Аз говоря за това положение, как идеята обърни се към себе си, се пречупва като обърни се към себе си и почувствай какво наистина искаш ти самият, игнорирайки морала си, мисленето си, принципите си - всичко и всички.
Миналото в миналото (изгори мостовете), живей за мига и както ти харесва (построй собствени кули). Знам и за проектите, но аз говоря за това, че сега виждам около себе си все повече хора, които приемат това поведение, понеже досега като подтискани (като всички) стигат до извода, че е време и те да си "поживеят". И всъщност си мислят, че това е техният аз, а в един момент може и дотолкова да са инфилтрирани, че това наистина да стане техният аз. А може и това да е техният аз, но те или аз не е сам на света. Изобщо идеята, че няма да се съобразявам с никой извън мен, дали е моят аз или моят фалшив е сбъркана.
