнем какъв е техният идеал, каква е крайната им цел. И едва после да размислим над методите за постигане на тази цел.
Съществува ли безпогрешна методика, по която можем да разберем дали две партийни програми принадлежат към различни идеологии или пък са само варианти на една и съща идея? Нека първо да видим какво твърдят нашите противници.
***
Според комунистите /социалистите/ най-важното е на кого принадлежат средствата за производство. При капитализма работникът не се чувства собственик - казват те. А при комунизма нима се чувства такъв? Всъщност в комунизма няма нищо ново. В комунистическата идеология няма нищо ново. Марксизмът не представлява друго, освен една модернизирана форма на Маздакизма. През III век в Иран живял манихейският жрец Маздак, който проповядвал същите възгледи - че хората са равни, че всички трябва да живеят по един и същи начин, че всички трябва да изповядват едни и същи възгледи, че семейството като институция трябва да отпадне и т. н. Любопитни са и подробностите: маздакистите имали за символи червеното знаме и пентаграмата, макар и обърната. А в районите, завладени от тях недоволните били изолирани в специални, оградени с висока ограда и пазени от въоръжени стражи селища. Каква забележителна прилика с концлагерите, създадени от Владимир Ленин и Лео Троцки! Общодържавната /общоплеменната при маздакистите/ собственост е превърната в ничия, а впоследствие - в собственост на т. нар. "професионални революционери" - червения "политически елит". И комунистите, и капиталистите превръщат работника в роб, в същество без собственост и права. От Маздак до Маркс все същото. Е, новите времена добавиха нови елементи в старата теория. Налага се да кажем още няколко думи за марксистите.
Непрекъснато се твърди, че терминът "комунистическа държава" нямал научна обосновка, е че въобще антикомунизмът бил демодиран. Дали е вярно? Дали накрая няма да се окаже, че комунизмът и либерализмът са двете лица на една и съща монета?
Фридрих Енгелс в едно свое писмо до Август Бебел предлага да се изостави термина "държава" и да се замени с "полудържава" или "пролетарска държава". За нас не е от значение как ще се нарича едно явление или една обществена система, важна е същността му, важни са поставяните цели, важни са резултатите. Към какво се стреми завзетата от комунисти държавна власт?
1. Премахване на държавите и държавността като понятие.
2. Премахване на нациите и националните различия.
3. Премахване на класите /премахването е съпътствано според Ленин от непрекъснато изостряща се класова борба!/ и класовите различия.
4. Премахване на парите, частната собственост и семейството.
5. Съсредоточаване на цялата власт в ръцете на пролетариата и по-конкретно в ръцете на т. нар. "пролетарски представители", познати още и като "професионални революционери".
Какво наблюдаваме в България?
Комунистите никога не са държали страната ни да бъде суверенна и независима. След като Тодор Живков не успя да ни присъедини към СССР /Единствено поради нежеланието на Никита Хрушчов да ни приеме във "великото братско семейство"/, следващото предложение за присъединяване към една или друга велика сила е само въпрос на време.  Не се заблуждавайте от червената лъжепатриотична риторика - тя е породена от временен материален интерес. Пък и не виждате ли, че както за червените, така и за сините комунисти вливането в Европейския съюз е много по-важно от фактическото положение на българската държава и българския народ. Комунистите винаги са били кученца, въртящи опашка пред поредния господар. Но нека продължим.
За премахването на класите, съпътствано от непрекъснато изострящи се класови различия няма да говорим. Както и за равенството пред закона. Сладникави басни, нищо повече. Идеята за премахването на парите обаче заслужава пояснение.
От древността, та до появата на международното банкерство парите са имали своя материален еквивалент. Днес парите реално са премахнати, те не съществуват. Днешните пари струват толкова, колкото ви кажат, че струват. Днешните пари на практика нямат нищо общо с парите от преди хиляда години. Днешните пари са превърнати в инструмент на международния паразитен капитал. Посредством този инструмент биват държани в подчинение народите и биват заробвани държавите. Демократичните либерали и либералните демократи на практика осъществиха идеалите на марксизма.
Същото се случи с нациите и националните различия. За комуниста истински сънародник е съпартиецът му, а не човека с еднаква на неговата етническа принадлежност. Тази комунистическа черта прекрасно е обяснена от Ерих Мария Ремарк в романа "Искрица живот". В нашия случай нещата са още по-лоши поради крайно отрицателното отношение на комунистическите класици към страната и народа ни. За Вилхелм Либкнехт, Едуард Бернщайн и Август Бебел сме "народ джудже" и "разбойническа пасмина". Фридрих Енгелс пък ни нарича "скотове". Не мога да пренебрегна и думите на самия Маркс за цветето на Балканите, което трябва да бъде стъпкано. Цветето вече е стъпкано. Комунистите го започнаха, либерали и демократи го довършиха. Стигнахме до положение, при което насилията на верска и етническа основа се приемат за нещо нормално, щом са насочени срещу българи. Докато отпорът срещу криминални посегателства бива наричан “расизъм” и “фашизъм”, щом българи се бранят срещу мургавите банди. Да, това е истинската, класическата демокрация. Мъничка прослойка “демос”, скитащи “лаос” и роби-българи. Националната политика на марксическите либерали завърши с ликвидиране на една хилядолетна нация – българската.
И върху фона на властващата зло, напук на глада и мизерията, напук на всичките насилия, напук на целия произвол, назначените от тайния елит наши управници го удариха на празненства. Чествания и пикници. Страната ни се превърна в един огромен нужник. Достоен завършек на една вдъхновена от материализма политика.
***
Колкото до класовата политика, идеален пример в това отношение е бившата Кампучия на Червените кхмери, с нейната революционно-марксическа класова борба. Там под водачеството на маоистите Пол Пот и Йенг Сари значителна част от населението бе изтребена по "социални съображения". Кампучийският вариант е неизбежен завършек на всяка политика, ръководена от лица, изповядващи принципите на маркс-ленинизма. А уж комунизмът, социализмът, социалдемокрацията и въобще опиращите се върху теорията на марксизма учения щели да донесат освобождение на народите от властта на капитала и от експлоатацията. Запомнете: Марксизмът – това е най-висшата форма на социалния паразитизъм. Марксизмът – това е експеримент по превръщането на човека в маймуна, даже в нещо още по-низше. Марксизмът – това е силово налагана отрицателна селекция. Пълно заличаване на морала. Пълна ликвидация на положителните човешки качества. И страх, властващ страх. Страх, чиято задача е да подтисне всяка проява на духовност, всеки Божествен изблик у човека. Марксизмът – това е съсипване на личности, родове и нации и превръщането им в безформена сива маса. Посочете ми държава, управлявана от марксисти, в която коренното население да не е подложено на геноцид и аз ще се извиня за думите си.
***
Съвсем различно е положението в нашата национална Държава. Там работникът ще бъде задължен със закон да участва в печалбата и управлението на предприятието, в което работи. Предприятието може да е частно, но то има своите задължения пред държавата и нацията. Въпросът със земята пък е решен по съвсем друг, забравен днес начин. Тя цялата принадлежи на Владетеля, но не на конкретното лице, заемащо владетелския пост, а на институцията. Владетелят също няма право да я продава или да я преотстъпва на чужди държави. Така е например в Дубай, където арабите преоткриха нашите древни закони и ги приложиха. Резултатите са повече от успешни. За разлика от България, където наследникът на последния български Цар успя да си присвои имоти, принадлежащи на Короната. И да ги разпродаде. Ето как демокрацията неизбежно се изражда в демократичен канибализъм.
***
Нека сега дадем думата на плутократите - капиталисти. Те твърдят, че определящо за една идеология е, дали в страната, управлявана от нея има диктатура или не. По този начин те искат да приравнят национализма към комунизма. Ще им припомним диктатурата на Оливър Кромуел, диктатурата на Великата френска революция и останалите по-дребни диктатури, за да видят, че и при тях е започнало с груб политически диктат. Който по-късно бил заменен с диктата на парите. Всъщност всяка нова идея в човешката история налага себе си със сила.
