Относно недоволството на хората срещу монополите, то е основателно и е насочено там където ударът срещу тях е най-силен – енергоразпределението.
Но в цялата тази нервност, гняв и основателни упреци към един основен монополен бранш, който почти изцяло поема обществения негативизъм, някакси избледнява и дори остава извън полезрението на протестиращите друг един монополен отрасъл – водоснабдяване и канализация. Това със сигурност е много добре за основните действащи фигури в него – управители, изпълнителни директори, контролни /и не толкова/ министерски служители, заместник министри, политически наблюдатели и всякакви гравитиращи около цялото това котило търтеи. Нека да изясним нещо – у нас ВиК сектора не е приватизиран /и слава Богу!/. Юридическата същност на изпълняващите тази дейност структури основно е търговски дружества с държавно участие – с различен дял – от 51% до 100%. Изключение са някои общински ВиК-та (те обслужват сравнително малки територии само на общината), както и някои частни (?!), които пък са наистина съвсем локални /на някои промишлени площадки и заводи, някои села, курортни селища и др.подобни/. Общия брой на т.н. ВиК дружества е около 60-70, като реално тези които извършват такава дейност като символизират този монопол са със посоченото държавно участие и са около 50-60 – всъщност те покриват тази дейност на почти цялата територия на страната.
Едно съществено изключение е и Софийска вода, която наскоро бе придобита от Веолия уотър, но това така или иначе е частна фирма, на която за добре или зле е дадена на концесия ВиК мрежата на град София и т.н.- все пак тук ако има упрек, то има към кого да се отправи – собственика или фирмата е ясна. Но, да гледаме към тези наши си, български, неприватизирани, т.н. ВиК дружества, където държавата е призвана и определена да бъде стожер и принципал на нормалното изпълнение и осигуряване на тази жизненоважна, социална, обществено значими и т.н. дейност, каквато е водоснабдяването и канализацията. ВиК дружествата, които са с държавно участие и обслужват основната част от територията и жителите на България:
Нека да видим какво представлява всяко едно такова дружество и как работи то:
Според мащаба и територията която покрива има примерно от 200 до 1200 работници и служители – примерно 20-30 хил за цялата страна (за нашия мащаб никак не е малко). Има едно управление – обикновенно в областния град и отделни звена – в общинските центрове. Тези малки звена са умален модел на цялото ВиК и като структура и като организация.
Шефовете на тези ВиК-та се избират обикновенно от общо събрание, където участва и представителя на държавата – това е човек от МРРБ (министерство на регионалното развитие и благоустройството) . На тези събрания присъстват и останалите “акционери” – примерно 7-8 общински кмета, които представляват останалия дял от държавния (ако 51% е държавния, то общините си поделят останалите 49%). Ако в дадено ВиК държавата има 100% - то тия събрания са чиста формалност, а пък състава им – напълно измислен. С една дума при всички случаи тези въпросни шефове на ВиК-тата се избират или спускат от горе – разбирай МРРБ. На какъв принцип – един господ знае – но със сигурност са политически надеждни според съответната ситуация. Какви са тези хора? Специалисти, блестящи мениджъри, уникално умни и далновидни, подходящи? – В никакъв случай!!
Всяко едно ВиК си има някакъв среден управленски екип – началници на отдели, на звена, районни или групови и т.н. Със сигурност във всяко едно ВиК има разбиращи, мислещи и можещи хора – макар и малък брой инженери, техници и др.- без тях просто тези системи биха се сринали. /Малко пояснение – масово всички ВиК мрежи и системи в България са се изграждали основно през 60-те години на миналия век и в момента са на границата на своя експлоатационен живот/.
Сега идва момент и на пикантната част: В структурата/щата на ВСЯКО едно ВиК дружество са намърдани и най-различни засукани девойки – най-вече любовници на шефовете или на техни приятели, или най-откровенно казано: любовници на когото се наложи!!! Бих казал – някои са откровенни проститутки! Какво правят във ВиК? – ами шефовете основно са мъже и е масова практика на техни общи срещи ( те си създават доста поводи за такива) да си представят новите завоевания и дори да си ги предлагат един на друг!!!!! Всеки посредствен мъж получил някаква власт в тази област започва да парадира – на първо място със жени, а в последствие- макар и и по-дискретно – с пари. (Спомнете си Вальо топлото – макар и в друг отрасъл то принципа е същия). Пикантерия нали? Но пък е показателно.....
