Мисля, че това предупреждение изисква повече внимание - сигнали за наближаването на нещо обезпокоително идват от доста посоки... Запасите с такива лесноприготовляеми и съхраняващи се неща като ориз, жито, мед, ядки, може да се окаже наистина важно... Самият навик за подобно складиране на храна на сигурно място е важен - много лесно изваденият от пряката му връзка със Земята човек може да изпадне в трудна за оцеляването му ситуация...
- някакъв петролен Щрак! и съвсем нова ценова политика?
- дългоочакваната ядрена престрелка между САЩ и Иран
и всичко на повърхността - отровено?
- терористична инсценировка и затягане на новия световен
"мир" с купонна система и доставки за армиите?
- дългоочакваният природен катаклизъм/промяна или каквото
щете, което може за дълго да ни лиши от хранителни добиви?
Истинският проблем идва от това, че съвременният човек е загубил способността си да извлича средствата си за оцеляване директно от заобикалящия го свят; изключение правят единствено клошарите, които си ровят из кофите (не е смешно, трагедия е:-X) и няколко останали бабички, които все още си гледат кози на село и имат някаква не много поддържана градина с дървета в нея. Във времето, когато реколта е идвала само веднъж годишно, а не всяка седмица от магазин "$Fantastico" до блока отсреща, хората са ценяли храната и са имали складове, където държат по принцип едно доста голямо количество от трайни провизии. Трусове са се случвали често - болестни пандемии, войни и опожарявания, гладни години без реколта. Хората обаче са успявали да пребъдат не само заради това, че са били по-скромни и не са търсели шоколад, бисквитки и мартини (неща просто за развлечение), но и заради това, че неочаквано настъпващата криза обикновено ги е заварвала залостени в къщата от дебели стени, скътана някъде из горите, в избата на която имат достатъчно за година, две, три напред; там са изчаквали нещата да се "размръзнат"... Ако обаче днес в градската ситуация скове една само ЕДНОМЕСЕЧНА КРИЗА (никакви доставки на храна; за водата да не говорим, че там на леш би замирисало за два-три дни!), никой от панелените бастиони, където запасите се ограничават до един хладилник и може би - още няколко шкафчета, няма да издържи... Не пиша това, за да ви плаша, а за да посоча същността в проблема; без да се интересувам от това дали и доколко думите на словенския президент имат какъвто и да било смисъл...