Първият от тези източници е духовното учение, религиите, окултизма, метафизичните умозрения на хората.
Освен всичко друго, което се постига сред тях като интелектуално построение, е въпросът за етиката, за свободата и добротата, за поучението и насилието. Такива въпроси проправят път към очертаване на проблема за самостоятелността на едно същество, неговото осигурено или не благополучие, възможността за помощ и за вредата или ползата от такава помощ. Общозастъпвано е, макар и по различни пътища и с различен ефект мнението, че съществуват различни нива на развитие и на тях съответстват различни по сложност уроци, които позволяват усъвършенстване на личността. В процеса на усъвършенстване, който се представя като свещен и първостепенен общо взето от всичките учения, важно място заема въпросът за обучението и подпомагането на напредъка. Тук се развиват всички въобразими от нас дидактически и педагогически идеи, отношенията между ученик и учител; често се поставя идеята, че самостоятелността на ученика е необходима, а намесата на учителя - минимална, премерена, подкрепяща едно лично усилие от страна на ученика - тенденции, постепенно осъзнавани и в официалната наука.
За жалост тези неща са свързани с културата и психиката на ЗЕМНИТЕ хора и ОТДЕЛНИТЕ личности.Да не говорим че са неща,който нямат нищо общо с ИЗЦ,а с духовното развитие наотделните индивиди.
Да има разни "контактьори" и ченълинги,но са със съмнително качество.
И като представяш този аргумент посочи връзката му с извънземните цивилизации.
Втори източник, от който черпим знания за (не)съществуването на подобна Междугалактическа конвенция, е антропоморфическата склонност у човека да изгражда образ на заобикалящия го свят, който да съответства на неговите лични представи, изживявания, символи. По този начин е естествена склонността хората да развият идея за човекоидни същества, които съществуват в космическите пространства и притежават разум, желания и идеи, принципно доста подобни на човешките. Обикновено тази ретранслация на реалността се осъществява с най-добри пожелания, като се търси най-доброто достижение на човешката цивилизация. Ето защо разгръщаният модел за извънземни цивилизации нескрито ще си пожелае представата за един свят от същества, свят на миротворство и ненападение, свят, в който всички външни явления (включително и хората) се разглеждат добронамерено, толерантно, с вкус към личната им ценност и със стремеж не просто да не им се пречи, но и да бъдат подпомагани по най-добрия възможен начин.
Далеч не винаги антропоморфните образи са свързани с доброто и т.н. По-скоро приписването на човешки качества на извънземни цивилизации няма да подмине и отрицателните такива(а това го виждаме доста често всъщност)-подмолност,предателство и т.н.Да не говорим че ако става дума за приписване на качества на цяла цивилизация,не бива да подминаваме и военната и доктрина.А една много развита духовна цивилизация,разчитаща само на любовта е изключително уязвима от по-малко развити но доста по-практични цивилизации.Тоест всяка напреднала цивилизация(много цивилизации се събраха в тея изречения) би обърнала вниманние на отбраната си.А такава,която официално разчита на доброто и любовта и не може да си позволи открити действия ще ползва именно инфилтриране и шпионски подмолни действия.Ето защо един свят на мир и ненападения ще е доста крехък и не би устоял дълго време.Останалото са утопии.
А вкусът към личната ценност е противоречие с това,че трябвало да се борим с егото си,а и предполага към конфликност.Споменатата толерантност отново показва уязвимост към по-малко толерантни но агресивни същества
И третият източник, от който получаваме някакви знания за евентуалната Конвенция, е този на контактьорствата. По-малко или повече автентичен, този източник представя обширна литература от текстове, писани в особени състояния или направо под диктовка, в превод от неземни езици или направо намирани по паметниците на изчезнали земни цивилизации, също и такива, които представляват интерпретация на действащи в сегашната духовност свещени писания и художествена литература.
В повечето случаи тези писания са си авторство именно на този,който ги е писал,а не на извънземни,независимо дали е писан на Алдебарански.Става дума просто за подсъзнание.А си личи кой е автора по елементарните допускани грешки.А простата интерпретация на сегашни духовни текстове не е особено удачна от всеки автор на конспиративна литература,едно че често той не е запознат с културата на народа написал дадения текст и второ че често спекулира и иси измисля.Пример:Зекария Ситчин-тези,който са малко по-запознати с шумерите,ще знаят че всъщност Нибиру се отнася за Юпитер,но това вече е друг въпрос.
Зачеркването на този източник с лека ръка като чиста фантасмагория става доста труден откъм обективността си акт, когато започнем да анализираме някои от `автентичните` текстове и установим, че стилът, проявената обща и езикова култура в текста, технологията на писане и други са несъвместими с интелектуалния багаж на пишещите;известни са изящни художествени творби, написани от ръката на полуграмотни контактьори, често са разкривани сведения за секретни или открити далеч по-късно технологии, както и подробни технически и научни описания на неща, които писачите няма как да познават в записаните детайли предвид на собственото си образование или занятие.
Първо-древните като интелигентност не са били много по-различни от нас,и вотро наистина знаем малко какво с знаели в миналото(особено древността) и какво не.После-влиянието на психеделици и други вещества,изпадането в транс и т.н. могат да изкарат неподозирани неща от подсъзнанието,а още по-често се случва тея "сведения" да с апросто трактовка на някой полуграмотен конспираторец.
Като цяло наличието на подобна конвенция още по-силно обуслявя изпозлване на инфилтрации и подмолни тактики особено на планети от типа на Земята,в които масово се отхвърля наличието на чужд разум.