КОЛКОТО ПО-ЗЛЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ! ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА!
НДСВ е нова партия в първата година от своето управление. Отвратени от корупцията и разграбването на държавните предприятия, избирателите са възложили надежда на новия бащица – Симеон Кобургготски. Чака се неговите министри да приложат чудодейна рецепта за повишаване на народното благосъстояние. Ала какво правят най-влиятелните хора на новата власт? Уговарят контрабандните канали с най-мащабния трафикант на цигари и дрога, действал не само в България, но и в Русия, Турция, Македония, Косово, Гърция и Италия – Иван Тодоров-Доктора. Та седи си Доктора заедно с колега от подземния свят – Петър Петров Амигоса в луксозна яхта край Монако, а до него все едни отговорни хора. Милен Велчев – министър на финансите, Пламен Петров – министър на транспорта, Мирослав Севлиевски – ковчежник на НДСВ, депутат, а впоследствие и енергиен министър. Там е и неофициалният спонсор на Симеон Сакскобургготски – бизнесмена Спас Русев. Но по-важното е това, че е там и неофициалният премиер на Република България, принц Кирил Кобургготски. Случайно или не – обърнал гръб на обектива на фото-операторите от италианските специални служби СИСМИ и СИСДИ. Каква по-голяма представителност за един контрабанден канал с множество разклонения? Още повече, че ръководството на митниците вече е в ръцете на „правилния” човек – Асен Асенов. Той е поставен там да мълчи и да се съгласява, да пита какво трябва да прави и колко да носи. Още повече, че има сериозни основания да се снишава. За него има достатъчно нелицеприятни данни като редови митничар в Калотина, откъдето е изтеглен от Елка Владова. Замесен в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера. При първата промишлени количества захар изчезват, защото били „отмити” от дъждове. При втората пък спиртът се изпарил в атмосферата. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Подписът на Асенов стои и под двата административни акта, сериозно увредили интересите на държавната хазна.
Снимките от скандалната среща край Монако са открити в дипломатическо куфарче на Доктора, след пореден неуспешен опит за атентат срещу него, когато през април 2003 г. е взривен мерцедесът му на булевард „Цариградско шосе” в столицата. Все пак, мократа поръчка е изпълнена на 22 февруари 2006 г. Доктора е разстрелян в личния си джип в столичния квартал „Лозенец” на път за среща с бившата шефка на Агенция „Митници” Елка Владова. Какво ли е трябвало да обсъждат?
След убийството криминалистите работят по няколко водещи версии за възможния поръчител. При първата съмненията падат върху хората, присъствали в яхтата край Монако. При втората заподозрените са хора от обкръжението на осъдените за контрабанда и пране на пари – братя Георгиос и Ираклис Антемидис. Говори се, че Доктора им дължал 400 000 евро за несвършена услуга. Една трета версия хвърля съмнения върху отстранения от заместник-директорското място на Агенция „Митници” Димитър Толев. Върху съвестта му тежи неизясненото убийство и на личния му шофьор Георги Дребчев през лятото на 1999 г. Седмици преди това Дребчев разпраща до пловдивски вестници компрометиращи материали за бившия си доверител и заплашва, че ще продължи с разкрития за крупни злоупотреби.
Доскоро мислех, че човек не се ражда престъпник, а става такъв по стечение на обстоятелства. Но едно осакатено от изкълчване борче сподели веднъж с мен, че краде от дете и чувства престъплението като нагон в кръвта си. Дядото на Димитър Толев е осъден за черноборсаджийство и спекула при управлението на цар борис Трети. При комунистите баща му, който е бил главен счетоводител на Болтовата фабрика в Пловдив, се самоубива след наложен ревизионен начет. Имала си крушката опашка!
Може да се спори кой кого въвежда в цигарената контрабанда –Толев - Доктора, или Доктора – Толев, но работят заедно още от 1994 г., когато Толев е директор на районното митническо управление в Пловдив. В играта е включен и първият братовчед на митническия началник – Тодор Толев. Подпомаган от своя роднина, Тодор завърта големи цигарени удари през Свиленград и Пловдив заедно с Доктора и хасковския подземен бос Свинаря. Приятел е и на Фатик и като него е убит с калашников откос на 16 юни, 2003 г.
