Автор Тема: Б.Ф.Скинър - "Отвъд свободата и достойнството"  (Прочетена 3468 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 383
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Важна част от "магията" на т.нар. "Илюминати" е изкусното им боравене с механизмите на човешкия ум(или психика,ако предпочитате).

Ето какво казва Свали в книгата си:

"Контролът на ума включва инсталирането на програми в човека. „Програмиране“ е убеждаване на човек (част / личност / алтер), че той или тя нямат друг избор, освен да извършат конкретно действие или да се придържат към определена вяра. Макар да е полезно да се разбере какво е програмирането, важна основа за изцелението е да се разбере защо работи. Съвременното програмиране се основава на обширни научни изследвания (от лица като Б. Ф. Скинър, Милтън Ериксон, Менгеле и онези, които вървяха по стъпките им), както и прилагането на духовни принципи, които всъщност „го заключват” след като са инсталирани. С други думи, съвременното програмиране е комбинация от наука и духовност."

.....

В книгата си "Философията:кому е нужна" (има я в "Спиралата") Айн Ранд изразява своето отношение към книгата на Скинър.От прочетеното останах с впечатление,че госпожица Ранд(харесвам нейния стил)не е сред най-големите фенове на видния учен.
Който проявява интерес,може да прочете книгата,за начало предлагам анотацията:

https://m.helikon.bg/207122-%D0%9E%D1%82%D0%B2%D1%8A%D0%B4-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE.html

(Ще продължа след малко,защото се налага да рестартирам компютъра)

"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 383
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Re: Б.Ф.Скинър - "Отвъд свободата и достойнството"
« Отговор #1 -: Юли 14, 2019, 10:40:51 am »
Ето някои извадки,които дават само фрагментарен поглед,разбира се,но след тях някой може да реши да прочете самата книга.Или пък може да реши,че няма да я прочете.Така че и в двата случая от извадките би имало полза(надявам се).

Извинявам се,че не е много прегледно,така ми се получи при копирането.


"Това, от което се нуждаем, е технология на поведението. Бихме могли да разрешим проблемите си достатъчно бързо, ако можем да нагодим растежа на световното население точно толкова прецизно, колкото определяме курса на космическата ракета..."

"Без социалната среда човек остава по същество див като онези деца, за които се твърди, че са отгледани от вълци, или че в благоприятен климат са били способни да се грижат за себе си от най-ранна възраст. Човек, който е бил сам от раждането, няма да има вербално поведение, няма да съзнава себе си като човек, няма да притежава никакви техники за самоуправление и по отношение на света около себе си ще има само онези оскъдни умения, които могат да се придобият в краткия жизнен цикъл от не-социалните условни връзки...Да си сам за себе си значи да си почти нищо."

"Дори онези, които изпъкват като революционери, са почти изцяло конвенционални продукти на системите, които събарят."

"Отношението между контролиращия и контролирания е реципрочно."

"Казваме, че има нещо "морално погрешно" в тоталитарната държава, в хазартната институция, в неконтролираните надници на парче, в продажбата на вредни вещества или в неправомерното лично влияние не поради ня
какъв абсолютен набор от ценности, а защото всички тези неща имат неприятни последствия."

"Почти всеки прави етични и морални преценки, но тази идея не означава, че човешкият вид има "вродена потребност или нужда от етични стандарти". (По същата логика бихме могли да кажем, че има вродена потребност или нужда от неетично поведение, тъй като почти всеки се държи неетично в един или друг момент.) Човекът не е възникнал като етично или морално животно. Той е еволюирал до степен, в която е конструирал етична
или морална култура. Той се различава от другите животни не в притежаването на морално или етично чувство, а в това, че е способен да генерира морална или етична социална среда."

"Това, от което се нуждаем, е повече, а не по-малко контрол и това само по себе си е инженерингов проблем с първостепенна важност."

"Човекът не се превръща в машина от анализирането на поведението му в механични термини. Както видяхме, ранните теории за поведението представят човека като автомат, действащ на принципа "подбутване-дърпане", сходно на идеята от ХIХ в. за машината, но прогрес все пак е осъществен.
Човекът е машина в смисъл, че е сложна система, държаща се по закономерни начини, но сложността е изключителна. Неговата способност да се приспособява към условните връзки на подкреплението може би в крайна
сметка ще бъде симулирана от машините, но това още не е направено и живата система, която се симулира по този начин, ще си остане уникална в много други отношения."

