Автор Тема: Европа е застрашена от кокаинова криза, твърдят от ООН  (Прочетена 6252 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia


Европа приближава до кокаинова криза, а много правителства се държат така, сякаш нищо не се случва. Това изявление направи директорът на Управлението на ООН за наркотици и престъпност Антонио Мария Коста, съобщава днес радио Ватикана. Европейците активно се борят с доставките на наркотици от Южна Америка, вместо да съкращават търсенето им в "собствения си двор", каза дипломатът.

Представителят на ООН подчерта, че за последните години международната общност успя да намали забележимо броя на зависимите от наркотици хора, но всички тези усилия в момента се сриват заради рязко увеличеното търсене на кокаин в Европа.

"Не се боя да назова най-сериозните нарушители в тази област- Испания, Великобритания и Италия, заяви международният чиновник. По данни на ООН, наркотици в Испания употребяват 3% от населението на възраст от 15 до 64 години, във Великобритания -2.4%.

Директорът на Управлението на ООН подчерта, че европейските страни са се сблъскали с пандемия не само заради това, че има много зависими от кокаина сред хората на шоубизнеса, ръководители, манекени и други лица, които имат завидно положение в обществото и употребяват наркотици пред очите на всички, но и защото този проблем не се отразява достатъчно в средствата за масова информация.

 
« Последна редакция: Ноември 07, 2006, 17:13:15 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia

 КОКАИН

"Кокаинът е шампанското на дрогите" - гласи една популярна мъдрост; той е престижен и, разбира се, много скъп. Кокаинът, за разлика от другата твърда дрога - хероина, се използува от десетки милиони хора и, макар че само една относително неголяма част от тях стават зависими от него, той води до твърде много смъртни случаи. Напоследък кокаинът предизвиква голям обществен интерес, тъй като се разпространява една нова негова форма - крек, чиято употреба води до много по-тежки последствия от традиционното смъркане на кокаин.

 ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Когато испанските конквистадори завладели империята на инките, те се запознали с една дрога, смятана за толкова важна, че се намирала под пълния контрол на Великия Инка - това е невзрачния храст кока. Индианците отдавна забелязали, че ламите обичат да пасат листата на коката, което им придава нови сили. Има данни, че свойствата на коката са били познати на племето аймара в днешна Боливия още преди 3000 години. Те са го смятали за най-важното растение, а самото название кока на техния език означава просто растение. След създаването на империята на инките, коката била поставена под контрола на държавата. Великият инка дарявал много от своите приближени със злато и сребро, но позволението да се дъвчат листа от кока се смятало за проява на най-висше благоволение. Жреците се доближавали до олтарите само с листа от кока в устата; кока се слагала в мумиите на знатните инки. Като изключение кока се давала и на простолюдието, например на куриерите, които с нейна помощ пробягвали огромни разстояния.
Испанците видяли в дъвченето на кока идолопоклонски обичай и го забранили. Това обаче не продължило дълго; индианците бързо преразгледали старата теория за произхода на коката от инкската богиня на Луната и обявили, че тя е дар от Дева Мария и Исус Христос. Не е ясно дали Църквата е приела това обяснение, но коката започнала масово да се дава на работниците в сребърните и калаени рудници. Самите испанци не дъвчели кока, но смятали за полезно индианците им да употребяват каквото и да е, стига повече да работят и по-малко да ядат; в резултат на масовото използуване на този допинг смъртността сред местното население достигнала огромни размери. Далеч горе в планината непокорените индианци също продължавали да дъвчат кока; те го правели от векове, за да оцелеят в суровите условия на Андите и по всичко изглежда, че това им причинявало по-малко вреда, отколкото живота под испански ботуш.
През 19 в. свойствата на коката станали известни на европейските и американски учени. Те се убедили, че под нейното въздействие човек изпитва прилив на неподозирани умствени и физически сили. По неизвестни причини дъвченето на кока така и не станало популярно в Европа, но в края на миналия век се продавали много продукти, които я съдържат - цигари, сиропи, алкохолни напитки, мехлеми, таблетки и какво ли още не. Коката се рекламирала като средство срещу почти всички болести. Особено известно било Виното на Мариани; сред неговите почитатели били руският цар, принцът на Уелс, Томас Едисон, Жюл Верн, Емил Зола, Хенрик Ибсен, Шарл Гуно. Папа Лъв XIII го употребявал по време на своите продължителни пости и нощни бдения; не е ясно как се е отнесъл Господ към тази явна употреба на допинг, но папата бил много доволен от напитката и наградил Мариани със златен медал.
Една друга напитка от това време, макар и вече декокаинизирана, не само оцеляла, но продължава да носи печалби и днес - става дума за Кока-Кола. През 1885 г. Джон Пембъртьн от Атланта (Джорджия) патентовал продукт, доста сходен с питието на Мариани; неговото оригинално название било френско вино кока - идеален нервен и тонизиращ стимулант. Първата година Пембъртьн продал 25 галона от своето произведение, което по традиция се препоръчвало против всички болести - от меланхолия до - колкото и абсурдно да звучи - безсъние. През 1906 г. в САЩ били приети първите антинаркотични закони, под чийто удар попаднал кокаинът, и от тогава Кока-Кола съдържа декокаинизирани листа от кока. Единственият стимулант в днешната напитка е кофеина от африканските орехи кола; във всеки случай, в медицинската литература няма данни умерената употреба на едновремешната Кока-Кола да е била по-вредна от кофеина в чая, кафето или колата на съвременния човек.
Главното активно вещество на листата на коката, алкалоидът кокаин бил изолиран в чиста форма още през 1844 г. Той практически нямал никаква употреба, докато през 1883 г, лекарят от баварската армия д-р Теодор Ашенбранд не извършил един експеримент. Той купил от фирмата Меrck кокаин и го дал на войниците по време на есенните учения. Резултатите били забележителни - уморените от дълъг марш войници след това били в състояние без усилия да изминат още толкова. Сред тези, които прочели статията на Ашенбранд, бил младият, беден и все още неизвестен виенски лекар Зигмунд Фройд. По това време той страдал от силна преумора и депресия и решил да изпробва новото лекарство. Той си инжектирал подкожно 50 mg кокаин и почувствувал "бодрост и еуфория,
които не се различават по никакъв начин от тези, изпитвани от здравия човек". Освен на себе си Фройд дал кокаин на своя приятел д-р Ернст фон Флайшл-Марксов, който страдал от мъчителна болест и вече бил пристрастен към морфина, а също така и на един от пациентите си. Препоръчал го и на годеницата си, за да я "направи силна и да даде руменина на бузите и". В следващото си писмо Фройд пише: "И само ако си непослушна, ще видиш кой е по-силен - малкото момиче, което не иска да яде, или големия див мъж, който има кокаин в тялото си. По време на последната ми силна депресия отново взех кокаин и една малка доза от него ме отнесе във висините на едно прекрасно състояние. В момента събирам данни за да напиша благодарствен химн за това магическо вещество." Скоро Фройд написал статия За коката, която, по думите на един негов биограф, представлява "забележително съчетание от научна обективност и горещо, почти любовно отношение към обекта на изследването".
Не след дълго обаче се появили първите разочарования от кокаина. Приятелят на Фройд непрекъснато увеличавал дозата за да постигне същия ефект и стигнал до 1 g дневно - 20 пъти повече от първоначалната доза. За кокаин той харчел огромни суми, но единствен резултат от това е била честта да стане първата документирана жертва на кокаинова психоза с "бели змии, пълзящи по кожата". Подобни наблюдения имали и другите лекари, които възлагали в началото големи надежди на новото лекарство; към 1890 г. станало ясно, че кокаинът съвсем не е така безопасен. Самият Фройд също се разочаровал от кокаина, но скоро се пристрастил към тютюна.
Кокаинът се провалил като чудодейно лекарство, но бързо станал популярен сред европейските интелектуалци. Твърди се, че под неговото влияние Робърт Луис Стивънсън е написал прочутия си разказ Странната история на д-р Джекил и мистър Хаид. Някои смятат, че описаният от Стивънсън добропорядъчен д-р Джекил, който под въздействието на неизвестен препарат се превръща в злодея мистър Хайд, е метафоричен образ на човек, изпаднал в кокаинова психоза. Друг известен любител на кокаина сред литературните герои е Шерлок Холмс. Един известен съвременен психиатър почти насериозно твърди, че някои от действията на Шерлок Холмс, например неговото натрапчиво убеждение, че непрекъснато е преследван от престъпния Проф. Мориарти, твърде много приличат на симптоми на кокаинова параноя.
Като изключим любопитните за всичко ново интелектуалци, до началото на нашия век кокаинът в повечето европейски страни и в САЩ бил приоритет на най-низшите слоеве на обществото: "Почти всички цветнокожи проститутки и някои от белите са пристрастени към кокаина.... негрите, най-долните и престъпни класи са под неговото влияние." - се казва в един доклад от 1903 г. Вестниците от това време, най-вече в САЩ, били пълни с истерични истории за негри, които, побеснели от кокаин, нападат бели. Като последица от тази кампания кокаинът бил приравнен с опиатите и в 1914 г. окончателно бил забранен. Вследствие на забраната социалният му статус се повишил, като съответно се вдигнала и цената му. Кокаин употребявали вече спортисти, кинозвезди, музиканти, комарджии, борсови спекуланти - хора, които не си броят парите; както казва известният певец Стинг: "Кокаинът е начина, по който Господ ти показва, че вече си достатъчно богат". По всичко изглежда, че тази схема се налага и в съвременна България.
Широката употреба на кокаин в Европа и САЩ датира едва от преди 20 години. Като една от причините за нарасналата му популярност се сочи фактът, че през Втората световна война много хора се запознали със свойствата на синтетичните стимуланти. Постепенно обаче, в повечето страни амфетамините са били забранени и кокаинът е запълнил празната ниша на пазара. Като източник на удоволствие кокаинът се смята за по-безопасен от опиатите и това го прави търсен. Като последица от това търсене силно се разви производството му и сега икономиката на цели райони в Андския регион е основана на коката.
Проблем напоследък е промяната в начина на употреба на кокаина, която настъпи от средата на 80-те години, при което относително по-малко опасното смъркане на кокаин-хидрохлорид се измества от пушенето на крек, което има за много хора катастрофален ефект; идеята за него дошла от популярното в Перу пушене на кокаин-база. Появата на крека на американския и европейския пазар е резултат от една много успешна маркетингова стратегия на наркотрафикантите, която силно раздвижи и разшири пазара на кокаин. Същественото в нея е, че предлаганият крек, който представлява кокаин-база с висока чистота, се продава на малки порции, което го прави достъпен даже за хората със скромни финансови възможности, включително и за учениците.

musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
1.2. ОТ КОКАТА ДО КОКАИНА

Коката расте в места с надморска височина от 500 до 2000 m предимно по източните склонове на Андите в Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия. Имало е опити тя да се култивира в Индонезия и даже в Кавказ, но в момента Андите са практически единствения район на света, където коката се отглежда масово. Видът Erythroxylon соса има стотици разновидности, които се отличават с изключителна издръжливост и са приспособени към най-различни условия на обитаване. Тази устойчивост създава сериозни проблеми на властите, които се борят с отглеждането и - често привидно унищожената плантация скоро след това отново се раззеленява. Листата на коката съдържат 0.5 -1% алкалоиди, главно кокаин. Извличането му става в големи съдове с разредена сярна киселина, където листата се мачкат (с крака), при което алкалоидите минават в разтвора. Оттам с органични разтворители се извлича кокаин-паста, която накрая се превръща в кристален кокаин-хидрохлорид, който е основния пазарен продукт. Нелегалното производство на почти целия произведен в Южна Америка кокаин се извършва в Колумбия под контрола на няколко могъщи наркокартела. Кокаин се произвежда и легално за медицински цели, а от листата след екстракцията се прави Кока-Кола.
Освен свойствата на стимулант, кокаинът е локаланестетик; той блокира провеждането на усещанията за болка в периферните нерви и поради това се използува за местна упойка в хирургията. Синтезирани са многобройни по-нови локаланестетици, които са го изместили в значителна степен в медицинската практика. Те създават същото чувство на загуба на чувствителност в носа при смъркане и, макар че не притежават стимулиращи свойства, в уличния кокаин винаги добавят някой от тях, за да създадат впечатление у купувача, че кокаинът е много силен. Въпреки успехите на синтетичната химия кокаинът все още се използува при операции на очите, носа и устата, където неговото качество на локаланестетик, съчетано със свойството му да спира кръвотечението, като свива кръвоносните съдове, го прави трудно заменим.
Както бе отбелязано, всичкият кокаин се добива от листата на коката. Той може да бъде синтезиран, но това е твърде скъпо и неефективно; синтетичните амфетамини, които имат практически същия ефект, са много по-евтини. Напоследък с научна цел са синтезирани някои вещества с кокаиноподобна структура, които са стотици пъти по-силни стимуланти от кокаина, така че не е изключено след време някои от тях да изместят него и амфетамините от нелегалния пазар.
Кокаинът (соке, snow, girl, lady), продаван нелегално, рядко е много чист; той обикновено е смесен със захар, добавен е новокаин или някой друг локаланестетик или амфетамин. Цената на кокаина се движи около 100 $/g. Както бе казано, основният начин на приемане на кокаина е чрез смъркане. При перорално приемане той е по-слабо активен, тъй като бързо се разгражда в организма. Кокаинът може да се инжектира подкожно или венозно, като второто е много по-опасно. Популярният напоследък крек (сrасk) е също толкова опасен; той представлява кокаин-база, получаван обикновено в домашна обстановка от хидрохлорида и сода бикарбонат. Крекьт е достатъчно летлив и поради това може да се пуши. В страните от Андския регион се пуши кокаин-паста, която е още по-вредна, понеже съдържа много примеси.

