Моята баба, да е жива и здрава, е преживяла нещо подобно, нейде през 1992-1994.
Дядо ми, лека му пръст, почина 1989г. Малко след това, баба ми е имала странни преживявания, като искам да кажа че аз и вярвам, защото тя е народна женица, и едва ли ще вземе да си измисля подобни неща. Ето и самите..."неща":
1. Баба си ляга.Малко след това, в кухнята на къщата се чува подрънкване на посуда и стъпки. Заспива си женицата уплашена, събужда се - приборите в кухнята разместени. Баба, съвсем спокойно си помислила: Хм, Георги ( дядо ми ), явно е огладнял, ама защо не си е сипал:)
2. Баба ми си ляга. Малко след това, по прозореца се чуват поредица от почуквания и няколко тихи повиквания: Тинке, Тинке ( баба ми ). Баба става, отваря прозореца - никой:) Помислила си: Георги като иска да говорим, що не влезе.
3. Този път майка. Пак около 1992-1993 ( бях още ученик ). Седим и зяпаме филм, около 21:00, майка обичаше да сяда на фотьойла то телефона. Телефона звъни, майка вдига, 5 секунди след това хвърля слушалката и започва неистово да плаче. След като се успокои, каза, че чула гласа на дядо ( баща и ): Денке здравей, аз съм добре, поздрави вкъщи...
те така....