(Подчертавката е от мен.Това е казано и от Гурджиев,който е споменат накратко във втората книга на Спрингмайер и Сиско.)

И накрая,ето я въпросната книга.Третата иконка горе вдясно е за сваляне като pdf.

https://epdf.pub/-173c82602f5f23264d52eea17b984c3132546.html
« Последна редакция: Юли 15, 2019, 00:30:22 am от Black Adder »
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 383
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
Re: Б.Ф.Скинър - "Отвъд свободата и достойнството"
« Отговор #2 -: Май 12, 2020, 18:47:27 pm »
След като вече има тема за Скинър,вместо да пускам нова,реших да продължа тук.

Сред камарата дълго отлежаващи и не много подредени текстове в компютъра ми е и сборник статии от Б.Ф.Скинър.
Поради преждеспоменаваното ми ADD (Attention Deficit Disorder) ръчното превеждане ме обременява ,но когато имам благоприятни периоди се опитвам да се справям доколкото мога с клавиатурата.Източникът на превода е този:

https://www.koob.ru/burrhus/

Под информацията за Скинър са статиите:
„Оперантно поведение“
„Защо не съм когнитивен психолог“
„Професор Б.Ф.Скинър дава интервю на професор Р.И.Евънс“
„Ролята на окръжаващата(околната) среда“
„Свобода и управление на хората“
„Училището в бъдещето“

Бихевиоризмът и Психологията като цяло е като че ли недостатъчно популяризиран(а) сред аудиторията с езотерично-конспиративно мислене1.А той се развива,при това интердисциплинарно.Например,вече има направление „Поведенческа информатика“2.И въобще,Поведенческата наука шества победоносно(или поне достатъчно успешно),а най-скорошното ѝ мероприятие(лично мнение) е все още текущата конструирана „пандемична обстановка“.
Не казвам,че поведенческите технологии са нещо зло сами по себе си.Те са инструмент,който може да бъде използван за зло или за добро,зависи в чии ръце са,нещо на което и Скинър обръща внимание.Но въпросът „Кой ще пази пазачите?“(от изкушения за злоупотреба) остава отворен.Всъщност отговорът е,че няма кой,което закономерно води до успешен провал на добрите намерения.

1.Glasberg от Академията се справя много успешно.
2.Behavior informatics




Скинър,Бъръс  Фредерик - Burrhus Frederic Skinner

“Свободата и управлението на хората - Freedom and the Control of Men” по текста от стр. 135-151
на сборника “Skinner for the Classroom”, Research Press, Champaign, Illinois, 1982.

Бележка от редактора на сборника

Тази статия бе публикувана за пръв път в списание „Американски учен“  - "The American Scholar" (Winter 1955-56, 25, 47-65) и бе преиздавана във всички издания на книгата  „В обобщение“(„Подводя итоги“) - "Cumulative Record",а също и в други сборници.
Връзката между свободата и управлението беше главна тема в работата на Скинър в продължение на над три десетилетия.Той я обсъждаше в книгата си „Уолдън Две“ -  "Walden Two" (1948),в книгата Наука и човешко поведение“ -  "Science and Human Behavior"(1953) и в множество статии - „Управление на човешкото поведение“ -  "The Control of Human Behavior" (1955),в тази статия, „Някои проблеми,свързани с контрола на човешкото поведение“ - "Some Issues Concerning the Control of Human Behavior" (1956,съвместно с Карл Роджърс) „Конструирането на култури“ - "The Design of Cultures" (1961), „Фактори на подкрепление в конструирането на култури“  - "Contingencies of Reinforcement in the Design of a Culture" (1966),“Визии от Утопия“ - "Visions of Utopia" (1967), „Утопия чрез контрол на човешкото поведение“ - "Utopia Through the Control of Human Behavior" (1967),“Конструиране на експериментални общности“ - "The Design of Experimental Communities" (1968),“Отново за свободата и достойнството на човека“ - "Freedom and Dignity Revisited" (1972),“Още венъж за Уолдън Две“ -  "Walden Two Revisited" (1976),
„Между свободата и деспотизма“ -  "Between Freedom and Despotism" (1977), и най-детайлно в в бестселъра си от 1971г. - „Отвъд свободата и достойнството“ - "Beyond Freedom and Dignity".Тези статии бяха препечатани в книгите „Фактори на подкрепление“ -  "Contingencies of Reinforcement", "В обобщение" - "Cumulative Record" и „Размисли върху бихевиоризма и обществото“ - "Reflections on Behaviorism and Society" (някои - под нови заглавия).