1.3. ЕФЕКТИ

Кокаинът има два основни ефекта, между които няма никаква връзка - той е едновременно локаланестетик и стимулант. Първият ефект е обусловен от влиянието му върху натриевите канали на нервното влакно; той ги запушва и така пречи на сигнала за болка да се разпространи. Влиянието на кокаина върху психиката е свързано с инхибиращото му действие върху обратния транспорт на допамина, норадренапина и в по-малка степен на серотонина. Увеличената концентрация на медиатори в синапсите води до възбуждане на нервните клетки.
В учебника на Гудман и Джилман за кокаина е казано следното: "Субективните ефекти на кокаина включват повдигане на настроението, което често достига степен на еуфорична възбуда. Той предизвиква забележимо намаляване на чувството за глад, нечувствителност към болката, и се смята за най-силното средство против умората, което е известно; човек изпитва приятно чувство на голяма мускулна сила и повишени умствени способности." Ефектите на кокаина много силно приличат на тези на амфетамина, като разликата е в продължителността им; при кокаина тя е от порядъка на 0.5 до 1 час, в сравнение с няколко часа при амфетамина. Чувството на еуфория, изпитвано при смъркане или подкожна инжекция, се появява относително меко и е още по-слабо при перорално приемане.
Пушенето на крек или венозната инжекция, обаче, предизвикват остра и силна еуфория, донякъде сравнима по сила с опиатната. Уйлям Бъроуз описва това усещане в едно медицинско списание: "Кокаинът е най възбуждащата дрога, която съм използувал някога. Еуфорията е съсредоточена в главата. Може би дрогата активира връзките на удоволствието направо в мозъка. Подозирам, че електрически ток в това място ще доведе до същия ефект. Пълното усещане от кокаина може да се почувствува само при венозна инжекция. Приятният ефект не продължава повече от 5 - 10 минути. Ако се инжектира подкожно, бързото му елиминиране намалява ефекта. Това е двойно по-вярно за смъркането." При съвместното инжектиране на кокаин и хероин (speedball) кокаиновата възбуда се компенсира от отпускането, причинено от хероина. Любопитно е, че този коктейл е плод на усилията на лекарите от края на 19 в. да лекуват морфинистите чрез постепенна замяна на морфина с кокаин, но още тогава е станало ясно, че последствията от употребата на тази комбинация са разрушителни.
Понякога в литературата се среща твърдението, че кокаинът предизвиква халюцинации. Действително, по време на интоксикацията при затворени очи или в тъмна стая се наблюдават проблясъци с форми на линии, геометрични фигури и звезди, подобни на това, което всеки може да види при удар или натиск върху очната ябълка (не случайно изразът за чувството, изпитвано при удар, е "видя звезди посред бял ден"). Това са т.нар. фосфени, които могат да бъдат разглеждани като елементарни халюцинации; във всеки случай те нямат нищо общо със сложните видения, причинени от класическите халюциногени. Халюцинациите, характерни за кокаиновата психоза, се получават обикновено само след продължителна употреба на големи дози кокаин.
Кокаинът има репутацията на силен афродизиак. Очевидно е, че неговите свойства на стимулант се проявяват и в такава дейност като секса, но резултатите понякога са обратни. На разни хора той действува твърде различно, като при мъжете ефектът му по-често е близък до желания. Във всеки случай, сексуалната мотивация определено има голяма роля за широкото разпространение на кокаина. При жените действието му е по-скоро негативно: "Ставам твърде откачена, за да мога да оценя секса." При твърде честа употреба това изказване става валидно и за двата пола.

