Не, не е пасивна позиция. Само на пръв поглед е така. В действителност именно обичайната реакция на хората е пасивна, по-скоро автоматична и полусъзнателна. Нека разгледаме нещата с пример. Да предположим, че докато се разхожда по улицата човек долавя миризмата на скара от близко заведение за хранене. В него изниква мисълта да отдели нужните време и средства, и да седне да похапне. Дори и да няма време и средства, то мисълта пак е налице и го кара силно да желае да опита от скарата. В резултат емоционалното и умственото му състояние се разстройват. Всичко това е просто защото въпросният човек се е свързал с мисълта, която е възникнала в съзнанието му. Тази мисъл от своя страна е провокирана от вида и миризмата на скарата. Къде е тук свободата на човека, след като той става роб на възприятията и впоследствие на желанията и мислите си? Да наблюдаваш възникващите в съзнанието ти мисли, без да се свързваш с тях всъщност не е толкова лесно, нито е пасивен процес. Това е избор, който избор се нуждае от силна воля за да бъде реализиран. Не е лесно да се преодолее навикът от миналото - този навик, който ни кара да се хванем за възприятието си на миризмата и образът на скарата и да започнем да желаем, да мислим и да мечтаем колко е хубаво ако можем да похапнем. Това, че наблюдавайки мислите си, ние следва да сме в емоционално и умствено равновесие, не прави процеса пасивен. Това е изява на нашето отношение към въпросните мисли. Ние сме тези, които избираме с кои мисли по-какъв начин ще се свържем - т.е. какво ще е отношението ни към тях, до каква степен ще им позволим да ни повлияят.