Как функционира едно такова ВиК?
Ами хората в основната си част си знаят работата, преживяли са кой-знае колко смени на управители, директори, главни инженери, главни счетоводители и т.н. Като казвам, че си знаят работата искам да кажа, че това го правят въпреки опитите на тези управители или набедени от тях специалисти да създадат хаос или стрес в хората.Обективно може да се каже, че организационната и техническата същност в тези дружества не се изменила съществено от преди промените на 10 ноември 1990г. Технически, макар и с по-модерни техники, работниците действат както и преди много години основно разчитайки на собствените си познания и компетентност и са оставени сами да се справят с ежедневните ситуации и задачи. Принципът кото е наложен, е че ВиК шефа управлява с помоща на определена силно ограничена и приближена до него групичка, включваща бдителна секретарка, шофьор и няколко размити в тълпата доносника. Към тази групичка може би са включени и главен инженер /някъде има няколко такъви/ някой началник отдел , финансист (задължително!!) и юрист (в крайна сметка винаги се опира и до него). За всички останали служители и работници въпросния шеф е почти недосегаем - е за себе си той е богоизбран и не е редно да се среща с плебеите. Това е като във феодално владение – Той, Господарят – всичко знае и всичко вижда, той държи в ръцете си живота на простолюдието , то от своя страна, трябва да е благодарно, че му се дава шанс да живее и да диша!!!!!
Сигурно много си мислят, че това което казвам е силно пресилено – НИ НАЙ-МАЛКО. А пък в самите фирми има доста хора които ги знаят тези неща, но се страхуват да ги кажат.
Просто може да ги видите тези въпросни шефчета, кога отиват на работа, дали въобще ходят на работа, проверете ги дали свободно може да се влезе при тях, то трябва записвания седмици отдалеч, то уговорки, то не знам какво си.... и накрая твърдата и шлифована секретарка, с леден глас отпраща всеки дръзнал да наруши идилията с думите “Шефа е във важна среща или спешно замина за София, при кмета , при попа, при не знам кой си.....” “Ами поне да говорим по телефона?” “Абсурд, той е толкова зает” – (как пък можах да си помисля, че не е така). И с утешителното “Ще му предам, ако е необходимо ще Ви се обадим...” изпращат всеки НЕприближен по живо, по здраво.
Никак не е пресилено това което говоря, това е живата истина, можете да намерите достатъчно честни служители от ВиК-тата, както и достатъчно обикновенни хора или външни посетители , които да го потвърдят. Всъщност последните месеци - те въпросните шефчета са станали малко по-отворени, все пак обстановката е нестабилна, а пък тях треска ги тресе да не ги свалят, и е възможно и някъде да успеете да хванете някой да си е на работното място. Но като се успокоят нещата пак ще бъде като преди....
НО – вижте ги преди година, преди две – вижте ги къде са пътували в чужбина /това се проверява в регистъра на граничните служби/ вижте ги дали в това време са се водили на работа / техните отпуски се дават от МРРБ – една справка от там и всичко ще лъсне/...Този отрасъл е жизнено важен за хората и все още е едно от нещата в България, което може да бъде поставено на професионална основа. Затова искам да дам една насока, да привлека вниманието на хората – разчитам, че има хора, които да разследват това което казвам и знам, че това ще бъде потвърдено: тези хора, колкото и да са обиграни имат и голяма самонадеяност и не всичко са прикрили. Защото е престъпление такива хора да бъдат оставени и минута повече да управляват нашите ВиК системи. Въпроса е стратегически и от национално значение - всеки който милее за запазване, поне на тази що гоне не разсипана част от българската икономика, ще разбере сериозността на въпроса.