1.4. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ

Като се изключат хората със сърдечни заболявания, вероятността за смърт вследствие на неголяма свръхдоза кокаин е малка. Тя, обаче, е реална за трафикантите на кокаин, които използуват т. нар. телесна опаковка; при този метод кокаинът се пренася в презервативи, напълнени с него, които се поглъщат. При спукване на нежния контейнер (а това се случва доста често) смъртта е почти неизбежна. Първоначалните симптоми на отравянето са силна възбуда, последвана от жестоко главоболие, гадене и повръщане и, накрая, конвулсии, последвани от подтискане на дишането и сърдечен колапс. По-късметлиите могат да умрат за 2 минути, но агонията може да продължи и 1 /2 час; нещастниците, които оживеят след всичко това, остават за цял живот увредени от кислородния глад, на който е бил подложен мозъка по време на отравянето.
Дъвченето на листа от кока и в наше време представлява за милиони индианци в Андите аналог на нашето сутрешно и следобедно кафе. Ободряващ чай от кока се поднася на туристите, които посещават старата столица на инките Куско. Този начин на приемане не предизвиква почти никаква еуфория, тъй като алкалоидът бавно се всмуква в организма и основната част от него се разрушава преди да достигне до мозъка; освен това съдържащият се в листата витамин С действува като антидот на кокаина. Д-р Ричард Шултес, директор на Харвардския Ботанически Музей, в течение на осем години ежедневно е дъвчел листа кока, точно както местното население в Южна Америка. Той смята, че този обичай няма никакви вредни последствия и повечето учени са съгласни с неговото мнение.
Милионите хора, които епизодично смъркат кокаин на съботния купон, винаги вземат една и съща доза и тя им е достатъчна, Незначителната депресия след това може да бъде идентифицирана само на електроенцефалограма. При липса на кокаин не се наблюдават никакви болестни симптоми; кокаинът не предизвиква физическа зависимост. Ето мнението на един американски бизнесмен, който смърка кокаин в продължение на 27 години: "Общественото мнение за кокаина, а то се поддържа от тези, които не го използуват, познава само два типа символични фигури. Първата е представена от тези, които са умрели от него, а втората от човека, който е минал през ада, видял е светлината в края на тунела и сега проповядва срещу него. Това, което не се вижда, е огромния брой хора като мен, за които това не е най-важното. Той има значение, разбира се, но можем да го вземаме или да го оставим." физическа зависимост към кокаина не се създава даже при пушене или инжекции.
Въпреки, че за повечето хора смъркането на кокаин е относително безвредно удоволствие, за тези, които се пристрастят към него, последствията му могат да бъдат сериозни. Кокаинът силно и рязко повишава кръвното налягане и за сърдечно болните резултатът може да бъде директно фатален. По-невинен проблем е чувствителният, постоянно течащ нос, раздразнен от смъркането. Най-простият начин да не се усеща болката в разранените и кървящи ноздри е да се вземе нова доза, но това само може да влоши нещата. У хроничните кокаиномани се е стигало даже до пробиване на септума (преградата между ноздрите).
Към кокаина много бързо се развива толерантност, но тя е съвсем краткотрайна. Тази особеност определя специфичния стил на неумерена употреба на кокаин, която протича на рундове (runs). При нея кокаинът се смърка през 20 - 30 минути в продължение на 10-12 часа да пълно изтощение, но независимо че дозите бързо нарастват, желаната еуфория става все по-слаба; често рундовете завършват с кокаинова параноя. След това следва известно време пълно въздържание, през което толерантността бързо изчезва и всичко започва отново.
Тази картина е още по-характерна за венозните инжекции и за пушенето на крек. Изключително силният ефект и неговата краткост, както и настъпващата след това депресия, подтикват към нова доза. Много бързо се развива толерантност и дозите, необходими за постигане на същия ефект, неимоверно нарастват. Крайният резултат е кокаинова психоза, която се характеризира с параноични идеи. мания за преследване и изблици на агресивност. Освен слуховите и зрителни халюцинации, чести са тактилните халюцинации на насекоми, паяци и змии, които пълзят по или даже под кожата. Изпадналите в психоза упорито извършват движения, за да се избавят от полазилите ги гадини, даже когото осъзнават, че това е само халюцинация. Много по-остри и опасни са и ефектите върху сърдечно-съдовата система. Вследствие на употреба на кокаин от инфаркт или инсулт годишно в света умират вероятно повече от 3000 души; известни са случаи на хора, умрели още от първата доза.
Психическата зависимост, която се създава към кокаина, особено при пушене и инжекции, е твърде силна, поради което една значителна част от тези, които го употребяват, се пристрастяват към него. Един млад американски актьор резюмира това така: "Няма нищо по-лошо от един приятел, който се друса с кокаин през цялото време. Никакъв секс, никаква храна, никакви купони - само кокаин и не могат да се спрат. Уволняват ги, жените им ги напускат, но както се казва - това ме прави параноичен и импотентен - дайте ми още от него." Разходите на някои от пристрастените към кокаина са достигали до 700 $ дневно. Показателно е, че при опитите с животни кокаинът се е оказал веществото, към което те най-бързо се пристрастяват, а схемата на потребление напълно съответства на схемата, типична за хроничните кокаиномани.
Това, което би могло да се нарече кокаинов абстинентен синдром се изразява в чувство на умора, депресия, раздразнителност и разстройства на съня. Максимумът на неприятните усещания е от 2-рия до 4-ия ден, но депресията и раздразнителността могат да продължат в течение на седмици.

musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Причина за разпадането на евробанкнотите са...метамфетамините

Банкнотите се употребяват за смъркане на кристалите, останките се превръщат в киселина


Полицията в Германия стигна до извода, че появата на евробанкноти, които буквално се разпадат на парчета в ръцете на собственика си, е свързана с порасналата употреба на метамфетамини, пише в днешния си брой в. Таймс.

Потребителите на този наркотик, известен още като первитин, посипват праха върху банкнотата, свиват я на тръбичка, после я слагат в ноздрите си и вдишват кристалите. По някои данни, размерът на банкнотата от 50 евро най-добре подхожда за този начин на прием на метамфетамини.

Първите случаи на саморазпадащи се банкноти са регистрирани през това лято. Специалистите веднага определиха, че увреждането на хартията е предизвикано от действието на сярна киселина, попаднала върху банкнотите във вид на сулфати. При контакта после с потта, солите на сярната киселина се превръщав в киселина и разрушават банкнотата. Една замърсена със сулфати банкнота в портфейла или в банкомата "заразява" другите, добавят от полицията.

Кристалния метамфетамин попада в Германия основно от Полша и Балканите, напомня вестникът. Недобросъвестните производители смесват веществото със сулфати, а техните частици остават върху банкнотите след употребата на наркотика.

