Сродни души и "пламъци близнаци"

[Princess_Deja]

Това не е тема за  разбирането на някакви любовни връзки или партньорства непременно.

Прочетох на едно място и се сетих да поразмишлявам върху това на едно по-духовно ниво.


Желанието и страстта са чувства и състояния, при които искаме да привлечем другия към себе си, а при истинската любов нашите емоции и действия са насочени към другия, при което не мислим какво ще получим в замяна. Такава любов е на ниво „действено отдаване”, а нейният принцип е застъпен най-вече при връзките между така наречените „сродни души”.

„Сродни души” могат да бъдат брачни партньори, бизнес партньори, приятели, роднини, съратници и дори цели групи от хора. Връзките между такива души помагат на индивида в духовното му развитие и постигането на духовната му завършеност, но най-вече правят живота пълноценен.

Според спящия пророк Едгар Кейси, главната цел на сродните души в брака, доживотната връзка с друг човек между партньори, приятели или роднини, е двамата да израстнат, да се развиват и да си помагат в духовната трансформация. Бракът, различните съюзи или връзки, изискват единство в целите и ако то липсва, не ще има хармония.

За всеки човек има множество от сродни души .

Връзката между сродни души почива преди всичко на умствено-духовно сътрудничество  и взаимен духовен подтик, обединяващи двойката в отдаденост един на друг, на едно здравословно физическо привличане и любов.


откъси от: Крион - Партньорство с Бог
Лий Каръл

Въпрос: Чувал съм много за "сродни души" и "пламъци близнаци". Може ли Крион да ни обясни за тях и по какъв начин можем да привлечем тази енергия в живота ни?

Отговор: ......

Изведнъж някой човек (полът няма значение) се спъва в живота ви и ви "поваля" с присъствието си. Може да не е казал нищо и да не е особено дружелюбен, но от ваша гледна точка човекът крещи: "Познавам те!" Това е особеност на сродните души или пламъците близнаци.

Много може да се каже за пламъците близнаци и сродните души (и много верни неща са канализирани от Сен Жермен, истински специалист по човешка алхимия), но ето някои основни съвети. Моля ви, имайте предвид, че ако намерите такъв човек, няма астрален закон, който да казва, че непременно трябва да бъдете с него! Обикновено това качество на сродната душа, което долавяте от миналото, има връзка с вашия договор сега. Вие сте имали взаимоотношения с този човек в миналото и сега си почивате от него. Но срещата с него е реална!

Има разлика между сродна душа и пламък близнак, която вече е обяснявана от други канализатори. Факт е, че и двете носят енергиен "заряд", който вие усещате на клетъчно ниво.

...

Много често сродната душа или пламъкът близнак от минал живот са само "разпозната кармична енергия", а не знак от Вселената да се впуснете в романтична връзка. Това привидно романтично послание често е фалшиво, поради наличието на разтърсваща енергия от минал живот. Хората, които пренебрегват този съвет, обикновено научават много силен и неприятен урок. Много пъти този човек е последният, с който бихте искали да се забъркате в този живот. Искра е думата, която ще ви даде известна представа за случващото се между вас. Често вие сте на двата полюса на магнита и се отблъсквате взаимно. Насилването може да породи усещане за триене на два остри камъка. Затова не сте срещнали този човек по-рано. Как да познаете?

Тайната за познаването на правилната ситуация се основава на синхронността и непринудеността. Ако се озовете въвлечени в хаос, докато се опитвате да се съберете с този "идеален" партньор, но нищо не върви както трябва, тогава ситуацията крещи, че не е правилна! Призовете цялата си вътрешна сила, за да решите дали тази искра ще породи привличане или отблъскване. Ако ситуацията се развива лесно и гладко, без драми и проблеми, значи наистина сте срещнали специален човек, някой, който си струва да бъде в живота ви.

....
Ако намерите такава любов при каквито и да е обстоятелства, оценете я и не я оставяйте да си отиде, защото тя е благословена и носи семената на Духа.


Срещали ли сте такива сродни души? Лесно или трудно е било да взаимодействате с тях? Има ли такива, които са ви помогнали в духовното израстване, макар и да не сте го разбирали в момента на уроците?
Аз лично съм срещала такива хора, но поради независещи от мен причини контакта е приключвал много бързо и невъзвратимо, изненадващо както и се е получавал в началото.
Любопитно ми е да срещна други, но ... вече съм с едно по-резервирано и особено мнение за някаква по-определена близост. Предпочитам дистанционно да си помагаме в духовното израстване, че много енергия се губи в това пълноценното с пълната програма.