В статията „Свободата и управлението на хората“ Скинър утвърждава,че науката за поведението може да бъде използвана като културна (социална) инженерия за формиране на „щастливи,просветени,квалифицирани и добре възпитани  полезни членове на обществото“.Против такива планове бе издигната маса възражения:човешката природа е неизменна,няма я нужната за изменения технология,не знаем какви изменения трябва да се направят,дори и да имахме технологията.Но в действителност измененията са възможни и нужната технология е налична.А твърдението,че не знаем какви изменения трябва да бъдат направени - това е „една от най-големите мистификации на века“ ; защото можем да се съгласим,че „здравето е по-добро от болестта,мъдростта  е по-добра от невежеството,любовта - от омразата,творческата енергия - от невротичния мързел“.Научно управляваната общност би била устроена като експеримент,където,както във всеки експеримент,първоначалния план постоянно ще се модифицира въз основа на новопостъпващите данни.
Научният поглед върху човечеството още не е получил широко разпространение,преди всичко,защото противоречи на концепцията за демокрация.Обикновено считаме хората за самостоятелно,но за учения „своеволието - това е само поведение,причината за което засега не сме открили“.Демократичната идеология е служила за стимулиране на революции и освобождаване на хората от принудителни форми на управление,но тя е изживяла своята полезност. „Всички сме управлявани от света,в който живеем...и въпросът е в това,дали трябва да ни управляват случайности,тирани или ние сами себе си,с помощта на целесъобразно конструиране на култура?“

Скинър обсъжда и всички останали аргументи,издигнати против неговата научна утопия:мнимо важната роля на случайността и спонтанността в обществото,страхът от еднообразието и тезата на Кратч (Krutch) за това,че планираното общество ще бъде „лишено от човешко достойнство“.Скинър му възразява,че „принудата да бъдеш добродетелен“ е „обременяваща почест“.Култура,в която обучението и възпитанието на хората  им се дава без усилия е за предпочитане пред днешната,дори това да означава преразглеждане на представите ни за заслуги и достойнство.Според това как се приближаваме към свят,в който все по-малко хора страдат от бедност и липса на образование, и в който войната е заменена с мир,ние ще можем да минем и без това,да хвалим за постижения и да порицаваме за грешки:“Резонно е да се оплаква изчезването на героизма,но не и условията,които го пораждат“.
Развитието на науката за поведението,заключава Скинър „играе последователна и може би неизбежна роля в западната демокрация“.За нашия начин на живот би било „поражение“,ако вместо да извлечем полза от нея,тя се окаже в ръцете на „деспоти“ или „хора с добра воля от друга политическа система“.По такъв начин ние „ще позволим   други да направят следващата крачка в дългата борба за покоряване на природата и самите себе си“.
* * *
Статията:

I

Втората половина на 20-ти век може би ще бъде ознаменувана с решението на един интересен проблем.
Макар западната демокрация  да създаде условия,благоприятстващи развитието на съвременната  наука,вече е очевидно,че тя никога няма да успее в пълна степен да пожъне плодовете на  своите достижения.Така наречената „демократична философия“ (идеология) на човешкото поведение,която тя породи,все повече е в конфликт с използването на научните методи в областта на човешката дейност.Ако този конфликт не бъде решен по един или друг начин,то постигането на крайните цели на демокрацията може задълго да бъде възпрепятствано.
Подобно на това,как биографите и критиците търсят външните влияния,за да обяснят чертите на характера и постиженията на изучаваните от тях личности,така и науката в крайна сметка обяснява поведението чрез причини и условия,които са в окръжаващия човека свят.Доколкото се изясняват все повече причинно-следствени връзки,става все по-трудно да се противостои на следния практически извод“трябва да има възможност за планомерно предизвикване на конкретно поведение просто като се създават нужните условия.Съответно,сред целите,които напълно реалистично може да се поставят пред поведенческите технологии ще са такива:нека направим хората щастливи,просветени,квалифицирани,добре възпитани и полезни членове на обществото.

