Автор Емил БРАТАНОВ
Сп. Усури
Фашисткият възход и падение се радват на постоянен интерес, но все пак новост за нас беше, че и икономистите освен историците, скинарите и пацифистите взимат пряко отношение. Иде реч за стопанските идеи на Третия райх – прилагането им у нас беше подложено на обсъждане... Всъщност, в областта на обществения феномен много от тайните на могъщата хитлерова държава ще продължат да бъдат загадъчни. Не просто върху поколенията, чийто живот е бил подчинен или пък объркан от Фюрера, а май завинаги.
“Капсулата имала фашистки свастики...”
Ето нещо действително любопитно, спорно и шокиращо. Няколко книги. Един филм на БиБиСи. Една американска поредица. Едно неотречено, но потулено съобщение на Асошиейтед Прес.
Годината е 1994. Малко съобщение Асошиетед Пред звучи отвсякъде невероятно: американските ВВС са открили и прихванали летателен апарат, който се приводнил нейде по източното крайбрежие. Капсулата имала фашистки свастики, не изглеждала никак “очукана”, била оборудвана с животоподържащи системи… и две добре изглеждащи мъртви тела на борда, облечени в нацистки униформи!
Тогава работех в едно голямо радио и се обадихме на наш човек в Щатите да поразучи това-онова. Беше невъобразимо. Кореспонденцията идваше от световната информационна агенция, не от жълтата преса, но нови съобщения не последваха. Колегата ни там каза, че се чуло нещо подобно, но никой не може да даде никаква информация.
“Нацистката орбитална станция тежала 100 тона”
И се връщам към изследванията на английски и щатски телевизии в извадените на светло тайни архиви на Райха през 90-те години. Едно е да четеш хипотези, но съвсем друго е да видиш кадри и стари черно-бели снимки. Летяща чиния на фона на боен самолет и отворении врати на хангар, побиращ цепелини. Чертежи на електромагнитен междупланетен кораб с гравитационен двигател, кабини за спане, носещ в хангар няколко малки “чинии”. С прилежно нанесени данни: диаметър 25-30 м при височина в центъра над купола 9-10 м.; над 121 м и ок.70 м диаметър съответно за “Ханебио 3” /само в проект/ и “Ханебио 2” /изпитван – според документите/; развита скорост в земната атмосфера от 3200 възела в час. Или проектите за орбиталната станция “Машина Андромеда” с тегло 100 т, за която пише, че гравитационния двигател безпроблемно ще я издигне. Цялата тази “дейност” – с начало 1939 и непреставаща дори в самия край на войната през 1945 г.
Още смущаващи чувството за реалност данни, документи и снимки от архива на супер-секретния отдел SS-E4: разработки на летяща чиния и двигатели “Ханебио” и “Врил” /”Брюл”?/ в Пенемюнде /в чието небе много свидетелстващи офицери често виждали неиндефицирани летящи обекти с форма и вид – на които едва в последната от 50-те години на века един журналист, прелитащ над платото Рейниър, ще даде прословутото днес име/. Годината е 1943-а. В Пенемюнде текат разработки и изпитания на двигател “Врил 7”, предназначен за междупланетен кораб за полет до Алдебаран. Чинията с гигантски размери трябва да развива до 4022 км/ч., като вече са достигнати 1930 км/ч. в атмосферата. Паралелно се разработва лъчево оръдие, което пробива десетсантиметрова броня и дори се вижда на една снимка на летателен апарат пред хангар.
“Медиумите поддържали телепатична връзка с населени планети...”
По Коледа на същата година в Колберг се провежда тайна среща на Обществото “Туле”, на която се разисква “Опирация Алдебаран”. Медиумите Мария и Сибрун докладват за телепатична връзка с двете населени планети от тази звездна система, отстояща от Земята на 68 светлинни години. Говори се за тунел във времето и предадени телепатично иноземни технологии за строеж на кораба. През януари 1944-а Хитлер и Химлер на тайна среща дискутират именно полет дотам.
Говори се, че на дъното на Монзее в Горна Австрия е потопена една от “чиниите”. Но други – може би – са скрити в Антарктида в тайната немска база за НЛО в Швабенланд /Земята на Кралица Мадлен/. Две години след капитулацията, в един филм за войната, адмирал Бърд несловоохотливо говори за изчезването на 38 фашистки подводници, отклонени от Балтийския флот /снабдени с революционна система Валтер за въздух – способстваща за оставане под вода със седмици/. Победителите-съюзници организират потеря. Посоката е Антарктика. Адмиралите Бърд и Ууд отплуват с 4000 войници, самолетоносач, бойни кораби и поддръжка. И се връщат тихо и безславно след загуба на неизвестен брой самолети. Операцията е прекратена. Някъде в южния Атлантик ги е пресрещнал добре въоръжен враг, за който те не желаят да говорят. Дори години по-късно. С какво ги е разбил? Къде са отплувалите германски подводници? Какво са превозвали?
“В лагерите на смъртта се провеждали нечовешки генни експерименти...”
Ето това са – за мен – по-важните въпроси и темите, които търсят своите разяснения, твърдо разобличаване или потвърждение и днес. Ясно е, че германската военна машина, вдъхновена от тайните общества и /евентуално/ търсените “висши” познания, е провеждала експедиции в Тибет, Кашмир, към двата полюса /водени от известни тогава специалисти като Едмонд Кис и шведа Свен Хедин/. Говорело се е за срещи с пратеници на други светове, за “посещения” в древността и новоустановени телепатични контакти. Въпреки че заводите за тежка вода в Скандинавия са унищожени от Съпротивата, Хитлер до последно е крещял в речите си, че “ще подпалим света”. За другите “светове” пък се е разисквало в тези тайни общности и мистични кръгове /най-вече “Туле” и “Врил”/. Какво е имал той и учените му. Към какви оръжия и машини са се стремели учените му – извън нечовешките генно-расови и евгенистични експерименти в концлагерите?
Боя се, че никога няма да узнаем. Подозирам обаче, че историята на “Уфологията” трябва да започва не от Розуел, а от Пенемюнде, двайсетина години по-рано. Независимо дали Вернер Фон Браун – който даде тласък на американската ракетна програма, вече отвъд Океана, - е черпел проекти и технология от иноземци. Независимо дали “Стелт”-а е човешко творение или “повторение” на пленена “чиния” /или доброволно предадена?/… Но по времето на Втората световна война германците не само са искали, те са и имали нещо, което не се побира в канона на елементарното отрицание. А има вероятност никога да не узнаем истината, тъкмо защото не е измислена.