[Mirotvorec]

Прочетох на едно място ...

.... в заключения раздел Философия.  Много се съмнявам, че тук ще се развие езотерично, но ... имате думата. 

[Princess_Deja]

Не. Не е в заключения раздел, Уважаеми Миротворец.

А в сайт за Езотерика. Все още имам съмнения, че не може да се разберем кой какво разбира под езотерика, но оставям Вашето разбиране като основателно.

Така или иначе, това не е нещо, което ще доразвивам и доказвам с прекалено лични преживявания. Но си има теми от психологията и Окултизма, където много добре и ясно се обяснени доста неща.

Дори съвестно като търсих тук във форума сродна тема имаше едно интересно мнение на "Н." . 

търсачката ми дава това:

"... заплахи и насилие те не допускат срещи между сродни души, между душите близнаци. В тайните си подземни ....."

темата е "Подземното царство на светлината"

И мерси за разрешението!

[Arcane]

По принцип нямам навика да споделям никакви лични преживявания, мисли и така нататък (особено на такава тематика), но нещо в твоята тема ми "отвори клапана".

Предтекст: Случката, за която пиша далеч не е стил "незабравена любов; несподелена мъка; писано да сме заедно; тя е избраната" и куп такива тематики стил американска тийн комедия. В добавка ще кажа, че личната ми "дефиниция" за любов също е коренно различна от "официално приетата" и далеч не е повлияна от нея. И така:
Срещали ли сте такива сродни души? Лесно или трудно е било да взаимодействате с тях? Има ли такива, които са ви помогнали в духовното израстване, макар и да не сте го разбирали в момента на уроците?
Отговорът  е ДА на 3-та степен. Въпреки горните ми пояснения историята започва точно като типичната боза, а именно - "Запознахме се в един летен, слънчев ден и аз усетих, че трябва да съм с нея". До тук с клишетата. За себе си искам да кажа, че ми се отдава не само да преценям хората, но и някак си да "виждам" някакви кадри свързани с тях(системата не работи на 100% т.е. не се отнася за всички ) :начин на живот, тип/стил мислене, навици или определен модел на държане в дадена ситуация. Да речем, че го усещам като "флаш" или проблясъците на главните герои по фантастичните филми. Казвам това, защото с даденото момиче ми се случи точно това - знаех, че не е мой "тип", знаех че нищо няма да излезе (или няма да е трайно/вечно), знаех и някой ключови моменти, които тепърва щяха да станат, но въпреки това реших да действам. Това е един от онези моменти в живота (надявам се и останалите да са имали подобни), в които сякаш работиш на "автопилот".
На втория ти въпрос - лесно ли взаимодействахте..... - и да и не. Знаех, че няма да е лесно, но и знаех как да реагирам и какво да направя.
"Има ли такива, които са ви помогнали в духовното израстване, макар и да не сте го разбирали в момента на уроците?"
Духовно израстване не знам, но в житейския път определено - ДА. Имаше нещо като "духовна поука" в цялата история. Изобщо всичките й премеждия и преживявания изглеждат някак странни и нетипични, но нали така казват - "всяка любов е различна". Да речем, че заедно с въпросното момиче сме запалили „огъня на любовта” и вървим напред...напред в незнайна пещера. И ни е хуабво. Знаем, че сме в пещера, виждаме/чуваме и преживяваме странни неща, но не се обръщаме, не се замисляме, нито се тревожим. Просто си вървим заедно и „преживяваме филма”. Казвам пещера, защото в този етап от живота ми бях на "лошата страна” и по-конкретно - Нероновото царство. Ако някой от вас не може да си обясни как това се "сработва с любовта" ... ставаме двама...аз също не знам, но се сработваше и то идеално.И както Нероновата империя, така и при мен последва тотален КРАШ. Стана така, че в един момент останах в пещерата сам, заедно с всичките й странности и страхове. Изправен бях пред избор - да продължа да бутам напред или да се върна ...сам. И за да няма край на типична драма ще добавя: с въпросното момиче се виждаме/чуваме и до днес. В добри отношения сме, но никой от нас не се връща назад, нито пък съжалява за случилото се. От духовна гледна точка смятам, че е трябвало да извървя или да "опитам" и от тъмната страна на нещата, като за целта ми е изпратен човек, който да ме въвлече, но и да ме пази .
Не знам как изглежда историята отстрани, но в своя защита ще кажа, че именно това преживяване/поука донякъде беше допринесло  за вземането на някои ключови решения от живота ми в следващите няколко години.

