Вчера реди да заспя в главата ми изплува стихотворението на Вазов - Аз съм българче! Обаче нещо не ми се стори много въодушевяващо, понеже е някак си писано за деца. И дакато се онасях в сън започнах да си го преправям на ум по мой вкус, като заменях българче с БЪЛГАРИН! Стана доста приятно.
Аз съм Българин,
обичам наще планини зелени!
Българин да се наричам
туй достойно е за мене!
Аз съм Българин свободен,
в край свободен ще живея!
Всичко бългорско и родно
любя тача и милея!
Аз съм Българин жевеещ
в дни преломни - славно време!
Син съм на земя свещена,
син съм Аз на мъдро племе!
Може и да не му е мястото тука, но ме подмами заглавието на темата!

Намирам го за по-актуално в днешно време и след като си го повторих няколко пъти в този му вариант заспах много спокойно!