Това непосредствено практическо следствие от науката за поведението звучи познато за тези,запознати с учението на хуманистите от 18-ти и 19-ти век за усъвършенстването на човека.Научното разбиране за човешкия организъм споделя оптимизма на тази философия и дава зашеметяващи опитни данни,потвърждаващи прагматичната вяра в това,че хората са способни да създадат най-добрия възможен свят,а в него - най-добрите хора.Това потвърждение е узряло точно навреме, защото в средите на споделящите традиционните възгледи,напоследък има малко оптимизъм.Демокрацията стана „реалистична“ и се отнася с явно презрение към тези, които осъзнават своята привързаност към идеите за „утопично“ усъвършенстване.
Само че,струва си да поразмислим над предишните възгледи.И макар историята да познава множество наивни и практически неосъществими проекти за усъвършенстване на хората,почти всички големи промени в нашата култура,които днес ние така ценим,имат като свой източник философията на усъвършенстването.Всички държавни,религиозни,образователни,икономически и социални реформи са се провеждали по един общ принцип.Възниква мнението,че промените в културната(обществената) практика - например в правилата за привеждане на доказателства в съда,в определяне  на отношението към бога,в това как децата се учат да четат и пишат,в допустимите лихвени проценти или минималните жилищни стандарти - всичко това ще подобри условията на човешкото съществуване,усъвършенствайки правосъдието,позволявайки хората по-ефективно да се занимават с религиозните си търсения,повишавайки грамотността,ограничавайки темповете на инфлацията или подобрявайки общественото здравеопазване и семейните отношения.
Коренната предпоставка винаги е една и съща:изменената физическа и културна среда ще промени и подобри човека.

[бел.прев.:Това ми прилича на „Битието определя съзнанието“.Което е вярно според мен,но това е опипване само на половината от „слона“.Другата половина,е че е вярно и точно обратното:съзнанието определя битието.Под „съзнание“ имам предвид манталитет.Двете „половини на слона “ се съотнасят една към друга като вътрешните и външните страни на една кутия(заимствам от „Даниел“).Или като ин-ян.]

Научното изучаване на поведението не само потвърждава в общи линии такива предложения,но и може да даде нови,подобрени конкретни предложения.
Най-ранните културни реформи вероятно са възникнали чисто случайно.Тези от тях,които са правели човешката група по-силна,са оцелявали заедно с нея в един процес на своеобразен естествен подбор.Щом хората започнали да си поставят за цел и да осъществяват промени в обществената практика,отчитайки предполагаемия резултат,този „еволюционен процес“ започнал да се ускорява.Простата практика за внасяне на изменения,видимо е имала ценност за оцеляването.И от това е можело да се очаква по-нататъшно ускоряване (на процесите).Доколкото законите на поведението се формулирали по-точно,ставало възможно по-ясно да се определят нужните промени в окръжаващата среда,за да се получи желаният резултат.Ставало възможно да се разкрие значението на тези условия(подкрепления,подкрепящи фактори),които преди това са били пренебрегвани,защото ефектът им е бил слабо осезаем или просто не е бил търсен.А всъщност може да се създават нови условия(подкрепления) - например чрез откриване и синтез на лекарствени средства,влияещи на поведението.
[бел.прев.:Кой друг се сеща за „Прекрасният(Смелият) нов свят“ на Хъксли,примерно?]

Затова е неуместно да се отказваме от принципите на прогреса,подобряването на живота и разбира се,от човешкото усъвършенстване.Елементарен факт е,че сега ние имаме възможност сами да се изтеглим за собствената си коса и да се измъкнем от блатото.Постигайки управление на света,част от който сме,най-накрая ще съумеем да се научим да управляваме себе си.

II

Допотопните възражения против планируемото подобряване на културната (обществената) практика вече са изгубили значителна част от своята убедителност.Марк Аврелий вероятно е бил прав,когато е съветвал читателите си да бъдат доволни от случайното усъвършенстване на човечеството.
„И не се надявайте да осъществите на практика Републиката на Платон“ - въздишал той,“...защото кому е по силите да измени хорските мнения?А без промяна на тяхното отношение,кого бихте могли да създадете,освен недобросъвестни роби и лицемери“.
Несъмнено,той е имал тогавашните методи на управление,основаващи се на наказание или заплахата от наказание,които,както той правилно забелязва, правят само недоброжелателни роби - от тези,които се подчиняваt,а лицемери - от тези,които успяват да се измъкнат.Но ние не бива да споделяме песимизма му,защото е напълно възможно да се променят мненията(на хората).Точно тогава,когато е писал Mарк Аврелий,ранната християнска църква е разработвала методи за индоктринация,които и днес са толкова актуални,колкото и някои методи за психотерапия,реклама и пиар.А най-новите методи,разработени с помощта на научния анализ не оставят никакво съмнение по въпроса.

