От СВРЪХестественото
http://www.supernatural-bg.hit.bg/Implantant.htm------------------
ИМПЛАНТАНТИ И "ДЕМОНИ": ДО КОЛКО РЕАЛНА Е СИГУРНОСТТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК?
Планетата и Хората
"Обсебени от противоречия и битки, често забравяме колко много са онези неща, които ни свързват като хора. Може би има нужда от някаква външна, глобална заплаха, за да осъзнаем своята човешка обвързаност. Мисля си, колко бързо нашите различия ще изчезнат, ако бъдем изправени пред извънземна инвазия, идваща отвъд този свят. Но аз ви питам, НЕ СА ЛИ ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ВЕЧЕ СРЕД НАС?… "
Президентът Роналд Рейгън, пред 42-ата Генерална Асамблея на ООН, 21 септември 1987 г.
Извънземни имплантанти: миниатюрни, контролни устройства, които се имплантират в човешкия организъм, най-често през носната кухина, ушите или чрез невидими разрези в подкожието или зъбите. Тяхната история започва от момента, в който жертви на похищения се подлагат на обстойни медицински прегледи. Рентгеновите снимки безпогрешно откриват непознатите устройства. Пострадалият обикновено се оплаква от замъглено зрение и проблеми със слуха, чести кръвоизливи от носа и шум в ушите, усещане за вълново-енергийни аномалии около и вътре в тялото му. Паметта почти винаги е засегната, появяват се т.нар. "бели петна" и фалшиви спомени. Личността се променя.
(Нов речник на контактите)
През 1995 г. хипнотерапевтът д-р Дерел Симс показва на хирурзи рентгенови снимки. На тях ясно личат чужди тела в стъпалата на жена, която твърди, че е отвличана от извънземни. На пръв поглед изглежда, че е направена хирургична операция. На снимките са забелязани ясно различими чужди "тела", които погрешно се разпознават като скоби. След преглед на медицинския й картон става ясно, че жената никога не е била оперирана. Хирурзите решават да отстранят операционно тайнствените предмети.
Малко по-късно на хирургичната маса ляга втори пациент, също с диагноза "фантомни и никога несъстояли се операции" - този път мъж. Ето какво разказва хирургът Бърт Клемънс: "Реших да направя и двете операции в един и същи ден. На 19 август 1995 г. в клиниката се подготвихме екип от 10 души: аз, в качеството си на хирург, анестезиолог, психолог, медицинска сестра, представители на местния уфологически център, кинооператор и две стенографки.
Преди операциите взехме и от двамата известно количество кръв. Екипът ни беше изчел всевъзможна специализирана литература за подобни случаи, но най-силно впечатление ни направиха описанията на: "…божествените имплантанти, които, извлечени от тялото на приемника и оставени на светлина, изчезват, разтварят се или стават на прах. Единодушно се съгласихме, че ако наистина извадим от телата имплантанти - най-доброто място за тяхното съхранение, за да бъдат изследвани, е кръвта на абдуктантите. Кръвта, по мое мнение, представлява идеалната среда за тяхната "консервация". При първият пациент, Патриция К., направих дълъг фин разрез в областта, в която виждахме тайнствените "скоби". Внезапно кракът на жената започна да потрепва, независимо от силната упойка. Продължихме работата си точно в тази зона, от която идваха спазмите. Там, скалпелът достигна до неголям сив предмет. Внимателно го отстранихме, конвулсиите и болката отново започнаха. В практиката си съм наблюдавал подобен ефект само когато изрязваният тумор се е развивал и нараствал директно от нерва. Предметът бе с триъгълна форма и с размери - 0,5 на 0,5 см. Беше покрит с много плътна мембрана. Предположихме, че имплантантът притежава магнитни свойства, защото привличаше скалпела. После дойде ред на второто непознато тяло. Отстраняването му бе още по-болезнено. Имплантант № 2 се оказа миниатюрна сфера, голяма колкото динена семка, и отново покрит с мембрана.
При втората операция в тялото на мъжа намерихме точно копие на № 2. Болката бе същата като при Патриция.
Двамата живеят в различни части на Тексас и се запознаха за първи път - в моя кабинет. Бяха дошли при мен с идентични оплаквания. Очевидно и причините за тях са едни и същи."