Плутократите-космополити мечтаят за Нов световен ред, при който върху цялата планета ще бъде създадена една-единствена нация и една-единствена държава. Колко много ни напомня утопията на комунистите, пропагандиращи заличаване на националните граници и национални различия. На практика двата идеала се покриват. И все пак, когато между комунизъм и демокрация ние избираме демокрацията, това не значи, че се превръщаме в демократи. Този избор не е нищо друго, освен избор по кой път да минем, за да стигнем до нашата цел.
***
Ние казваме: всяка нация трябва да има своя собствена, суверенна държава. Само по този начин, посредством изостаналостта на низшите ще изпъкне превъзходството на висшите. Постоянният стремеж на всяка нация да доказва собственото си превъзходство ще поражда конкуренция, която е в основата на всеки прогрес. Като сме длъжни да напомним: никой народ няма право да властва над други народи, да потъпква правата им. Запазването на националната обособеност осигурява многообразието на идеи в света. Докато съществуването на една-единствена нация ще доведе до духовна смърт за цялото Човечество. Приравняването на нациите и поставянето им под еднакви във всичко закони не ви ли прилича на комунистическата уравниловка, срещу която либерали и демократи уж толкова роптаят? Каквото е с индивидите, с тяхното неотменно право на своя лична индивидуалност, на свободен избор, такова е и с народите. Уеднаквяването неизбежно ще доведе до там, една-единствена нация да доминира над всички останали. Глобализмът на практика означава асимилация и геноцид. Ние отричаме асимилацията и геноцида във всичките му форми.
***
Стигнахме до Историята. Според плутократите, тя е борба между индивиди. Казано с други думи, според тях основен закон в развитието е Законът на джунглата "Изяж по-слабия!". Марксистите пък твърдят, че всичко се съдържа в класовата борба. Цялостната критика на двата възгледа е предмет на отделна тема, а сега ще кажем, че постановките на нашите противници са наивни и порочни. Те не способстват за единение на националните сили в една държава, а напротив - за тяхното разединение. Или може би целта е именно тази - разединение и хаос? За да се стигне накрая до възцаряването на една нова форма на робовладелческо общества върху цялата планета... Където правото на Закона и Справедливостта бива заменено от правото на парите и силата. Не, криминалната "демокрация" не може да бъде идеал за нас.
Ние, националистите приемаме, че Историята е борба между нации, държави и раси. Съществува и четвърти компонент, който в миналото е бил религиозният, а днес е идейният. Всъщност разликата не е много съществена.
Нашето отношение към историята определя и политиката на държави с националистическа ориентация. Водещо място имат проблемите, свързани със сигурността и процъфтяването на нацията. Нацията - това е целта. Държавата е само средство. За националистите общественото устройство е второстепенен въпрос. Ние знаем, че при една и съща идеология могат да съществуват различни форми на управление и обществени структури. Демокрацията е характерна и за робовладелческа Атина и за монархическа Великобритания, и за републиканските Съединени Щати. В България и комунисти и плутократи не спират да ни уверяват, че именно те ни предлагат истинска демокрация. "Формата на властта няма никакво значение. Сега те наричат себе си така, утре - иначе, мимикрират, прикриват се с най-светите за народа понятия, но същността им си остава неизменна - система на Злото." - Абрек - Бол колобър. “С какво е опасно идеологическото нашествие? С това, че то не е бързо и видимо, а като проказа се проточва с години и десетилетия през целия живот, поразявайки органите един след друг. Врагът не се разкрива, той може да бъде с маската на приятел или най-добър съветник. Да стои до теб. Оръжието му е словото, прерастващо в слух, сплетня, клевета, вражда. И златото, което разорава почвата за слуховете, сплетните, клеветите и враждата.” Тук сме напълно съгласни и това е една от главните причини да отхвърлим чуждите идеологии. Българинът трябва да спре да вярва на чуждите управници, да спре да очаква те да направят нещо добро за него. Краят на очакванията ще е същинското Начало за възродена България.
***
Не е нужно много да теоретизираме, всички усетихме на гърба си, как Злото се прикрива под демократични одежди. Как ни обещаваха реки от мед масло, а ни поведоха от безпорядък към хаос. За да ни отведат накрая при всеобщата световна диктатура на световните банкери. Но и обратното също е вярно - няма форма на държавно управление, няма религия или идеология, която да не е използвала сила в борбата за своето утвърждаване. Същинският въпрос е не дали въобще има силово решение на проблемите, а срещу кого е насочена силата? Срещу враговете на нацията и държавата, срещу противниците на справедливостта и доброто или срещу собственото население? И ако някой изобщо отрича употребата на сила, ние бихме го запитали: а за какво съществуват силовите структури и министерства в една държава? За какво съществува правосъдна система, полиция и армия?
Трудно е наведнъж да се изброят особеностите на цяла идеология. Не можем обаче да не споменем отказа ни да подражаваме на когото и да било. И ако оказваме предпочитание на един или друг чужд държавник, на една или друга социална теория, то не е защото одобряваме или приемаме всичко в тях, а защото те на практика са донесли полза за България. Защо да не можем да поддържаме добри отношения и с комунистически Китай, и с демократична Швеция?
***
Не бива да подминаваме още един аспект на темата. Защо всички – и марксисти, и либерали, и разни мътни идеологии и системи наричат себе си демократични? Какво е демокрация? Какво значи тази дума? “Власт на демоса, на народа” – отговарят. Какво обаче е демос? В древна Елада, където се заражда демокрацията демосът е бил градското население. Целият народ, цялата елиноговоряща общност се е наричала с думата “лаос”. И да не забравяме, че Елада е робовладелческа държава. Робите не спадали към нито една от двете категории. Те били същества без никакви права. Добитък. Даже по-лошо. Убийството на кон или вол се наказвало по-сурово, отколкото убийството на роб. Ако хората осъзнаят какво значи демокрация, те никога не биха желали да живеят в демократична държава. Освен, ако мечтата им не е да бъдат робовладелци. Да властват над живота и смъртта на своите себеподобни и да живеят от труда им. Ние не приемаме робството, ние не искаме нито да бъдем роби, нито да притежаваме роби. Нашият идеал е свободният човек.
***
Идеалът на национализма се съдържа в самото му име. Това е нацията. Една развиваща се, преуспяваща нация, съставена от свободни, достойни хора. Една нация, създала държава, управлявана по собствени закони, която да осигури на своите граждани свободен живот и възможности за преуспяване и личностна реализация. Една нация, която не се намесва в живота на другите нации и не позволява да се намесват в нейния живот. В планетарен мащаб – множество свободни нации, изградили собствени суверенни държави. Едно човечество, в което никой не живее за сметка на другия, никой не се намесва във вътрешните работи на другия и всеки демонстрира своето превъзходство в една или друга област не със самолетоносачи и бомбардировки, а посредством постиженията си. Също както отделните семейства и домове в едно селище. Никак не е задължително да разрушиш къщата на съседа си, да убиеш децата му и да го ограбиш, за да му докажеш, че си по-добър от него в една или друга област. Това е национализмът като идеология. В противовес на глобалната планетарна диктатура, налагана от комунисти и либерали. Предлаганата от нас система щяла да породи множество конфликти – казват. Да, конфликти ще има. Нима сега ги няма? Нима сега американската армия не разорява цели държави само затова, че техните управници са си позволили да накърнят с нещо финансовия интерес на Бил Гейтс или на Джордж Сорос, примерно? Лично аз предпочитам спор за някоя гранична река, отколкото фосфорна бомба заради изтеглена от Интернет безплатна песничка.
/следва/