Както отбелязва Таймс, банкноти се употребяват за прием и на други наркотици. Проведено през 2003 година изследвано показа, че почти на всички, намиращи се в обръщение евробанкноти в Германия има следи от кокаин.

За да не се разпадат банкнотите на части направо в ръцете, някои представители на правоохранителните органи препоръчват на жителите на Германия да носят ръкавици, докато други ги съветват да харчат парите си колкото е възможно по-бързо, добавя вестникът.



От това по-голяма реклама - здраве му кажи !!! :o :o :o
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia

Кокаин по испанските евро

27.12.2006


Следи от кокаин се намират в 94% от евробанкнотите, които са в обращение в Испания, показва изследване, съобщава BBC.

Анализите на банкноти, взети от испанските големи градове, показват, че всяка от тях съдържа средно по 25.18 микрограма кокаин.

Испания е една от най-големите потребителки на кокаин в света с 475 000 души, които редовно употребяват кокаин, съобщава вестник El Mundo.

Евробанкнотите са в циркулация от януари 2002 година.

Учените не могат да подложат на тестване старите банкноти песети отпреди 2002 година, защото се страхуват, че те няма да издържат на химикалите, които се използват при анализа.

Експертите са подбрали за анализ 20 от новите устойчиви евробанкноти от пет града в страната – Барселона, Билбао, Мадрид, Валенсия и Севиля.

От всеки град са взети по пет банкноти от 10 евро, десет от 20 евро и пет от  50 евро. Само по три от банкнотите, взети от Мадрид и Барселона, не са намерени следи от кокаин.


news.bg

musica universalis

Неактивен Морфей

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 558
ДО КОГА ХОРАТА ЩЕ СЕ ДРОГИРАТ?
« Отговор #5 -: Април 05, 2008, 21:15:23 pm »
ДО КОГА ХОРАТА ЩЕ СЕ ДРОГИРАТ?


Тази тема е написана от създателите на сайта narcotic.free.bg който съдържа описание на всички известни вещества и растения, които имат наркотично въздействие или водят до зависимост. Описани са и въздействията върху организма. Полезно четиво за всички разумни хора!


По всичко изглежда, че докато свят светува. Откъде тогава идва тревогата към нещо, което хората правят от векове и за векове? Една от най-важните причини за това е съществената промяна, която настъпи през последния половин век. В повечето традиционни общества младите хора посвещават времето си на труда, войната и правенето на деца, а употребата на психоактивни вещества - независимо дали говорим за пушенето на опиум в дореволюционен Китай или за пейотните церемонии в Америка -е развлечение или религиозно задължение предимно за хората в третата възраст. В съвременните индустриални общества се наблюдава смяна на тези традиционни роли, при което за младите хора употребата на наркотици често е лишена от друг смисъл, освен това, че е средство за дистанциране от света на възрастните. Основателно безпокойство буди фактът, че употребата на наркотични средства - а алкохолът и цигарите не са изключение - се разпространява предимно сред тези, които имат най-малко знания и опит и са най-податливи на стадното чувство.

И все пак, наивно е да се смята, че съвременното общество е чак толкова различно от всичко, което е било преди него. Много възрастни с радост ще се съгласят, че днешните млади са "безсрамни, самонадеяни, разпасани, похотливи, опиянени, брутални и нагли, дръзки, самодоволни, надменни, развратни, порочни и склонни към промискуитет, безотговорни хора, които се самоунищожават чрез един живот, отдаден само на удоволствията". Единственият възможен коментар към тези гневни думи е, че "няма нищо ново под слънцето", тъй като те са отправени към астекските младежи от 16 век, които заради едното удоволствие ядяли свещените за техните бащи халюциногенни гъби. Състоянието на опозиция на младежите към традиционните ценности на обществото е нормално; в огромния брой случаи то е преходно и повечето от бившите бунтари стават порядъчни работници, бизнесмени и даже президенти, а преживяванията от младостта - класическа тема за разговор на масата.

За съжаление, въпреки афишираната загриженост, отношението в обществото към важния проблем за наркотиците и тяхната употреба често е ирационално или откровено лицемерно. Кофеин, алкохол и тютюн - това са единствено разрешените психоактивни вещества. Последните две от тях са сред най-вредните наркотични средства, но с тяхното производство и търговия е свързан материалният интерес на цели обществени групи и рекламите на алкохол и цигари не смущават почти никого у нас. Ако разгледаме отблизо съвременното положение с употребата на опиати и кокаин, се натъкваме на констатацията, че цената, която обществото плаща за опазването на повечето от своите членове от изкушението, е създаването на наркоманията и наркотрафика в днешния смисъл на думата. Едно следствие от забраната на дрогата, което води до много сериозни социални и икономически последствия, е това, че нейната цена е десетки и стотици пъти по-голяма от реалната й себестойност - нещо, което е възможно само за една забранена стока. Друг неоспорим факт е, че причините за високата смъртност сред наркоманите се дължат не само на самата дрога, но и на специфичния стил на живот, който им налага нейната забрана.