В Хоустън химикът Глен Менюъл подлага намерените "непознати обекти" на ултравиолетово лъчение: и трите имплантанта флуоресцират в яркозелен цвят. Същият цвят се вижда под ултравиолетови лъчи и върху отделни участъци от кожата на отвличани. Химикът успява да свали мембраните. Показва се черна блестяща металическа повърхност. Анализът на мембраната доказва, че тя се състои от протеин и кератин - специфично твърдо вещество, влизащо в състава на косата и ноктите.
Тъканта, прилепнала към имплантантите също е изследвана внимателно. Не са наблюдавани и най-малките признаци на възпаление и инфилтрация, на всичко онова, което съпровожда обичайната реакция на организма към чуждите тела.
През май 2000 г. американското списание "MUFON" публикува статия на хирурга Роджър Лиър. Американецът има богат опит в отстраняването на имплантанти от жертви на отвличания. От 1 август 1995 г. до 5 февруари 2000 г. той ръководи 9 такива операции. За сензационната си практика докторът разказва в своята книга "Скалпелът и космическите пришълци", издадена под егидата на американския Национален институт за научни открития!…
При 8 операции от пациентите са извадени 9 имплантанти. Само един от 9-те се оказва парченце от медицински прибор. Останалите "обекти" проявяват изключителни физически свойства. Роджър Лиър ги описва и изследва дейтално: 3 от тях са отнесени към категорията "неметални предмети", а 5 - в категорията на металоподобните.
Неметалните приличат на сиво-бели грахови зърна, металните са обвити в странно пробляскващо покритие с тъмно-сив цвят. То е толкова здраво, че дори хирургически скалпел не може да го пробие. Никой от присъстващите лекари не е изваждал подобни "неща" от тялото на пациент. Металическите имплантанти поразяват учените със състава си: те съдържат повече от 20 химически елемента в абсолютно немислима за земните технологии комбинация. Освен това, в тях се наблюдава ненормално високи концентрации въглерод, което свидетелства за използването на тези имплантанти в качеството на молекулярни компютри (нанокомпютри).
Доктор Лиър съобщава още по-невероятен факт: имплантантите имат твърде странно поведение, "държат" се особено. Твърдите като камък се превръщат в желеобразна маса, а впоследствие отново се втърдяват. Вкаменяването и желирането стават на равни интервали от време или зависят от външната среда. От пет металически имплантанта три имат овална форма, един - Т-образна, и един - триъгълна. Всички до един са опаковани с описаната вече твърда обвивка, която поддава на хирургическия скалпел едва след 24-часово сушене на имплантанта. Химическият й състав е анализиран. Оказва се, че тя се състои от собствена органична тъкан, протеин (белтък), кератин (рогово вещество) и метал. Медиците проучват научната литература, правят съответните справки и запитвания, но не откриват нищо подобно в цялата медицинска история.
Металическите компоненти на обвивката са изследвани в най-престижните световни лаборатории:
- Лабораторията в Лос Аламос;
- Лабораторията на Калифорнийския университет;
- в Санта Барбара;
- в Ел-Секундо (САЩ);
- Лабораторията на Университета в Торонто (Канада) и др.
Според заключенията на тези лаборатории, металическите компоненти на обвивката на неметалните имплантанти съдържат 11 химични елемента!… В центъра на имплантанта е открито ядро, състоящо се от магнитни пластини и магнитнопровеждащ въглерод. Два от осемте миникомпютъра до изваждането им през кожата излъчват електромагнитно поле с напрежение около три милигауса, а след отстраняването им от тялото - спират да проявяват тези свойства. По думите на д-р Лиър: "С помощта на сканиращ електронен микроскоп открихме любопитна особеност - обвивката е свързана с имплантанта чрез незабележимо мини-отверстие в самия метал. Такава технология е непозната на човека".
На 5 февруари 2000 г. се провежда операция за отстраняване на имплантант. Пациентът е мъж на средна възраст - Тим Кален. 22 години той пази тайната за пришълците, които влизат в контакт с него в град Юма, щат Колорадо. На 30 май 1978 г. Тим Кален и жена му пътуват към дома си, връщайки се с кола от Денвър. Около 23.00 часа, на шосе № 59 до кръстопътя Верна Роуд пътешествениците виждат яркосветещ обект, пресичащ шосето.