Изучаването на човешкото поведение също така опровергава циничните възражения,че елементарното човешко упорство ще анулира усилията за усъвършенстване на хората.Често ни заявяват,че хората не искат да бъдат „преправяни“,дори това да е към по-добро.Значи,само опитай да им помогнеш и те ще намерят начин да те надхитрят и ще бъдат щастливи да останат в скотското си положение.Достоевски твърди,че в това има някаква закономерност.
„От чиста неблагодарност“ - оплаква се той или по-вероятно,казва го със задоволство - „човек ще ви устрои някоя гадост,просто за да докаже,че хората ще си останат хора,а няма да бъдат клавиши на пиано...И дори вие да докажете,че човек - това е всичко на всичко само клавиш на пиано,той по старому все нещо ще натвори,от чиста извратеност ще предизвика разрушение и хаос,само за да настоява на своето...А ако на свой ред всичко това успеете да проанализирате и предотвратите,предупреждавайки,че такова нещо може да се случи,то човекът преднамерено ще полудее,за да докаже гледната си точка“...

Но всичко това е очевидно невротична реакция на неумелото управляване на поведението!Възможно е някои да я проявят,а на мнозина да се хареса твърдението на Достоевски,защото имат склонност да я проявят.Но да се твърди,че това е фундаментална реакция на човешкия организъм спрямо факторите,контролиращи поведението му - това е чиста глупост.Същото може да се каже и за възраженията,че не можем да знаем какви изменения са необходими,дори да имаме нужната технология.Това е една от чудовищните мистификации на века,един вид мина,оставена от мракобесниците,отстъпващи пред настъплението на науката.Самите учени наивно са се съгласили с тезата,че има два вида полезни изказвания за природата:факти и оценъчни съждения;и че науката съответно трябва да се ограничи с отговорите само на въпроса „какво е това?“,предоставяйки правото за отговор на въпроса „как трябва да бъде?“ на някой друг.Но с какъв особен вид мъдрост са надарени невежите?
Науката се явява единственото достоверно знание,независимо кой се занимава с нея.Както показва анализът,вербалното(словесно) поведение се състои от много и различни видове изказвания,от поезия и заклинания,до логика и описания на фактите,но съвсем не всички от тях са еднакво полезни от гледна точка на културната(обществена) практика.Можем да класифицираме полезните твърдения съобразно увереността,с която могат да бъдат изказани.
Твърденията за природата могат да варират в диапазона от достоверни факти до голи предположения.И въобще,правилното описание на бъдещите събития е къде по-малко вероятно,отколкото на събитията от миналото.Например,когато учените говорят за прогнозиране резултатите от експеримента,те често правят изказвания,имащи само ограничена вероятност да се окажат верни;те се наричат хипотези.

Разработването на нови културни модели много прилича на планирането на експеримент.Съставяйки нова конституция,нови образователни програми,изменяйки религиозната догматика или предлагайки нова данъчна политика,множеството отделни пунктове трябва да получат пробен статус.Не можем да сме уверени,че въвежданата от нас практика ще доведе именно до тези резултати,които прогнозираме или че резултатите ще ни възнаградят за усилията.Това е заложено в самата природа на такива предложения.Те са не оценъчни съждения,а предположения.И за делото на усъвършенстването на културната(обществената) практика съвсем не е от полза да се устройват празнословни дискусии по повод на самата дума „усъвършенстване“,които само биха объркали и затормозили работата.Нека преди всичко да се договорим,че здравето е по-добро от болестта,мъдростта е по-добра от невежеството,любовта - от
омразата,а творческата енергия е по-добра от невротичната пасивност.
Друго широко известно възражение - това е „политическият проблем“.Дори да знаем какви промени са нужни и как да ги осъществим,ще ни е нужно още и да имаме под свое разпореждане и управлението на нужните условия,а те отдавна са в ръцете на егоисти,нямащи намерение да се отказват от тях.Възможно е да ни разрешат да развиваме определени области,които в дадения момент изглеждат незначителни,но при първите признаци на успех,властимащите ще ни препречат пътя.
Това,казват,се е случило с християнството,демокрацията и комунизма.

