Това е едно чудесно предложение! Хубаво ще е, ако правенето на добро стане начин на поведение, а не предпразнично мероприятие и аз ви предлагам да изменим смисъла на темата точно в тази насока - какво добро сторих днес и на кое добро, което сърцето ми пожела да сторя, умът ми не даде живот?
Напоследък започва да се разпространява една мисъл, която по-скоро е безмислица, отколкото плод на житейска мъдрост, но въпреки това намира почва у някои нискоинтелигентни мозъци, а именно: "Няма ненаказано добро". Попитах един гражданин, който беше дошъл при мен за помощ, след като ми изтърси тази безмислица: "Е, какво искаш тогава ти от мен, да ти сторя добро, за да си навлека насила наказание за това ли? Моля те, тръгни си! И не забравяй, че в Светото Писание се казва - Бог е Любов, а Любовта е Добро и Доброто Живот дава, а злото - смърт" - и той разбра колко е подведен от разпространителите на тази сатанинска максима.
Та, нека правим добро без страх и не само предпразнично, а винаги, когато сърцето подскаже, че е нужно.