Огромни са жертвите, до които неизбежно води нелегалната търговия и методите на борба с нея; най-показателни в това отношение са данните от САЩ, където вече няколко правителства без особен резултат обявяват война на наркотиците. Здравият разум подсказва, че борбата с наркотиците - такава, каквато е тя сега -взема многократно повече жертви от самите наркотици. Съмнително е, че подобни мерки биха довели до по-добри резултати в която и да е друга страна. Въпреки очевидните факти, отношението на заинтересованите институции към употребата на психоактивни вещества се определя от критерии, които често изглеждат странни. Техните действия са слабо ефективни, затова пък напомнят старата английска мъдрост, че "пуританът е човек, който страда, когато някой някъде изпитва удоволствие".

В своята книга Вратата на възприятието Олдъс Хъксли се е опитал да предложи един по-откровен и по-човечен подход към употребата на психоактивни вещества:

"Малко вероятно е някога човечеството като цяло да се откаже от Изкуствения рай. Повечето мъже и жени водят, в най-лошия случай, живот, толкова тягостен, а в най-добрия - толкова еднообразен, нищожен и ограничен, че стремежът да избягат, страстното желание поне за няколко мига да излязат от пределите на своя свят, са били и остават основни стремежи на душата. Изкуството и религията, карнавалите и сатурналиите, танците и слушането на оратории - всичко това е служило, по думите на Дж. Х. Уелс, като Врата в Стената. А за лично и ежедневно ползуване са съществували химическите интоксикационни вещества. Голямата част от тези модификатори на съзнанието в наше време могат да се употребяват само с лекарско разрешение или незаконно, на свой страх и риск. Единствено алкохолът и тютюнът са разрешени за употреба на Запад без съществени ограничения. Всички останали химически Врати в Стената са обявени за наркотици, а техните незаконни потребители се наричат наркомани.

Днес ние посвещаваме все повече време на пиенето и пушенето, отколкото на образованието. И в това, естествено, няма нищо странно. Жаждата за бягство от себе си и от околната среда живее почти във всеки от нас. Желанието да се направи нещо за младите е присъщо само на родителите, но и това е само в продължение на няколкото години преди децата да тръгнат на училище. По същия начин не е удивително и отношението към пушенето и пиенето. Независимо от растящата армия безнадеждни алкохолици, независимо от стотиците хиляди хора, които ежегодно се осакатяват или убиват от пияни шофьори, популярните комици продължават да се шегуват с алкохола и пияниците. И независимо от очевидната връзка между цигарите и рака на белия дроб, всеки от нас смята пушенето за не по-малко нормално от храненето. Твърдата убеденост в материалността на Ада не е удържала средновековните християни от постъпки, които са се диктували от честолюбието, алчността или похотливостта им. Ракът на белия дроб, пътните произшествия и милионите нещастни и носещи страдания алкохолици - това са факти, много по-очевидни от факта на съществуването на Преизподнята по времето на Данте. Но, заедно с това, това са факти далечни и несъществени в сравнение с близкия и осезаем факт на страстното желание в даден момент да се освободим или успокоим, да пийнем или запушим.

Универсалният и вечен стремеж към самовъзвишаване не може да се прекрати чрез простото затръшване на популярните днес Врати в Стената. Единствената разумна политика е да се отворят нови, по-добри врати, с надеждата, че това ще застави мъжете и жените да сменят старите лоши навици с нови, по-малко пагубни. Някои от тези нови, по-добри врати, оставайки социални и технологични по характер, ще бъдат други в религиозен. психологичен, диетичен, образователен и естетичен план. Но потребността от постоянен химически отдих от непоносимия индивидуализъм и отблъскващата среда, несъмнено ще се съхрани. В този случай ще се появи нужда от нов наркотик, който да успокои и утеши страдащите, но така. че вредата от дълговременната му употреба да не надвишава ползата. Този наркотик трябва да бъде силнодействуващ, но за кратко време, и лесно производим. Той трябва да бъде по-малко токсичен от опиума или кокаина, по-малко социално опасен от алкохола и барбитуратите, по-малко вреден за сърцето и дробовете от цигарения катран и никотина. А от друга, положителна страна, той трябва да предизвиква в съзнанието по-интересни и ценни по своята същност изменения от простото успокоение или мечтание, илюзия за всемогъщество или освобождаване от задръжките ни."