Значи,винаги ще има егоистични и зли хора и в дългосрочна перспектива наивната доброта не може да има свобода на действие.
Само че единственото доказателство за такива твърдения е историческият опит,а от него можем да заседнем в старите заблуждения.Въз основа на пътя,по който се е развивала физиката като наука,нейната история до неотдавна би могла да служи за „доказателство“,че получаването на енергия от атома е съвсем маловероятно или изобщо невъзможно.По подобен начин,вследствие на начина,по който процесите на човешкото поведение са ставали достъпни за управление, историята може да създаде впечатление,че с тази власт вероятно винаги ще се злоупотребява за егоистични цели.Защото всички технологии след своето откритие са попадали преди всичко в ръцете на могъщи и егоистични хора.Историята е навела лорд Актън на мисълта,че властта развращава,но той навярно никога не се е сблъсквал с абсолютната власт над хората,не и във всичките ѝ форми и затова не е имал възможността да предвиди всички последствия.

Оптимистичният историк,възможно е,да стигне до други изводи.Принципът,че ако в света не достига добра воля,то преди всичко трябва да се създават условия за нейното увеличаване,изглежда получава признание.Планът „Маршал“ (в първоначално замисления му вид) в член  IV,предлагащ да се предоставят атомни материали(суровини) на страните,които изпитват недостиг на енергия,независимо че това е абсолютна новост в историята на международните отношения,предполага по-добро осъзнаване на силата на добрата воля на правителствата.Тези предложения внасят определени изменения в социалната среда на човека,за да се получат резултати,полезни за всички,които са засегнати от тях.Те са пример не за безкористна щедрост,а за изгода,която е полезна за всички.Все още не сме видели на трона Платоновия крал-философ и може би това дори е нежелателно,но пропастта между реалното и утопичното правителство намалява.“

бел.прев.: Статията е разделена на части от римски цифри.Следващата е III,но ще направя прекъсване.
Може би това не е най-интересното четиво за всички;не се затормозявайте.Все пак бих припомнил какво пише Свали в началото на Глава 2:Защо работи програмирането

„Съвременното програмиране се основава на обширни научни изследвания (от лица като Б. Ф. Скинър, Милтън Ериксон...".

Междувременно,след като почнах да превеждам ръчно,вчера открих,че точно тази статия е налична онлайн,така че може да се пусне на гугъл преводача.
http://stomfaq.ru/skinner-berres-frederik-burrhus-frederic-skinner-svoboda-i-upr/index.html#pages
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен Noris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 605
Re: Б.Ф.Скинър - "Отвъд свободата и достойнството"
« Отговор #3 -: Май 12, 2020, 19:27:46 pm »
Цитат
1.Glasberg от Академията се справя много успешно.
2.Behavior informatics

Glasberg  от немски е стъкло/ планина



Или " стъклена планина", в буквален превод, който и на "форум", казах ..."планина от стъкла "




Това е програмиран " Бот "!

С английски вибрации
.

( antistart-leqitelkata),


И ти разбра ли, колко е далеко, този " БОТ" от нещата за които говорим или му се върза, като краставичар.. :D


« Последна редакция: Май 12, 2020, 19:47:56 pm от Noris »

Неактивен Noris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 605
Re: Б.Ф.Скинър - "Отвъд свободата и достойнството"
« Отговор #4 -: Май 12, 2020, 20:03:00 pm »
Цитат
2.Behavior informatics

Говори на чист български , Хомер,

 :)


 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
51 Отговора
51017 Прегледи
Последна публикация Април 17, 2012, 03:16:48 am
от Hacko
1 Отговора
14554 Прегледи
Последна публикация Октомври 25, 2008, 23:31:38 pm
от Peacekeeper
7 Отговора
19861 Прегледи
Последна публикация Юли 10, 2009, 02:21:19 am
от Peacekeeper
0 Отговора
11247 Прегледи
Последна публикация Февруари 05, 2010, 12:42:15 pm
от Astronomer
4 Отговора
13305 Прегледи
Последна публикация Октомври 04, 2010, 21:53:13 pm
от Unlock_the_Light

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27