Първата разкрита безнаказана дръзка далавера става през пролетта на 1995 г. Предмет на престъплението, ощетило държавния бюджет със 7 милиона щатски долара, са цигари собственост на Доктора, който използва като подставено лице Мохамед Салим Касем. Другият участник в схемата е бившият келнер и сътрудник на Второ управление Христо Александров, известен като Ицо Салфетката. На 02.02.2006 г. Окръжен съд – Пловдив осъжда Христо Александров за това, че в качеството му на управител на финансово-брокерска къща „Пловдив” е издал 27 фалшиви банкови гаранции. Документите са били представени на тогавашния началник на Районна митница – Пловдив Димитър Толев, за да обезпечат транзитното преминаване на голямо количество цигари от летище „Крумово” до митнически пункт „Дунав мост”. Пред Окръжния съд са представени доказателства, в това число и оригиналните митнически декларации, от които се вижда, че банковите гаранции (предмет на документа с невярно съдържание) действително са отбелязани в тези митнически декларации и са послужили при осъществяването на транзитното преминаване на акцизни стоки през територията на страната, за които се е установило в по-късен момент, че са били продадени в складовете на стоково тържище Илиенци, с което България е ощетена с над 7 милиона долара, представляващи неплатени мита, данъци и акцизи. Дори чистачката на митницата знае, че финансово-брокерските къщи не са банкови институции и не могат да издават банкови гаранции за обезпечаване на дължими митни сборове. Същото се отнася за ФБК „Пловдив”, за която е изпратено уверение от БНБ, че няма право да извършва банкови сделки, в това число – поемане на поръчителство, гаранции и други обезпечения . Въпреки изискванията на законодателството, Димитър Толев приема фалшивите банкови гаранции и ги подписва с насочваща резолюция „За транзит”, която има задължителен характер за митническите инспектори. По този начин в периода от 1 март до 31 юли на 1995 г. в митнически пункт „Аерогара Пловдив” са регистрирани 61 митнически декларации за транзит с тирове на цигари въз основа на незаконно одобрени от началника на митницата Димитър Толев нелегитимни и фалшиви банкови гаранции. В тази крупна афера наказателно отговорни са две страни – лицето издало и подписало фалшивите банкови гаранции, каквито е нямало правомощия да издава, и лицето приело и подписало нелегитимните и юридически нищожни гаранции, каквито е нямало правомощия да приема и подписва. Христо Александров понесе своята наказателна отговорност, но Димитър Толев продължава да избягва своята въпреки яснотата на юридическия казус и неопровержимите доказателства. Неслучайно новият главен прокурор Борис Велчев обеща, че проверките в различните звена на прокуратурата ще бъдат перманентни и при засилващ се интензитет. А на въпроса кой уби Иван Тодоров – Доктора, отговорът навярно завинаги ще остане неизвестен.
ФАЛШИВИЯТ РАСТЕЖ НА МИТНИЧЕСКИТЕ ПРИХОДИ
През последните години и месеци се наблюдава повишен номинален растеж на митническите постъпления, като реалното увеличение, обаче, клони към абсолютната нула. Детайлни анализи по тази тема са публикувани в множество популярни и специализирани български медии. Повишената събираемост на администрираните от митническата администрация налози най-общо се дължи на:
- непрестанното увеличаване на физическия обем обем на вноса, особено на обема на вноса на стоките с най-голям относителен дял в бюджетните приходи, каквито са енергоносителите;
- системното покачване на акцизните ставки и нормативното разширяване на номенклатурата на подлежащите на облагане с акциз стоки с оглед хармонизиране назаконодателството с това на Европейския съюз. От средата на настоящата година на митническата администрация вече е възложено и администрирането на вътрешния акциз;
- световната инфлация и драстично увеличаващите се международни цени на енергийните суровини. Така например от 2003 г. насам цената на суровия петрол е скочила 3 пъти. България не притежава енергийни суровини в недрата си и задоволява нуждите си от суров петрол и горива чрез внос.