[Eltimir]

Отново за разликите между Тях и Нас. В далечното минало българите са оказали влияние върху много народи. Какво обаче наблюдаваме. Докато днешните "цивилизатори" се опитват да превърнат всички останали в свои подобия, то българите откривали уникалните черти у всеки народ и наблягали именно върху тяхното усъвършенстване. Ето го национализмът в действие!
От изключителна важност е да се знае, че нацията не е чисто физическо, а по-скоро духовно понятие. Българин не е само този, в чиито вени тече кръвта на български предци. Българи са най-вече носителите на българския духовен ген. По същия начин един от големите носители на руския национален ген – Александър Сергеевич Пушкин носеше в себе си кръвта на мавъра Анибал Петрович, което изобщо не му пречеше да се чувства руснак и да вгради своята безсмъртна душа в културата и духовността на Русия. Разбира се, обратното също е в сила. Много българи, особено през последните години престанаха да бъдат българи. Те вече не са носители на българския национален ген, те престанаха да бъдат част от българската нация. Спрямо такива, в древността се е прилагало на-страшното наказание По-страшно от бесилката или посичането с меч. Най-страшното наказание в древността било изгнанието. При днешната пренаселеност на Земята изгнание, особено за сметка на други народи и държави не може да бъде прилагано, обаче съществува вътрешното изгнание – лишаване от граждански и политически права. Който презира своя народ, той няма право да участва в определянето на съдбата му. Това е истинската справедливост. Това е национализмът. Тук ще си послужа с думите на един от най-изявените ни идеолози - Юлиус Евола: "Завръщането към расата за нас не може да означава завръщане към кръвта - особено в нашите мрачни времена, когато възстановяването на необходимата расова чистота вече е почти невъзможно. То трябва да означава завръщане към духа на расата, но вече не в тотемисткия, а в аристократичния смисъл, т. е. към зародиша на нашата форма, на нашата култура."
Сега малко пояснение. В съвременния свят съществуват две крайни течения. Едното е, че гените нямат значение, че всички хора са равни и еднакви, независимо към кой народ или към коя раса принадлежат. Другото течение, застъпвано от германските националсоциалисти, както и от повечето евреи е, че гените са всичко. Че чистият произход е всичко. Както повечето крайни мнения, и в двете има сериозни пропуски. Покойният Илия Минев говореше за духовният ген на Българите. Именно от него взех този израз. Аз мисля, че това е определящото. Духовният Български ген може да се прояви у някого със смесена кръв, а да дреме у мнозина чистокръвни българи. Мисията обаче остава. Да се внася Светлина и хармония в този свят. Да се следват вечните Небесни закони. Да се върви по пътя на непрекъснатото човешко усъвършенстване. Национализмът се стреми към свят без противоестествени правила. Национализмът се стреми към свят, в който властват само Небесните закони.
***
Длъжен съм да се спра и над въпроса ПАТРИОТИ И НАЦИОНАЛИСТИ
Обикновено двете понятия се смесват. Много хора се заблуждават, че патриотът непременно е националист, и че националистът непременно е патриот. Нещо повече – мнозина не правят разлика между патриотизъм и национализъм. Това е, защото в днешното измамно време думите загубиха своя смисъл. Нека се опитаме да върнем смисъла.
Какво е национализъм и какво е патриотизъм? Ами то става ясно от произхода на думите. “Патриотизъм” идва от “патриа”, “Отечество”. “Национализъм” – от “нация”. Тоест патриотът е човек, който обича своето Отечество. А националистът поставя интересите на нацията преди всичко. Ще кажете, че особена разлика няма. Там е работата, че има.
Кирил Рашков от с. Катуница, известен като Цар Киро, например е български патриот. Той много обича България. Затова иска да я направи циганска държава. Кирил Рашков е български патриот. Можем ли да кажем, че Киро от Катуница е български националист?
Тези принципи са особено важни, ако искаме да разберем същността на интернационалния и космополитичен патриотизъм. Както комунистите – интернационалисти, така и демокрадците – космополити могат да бъдат патриоти. Те напълно искрено могат да обичат своята страна. Някои от тях даже обичат и държавата си. Като Тодор Живков, например. Само че за тях нацията не е нищо. Тодор Живков искаше да види една силно индустриализирана България с многобройно население. Но тъй като урбанизацията, преселението на хората от селата към градовете на практика се отрази върху раждаемостта, Живков реши да си внесе население. И си внасяше. Цигани от съседните и недотам съседни страни. Ето как антинационалистът Живков беше патриот. И патриотизмът изобщо не му пречеше да мрази българската нация.
Разбира се, имало е друг тип български патриоти. Такива като Георги Сава Раковски и Васил Левски, които са били и големи български националисти. Патриотизмът може да отрича национализма, но може и да го допълва по един чудесен начин.
***
Наричали са ни и ни наричат "фашисти", "нацисти" и какви ли не още. Позволявам си да цитирам колобъра Абрек - Бол, който веднъж се изрази особено остроумно: "Аз не съм нито фашист, нито национал-социалист, нито какъвто и да било глист. Аз съм Българин!".
Да, ние сме Българи и това определение ни е напълно достатъчно, то изчерпва всичко. Какво е положението в днешна България? Демократично. Съдете сами.
Правителството се отказа от ангажимента да представлява целия народ. Властта се превърна в средство за облагодетелстване на едно криминално малцинство. И в машина за подтискане на мнозинството. Държавата се изроди, престана да бъде Държава. Кой, освен нас може да върне Българската Държавност? Нашата цел е Българската нация първо да избегне капана на унищожението, заложен от комунисти и канибалдемократи, от наши предатели и чужди слуги. И после, когато отстоим своето съществуване, да укрепим своята Държава, да създадем такива условия за живот на българина, при които той да докаже, че е син на истинския Богоизбран народ - Българския!
Християнинът Тома Аквински е оставил интересно послание. Според него, миналото принадлежи на Близкия Изток, настоящето – на Западна Европа, а бъдещето – на Балканите. Дали предсказаното ще се сбъдне, до голяма степен зависи от нас.
/следва/