Към написаното от Хъксли се присъединяват много реалистично мислещи съвременни учени и политици. Сред привържениците на частичната легализация на някои наркотици се срещат хора с най-различна политическа ориентация - от певеца Стинг до световноизвестния икономист Милтън Фридман, известен със своите крайно десни възгледи. Проф. Роналд Сиджъл смята, че единственият възможен начин за борба с вредните последствия от употребата на наркотици е просто да се измислят по-безвредни наркотици. По всичко изглежда, че силните наркотици едва ли някога ще бъдат легализирани, но някои относително леки и безопасни средства имат по-големи шансове; типичен пример е канабисът, който в някои развити страни е вече официално или негласно декриминализиран - да не говорим за страните, където никога не е бил забраняван.

Когато става дума за възможната легализация на каквито и да е наркотици, трябва да се добави едно важно, но рядко споменавано съображение. Независимо от това, че дългосрочната употреба на някои от тях би могла да е относително безопасна, става дума за вещества, много от които съществено променят нормалните реакции на човека, докато се намира под въздействието им. Установяването на това състояние е много важно за съдебната практика или за оценка на неговата работоспособност. Едва ли е случайно, че единственото силнодействуващо средство, което се смята за общоприето в индустриалните общества - алкохолът, лесно се открива в кръвта, още по-лесно чрез надуване на балон или най-просто по миризмата. В някои страни са известни случаи на престъпници, извършили жестоки престъпления, които в съда са изтъквали по съвета на умен адвокат, че са се намирали в състояние, предизвикано от марихуана, LSD, РСР и т.н., според това кое в момента е най-дискутираното в жълтите вестници средство. Независимо от очевидността на тези лъжи, съдът в редица случаи е приемал, че те са действували в състояние на временна невменяемост и е издавал по-леки присъди. Почти няма наркотик, който да предизвиква по-силна агресивност от алкохола, но последният е добре познат и алкохолното опиянение просто и относително евтино може да се установи, което не може да се каже за намирането на нищожно количество от някое от многобройните други психоактивни вещества в кръвта или урината. Този проблем ще продължава да съществува, докато тестовете за употреба на подобни вещества не станат така евтини и достъпни, както тези за алкохол; впрочем, в развитите страни има съществен напредък в това отношение.

Друг проблем, който би възникнал като следствие от наличието на достъпни наркотици, е възможността те да бъдат давани на други хора с цел модифициране на тяхното поведение. В едно либерално общество всеки има неоспоримото право да уврежда себе си както иска, стига по този начин да не обременява другите; огромната част от хората, които започват да вземат наркотици, прекрасно знаят на какви рискове се подлагат и се предполага, че сами могат да поемат отговорност за здравето и живота си. От друга страна, всеки има право да бъде предпазен от възможността да бъде увреден или просто манипулиран от злонамерени хора. Тук аналогията със силноотровните вещества е почти пълна - очевидно е, че цианкалият не се продава свободно за да бъдат затруднени тези, които искат да отровят някого, а не за да бъдат предпазени хората от самоубийство - самоубийците винаги намират начин. В интерес на истината, сериозни опити за психофармакологична експлоатация досега са били правени само на държавно ниво.

Изложените тук причини, които пречат на безконтролното използуване на силнодействуващите психоактивни вещества, изглеждат много по-съществени от всичко, което се приказва за техните истински или измислени вредни ефекти. По всичко личи, че идеята за напълно свободна употреба на каквито и да е наркотици е крайно нереална; нека напомним, че в момента и по отношение на алкохола и цигарите има строги възрастови забрани - друг въпрос е доколко и как те се спазват. Да се изгонят от живота ни всички реално съществуващи и потенциални наркотици е още по-нереално. Разбира се, съществуват хора, които вярват във възможността за реализация на лозунга свят без дрога, но тази идея много прилича на поредната утопия, а неприятно свойство на всяка утопия е, че ако въобще е възможно да се реализира, това винаги става в много уродлива форма и непременно чрез много кръв.

Наркотиците създават много и сериозни проблеми и те несъмнено ще продължават да стоят на дневен ред. Един пример за разумен подход към подобен проблем може да бъде кампанията Антиспин. Очевидно е. че проблемът със СПИН може радикално да бъде решен като сексът се забрани и се замени с изкуствено осеменяване - но като че ли по-реалистично е да се популяризират методите за безопасен секс. Опитът от антинаркотичната пропаганда в развитите страни показва, че тя е по-ефективна от забраните; най-ярък пример е спадът в консумацията на тютюн. Даже в случаите, в които тя не е довела до забележимо намаляване на употребата на различни наркотични средства, неин несъмнен резултат е това, че хората са получили по-точна представа за вредните им ефекти и ги използуват по-предпазливо. Не трябва да се забравя, че проблемът не е в самите наркотици, а в хората, които имат по-голяма или по-малка нужда от тях. Едно действително хуманно отношение към тези, които употребяват всевъзможни психоактивни средства - а в една или друга степен това сме почти всички ние - може да бъде изградено само на основата на реалистичен подход. За да може в обществото да съществува адекватно отношение към това явление, необходими са по-малко емоции, предразсъдъци и фалшива загриженост и повече знания, реализъм и търпимост.


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27