Безвъзвратно е отминало в историята времето, когато журналистите внимават да не закъсняват за прес-конференциите на несменяемият директор на митниците Асен Асенов. Той е изгубил уважението им тъкмо с тенденциозното подхвърляне на сухи номинални цифри, лишено от задълбочена информация и компаративен анализ какво се крие зад тях. Изгубил го бе безвъзвратно и след майския мониторингов доклад на еврокомисаря по разширяването Оли Рен, когато решава да „произведе” поредния „рекорд” за местна и най-вече европейска консумация. В средата на юни от подопечното му ведомство обявяват „исторически” 60-процентен ръст на приходите за месец май. Отново не се обяснява, че това са само номинални стойности, но се оповестяват и недостоверни цифри на събраните приходи от глоби, санкции и лихви. Асенов претенциозно и хладнокръвно тръби, че събраната сума по това приходно перо е в размер на 59 581 008 лева, които се дължали главно на събрани вземания за стари задължения. От Централното митническо управление в София веднага изтича информация, че обявената сума от 59 581 008 лева по перо „Глоби, санкции и лихви” не е достоверна и не е постъпвала през месец май касово по сметките на републиканския бюджет, администрирани от митниците. Преди да обяви данните за приходите за май, директорът на Агенция „Митници” е изискал от петте регионални митнически дирекции справка за сумите на ефективно събраните вземания от наложени с административно-наказателни постановления глоби, санкции и лихви за 2000, 2001, 2002, 2003, 2004 и 2005 години. Именно стойностите от тези 6 години заедно с реално постъпилите суми за май 2006 г. са образували невероятните 59 милиона и половина. Оказва се, че новият „рекорд” не се дължи на фискално събрани вземания за стари задължения, както обявява пресцентърът на Агенция „Митници”, а на математически събрани стойности по стари плащания. По този начин истината, че тези суми са влезли в държавната хазна е преобразена в лъжата, че това е станало през месец май тази година. Разбира се, тази стъкмистика е очевидна измама, защото данните за касово постъпилите глоби, санкции и лихви през споменатите години са били ежемесечно отчитани и под никаква форма не следва да бъдат дублирани в отчети, отразяващи текущите параметри на събираемостта. Факт е, че досега нито едно ръководство на Агенция „Митници” не си е позволявало подобна фалшификация на данни, каквато безпорно е особено изкусителна предвид обстоятелството, че митниците са едноличен титуляр на информацията за глобите, санкциите и лихвите. Никой друг орган или организация не притежава този вид информация, освен ако тя не му бъде предоставена по законово определен начин. Коренно различна е ситуацията при другите три пера от митническите вземания, каквито са митата, акцизите и ДДС. Така например техните размери са достъпни за Агенцията по приходите, защото е нормативно предвидено митниците да изпращат на данъчната администрация екземляр от всички обработени митнически декларации. В книжен или електронен варианти, митническите декларации са носители на цялостна информация за външнотърговските операции, включително и за плащанията към бюджета.
Остава истинска загадка откъде е дошъл куражът за такива безскрупулни фалшификации, при положение, че по перото „Лихви, глоби и санкции” за първите 4 месеца на годината средноаритметично са събирани 552 729 лева и изведнъж се появява 100 пъти „повишена” събираемост! Измамата се потвърждава през следващите месеци, когато прес-центърът на Агенция „Митници” огласява събираемостта при лихвите, глобите и санкциите - 1 075 304 лева за юни, 572 727 лева за юли и 525 350 лева за август. Този път размерите са верни и относими към традиционните.
КОГАТО ЖЕЛАНОТО СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНО
Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина. Това е крайна цел на пропагандата, изповядваща фалшив растеж на приходите. А и така на обществото не му остава време да се вторачва в скандалите, които са запазена марка на митническата върхушка. А скандалите се множат в геометрична прогресия и отекват в големите европейски столици. Като например този с международния съюз на превозвачите. През август 2006 г. в международният съюз на превозвачите IRU е взето безпрецедентно решение за изключването на България от международната конвенция ТИР, с всички произтичащи от това негативни последствия за хиляди български превозвачи, спедитори, търговци, застрахователи. Ударът идва като гръм от ясно небе за министрите Орешарски и Мутафчиев, които за да избегнат този невиждан позор, убеждават правителството да се откаже от искове за неприключени тир-карнети на стойност 4 милиона лева. А в основата на скандала стоят стотици камиони на Николай Методиев – Пилето, натоварени с китайска стока, контрабандно внесена като строителни и изолационни материали през Калотина. Каналът е действал под покровителството на зам.-началника на митница Калотина и кумец на директора на Агенция “Митници” – Иван Кожухаров. Освен това, специалните служби отдавна знаят, че Пилето е съдружник в контрабандния бизнес с печално известната Боряна Емилова, която Асенов назначава без конкурс за началник на митница Аерогара – София. Ръководството на митниците е нехаело с години за 4 милиона лева, които по закон е трябвало да потърси и събере от фирмите-нарушители, принадлежащи на Николай Методиев. Разбира се, това не е правено, защото Пилето се е „отблагодарявал” на Емилова, която пък е трябвало да бъде „лоялна” към своето ръководство. Вместо това исковете са отправени, и то в последния момент преди крайния срок, без да е бил предупреден финансовия министър Орешарски, към асоциацията на българските превозвачи АЕБТРИ, които за да ги платят, трябва да получат парите IRU. Така Асенов прехвърля проблема от главата на платилите си за услугата контрабандисти върху нищо неподозиращата международна гаранционна верига на съюза на превозвачите. В крайна сметка държавният бюджет олеква с 4 милиона лева и според прокурори и криминалисти от кариерата, на шефа на митниците Асенов трябва да бъде предявено обвинение за безстопанственост в особено големи размери, а именно за 4 милиона лева.