[Eltimir]

За методите, чрез които ще стигнем до Победата ще имаме случай да говорим още много пъти, но нека кажа няколко встъпителни думи: "Властта е многостранна концепция, състояща се от различни компоненти. Първо, физическото насилие, към което прибягват армиите, полицейските сили, неофициалните групи и даже отделни политически екстремисти и терористи. На второ и на трето място стоят икономическите фактори: това са властта на монополите и корпорациите, а също властта, основаваща се върху притежаването на ограничените ресурси. Било то природни ресурси или човешки качества /ум, организационни способности или сила на убеждение/. Четвъртият компонент е силата на традицията, която понякога се смята за правова основа за определени типове поведение. Петият елемент според нас е властта на идеите, рационални или етически." - Ян Тинберген Горното може да послужи като достатъчно основание за отричането на тероризма. Срещу тяхната военна сила ние не можем да противопоставим наша сила. Икономическо надмощие, поне засега също не можем да постигнем. Богатството на техните монополи е несъизмеримо с нашата материална бедност. Ресурсите също са техни. А доколкото ние притежаваме известни духовни и интелектуални качества, то никой не ни обръща внимание. Не можем да се облегнем нито на извратената и обезсилена Традиция, нито на създадения така, че да обслужва единствено тях закон. Единственото, което ни остава е, да превземем петата власт, която те доброволно и съзнателно изоставиха. Някога им обяснихме кои сме и към какво се стремим. Те започнаха да ни подражават и в подражаването си да преиграват, да съчиняват от наше име всякакви безсмислици и откровени глупости. За да могат после да ни осмеят, да ни опровергаят. Затова решихме, че днешните наши планове трябва да са неразбираеми за тях. Ще им съобщим единствено крайния резултат: в нашата Държава българинът ще бъде заможен, ще бъде по-доволен от живота си и по-щастлив.
Като модел, образец за успешна политика може да послужи българския предхристиянски модел. Както местният боил, така и Владетелят са свободни и независими във вземането на решения. Но за грешка плащат с главата си. И не само, че няма имунитет, ами колкото по-висок е постът, толкова по-големи са отговорностите. Затова всеки се е стремял да намери най-компетентните и способни хора за съветници и помощници. Как ще има корупция, когато залагаш главата си? Сега например в най-лошия случай следва смешно ниска глоба и това е всичко. Не, не са остарели, вечно живи са древните Български закони и именно тях искаме да възродим.
Българският национален дух, Българската история и Българската земя - ето ги корените на нашата идеология. Българската Вяра и Българската неповторимост - ето ги нашите устои, ето на какво се опираме. В началото на третото хилядолетие след раждането на християнския Бог, виждаме как останалите християнски народи ни изоставиха, как затвориха вратите си пред нас, как ни налагат все нови и нови, унищожителни за нас правила и ограничения. Как ни поставят все по-тежки и по-тежки условия. И как избраните уж от нас управници вместо да ни закрилят, се съюзяват с враговете на България. Виждаме как ние, изповядващите една форма на умерен, градивен Български национализъм се оказахме единствените бранители на Българското. И как срещу нас се стоварват все по-тежки и по-тежки удари.
Но ние ще устоим!
Ще се превърнем в могъща, несъкрушима сила, и утре, когато нашите редици изпълнят улици и площади, няма да се чуват разни нищо незначещи думички и епитети, никакви "-исти" и подобни на тях чуждици. Ще накараме, ще принудим всички да рекат:
Това са те - Българите!
А сега отново да погледнем на нещата в глобален, в планетарен мащаб.