Първоначално им се струва, че е с дисковидна форма, но когато той "маневрира", те съзират гигантска "пура" с дължина над 30 метра, широчина над 6 метра и височина около 3 метра. Пурата виси за кратко в хоризонтално положение. После се приземява на шосето. Тим влиза в машината без никакво колебание или съпротива, сякаш "нещо отвътре го вика". Какво става после, той не помни. Моментът, от който паметта му възстановява събитията е как той стои зад волана, повтаряйки на съпругата си: "Най-добре е да тръгнем веднага…". Събитията, които се случват в губещия се промеждутък от време, остават за съпрузите неизвестни.
Историята продължава, когато при рентгеново изследване Кален забелязва в лявата си ръка малка частица "нещо". Нещото е дотолкова странно, че го подтиква да потърси специализирана помощ. Кален открива по Интернет д-р Лиър и му изпраща рентгеновите си снимки. Ренгенолозите потвърждават наличието на метален предмет в тялото. Д-р Лиър се обръща към уфолози с молба за финансова помощ, необходима за операцията. Тя е оказана от видния американски уфолог Майкъл Линдеман и контактьора Уитли Стрийбър (автор на сензационната книга за коннтактите му с извънземни "Те са тук").
На 5 февруари 2000 г. в операционната зала влиза специално подготвеният екип. Хирурзите изваждат успешно от тялото на Тим имплантант с овална форма с металическата обвивка, вече позната и изследвана от д-р Лиър. Преди операцията специалистите измерват напрежението на електромагнитното поле в зоната на "присаждане" и получават данни, подобни на регистрираните по-рано - около три милигауса. Обвивката изглежда лъскава, сякаш е полирана. Когато приближават магнит към имплантанта, той вибрира и се залепва за него. Нещо повече. Когато над имплантанта придвижват магнита напред-назад, от обвивката внезапно изскачат две "крачета", които следват магнитното поле.
Според д-р Роджър Лиър имплантантът на Тим Кален: "… дава на науката повече, отколкото всички познати имплантанти взети заедно…".
Работата по неговото изследване продължава.
След публикациите на д-р Лиър с него се свързват още няколко души. Всички те искат да се подложат на операция за отстраняването на "чуждите тела", открити в тях случайно при различни медицински прегледи.
"Длъжни сме да си изясним какво е истинското значение на имплантантите и как те са били "присадени" в телата на хора" - казва Пат Перинело от Западна Колумбия, който съвсем отскоро е пациент на Роджър Лиър.
"Особен образец на биологичен имплантант се появява на бял свят, когато млад мъж от Бруклин дойде при мен", - споделя д-р Лиър. "Той помоли да бъде сканиран за наличието на чужди тела. По това време използвах уреди за спектрален анализ, мрежово-честотни генератори (устройства за търсене на резонансни мрежи), както и друго оборудване, за да откривам имплантанти с радиосхеми в тях. Когато приближих датчика на радиочестотите (RF) над тялото му, се появи сигнал от областта на корема. Дръпнех ли устройството настрани от коремната област, сигналът отслабваше и почти чезнеше. Разбира се, всеки работещ с електроника знае, че уредите за спектрален анализ не са толкова точни, затова използвах сигнал на "нулева пулсация". Подавах сигнал в анализатора, който да се съвмести със сигнала, излъчван от тялото на момчето, за да бъде идентифициран. Искаше ми се да установя фактическата носеща честота, на която работеше имплантантът, и го направих. Тя беше същата каквато е и на 25-и ТВ канал в Бруклин.
Наистина удивително откритие! Конвертирах сигнала, така че да може да бъде сверен на телевизионен монитор. Това бе канал 25 и екранът го потвърди. Младият мъж в действителност "ловеше" бруклинския 25 канал и го ретранслираше. Имплантантът му работеше на абсолютно същата честота, което е странно и плашещо. Имплантантът-приемопредавател работеше в режим, известен ни като simplex repeater. Последното е устройство, което има приемник, улавящ сигнал. Този сигнал се предава със забавяне. Наричаме го repeater, защото повтаря сигнала. Имплантантът бе още по-сложен от описаното устройство. Защото приемникът и предавателят работеха едновременно! За обикновения човек този факт едва ли говори нещо, но аз, като експерт по електроника, бях поразен. Никога не бях виждал подобен уред, не зная дали изобщо е възможно да бъде конструриан с човешка технология!
