И да им изпратиш линка полза никаква.
Виж мен ме интересува какво точно е това - dihloratsetat. Ама нещо не открих инфо на български. Ако ми остане време после ще се поразровя по-дълго.
Дихлорацетат:
В днешния брой на в-к"Лечител" е публикувана статия за дихлорацетата.Ето и цялата статия:
РАКОВО БОЛНИ ЗАЛАГАТ НА НЕОДОБРЕН МЕДИКАМЕНТ
Експериментално лекарство срещу рак свива туморите при лабораторни плъхове без видими странични ефекти.Създалите го учени планират клинични изпитания при хора, но за тяхното завършване може да са нужни години.А междувременно умиращи от рак пациенти започват да употребяват сами неодобрения медикамент и публикуват резултатите си в интернет.И двете групи се стремят отчаяно към спасяването на човешкия живот.Кой обаче е правилния път?
Въпросният сценарий се разиграва през последните седмици със съединение, наречено дихлорацетат(DCA).Той се докосва до дългогодишния въпрос дали на смъртноболните пациенти трябва да се дава достъп до лекарства, които още не са официално одобрени.Изследователите се страхуват, че хората, които ги употребяват, може да получат неочаквани странични ефекти, пациентите обаче възразяват, че не могат да си позволят да чакат завършването на клиничните изпитания, за да разберат това.
През януари тази година д-р Евангелос Михелакис от университета на Албърта в Канада и колегите му съобщиха, че дихлорацетатът демонстрира забележителни антиракови ефекти. DCA е малка молекула, която блокира ензимите в митохондриите(центровете за производство на енергия в клетките) и така води до разграждане на повече глюкоза в тях, отколкото в цитоплазмата.Тя от години е обект на клинични изпитания за определени болести, но до момента все още не е одобрена.
Освен че произвеждат енергия за клетките, митохондриите контролират и програмираната клетъчна смърт.Това навело Михелакис на въпроса дали раковите клетки не ги потискат за да предотвратят смъртта си –в такъв случай DCA би могъл отново да ги активира.Когато той и екипът му го дали на лабораторни плъхове с човешки белодробни тумори, до седмица растежът на туморите спрял, а три месеца по-късно размерът им бил наполовина по-малък от този при нетретираните плъхове.И други експериментални лекарства са постигнали подобни ефекти, но DCA се отличава с това, че изглежда не засяга нормалните клетки, относително безвреден е при изпитанията върху хора, може да бъде приеман орално и сравнително лесно прониква в тъканите.”Ако съществуваше магически куршум”, писа сп.”Нюзуик” за откритието, то „той може би щеше да е нещо подобно на дихлорацетата”.
Понеже DCA е известен от години, той не може да бъде патентован и Михелакис открил, че фармацевтичните компании не проявяват интерес към него.Затова той се опитва сам да събере средства и се надява да започне собствено клинично изпитание през следващите няколко месеца.
Междувременно Джим Тасано, собственик на фирма за борба с вредителите , от Сонора, Калифорния, прочел за DCA, докато търсел информация за алтернативни ракови терапии, за да помогне на умиращата си инструкторка по танци.Той искал нещо ефикасно, безопасно и достъпно- и го намерил в лицето на дихлорацетата.Поръчал известно количество от химически компании и се свързал със свой познат химик, с когото намерили начин сами да синтезират съединението.”Не можах да го изоставя-то може да направи толкова добро за толкова много хора”, казва Тасано.
Той отворил два уебсайта.Първият от тях(thedcasite.com)публикува информация за дихлорацетата и има чат за пациенти.От втория Тасано продава домашно произведения си DCA – с етикет „за ветеринарна употреба”, тъй като лекарствата за употреба от хора в Съединените Щати трябва да бъдат одобрени от Агенцията по храните и лекарствата.Убеден е, че клиентите купуват веществото за самите себе си и казва, че около двеста-триста души от цял свят досега са го поръчали от сайта му.Много хора, които го използват (закупен от Тасано, от химически компании или от други източници ), споделят за ефекта на thedcasite.com
Някои от тях планират да направят база данни за по-организирано събиране на резултатите.Те искат всички пациенти да посочват данни като вид на раковото заболяване, епикриза и дозите, в които приемат DCA, казва Сюзън Хирасава от Сиатъл, която има рак на гърдата в късен стадий и е сред организаторите.Идеята е да се предостави информация на другите хора, които искат да вземат DCA , но не става въпрос за „истинско клинично изпитание”.
Това тревожи Михелакис и другите изследователи.Макар дихлорацетатът да изглежда безопасен като цяло, те посочват клинично изпитание, което е било прекратено на ранен етап, защото взимащите го получили увреждания на периферните нерви.Без контролна група, подчертават учените, ще е невъзможно да се каже дали подобренията се дължат на медикамента.Освен това пациентите може да приемат DCA, който не е с фармацевтично качество и може да съдържа вредни примеси.
Михелакис се тревожи, че в крайна сметка пациентите могат сами да подкопаят опитите за организиране на контролирано клинично изпитание, ако например някои от тях развият негативни странични ефекти и медикаментът си спечели лоша слава.”Това разрушава усилията всичко да бъде направено по правилния начин”, казва той.
Битката между умиращите пациенти , които искат незабавен достъп до неодобрени лекарства, и медиците, които настояват за изпитания и предпазливост е вечна.Някои болни възразяват, че не могат да чакат изпитанията и би трябвало да имат правото да вземат неодобрените медикаменти.
Но има аргументи против това.Приблизително 95% от медикаментите за рак, на които се провеждат клинични изпитания , не получават одобрение-голяма част защото са неефикасни или пък опасни, така че пациентите рискуват да съкратят живота си или да влошат последните си дни.”Всички казват какво имаме за губене?”Истината е че имат за губене остатъка от своя живот”, казва Джордж Анас, експерт по биология от Бостънския университет.
И ако пациентите получат достъп до DCA или други неодобрени лекарства, тогава няма да има нстимул за провеждане на изпитания и това в крайна сметка ще окаже отрицателен ефект върху здравето на повече хора, смятат колегите му.
сп.”Нейчър”
07/06/2007