От главата на скандалният директор, обаче, не пада и косъм, което потвърждава информацията за неофициална договорка в съвета на управляващата коалиция постът му да бъде бранен на всякаква цена. Запазването на статуквото изглежда още по-логично, ако се знаят редица факти и обстоятелства, за които са налице неопровержими доказателства.
На 10 октомври 2005 г. сутринта около 9 часа, на път за работа, е смъртоносно простреляна в главата директорката на дирекция „Последващ контрол” в Агенция „Митници” – Шинка Манова. Всички знаят, че тя е частната митничарка на „ВИС” и Косьо Самоковеца. Срещите й с хора от подземния свят не са демонстративни, но са явни. Живее в квартала на шефа си Асен Асенов, работи на етаж под неговия. Неин интимен партньор е покойния гангстер Димитър Димитров – Маймуняка. Шинка е счетоводителят на черната каса на митниците. През нея минават интегрираните плащания от контрабандата, преди да бъдат „инкасирани” от най-високото място. Вещите, които са открити на работното място на убитата и в дома й свидетелстват за стройна организация, в която с оглед на заинтересованите тя е само дребна пионка. Говори се, че са намерени валутни ценности и множество листове и бележки с информация за контрабандните канали – схеми на измамите, цени на различните услуги, лица за контакт, представляващи вносителите, отговорници от страна на митническата администрация, компрометиращи данни за митнически ръководители. От записките на Шинка Манова стават ясни приносът и пайовете на отделните шефове в черната каса, която се „осчетоводява” веднъж седмично. Изяснява се, че бившият зам.-директор Димитър Толев е използвал възложения му контрол върху митническите мобилни групи за откровен рекет и осигуряване на чадър над „лоялните” фирми. Другият заместник на Асенов – Георги Григоров отговаря за вносителите на месо и месни произведения и балансира противоречията между четирите основни конкурента. И наистина е бил оперативно засичан на редица срещи с представители на месарския бизнес, който е изключително печеливш, като се има предвид, че в България месото се внася на неколкократно занижени цени и с фалшиви сертификати за произход. Георги Григоров и Димитър Толев са висшите държавни чиновници, попаднали в прословутия списък на МВР за корумпираните държавни служители през есента на 2005 г. Димитър Толев, който става подгласник на Асенов в началото на 2002 г. на крилете на „Краун ейджънтс”, за пореден път е освободен от митниците. Георги Григоров, заедно с началника си Асенов се спасяват чрез ресорния заместник-министър на финансите Георги Кадиев. В митничарските среди се говори, че стимулът за него е бил по 1,5 милиона лева и от двамата. Може би така започва откупването на постове на компрометирани началници в рамките на новото правителство. Георги Кадиев, който е докаран от Лондон от зам.-председателя на БСП Румен Овчаров, променя шумно отстояваното си в предизборния период като кандидат-депутат от бургазки многомандатен регион крайно отрицателно становище за възмутителното състояние на българските митници и тяхното управление. Нещо повече, той стига дотам да обявява ни в клин, ни в ръкав пред няколко милиона зрители на БиТиВи за „липса на оперативна информация относно корумпираността на Асен Асенов”. Оперативната информация е най-строго охраняваната информация на МВР, до която достъп имат ограничен брой лица във връзка с преките им служебни задължения. Как така изведнъж Кадиев е започнал да разполага с оперативната информация на МВР, че и да я разгласява публично в най-гледани телевизионни предавания? Кой полицай противозаконно б