След дълги анализи, осъзнах, че някой е създал страхотна система. Той или по-скоро Те фактически маскираха своето предаване, прибавяйки към него сигнала на 25-и канал. Ако някой се приближи към мъжа с радиоприемник и улови сигнал, той ще го възприеме като сигнала "25-и ТВ канал" и няма да се усъмни в нищо, докато младият мъж се намира в района на Бруклин. Видеоинформацията се разпространява заедно с така нар. синхронизирани импулси. Тя пътешества на по-висок по честота импулс. Имплантантът предава в обратно направление на по-ниска честота. Така авторите му маскират предаванията, използвайки друга честота и предавайки своята информация именно на нея. Засекретена транслация в най-чист вид!…".
След като младежът разбира, че в тялото му е вграден непознат тип приемопредавател-имплантант, той се съгласява на рентгеново изследване. Въпреки че е направена най-разнообразна флуорография, имплантантът не е намерен. Лиър решава да подложи пациента си на магнитно-резонансно изследване. Едва тогава откриват странно клъбце тъкан, намиращо се там, където не би трябвало да го има. То било просто мастно образувание. Дотук приключва диагнозата на медиците. Мастното образувание е свързано директно с кръвоносни съдове. Моделът на "изработка" е съвършено ясен: кръвта се явява солеви разтвор, който действа като добър проводник. Кръвоносните съдове минават право през слабините и за имплантанта играят ролята на антени. Той е максимално биологичен и жив, служейки на определени практически цели.
Има още един клас имплантанти, които учените наричат CI (computer-implants). Те се състоят от две части - чип и приемопредавател. Чипът е подобен на портативен мини-компютър и се имплантира под гръдната кост в центъра на гръдния кош. Открива се вляво над сърцето и зад тази кост. Чипът е ЦПУ - централното процесорно устройство на имплантанта. Той съхранява и поддържа паметта и програмите. В долната част на гръдния кош е поставен биологичен имплантант - приемопредавател. Той приема сигнали и ги предава на чипа ЦПУ. Всички тези елементи са свързани чрез невероятно тънки проводници с друг чип, намиращ се в основата на шията. Този чип е "нервният интерфейс", който се свързва с гръбначния стълб и с мозъка.
Имплантантът е организиран на групи по 5 електрода на всеки нерв. Така както нервният импулс пътешества надолу по неврона, един електрод го улавя, а друг - отменя импулса, трети - пречи на предходния нервен импулс или формира нов. Два други електрода са просто реверсивни направления, разработени, за да анулират вече посочените импулси. По такъв начин, цялата "невронна мрежа" е достъпна за контрол и управление, а имплантантът има пълен достъп до двигателните функции на човека. Умно и хитро измислено.
Допълнителното изследване показа, че излъчвания във високочестотния диапазон (HF) водят до проявата на пулсации със слаби преобразувания, които са сходни с упоменатите по-горе, като невронова информация.
Причината, поради която този имплантант не е открит по-рано е, че той се изключва или прекъсва, ако се опитате да изследвате невронната мрежа. За щастие, имплантантът в младия мъж не се изключва точно тогава, когато сканират тялото му. Всъщност, в него откриват не един, а цяла група "нанокомпютри".
Съществуват и други класове имплантанти. Едни от най-опасните са имплантантите, предназначени да улавят сигнали, подавани отвън и да им отговорят. Обикновено се откриват в цялото тяло, най-често - зад лявото ухо. Приличат на парченце кристал или на черно камъче, набраздено от линии. Извънземните използват тази съвършена технология, за да откриват и локализират всички свои абдуктанти.
Проследяващите устройства не влияят винаги на мисловния процес. Те просто "отговарят", както "майката" вика "децата си". Детето-имплантант разпознава майчиния "глас" и се обажда, тоест изпраща сигнал обратно към нея. Така човекът, в който то е имплантирано, се проследява с абсолютна точност. "Детето" може да е програмирано и да изпраща информация какво е състоянието на тялото, което обитава - данни за химическите показатели на кръвта, температурата, кръвното налягане, за физиологични и психични аномалии.
Понякога имплантантите-транспондери (майката пита - детето отговаря) сами излизат от тялото на приемника. Един от пациентите на Лиър, жертва на абдукция, разказва как на челото му се появило странно образувание, от което изтегля кристално парченце, приличащо на миниатюрна електронна схема.
В коя част на тялото се намират имплантантите зависи от тяхното предназначение и от начинът им на функциониране. При избора на мястото пришълците се съобразяват с анатомията на човешкото тяло, отчитайки кой сектор и коя система е най-важна за тях, за да я свържат със своя подслушвател.
Дея Валентинова
------------------------
Дали възмущението има почва в случая?