ПРИНОСЪТ НА РАЗУЗНАВАНЕТО В БОРБАТА СРЕЩУ МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ--------------------------------------------------------------------------------
Бригаден генерал КИРЧО КИРОВдиректор на Националната Разузнавателна Служба (Списание "НАТО & БЪЛГАРИЯ", бр. 17, 2003/2004) Терористичните атаки от 11-и септември 2001 г. по драматичен начин привлякоха вниманието на света към една много сериозна заплаха - често пъти подценявана или пренебрегвана, - отправяща предизвикателство не само към отделни страни и региони, а към цялото човечество. Атаките в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания направиха съпричастни всички членове на международната общност, които незабавно изявиха готовност за съвместни действия и сътрудничество в борбата срещу съвременния тероризъм, преодолявайки политическите си различия от миналото.
Успешните действия срещу международния тероризъм изискват укрепване на сътрудничеството между институциите, призвани да водят тази тежка и продължителна борба, при която операциите срещу вече съществуващите терористични групи трябва да бъдат съчетани и с мерки, предотвратяващи появата и развитието на нови техни структури и последователи.
Общата позиция и цел на различните държави предполагат сътрудничество и съвместни действия в борбата срещу международния тероризъм, като по силата на задачите, които изпълняват, разузнавателните агенции са призвани да играят водеща роля в тази борба.
Макар че съществуват различни дефиниции на понятието „тероризъм", за целите на настоящия доклад можем да определим тероризма като незаконна употреба на сила или насилие срещу хора или някакъв вид собственост, имаща за цел да всее страх или да принуди управляващите или гражданското население да предприемат желаните от извършителите на насилието действия.
Международният тероризъм като социално явление е продукт на съвременното общество и неговата най-нова история. Първоначално тероризмът като средство за постигане на определени политически, идеологически, етнически, религиозни и други цели е бил използван в рамките на отделни държави. Постепенно явлението излиза от тези рамки, за да обхване цели региони, превръщайки се в транснационален, международен проблем към настоящия момент. Съвременният тероризъм се очертава като силен негативен фактор с отрицателни последици не само за отделния индивид, но и за цели социални групи, политически режими и в определена степен за системата на международните отношения.
По наше мнение факторите, обуславящи ескалацията на терористичната дейност в съвременния свят, са комплексни, взаимосвързани и динамични, като сред най-значимите от тях можем да посочим:
1. Провежданата политика на държавно спонсориране и толериране на терора като средство за постигане на политически, икономически, религиозни и други цели. Като пример в тази насока могат да се посочат страни като Иран, Судан, Йемен, Сомалия и др.
2. Тежките условия на живот, обедняването, безработицата и неграмотността на огромни прослойки от населението в различни държави и региони.
3. Възраждането на идеите на ислямския фундаментализъм като средство за решаване на социалните проблеми, доктрината за джихада и противопоставянето на „западните ценности" и начин на живот.
4. Разрастването на международната организирана престъпност като източник на финансиране, въоръжаване и оказване на логистична подкрепа.
5. Развитието на технологиите, оръжията и комуникациите, все по-ефективно използвани от структурите на терористичните мрежи.
6. Натрупаният опит в екстремистките организации и все по-тясното взаимодействие между различните терористични групи.
Съвременният тероризъм може да бъде класифициран на следните подвидове:
а) религиозен;
б) етно-сепаратистки;
в) идеологически (ляв и десен);
г) криминален.
В наши дни в резултат на по-свободния начин на придвижване и на отворените граници терористите имат повече възможности да получат подкрепа и убежище. Именно предоставянето на убежище от различни страни (неволно поради невъзмож-ност да се справят с терористите или напълно преднамерено) позволява на терористите да планират, организират, подготвят и провеждат своите операции.
Веднъж установили се в такава среда, терористичните организации започват да укрепват и да се разрастват. Именно структурата, членовете, ресурсите, изградената система на сигурност на съответните терористични организации определят техните възможности и ефективност.
