Може сионските протоколи да са истински, но мафията е егоистична, еврейска или не. Има всякакви версии, но версиите са за заблуда, и на помагащите и на противниците.
познайте това от къде е, което следва:
Мисленето при живата материя и самото съществуване и развитие на живата материя имат обща основа. И едното, и другото са противотечения на ентропията. При мисленето това противотечение се изразява в търсения на логичност. На вашето мислене също е свойствено търсенето на логичност, но с това свършва сходството на вашето мислене с мисленето, свойствено на огромното мнозинство разумни раси, влизащи в Коалицията.
Това обстоятелство принуждава много участници от КОН да се съмняват в правомерността на обръщението към вас като към разумна раса. Основа на вашата логика представляват понятията <да>-<не>, като реално съществуващи и многократно проявяващи се при стъпаловиден анализ на всеки сложен въпрос. При това, числото на стъпалата в анализа е крайно и най-често твърде малко, даже когато изследвате достатъчно сериозен проблем. Търсенето на отговор се свежда към избора на едно от две, където две – е числото на степените на възможните решения, тогава, когато най-правилното решение най-често лежи между тях.
За висшите математици ще бъде разбираема следната аналогия: решението на проблемите, появяващо се след решение на частните питания от типа <да>-<не>, е аналогично на избора на един от върховете на N-мерен куб, тогава, когато пространството на възможните решения, е в първото приближаване на всички точки от N-мерното пространство. Ако не уточняваме, то реалната мерност на пространството от решения най-често се определя от вас невярно, и много рядко в действителност целочислено.
Необработеният логически фундамент на човека има две значителни отклонения вляво и вдясно от нулата и няколко по-малки. Неговото изследване показва, че човекът не е имал и няма никакви пречки за настройка на своя логически фундамент по общоприетата във Вселената схема. Разумът на човека от самото начало се е развивал в самия си корен погрешно, ориентирал се е на тези отклонения, и сега има този вид на логическия си фундамент. Тези високи отклонения вляво и вдясно от нулата са това, което вие наричате <да> и <не>, и без които по принцип не можете да си представите явлението. Във вас говори само силата на навика. Целевото разцепване на логическия фундамент на понятията <да> и <не>, е най-голямата пречка по пътя към опознаването на битието от вас. Нещо повече, теоретическите разработки по логическо мислене, предприемани от вас вместо да поправят грешките, само ги задълбочават. Теоретичните логически системи оперират само с рафинираните понятия <да> и <не>, изключвайки другите варианти на логически реакции. Тези разработки са даже крачка назад в сравнение с логическото мислене, представено в предишната схема, тъй като площта на фигурата, описваща логическия фундамент, вместо крайна, става равна на нула.
Ползвайки се от вашия математически език, може да се каже, че вашата логика се базира на дискретен фундамент, вместо непрекъснат, при което е взета за основа най-примитивната функция, притежаваща всичко на всичко две значения. Оттук се налага неизбежният извод, че ако вашият метод за възприемане на битието може да бъде наречен мислене, то тази система на мислене представлява най-примитивната от всички възможни.
Дискретизацията на логиката ви принуждава да разпространявате принципа на дискретизацията и на всичко останало. Така, натуралният ред на числата, който всъщност се явява възможна, но доста изкуствена математическа хитрост, имаща с природата много малко общо, е станал за вас базис на тези азове на математиката, с които единствено е запознато огромното мнозинство представители на човечеството. Вие се стремите да преброите всичко подред, и в същото време не ви е по силите да предадете, например информация за силата на вятъра, ако не я изразите числено в балове или в налягане на квадратен метър, при което тези три числа, изразяващи една и съща сила на вятъра, не предизвикват у вас еднаква реакция, докато вие не направите допълнителни пресмятания и не се убедите, че те наистина свидетелстват за едно и също.
Аритметичното пресмятане е довело до появата на главоблъсканици, предизвикани не от реалностите на света, а именно от примитивността на вашето мислене. Вие изразходвате сили, мъчейки се да ги решите и да ги съгласувате с представящата ви се картина на света, като реални загадки на природата. Например, разположението на рационалните и ирационалните числа върху веществената скала.
Дискретизацията на логиката ви принуждава да раздробявате цялостното възприемане на отделните факти, явления, понятия и категории, полагайки между тях изкуствени граници.
Дискретизацията на логиката и принципът на броенето ви принуждават да предполагате числото признаците на предмета като крайно и да давате имена на всяко от тях. Оттук се появява доста съмнителната възможност да отчленявате едни признаци от други – метод, наречен от вас абстрахиране. Движението по стъпалата на абстрахирането към все по-общи признаци, се смята от вас за единствено верен път към познанието на истината, а всъщност това движение е път, водещ в обратна към истинската страна посока, към тъмата. Не случайно всички ваши абстрактни конструкции, наречени философски системи, са взаимно противоречиви, макар че се базират на една и съща логика. Крачка по крачка се потапяте в мрака по стъпалата на абстракциите, крачка по крачка губите връзка с реалния свят, философските ви системи постепенно губят ориентири и достигат дотам, че в мъртвата точка на това движение, на безсмисления въпрос за първенството на материята или духа, дават диаметрално противоположни отговори.
Логиката, основана на <да> и <не>, ви принуждава винаги и навсякъде да очертавате граници между различните комплексни признаци на предметите, при което заради слабостта на тази логика ентропията взема връх в процеса на очертаване на граници, и те се очертават доста хаотично, нелогично даже от гледна точка на вашата логика, което особено доказателствено се подчертава с нееднаквото им разположение в думите на различни човешки езици. Върху очертаването на тези хаотически граници е основан вашият способ на общуване, смятан от вас за едно от най-висшите достижения на човешкия разум. Примитивността на езика, като способ за информационен обмен, ви показахме в сметката за количеството възможни осмислени и правилни фрази.
Езикът като основен носител на информация сам на свой ред въздейства на вашето мислене, насилствено принуждавайки го по-ясно да се придържа към принципа на дискретността. Затова в частност, вашата етика и естетика съдържат множество чифтовe понятия, противостоящи като логически теза и антитеза.
Вашият обществен и личен морал се ръководи от правила, поляризирани от понятията <добро> и <зло>, <живот> и <смърт>, <печалба> - <загуба>, <признание> - <непризнание>, <любов> - <омраза> и т. н. В същия дух. Не ви помага даже вашето собствено наблюдение, че смисълът на тези диаметрални понятия при различните народи е различен, а и при един народ се променя с течение на времето. И сега, смятайки себе си за високо цивилизовано Човечество, вие и в съда определяте виновността или невинността на подсъдимия по принципа <да>-<не>, което може да е допустимо за решаване на съдбата на един човек, но не може да се допусне за решаване съдбата на цели народи. Но и там господства същия принцип <да>-<не> по време на всенародни референдуми или гласуване в парламентите.
Нещо повече, дискретната логика ви позволява да поверявате съдбата на народите и на Човечеството в ръцете на отделни хора. В международната политика такива са полярните за вас понятия <състояние на мир> и <състояние на война>, и резкият преход от едно към друго, присъщ само на вашата логика и противен на природата, вие смятате за присъщ на природата и го реализирате наистина с безумна решителност. Неотдавнашната световна война и очевидно назряващата нова световна война свидетелстват, че рязкото развитие на техническата цивилизация също не ви е заставило да поумнеете.