Като става въпрос за тези пътувания в чужбина, нарицателни са бургаския и варненския шефове, за които се говори че имат имоти на разни острови: канарски и не знам какви си и за тях пътуванията до Испания, Америка и т.н, са както за нас София-Варна. Също така и разни бивши: шуменския, търновския и други, някои от тях дори станали чужди граждани. Нека не забравяме, че изобщо шефовете на ВиК са изпращани и често в командировки от МРРБ (!!) – това е един вид награда за по-послушните от тях, както и възможност на спокойствие на чужда земя да се обсъждат по-добре схемите на въртене на парите, схемите на плащане на своето вегетиране като шефове, там им се дават указания на кои фирми на бъдат приети офертите при обществените поръчки и .... т.н. и т.н все важни и съществени неща. Ако трябва да се изследва еволюцията на тези взаимоотношения МРРБ-ВиК шефове, то трябва да се каже че сред шефовете има няколко доайени, които въвеждат новоназначените в тези схеми, а именно: чрез кого от по-ниските чиновници в министерството трябва да се подъдържа връзка и да се дават парите(които се знае до кого достигат) да се изгладят механизмите за въртенето на парите и т.н. В тази връзка следва да се отдаде заслуженото на сегашния ресорен заместник министър в МРРБ, който беше и такъв в миналото правителство (очаква се да бъде и в следващото), и който по удивително хлъзгав и адаптивен начин дърпа конците в цялата тая игра: “ти на мене – аз на тебе”. Всъщност колегата дошъл от Софийска вода, добре е доказал партийно на ГЕРБ своите организационни качества на високо ниво. Парадоксално е изявлението за независимост на сегашния служебен кабинет при наличието на такива като инж.Симидчиев в него......бих казал: нямам думи!!!
Във връзка с горното, показателна е последната им среща, когато някои от ВиК шефовете откровенно си носеха и куфарчетата с пари за своето откупуване и за бъдещото им шефстване.....
Да се върна отново на шефовете на ВиК и за тяхната комфортна ситуация на еднолични владетели на едни малки кралства или владения наричани ВиК дружества. Повечето от тях са откровенно и доказано кадри на ДС: Врачанския /на него му взривиха колата преди години/, плевенския, търновския, хасковския .... сигурно има и други. Общо взето те са в ядрото на по-дългогодишните шефове които предават своя опит на по-новите или на тези, които имат желание за дългогодишно управление. Към тази групичка освен горните могат да се кажат и старозагорския, видинския, русенския, варненския и бургаския, също петричкия и някои други (все пак групата от около 50 шефа не е малка и мога да пропусна или повиша някой). Естествено от общата бройка тук-там има и някой малко по-честен, може би специалист и професионалист, но те са от по-младите и по скоро са изключение в цялата групичка. Но и те попадат под влиянието на останалите – естествено ако искаш да оцелееш, не трябва да се делиш от стадото. От тези старите просто е удивително как някои успяват да оцелеят по 20 и повече години като шефове – примерно видинския, през толкова много правителства оцелява....евала....!!! Сигурно е супер професионал? – Глупости на квадрат! Поговорете с него някъде неформално и ще видите каква е работата – само жени и курви му в главата, яко фукане и надуване – абсолютен сладур.... и зад тези неща? Нищо – въздух под налягане. Ако не ги беше страх за местата им, какво ли ще ви разкажат неговите служители...? Няма да Ви го побере главата. Ами бургаския: пълна пародия. Да не говорим за разни общински : кресна, омуртаг (може и да бъркам) – просто без думи.....
На фона на личната им настройка за замаскиране на собствената си некомпетентност, всичко което се върши в самите дружества е основно инициатива на самите служители – вместо тези т.н. “шефове” да задават посоката и начина, те използват своите специалисти най-безпардонно и си приписват свои заслуги на техен гръб. Освен това изключително силно е заложено копирането и взаимстването от опита на някой от по-успелите шефове или насоките от горе – примерно един решил да сменя абонатните водомери – веднага го последват още няколко... Става въпрос за милиони. А пък дали е допустимо, дали е необходимо никой не пита – те уж формално са си доказали нещо, но в последствие проверките остановяват недопустимост... И какво от това – шефовете се откупуват пред когото трябва и продължават пак така. Има и достатъчно други примери: за разни обучения, също така пробваха да въведат таксата “дъжд”, купуването на всякакви ненужди и безсмислени устройства – кранове, логери, регулатори и т.н (някъде има просто ужасяващи безумства в тази посока – военни мотори и джипове от втората световна) ..... само и само да облажат някого и себе си в крайна сметка.