Запазвайки основните си характеристики, през последното десетилетие на XX в. настъпиха значителни промени в терористичните организации. Макар че все още някои държави спонсорират и толерират тероризма, продължителните усилия в борбата срещу това явление, допълнени от дипломатическа и икономическа изолация, принудиха някои правителства да ограничат и дори да прекратят подкрепата, която оказваха на терористите.
През последните години на миналия век настъпиха значителни улеснения в комуникациите, търговията и пътуването между държавите, към които терористите умело се приспособиха. Както показват разкритията на разузнавателните агенции за терористичната мрежа „
Ал Каида", терористичната заплаха днес придобива коренно различен характер от тази през миналия век. Терористите се ползват от предимствата на новите технологии, за да координират действията си, да обучават своите членове и привърженици и да предоставят логистична подкрепа за последователите си из целия свят. Създаването и движението на терористичните клетки на практика във всяка страна е сравнително лесно в съвременния свят, в който над 140 милиона души живеят извън родните си страни и ежедневно милиони хора пресичат държавните граници.
Днес световната терористична мрежа „
Ал Каида" се превръща в огромна заплаха за международната общност. Съществуват няколко фактора, които правят проникването в „
Ал Каида" изключително трудно, изискващо координираните действия на всички участници в антитерористичната коалиция. Операциите на „
Ал Каида" не са провеждани от една група, ръководена от един човек - в тях участват различни терористични организации, като действията им са подкрепяни и направлявани от „
Ал Каида". Отделните терористични групи не са подчинени на една командна верига, по принцип не се познават помежду си, но са обединени от общата вяра в пан-ислямската идентичност, доктрината на Джихада, както и чрез общите си източници на финансови средства.
Поради тези причини при съвременния тероризъм не съществува статична, ясно изразена и стройна структура, в която могат да проникнат разузнавателните агенции. Счита се, че още след атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г., „Ал Каида" значително е намалила броя на хората, които знаят за планираните и подготвяни операции, което допълнително затруднява придобиването на разузнавателни данни за предстоящи терористични атаки. Освен това често пъти хората, провеждащи съответния терористичен удар, нямат никакви контакти с онези членове на терористичната група, които се наблюдават от специалните служби.
Към изброените трудности в борбата срещу съвременния тероризъм се прибавя и фактът, че при подготовката на терористичните атаки, при които не се използват експлозиви (каквито бяха атаките от 11-и септември 2001 г.), чието набавяне или производство може да бъде засечено и контролирано, е много трудно за разузнавателните агенции да доловят признаците за подготовка на конкретни терористични актове.
В наши дни терористичната заплаха представлява гъвкава транснационална мрежа, използваща най-модерни технологии и характеризираща се с действащи независимо една от друга клетки. Същевременно терористичните групи работят съвместно за финансирането на дейността си (най-голяма част от паричните си средства терористите получават от дейности, свързани с организираната престъпност: наркотрафик, незаконен трафик на оръжия и хора и др.), споделят разузнавателна информация помежду си при планирането и подготовката на операциите си. Терори-стичните клетки, изпълняващи задачи в дадена страна или регион, понякога получават подкрепа и съдействие от групи в други страни.
С развитието на компютърните технологии нараства значението на т. нар.
кибертероризъм поради уязвимостта на обектите, използващи взаимносвързани информационни системи (атомни електроцентрали, аерогари, дори военни обекти). Глобалната информационна мрежа
ИНТЕРНЕТ дава възможност на терористите да координират операциите си от всяка точка на света, а също така улеснява контактите между различните терористични групи, тяхното финансиране и разпространяването на техните идеи и пропаганда.
Успоредно с това с развитието на съвременните технологии се увеличават възможностите на органите и институциите, които осъществяват борбата срещу тероризма. За да бъдат постигнати значими, практически резултати в борбата срещу международния тероризъм, са необходими както адекватни вътрешнодържавни мерки, така и сътрудничество между държавите на политическо ниво и между техните разузнавателни агенции и други специализирани органи.
.