[Princess_Deja]

Arcane,

благодаря ти за това мнение, с цялата сериозност, с която си подходил/а. Ако си мъж, още повече, защото на мъжете им е малко неестествено да пишат за определени емоции и да ги тълкуват, но в това за мен няма нищо немъжествено и доста често се разбират важни и интересни неща от мъжката психика, освен общоизвестното твърдо и непоколебимо рационално тълкуване на нещата

Като написах, че съм срещала такива хора, имам предвид освен мъже и жени. Има такива, с които съм се разбирала прекрасно и взаимно сме си помагали в чисто психологически план, а други с които не се получава комуникация и искаш по-бързо да забравиш, дори да се откъснеш от тях.

Аз известно време не оценях тези "участия" в живота си като нещо важно. Но в последните години някак започнах да си правя мои изводи за себе си и ми стана интересно. Тъжното е, че такива хора не мога да задържа "насила", а реално ми помагат и аз самата се чувствам "жива" и различна като съм с тях.

Но конкретно едно последно съвпадение, прекалено неочаквано, прекалено изненадващо за мен остави най-ярък отпечатък с най-незабравимо преживяване.
Реално непознат човек, с възможност и повод да се срещнете, а в следващия момент невъзможността да продължите заедно. Както съм цитирала по-горе, явно като не става лесно не трябва да е.

И все пак, ако се намери правилният начин и реално сте "сродни души", това само би ви помогнало. Дори физически да не сте заедно и да не продължите заедно. Вече срещнали ли сте се, това  е достатъчно.

За мен лично  има конкретен резултат, но е нужно малко човешко време, за да се "похваля" и да обясня, защо наистина трябва да срещнеш (дори само )сродна душа в живота си. Защото, ако не я срещнеш, животът ти няма да е същия или да се развие по определен начин.
Съвсем "отнесено" и приказно, като да срещнеш Ангел, за малко само ... и той да ти покаже или освети някакъв твой път.

[Mirotvorec]

Не. Не е в заключения раздел, Уважаеми Миротворец.

Там е, уважаема, даже го има същият текст, с който и ти почваш.
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,8172.msg153039.html#msg153039

И мерси за разрешението!

Моля, пак заповядай!

[Princess_Deja]

Нямам причина да лъжа или да се оправдавам. Явно за админите търсачката работи по различен начин, защото на мен това не ми го е "дала" като съществуваща тема. И ето  последователността на действията ми, все пак. Чета си за "хиромантията" в този езотеричен сайт и виждам подобна тема за душите. Влизам тук, търся има ли тема, за да прочета, не виждам и отварям посочената.

Ако прецениш я изтрий, обещавам да не ... плача много

Но ще използвам момента да отбележа и нещо по темата. Аз съм сигурна, че всеки е срещал сродни души. Без значение, кой ще си признае и кой не го мързи да се замисля и да пише.
Има вероятност, вече да не сте близки с тези хора като, да не се виждате редовно. Но е интересна "равносметката". За какво и как някой е бил вдъхновение или напротив.
Навремето майка ми много ме обвиняваше, че се подвеждам и "водя" по приятелките си. Едва ли не, правя всичко те да са добре и съм мега манипулируема, наивна... и т.н. Аз разбира се не разбирах тогава кое му е лошото (за мен) на това, но в последствие установих, че от такава всеотдайност губи моето лично развитие. И че от хората, които срещам трябва така да избирам, че да се уча от тях, а не да влизам непременно (и да се стремя към това, било заради любов или просто обич) в някакъв синхрон  и взаимовръзка. Понякога, или в един момент, може би и те се учат, но това е по-трудно вече, защото Егото на повечето не им позволява. А аз с мойто Его си нямам проблеми 

[eses]

Аз съм си мислила ,че някой ми е сродна душа,усещах го много различно,като се прегърнехме имах усещането ,че душата ми е била разделена на две и сега се събира.Но това се оказа лъжа,не знам моя ли или негова,но беше лъжа.В същия момент с хора който нямам такива душевни усещания, изграждам връзки на невероятно хармонична основа които връзки продължават с десетилетия,без абсолютно никакви проблеми,затова,че си мисля,че е относително заради определението което всеки има за себе си за сродната душа.