ЗА ГЛОБАЛИЗМА И ГЛОБАЛИСТИТЕ
Старият свят е мъртъв. Мъртви са неговите принципи и правила. Мъртви са и старите думи.  Как е у нас? Най-новата идеологическа война – между капитализъм и комунизъм завърши. Комунистите се превърнаха в капиталисти. Осребриха мечтите си, продадоха идеалите за постове и фирми. Изродиха се и демократите. Вместо Държавна сигурност ликвидираха сигурността и държавата. Освободиха ни от всичко, което притежавахме. От имущество, от права и националност.  Демокрацията лиши народа от малкото останала му власт. По същия път тръгна и Църквата. Православието се самоизяде, поповете взаимно си оскубаха брадите, проповядвайки мир с исляма и юдаизма. Изчезна разликата между християнството и грубия вулгарен материализъм. Умряха понятията фашизъм – антифашизъм, превърнати в мъртви бостански плашила. Политическите определения за ляво и дясно вече не са в сила. Кой е ляв и кой е десен в днешната политика? Левите защитават едрата собственост, а десницата разчита на обезверените и ограбени бедняци. Консерваторите призовават към революционни промени, а либералите искат ограничаване на личните свободи. Легионерски лидер се изявява като циганозащитник. Заговорниците се борят за съхранение на държавността, а държавниците ликвидират държавния суверенитет. Царете се заклеха в Републиката.
А по света как е? Същата бъркотия. Наричат антисемити протестиращите срещу избиването на палестинците-семити. Антисемити са и несъгласните с унищожението на останките от семитския Шумер. Страната на Свободата изтребва цели народи в името на мира и хуманизма. “Нека убием всички убийци, преди те да са извършили убийствата!” – призова предводителят на световната демокрация. Овации последваха призива. В съзнанието на редовия гражданин думата демокрация предизвиква мисли за грабеж. За глад. За мизерия. За безизходица, за смърт.
Най-интересно е обаче положението с налагането на Новия световен ред.
Никой не се замисля, че най-яростните антиглобалисти всъщност са не по-малки глобалисти от онези, срещу които воюват. Марксисти, анархисти, социалисти – все интернационална паплач. Все привърженици на единен ред върху цялата планета. Не е ли това също глобализъм? “Ние сме против глобализма, щом той не е нашият глобализъм!” – крещят те и ние кимаме одобрително. Кой може да ми посочи поне една разлика между глобализъм, интернационализъм и космополитизъм? Какво е глобализъм и какво е антиглобализъм в света, в който думите загубиха своето значение?
С глобализма е ясно. Една планета, един закон, една религия, едно правителство. Обаче се оказва, че и антиглобалистите искат същото. Само че законът да бъде техен. А дали наистина се борят за постигането на онова, което твърдят, че искат? Няма по-големи съюзници на глобализма от набедените антиглобалисти. Воювайки пряко с глобалисткия Звяр, те увеличават неговата мощ, узаконяват съществуването му. Дори само с това, че борбата им е глобална. И с тези си действия улесняват глобалистите при разправата с истинските, със същинските антиглобалисти.  Най-разумното е, антиглобалистите да оказват натиск срещу своите правителства да не предприемат действия, изгодни за глобализма. Да принуждават своите правителства да се опълчват срещу политиката на глобализъм. А не да атакуват международните организации – слуги на Звяра. Да го превръщат от фантом в реалност, да го даряват с плът. Старите методи на атака вече не действат. Не носят победи, а поражения. Фалшът на измамните антиглобалисти лесно може да бъде разпознат по отношението им към скитническите етноси – живите носители на глобалната идея. Лошото е, че съвременните хора престанаха да различават.
***
С настъпването на новата епоха дойдоха нови правила. Правилата се промениха, макар Играта да е все същата. Идеята за глобализма не е нова. Тя води началото си от Римската империя. От Пакс Романа до Пакс Американа – към старата цел се върви по нови пътища. Налагани с груба сила задължителни за всички норми. Поклонение пред едни и същи богове. Еднакви униформи. Еднакви вкусове и предпочитания. Еднаква храна и еднакви танци. Еднакво безверие и липса на идеали. Преяждащи патриции и умиращи от глад плебеи. Докато накрая дойдат варварите и цялата идилична картинка се разнесе като мъгла. “Историята ни учи: Америка не може вечно да остане водеща икономическа и военна сила. И когато ние отслабнем, те ще дойдат и ще ни изколят – което ние безусловно си заслужихме.” – писа един прозорлив американец. Да, ще ги изколят и най-неприятното е, че те не правят нищо, за да не бъдат изклани.
В изградения по финикийски модел свят властват старите финикийски божества. Те искат своя кървав данък. Народите безропотно поднасят пред финикийския олтар своите деца с илюзията, че “е за добро”, че трудностите са временни. Ваал изяжда децата, а родителите мълчат. Още малко ще е така. Докато накрая пристигнат неподвластните на илюзията варвари и не сложат край на разложената извратена цивилизация.
Макар ако трябва да бъдем честни, срещу измамата вече негодуват дори във висшите среди на глобализма: “А накрая става съвсем ясно, че след определена степен на неравенство не може да се говори за действителна конкуренция между отделни индивиди или структурно обособени групи от хора каквито са например народите” – писа списание “Куриер на ЮНЕСКО”. Съпротивата, реалната съпротива се засилва и варварите няма как да не дойдат.
Къде са обаче варварите, кои са те? Хилядолетният Китай, той ли е Варваринът? Не е. Китай също налага своята глобализация. Ден след ден, стъпка по стъпка. По китайски. Сивата Раса, тя ли е варварска? Не е. В нея е заложен подсъзнателен стремеж към глобализъм и тя все към него ще се стреми. Кой тогава е Варваринът? Тероризмът? И той не е. Тероризмът е рожба и следствие на глобализма. Крайната безизходица поражда крайно отчаяние, а то на свой ред довежда до крайни мерки. Колкото повече глобализъм и либерализъм, толкова повече тероризъм. Нещо повече. Властелините на света сами дават пример за тероризъм. Като бомбардират болници. Детски градини. Селски колиби. Пътнически влакове и автобуси. Като настояват терористи, ръководители на терористични групи да влизат във властта. Примери? Ахмед Доган в България, Хисни Шакири в Македония. Не, терористите не са новите варвари.
Варвари сме всички ние и Варваринът е във всеки от нас. Варварин е всеки, който иска да живее по свой, а не по чужд закон. Варварин е всеки, който гледа на ОО-Не, на Световната банда и на останалите глобалистични инструменти като на далечни миражи. И е на мнение, че него тези миражи не го засягат. Наложеното от глобалистите безверие и равнодушие ще се обърне срещу тях и извратената им противоприродна идея. Но ще помогне и Майката Природа. Скоро условията за живот на нашата планета ще се променят. Едно глобално бедствие ще премахне друго. Небето за пореден път ще стовари своя юмрук върху самозабравилите се обитатели на Земята. Голямото дърво, градежът на зидарите ще рухне, а тъпканата и мачкана трева ще се изправи. И тогава, освободени от контрола на глобалистите, оцелелите човешки общности ще започнат да сътворяват свои собствени светове. Различни един от друг, многообразни. Взаимно необвързани. Самостоятелни. Варварски. Това ще е краят на идеята за глобализма, защото този път споменът и поуката ще останат.
/следва/

[Eltimir]

НАСИЛИЕ И СИЛА

"Аз не мразя никого. и се стремя да не обичам никого.
Те не като нас, и ние не сме като тях.
Ние сме просто различни в наша полза."
Абрек - Бол колобър

