Здравейте.
Не мисля, че темата е точно за тук, но това ми се стори най-правилното място насред всички дргуи, все пак говорим за лични преживявания. В семейството ми вече 2-3 поколение се забелязва нещо интересно. Не съм го виждал при други да се случва, изглежда е или рядко или още по-рядко (затворено само в нашата рода

). Историята е следната: докато майка ми е била бременна със сестра ми, която е по-голяма от мен, била на работа в някаква стая и ядяла маслини (които не знам дали са били позволени по време на бременност, но защо да не). Шефът й влязъл в стаята неочаквано, майка ми се стреснала и изтървала една от маслините в устата си на дясното коляно. Сестра ми се ражда с ясна изобразена маслина на същото място. Самата пигментация на кожата е по-тъмна. Аз също имам на дясното си коляно по-тъмно петно, но майка ми не помни нищо да е изтървала този път, пък и фигурата не бие на нищо. По-голямо е и малко по-незабележимо (онова на сестра ми си е направо черно, докато моето е по-мътно). Леля ми (по майчина линия) пък има цял букет цветя на гърба си. По време на бременността с нея, баба ми е държала букет цветя и дядо ми я стреснал (както по принцип прави този изкуфял човек - пърди публично и вика, хвърля пиратки и вика, много забавни, но и странни хора), та букетът някак си изглежда е ударил гърба на баба ми или нещо подобно и се е "отпечатал" върху гърба на бебе-леля ми.

P.S. В нашето семейство има хора с различен цвят на кожата. Аз съм жълтеникав и имам близко-до азиатски очи, никой в семейството я няма тази черта. Майка ми е бяла, сестра й с цветята на гърба е черна, дядо ми е бял, а баба ми - черна. По-нагоре в поколението не ги знам какви са, едната бабичка била бяла като платно според майка ми. Баща ми пък незнайно откъде е мургав, аз как съм се пръкнал такъв. Но това е генетика и все отнякъде и моите белези водят началото си отнякъде. Много често съм питал дали съм осиновен, но съм бил единственото бебе в болницата, едва ли... Майка ми също е питала това, защото нейната майка и сестра й били черни като циганки, а тя е изключително бяла. Weird, huh...
P.S. 2. Извън темата - много често имам една странна липса на загубен човек. Продължавам да мисля от време на време, че имам близнак. Дано не е проблем на психиката, защото ме кара до полуда. Но наистина е странно да ти липсва някой, който може и да не съществува. Или пък може би... просто ми се иска да имам близнак.