[kalan]

Лично аз не съм срещала сродна душа. Може и пък да не съм забелязала. Знам ли
Не съм срещала човек и веднагически да се харесаме като приятели или влюбим. За тез неща ми е трябвало време. Просто съм такъв тип човек. Не вярвам в любовта от пръв поглед. Недоверчива съм към нови хора и не правя прибързани заключения за хората. И не обичам да се привързвам към тях.

[Princess_Deja]

Аз съм си мислила ,че някой ми е сродна душа,усещах го много различно,като се прегърнехме имах усещането ,че душата ми е била разделена на две и сега се събира.Но това се оказа лъжа,не знам моя ли или негова,но беше лъжа.

...

Не знам как точно си преценила и какво конкретно те е разочаровало, за да определиш, че е било "лъжа", но това не изключва самата "среща" и усещането, което си имала. За това и написах, че по-често принципа е да сте разделени по-скоро, защото заедно или бихте били прекалено еднакви заступорени в хармонията си или като два магнита с еднакви полюса се отблъсквате.
Важното е в "обмяната на "енергии", и ако нещо до тогава ти е липсвало той/тя да ти го даде или да го допълни. Дори да сте разделени, това остава в теб.

Преди време си бях направила нещо като експеримент. В един форум, където имаше повече активни участници и в общи линии от мненията им по разни теми, ги бях "оформила" като двойки-партньори. Естествено повечето неправилно го разбраха от очевидната страна като харесване и едва ли не съвместимост като характери и зодии, ако щете. Но не беше това.
Както например Джулия робъртс и Ричард Гиър са много добра екранна двойка, но не и такава в живота непременно, за да създадат семейство. Както Ума Търман е музата на Куентин Тарантино и също са добро партньорство като режисьор и актриса, но в живота отново не са заедно. Другите екранни партньори Томи Лий и Уил Смит, колкото и различни като темперамент героите им са идеалните партньори- така е и това със сродните души си мисля.

Това, че някой не е срещнал такава, не вярвам да няма, а просто да не е обърнал внимание или да не е имал конкретна нужда. Но всеки на определена възраст, ако се върне и размисли за приятелствата си, ще се сети поне за няколко човека и мъже и жени, с които са се разбирали прекрасно, допълвали са си изреченията или просто дори мълчейки дълго им е било приятно в тишината. Защото истинския приятел или сродна душа не е само този, който може да те изслуша и да ти сподели всичко, но и този, с когото може да помълчиш.

Всъщност за мен по .....-отрезвяващо беше, когато срещнах преди време такава душа-жена. Не можех да повярвам как на една "честота" комуникираме и се разбираме. Дори, когато бяхме на различни позиции, по различни теми и за различни хора просто приемахме другостта без да имаме желание да спорим. Разбирахме се перфектно. И по-важното жена (т.е. не сме обратни) няма намесени едни такива очаквания и емоции каквито имаме към мъжете, за връзка, вярност и т.н.
И в един момент тя просто спря да общува с мен. Без конкретна причина, скандал или нещо. Така изведнъж както и всичко започна и се случи. Не мога да кажа, че ми липсва, примерно, но определено тя беше една от сродните ми души в живота, а не просто приятел. За това и си мисля, че това е хубаво. Колкото повече такива срещнеш и откриеш в живота си, толкова по-добре.

[Yoda]

Дали е достатъчно само веднъж да се срещнат, или за известен период от време но еднократно за този период и повече никога да не усетят необходимост един от друг?

[del]

Преди време в списание "Спектър" ако се не лъжа, бе публикуван материал от авторка, която известно време бе живяла, всред Австралийските аборигени, интересен материал, за съжаление  не го намерих, след години, а много исках. Та тази авторка описваше как се среща с  ,ако се не лъжа старейшина в местната племенна общност, и когато се срещат тя усеща, че се познават, сякаш с душите си са се привлекли, а той и казва, че това не е случайна среща, че те имат уговорка от преди и той я е чакал.... Срещата им бе кратка, но за това време те обменят информация на много нива, която тя завинаги отнася в "своя" свят на западна култура, обогатявайки себе си като личност и създавайки мост между минало  и бъдеще, съвремие и древни традиции. Ето защо не е важно колко трае срещата, тя носи завинаги своя отпечатък, проправя пътя в някакво направление , посредством  връзката с "другия"...