   Не отричаме ничие право на различие. Напротив - ние сме единствените, които разбират нуждата от културно разнообразие и го защитават. Ние сме единствените разбиращи. Проумяваме същността на различията, затова така яростно отстояваме нашето право да бъдем различни от останалите народи.
   Но те, другите идват тук, в нашия дом. Идват неканени, нежелани. Не носят никаква полза, с нищо не ни помагат, а се разпореждат да отнемем от залъка на нашите собствени деца, за да нахраним техните. Откажем ли, започват да крещят: "Насилие!".
   Така казват на нас, а какво споделят помежду си?
   "Вземи си жена от рода на бащите си, а не вземай жена друговерка, която да не е от коляното на баща ти, защото ние сме синове на пророци."
Товит 4:12
   Помежду си твърдят, че само те са хора, а ние - не. Евреите ни наричат "гои", което преведено значи "добитък". Същият корен има твърде добре познатата ни недалечната история дума "гяур", чието значение е излишно до обяснявам. За циганите пък сме "даса", слуги. Странно е тяхното равноправие: ние сме длъжни да ги приемем за равни на нас; те си запазват правото да ни третират като по-низши. В техните затворени общности ние не сме допускани; в нашата общност те не само настояват да проникнат, но и да се ползват с всичко, от което се ползват най-добрите, най-заслужилите измежду нас. Та и нещо в добавка. Ако някога чуете за "интеграция", знайте, че става дума именно за това. Стремежът им е да ни изместят, а накрая съвсем да ни премахнат. Българинът, дръзнал да защити своя имот, своята чест, живота си - този българин е заклеймен като нацист и антидемократ. Но ако жертва на насилие е същият българин, тогава демонично-либералните кривозащитници мълчат, тогава те забравят за всякакъв нацизъм, фашизъм и ксенофобия. Макар насилието срещу българи от страна на лицата с небългарска кръв да е именно на расова и национална основа.
   Те, другите се заселват сред нас, върху нашата земя. И земята, напоена с кръвта на прадедите ни, става недостъпна за нас. През кварталите и махалите, заселени с небългари, ние не можем да преминем. Из техните улици нас ни грабят, насилват ни, убиват ни. Неизброимо множество лъжеправозащитни организации адвокатстват на насилниците и убийците, съдят дори държавата ни, ако злодеят си получи заслуженото. Което иначе в ултрасвръхдемократичното ни общество не се случва често. От "Амнести интърнейшънъл" и "Хелзинки уотч" ни втълпяват, че отвратителните прояви на пъстроезичната криминална сган не били насилие, а манталитет, начин на мислене и на живот. А финансираните от унгарския евреин Дьорд Шорош /прекръстен на Джордж Сорос/ служби като "Хюман райтс", например, напоследък се заеха да прекрояват и българските държавни граници. Вътрешнодържавният разпад стана неудържим!
   Те прииждат и отнемат всичко наше, всичко, създадено и опазено от дедите ни за нас. И ние - като истински страхливци, като предатели на своя род и корен - търпим. Остана ли нещо Българско в нас, българи? Те, чуждите не ни смятат за човешки същества. За тях ние сме само биологичен резерв, от който могат да черпят колкото и когато си поискат. Но нали Тангра ни е сътворил да бъдем свободни? Нима ще тръгнем срещу Неговата повеля?
   Довчера враговете на България лъжеха, преструваха се, лицемереха. Днес открито ни казват, че техният живот е смърт за нас, за нашите близки и приятели, а ние мълчим. Не възразяваме. Не смеем да ползваме нито нашето право на самозащита, нито да застанем в защита на хората, които обичаме, защото старата ДС под новото си име НСС /Национална служба "Сигурност"/ бди над безопасността на небългарите. Момченцата със садистични наклонности на ген. Атанас Атанасов изглежда не съзнават, че измежду техните близки също се срещат българи. Но който отрича съпротивата срещу Злото, той не бива да се оплаква. Живеете зле, защото живеете с Лъжата и тя краде вашите доходи. Но как искате Лъжата да не е с вас, когато преследват Истината, а вие мълчите. Свивате се страхливо и си въобразявате, че преследванията не ви засягат. Безпаметни мои сънародници, припомнете си манталитета, начина на живот и методите, с които създадохме своята Държава! Припомнете си всяващата ужас Българска конница, прекосила степите на Евразия и поставила на колене великата Византия! Припомнете си силата, позволила ни да отстоим земята, върху която живеем и до днес!
   "Безнадеждно е!" - тръбят пораженците. "Те са силните сега, те командват всичко, нищо не можем да направим!". Наистина ли не можем?
Ако престанем да им вярваме, значи наполовина сме ги победили!
   Защото поне половината им сила идва от нашето доверие към тях.
   През 1992 година лидерът на перуанската терористична организация "Сендеро Луминосо", евреинът Абимаел Гусман получи доживотна присъда. Проеврейската "Амнести интернейшънъл" я оспори. Ние не вярваме на съвети, давани от закрилници на терористи. Когато в нашата страна искаме да окачим на въжето някакъв детеубиец, тези "свръххуманисти" ни залъгват, че били против насилието във всичките му форми. В държавите, управлявани от тях, то е превърнато в норма. Силата там е единствено право. Само ние ли ще си останем все така слаби?
   Два дни и две нощи продължило въстанието на доведените до отчаяние негри от Майями през 1980 година. Две нощи и два дни градът горял, и Националната гвардия на САЩ избила хиляди недоволни, докато го превземе. Тогава антифашистите и преследвачите на расизма ги нямаше никъде, но думата ми беше за самите нас. Ние по-малко горди ли сме от негрите? По-малко храбри ли сме, по-малко свободолюбиви ли сме от тях?
"Няма проблеми!" - усмихват се самодоволно янките. Проблеми има, при това много! Даже прекалено много.
***
   През 1980 година в Джонстаун, Гвиана загинали над 900 души от сектата "Храм на народа". Официалните гвиански и американски власти твърдяха, че се отнасяло до колективно самоубийство. Версията гласеше, че сектантите изпили по едно канче кока-кола, примесена с цианкалий, после се пръснали кой накъде види, легнали и умрели. Колко крачки можеш да направиш, след като изпиеш канче с цианкалий? Не, друга е истината. Сектата била подмамена в джунглата, далеч от хорските очи, за да бъдат ликвидирани нейните членове, между които и немалко деца. Знаете ли кой е сътрудничил при създаването на сектантското градче Джонстаун?
   Вицепрезидентът на САЩ Мондейл, министърът на здравеопазването и социалното осигуряване Калифано, и не на последно място Розалин Картър, съпруга на тогавашния американски президент Джеймс Ърл Картър. По-късно, за да бъдат заличени и последните следи от операцията, наложило се да убият и кмета на Сан Франциско, който знаел прекалено много.
   Събрали сме огромно количество информация, от които следва изводът: "Сектите плашат всемогъщата Америка до смърт!"
***
   Какво излиза? Негрите могат да съберат достатъчно решимост и да се вдигнат на бунт, а ние не можем. Една секта успя да стресне най-мощната военна сила в света, а ние - създателите и вдъхновителите на първите секти се свиваме покорно и страхливо, в очакване да получим заповед за собствената си ликвидация. И като безмозъчни папагали повтаряме, че изреченото от финансовите паразити е неподлежаща на коментар истина.
   Внушават ни, че всички хора били равни, че всички нации трябвало да се подчиняват на еднакви закони, че всички хора трябвало да имат едни и същи вкусове и предпочитания, да изповядват една и съща религия,  затова трябвало да живеят по един и същ модел. Така искат те, но хората явно не го искат:
   "Да се опитват да наложат на човека чужд начин на живот - значи да извършат сериозна грешка, в резултат на което културното наследство на човечеството не само не се обогатява, а обратно, сериозно се руши."
Амаду Ампате Ба
   Няма човешки закон, който да е задължителен за всички. Защо си въобразяват, че ние съзнателно ще спазваме закон, който те самите не зачитат?
   "Антропологичните, физиологичните, биохимичните и други отличия са присъщи на всички народи без изключение. И тези различия са извън властта на управляващите."
Мурад Аджи
   Има явления извън властта на парите. Има Власт, по-могъща от човешката! Нека припомним на юдеизираните хазари една страшно поучителна, забравена от тях история, и нека ги подтикнем към размисъл. Преди хиляда години, през Х век Хазария била унищожена напълно. Тя престанала да съществува не само като държава, но и като страна. Най-могъщият неин враг се оказали настъпващите вълни на Каспийско море. Хазарската държава била сразена от Божията ръка.
   Някога хазарите продадоха своята Вяра и своето Име. Затова Бог ги наказа. Хиляда години не им бяха достатъчни, за да осъзнаят смисъла на страшния урок. Те измениха на Тангра и предизвикаха гнева Му. Разгърнете техни вестници и списания: ще видите снимки на брадати равини, нарамили автомати, запасали бомби. Готови да стрелят и да отнемат чуждия живот. А нали уж новият им Бог бе заповядал "Не убивай!"? Хазарите продължиха да убиват, същевременно размахвайки заплашително пръст към нас: "Не проявявайте нито сила, нито насилие! В никакъв случай и по никакъв повод Иначе...!".
   Те отричат нашето право да бъдем Българи. Отричат правото на България да бъде Българска. Но Тангра, Който веднъж ги наказа, ще изпълни Своето обещание и отново ще стовари десницата Си върху враговете на целия човешки род.
Дали отново ще се разкрещят, че справедливият Божи гняв е проява на насилие?
/следва/

