Привет колеги. Ето, че отново опирам до вашите знания и опит. Причината, поради която пиша е един невероятен сън (или не точно сън), който сънувах/преживях хаскоро. Не ме разбирайте погрешно, не ме притеснява точно съня, а нещата, които се случиха след него. Ето и случката: Преди няколко дни си лягам, както обикновено и се "отнасям" с страната на чудесата. Сънувах, че съм излезнал на терасата и пуша цигара. Изведнъж виждам много ярки светлини в далечината (беше надвечер). Помислих, че е НЛО и повиках брат си. Той видя въпросното НЛО и веднага отиде да вземе телефона, за да снима. През 4-те секунди, в които го нямаше НЛО-то бе вече толкова близо, че загриваше почти цялото небе. Беше нещо изключително огромно, може би километри. И така..в този момент аз почувствах нечовешки страх (по принцип не съм от най-смелите относно паранормалните явления, а когато става въпрос за извънземни...не знам дали имам по-голям страх от това) и му казах да си вземе набързо нещо (дрехи, важни вещи) и да излезем от апартамента (инстинкт за оцеляване предполагам), докато аз отидох да повикам майка си. Намерих я на терасата: тъкмо влизаше с някаква тава с "манджа". Веднага понечих да я хвана за ръката и да я изведа, докато през това време с 2-3думи й нахвърлих "трябва бързо да се махаме от тука, хвърли тая тава" или нещо такова, с цел да не губя време в обяснение. В този момент, обаче усещам как въздухът някак си става мнооооого гъст и същевременно дишането стана адски трудно, стаята придоби жълто-оранжев цвят, след което видях как майка ми се строполи на земята и аз я последвах. След това сънувам "черен екран", придружен с отвратително чувство за чуждо присъствие около мен. Сърцето ми щеше да се гръмне. Не помня някога, някъде да съм имал такова сърцебиене. Сякаш беше минала част от секундата, когато усетих как нещо ме носи до леглото ми. Бях отпуснат като "труп" и главата ми беше клюмнала на страна, отворих очи и видях брат ми да спи в много странна за него поза, поза, в която никога не съм го виждал - стойка на мъртвец (само, че ръцете му бяхя успоредно на краката) и завит, почти като мумия (което е странно, защото все пак беше лято. Усетих как ме оставят на леглото ми и вратата се затваря. Точно в тази секунда се стреснах и по интоиция хвърлих поглед към вратата. Беше затворена. Следващата картина, обаче ме срази - БРАТ МИ НАИСТИНА СПЕШЕ ТОЧНО КАКТО В СЪНЯ МИ. До тук добре. На сутринта имах онова отвратително чувство, както е обикновено след сън от такъв порядък. Чувство на отчаяност, липса на цел и мотивация за живот. След още един ден се чувствах добре, но усещах, че трябва да споделя съня си с някой близък. И тогава споделих с брат ми. Той остана безмълвен за около 10секунди, след което ми каза, че същата вечер и имал абсолютно същия сън, до момента, в който съм отишъл да викам майка си (т.е. докато сме се разделили с него). Даже ми доразказа подробности (детайли), които няма как да ги знае (какво е било времето, моя телефон е бил на масата и т.н.). От тогава насам, да чукам на дърво, нямам подобни случки, но вечерно време, когато дойде време за лягане, направо се паралезирам от страх. Чета тук по форума колеги с какви ли не преживявания и невероятно хладнокръвие и смелост, възхищавам им се безкрайно и искам да взема пример от тях, но не мисля, че бих могъл да преживея и 1/100 от това, което им се е случвало. Както и да е. Ако се е намерил някой да изчете този "Капитан Немо-вски" роман и има какво да сподели, посъветва или така нататък...ще му бъда безкрайно благодарен. Пишете всякакви идеи и мнения, душата ми не намира покой и вярвам, че всичко казано от вас, ще ми бъде от полза.