[Eltimir]

НИЩО

Стига сме изпълнявали волята им.
Стига сме им се подчинявали.
Нека им докажем, че можем да живеем без тях.
Нека ги принудим да се съобразяват с нас.
Не успяхме, не се справим, но поне опитахме.
За пореден път опитахме, но отново се провалихме.
Ще ни се наложи да чакаме още две години до следващата възможност за опит.
След две години ще получим нова възможност.
Но тогава правилата ще са променени.
Следващият път ще е по-трудно. Значително по-трудно.
Защо не показахме, че умеем да бъдем хора още днес?
***
   След 1989 година по-често, днес по-рядко, но у нас все се провеждат някакви избори. Избори без избор, въпреки издигнатите многобройни кандидатури. Всичко е решено предварително. Избори няма, има договорени райони на влияние и методи на управление, както някога бе договорено в Малта. И както преди това в Ялта. Разиграва се сценарий с предварително написани правила и разпределени роли. Няма никакво значение кой от състезателите ще спечели, управленският щаб ще е един и същ.
Целта на изборите е нищо да не се промени.
   Знаете ли какво означава "толерантна предизборна борба"? Сключен тайно съюз и отказ от съобщаване на истината. Също и отказ от търсене на отговорност за престъпленията, извършени от предишното ръководство /парламент, правителство/. Няма да описвам разните предизборни мошеничества и маймунджилъци. Те се повтарят всеки път, всичко е едно и също. Поуката от последните избори може да послужи като поука от безсмислието на изборите въобще. В огромното си мнозинство народът го разбра и не отиде да гласува. Но да се ограничим с едната поука, значи да сътворим поредния политически афоризъм - и толкова. А ние нямаме намерение да си останем безмълвни и безпристрастни наблюдатели Време е да заявим, че изборите са едва фрагмент, подробност от властващата всеобща измама.
   Не само реален избор, нищо реално, нищо вярно няма в думите, повтаряни всекидневно от политиците, тези кукли на конци. Да вземем свободата - къде я виждате? Един обикновен, нормален човек, преживяващ от честен труд - той не е свободен в нищо. Не може да пътува: или парите не му стигат или виза не му издават. Не може да работи каквото според него най-добре отговаря на способностите и наклонностите му. Няма възможност да си купи онова, от което има нужда. Човекът не успява да се отдаде на своите интереси, нито да реализира своя творчески потенциал. Условията на живот не му позволяват да демонстрира дадените му от Бога заложби. Децата на малкия човек не учат в най-доброто училище, не носят дрехите, които им се иска да носят, трапезата на малкия човек е оскъдна. Ако пък горкият човечец има неблагоразумието да повярва, че живее в демократична страна, където свободата на словото и съвестта е гарантирана и реши да каже на глас онова, което мисли, то скоро ще се намери в ареста. И ако последното се случва рядко, то е, понеже от много грижи в главите на бедните хорица не е останало място за разумни мисли и разсъждения. И още: питали ли сте се защо комунистическите режими имат повече критици от "демократическите"? Защото либералните демонократи даже не си правят труда да оспорват основателността на критиките. Те просто обявяват недоволството за фашизъм или /според случая/ за комунизъм, за антидемократизъм и въпросът приключва в затворническата килия. Или пък направо пращат своите законни терористи. Цензурата на плутократите е по-страшна от комунистическата. При тях тайната политическа полиция следи не само какво се пише, но и кой се е заел с писане. Неупълномощените нямат право на творчество. Особено ако са талантливи.
   Няма гражданско общество - има свръхдиктатура. Под благата маска на демокрацията се крие озъбената муцуна на свиреп олигархичен режим. Няма конкуренция. Всевластни монополи решават кой какво да произвежда, кой какво да продава и на каква цена. Пазар също няма, да не говорим за пазарна икономика. Само че вече никой не знае какво и от кого се планира. Така наречената "демокрация" е анонимна. Няма свободни, независими държави - Новият световен ред се характеризира с наличието на една свръхдържава, стремяща се да обхване цялата планета. Няма национално самоопределение, нито човешки права. Ако някъде решат да се самоопределят или да потърсят правата си, неразумните туземци много бързо биват вразумявани. Следва хуманитарна акция по демократизиране. Следват F 117, следват "Tomachowk" и вакуумни бомби. Следва обогатяване с обеднен уран и всеобщо осъзнаване, съпроводено със светкавично приемане ценностите на демокрацията. Дали ще е като в Унгария през 1956-та или като в Панама през 1989-та или като в Ичкерия през 1995-та и 1999-та - антифашистите действат по един и същ начин. Свалят от власт законното правителство, извършват геноцид по отношение на разочаровалите ги туземци, поставят на власт послушни марионетки и проблемът се решава. Първата задача на марионетките е да поискат от най-близкия Голям Брат демократична помощ и тя веднага пристига. Във вид на вече настанили се и свършили своето дело военни чести. Така милосърдната операция е узаконена, аборигените вече не надигат глави, и демократите /било то плутократи или комуняги - "народни демократи"/ могат да заспят спокойно.
***
   До 1917 година в Русия са живеели 196 народа. След установяване на Съветите останали около 100. Това е то интернационализъм в действие, а те ще ми говорят за "народна власт и грижа за човека"! Обвинения в Холокоуст, разбира се няма да чуете. Защото не по-различна е политиката на Съединените щати в земите, населявани от индианци. Залъгват ни, че са справедливи и хуманни, а нищо, освен изтребление и разруха не носят на света.
   Остана религията. Смея да твърдя, че в устроения цивилизован свят вече и истинска религия не съществува. Посяха между народите всякакви измислени секти и сектички и заплашват, ако не им се осигурява безконтролна свобода, но я опитайте да се върнете към Боговете на вашите предци! Ще установите, че имате право да вярвате само в онова, в което те, невидимите властелини са ви определили да вярвате. И това ужасяващо положение не е от вчера или днес. Ето какво пише още  Юлиус Евола в своята книга "Езическият империализъм", издадена в първата половина на ХХ век: "Европа сега представлява огромна шарлатанска смес, свиваща се и трепереща от страх, за която никой не смее да се обяви открито. С пари вместо кръв, с машини и фабрики вместо плът, с вестници вместо мозък. Безформено тяло, мятащо се напосоки, движещо се под влиянието на съмнителни и неизвестни сили, които разбиват на прах всеки, осмелил се да им противостои или поне се опитва да се измъкне от тяхното въздействие." Добре, че барон Евола не доживя до наши дни, иначе не знам какво щеше да напише.
   Каква е равносметката? На вас са ви отнели всичко: история, традиции, държава, закони, вяра, имущество... Отнето ви е правото да мислите със собствения си мозък. Вие окончателно сте объркани, а невидимите ви господари наистина могат да заспят спокойно. И техният сън ще бъде дълбок и безметежен, кошмарът на преврата и бунта няма да го стряска. Спите и вие, макар да си въобразявате, че от глад не можете да заспите. Вие спите и сънувате, че там, където всъщност няма нищо, има и избори, и свобода, и пазарна икономика, и сбъднати мечти. Спете спокойно, сомнамбули, спете, докато търтеите живеят живота ви. Спете и не се пробуждайте, така поне ще умрете щастливи. Нали сте чували, че по време на сън се мре най-леко?

[Krasi]

Малко инфо за национализма е то тук www.bg-nacionalisti.org Българският националистически форум.

[Eltimir]

Бях започнал да пиша там, но ми се струва, че голяма част от тях червенеят. Нямам сили и нерви да се препирам с всеки, който е решил да се заяжда.

[----------]

Из пепелищата на всичко това ще избуят листата, а после и венчелистчетата на всевечното цвете на Живота, оцелявало през всичките пожари на преходността и хвърляло неизтребимото семе на Смисъла, заложен в човешкото същество. Медитирайте над това. Така помагате да се с-л-у-ч-и.

[neven]

Флай, радвам се, че отново прописа Макар, че  трудно те проумявам, ти се радвам, но не мога да медитирам, върху това което ме съветваш, по простата причина, че темата за национализма и патриотизма много ме заинтригува. И крайно време беше, защото бягах като дявол от тамян от нея, по простата причина, че в когато бях в трети клас на всеослушание бе оповестено, че от мен патриот не става. Сега съм голяма. Но съм сигурна, че обичам родината си и без нея нямаше да съм това, което съм. Патриотка ли съм? Не знам...Но съм благодарна, че съм българка! В трети клас,когато госпожата ме попита гордея ли се , че съм българка по детски казах на госпожата" Ама как мога да се гордея с такива големи работи, госпожо? Аз се гордея, че вчера се пуснах два пъти със ските на пистата за възрастни!" Сега не съм в трети клас, не се гордея, просто обичам и съм благодарна. Нищо повече. Това лошо ли е, според вас?

[----------]

"Патриот" идва от "part" - "част", "частично". За нас е важно да осмислим необходимостта от цялостно усещане, не от частично. В този смисъл, да се гордееш заради това, че си българин, е само регионален повод за гордост и от гледната точка на по-големи мащаби изглежда частично, половинчато. Вижте например стадиона -едните са сини, а другите - червени; когато едните реват от възторг, другите реват от възмущение, а навън и сините, и червените използват почти същите ругатни и трошат по същия начин; ако не бяха цветовете им (по същество възприети напълно случайно и без особена концептуална причина), нямаше да се разбира какво става и защо едни и същи хора хабят толкова безмислена енергия. Когато вдигнеш гледната си точка над "Левски" и "ЦСКА", този панаир на страсти наистина става смешен, половинчат. Но долу, на трибуните - там собственият отбор е ВСИЧКО. Каква нагла машина за пари само! - от гледна точка на почетната трибуна... И така, ако напуснем земната повърхност и се издигнем до нивото на орбитата, ще забележим, че там националностният измерител не стои адекватно, а в мярка се превръща цялата Земя. Човекът трябва да се отвори за цялостната си принадлежност към реалността и да надживее своята частична принадлежност. Друг е въпросът, че "България" не е нито Република със знаме, химн и територия, нито е Царство с корона и престолен печат, нито Причерноморска зона на ЕС; тя представлява духовна категория. Тук не се консолидирам с полупияните "воеводи" - говоря за нещо, което надхвърля "България на три морета"! В този смисъл, да бъдеш националист е жалка, остаряла кауза. Да разбираш същността на българите обаче, е нещо от близкото бъдеще - още не се мисли сред народите по този въпрос, защото Юесей е на власт в света и петролът буди най-голям интерес. Когато цените на петрола обаче се сринат, заедно с цялата консуматорска инфраструктура, тогава нова светлина ще се влее в понятия като "българи" - тогава ще се проясни каква е била същността на един хилядолетен, безумно упорит народ, систематично унищожаван, но непреклонно съдържал семката на Новото в себе си. Това е отвъд патриотизмите - това принадлежи на ЦЯЛОТО човечество.

[Eon]

Patriot, не идваше ли от гръцкото patria - държава 

[----------]

Patriot не идваше ли от гръцкото patria - държава 

"Patria" - може би "татковина"?;
от "pater" - "дядо", "баща", "патриарх"...

Доколкото знам, "Рolis" е "държава", от където идва
"politea" - "държавност", "политика";
в смисъла на "общодържавно", "общонародно".

Не ми е много ясно, да си призная...

Може да бъркам с "Рart"-ия - "партиен",
което е всъщност със сигурност "частично"...

НЯКОЙ ИМА ЛИ С РЕЧНИК ПОД РЪКА?!

Независимо от евентуалната понятийна грешка обаче, заставам зад своето твърдение за частичност на патриотизма и над-национален характер в името "България".

[Eon]

От латински: Patria - родина
Гръцкото е: Patrida

[----------]

Браво, колеги!  Всички клъвнахте
да уточнявате понятия, а никой - същността!
Браво!

[Eon]

Аз нямам нужда да уточнявам същността.  ;D