Намерих нещо подходящо по темата.За сега ще се въздържа да дам линк,защото е от друг форум и да не се сметне за вид реклама,ако все пак държите на линк и не е против политиката на форума,ще сложа и линк.
Статия от Мария Попова
Всички знаем, че живеем във време на много интензивни енергийни промени. Промените понякога са толкова интензивни, че човек често няма време да интегрира новата си вибрация и да се стабилизира в нея, а идва следващия вибрационен преход, който изисква нов енергиен ресурс. Така ще бъде известно време и това също го знаят повечето от нас, които въобще биха попаднали на тази статия, или на други подобни четива, но това, което ме накара да пиша за вибрационния преход въобще, (тъй като аз никак не обичам да се появявам в публичното пространство) не е за да кажа неща, които хората знаят или не знаят, а защото почти 100% от хората, които срещам, или идват на терапия при мен в този времеви отрязък минават през състояния основани на това.
И така – ето основните симптоми на вибрационния преход:
Усещане за празнота и умора, чувството, че нищо не е наред, липса на ресурс за каквото и да било, липса на концентрация, липса на смисъл, дълбока тъга и свръхчувствителност, а понякога също и физическа болка, или по-сериозно разболяване, от което няма и няма изход.
Какво представлява вибрационния преход:
Това по същество е промяна на вибрационната честота, в която дадена система функционира, а заедно с промяната на честотата се налага и преоценка, промяна на възприятието на реалността. Тъй като всеки създава собствената си реалност на базата на енергията, с която разполага, която пък от своя страна определя съзнанието, ценностите и системите от вярвания, чрез които се себеопределя и идентифицира, по време на този процес често се губи чувството за смисъл, понеже какъв смисъл има живота да се определя не от самия живот, а от човека във въплъщение, който избира сам какъв смисъл да придаде на своето битие. По време на вибрационния преход се случва нещо, което може да се оприличи на издърпване на килимчето на реалността и ценностната система изпод краката на човека, а резултата е – чувство за празнота и липса на смисъл. Аз нарекох това състояние еволюционна депресия, защото неговия двигател е необходимостта от еволюция, разширение и промяна, а един от основните принципи на депресията е – трудността на личността да се справи с някаква основна промяна в живота си. Основен принцип при депресивните състояния е липсата на енергия, заради която човек няма никакъв ресурс да преодолее случващото се и да продължи нататък. Не че начина, по който повечето хора живеят не предразполага към подобни липси - в общи линии системата на ежедневието във всяко едно отношение е организирана така, че да налага контрол разполагайки с почти целия ресурс на хората, в резултат на което те са в постоянна зависимост от нея и в постоянен недостиг на всичко. Това обаче е въпрос на личен избор и е възможно да се живее и различно, стига човек да е осъзнат за своята лична отговорност към собствения си живот и собственото си преживяване. Отговорността към нашия живот и собственото ни преживяване е най-голямата отговорност, която всеки от нас има, защото всичко е съзнание, ние също и това, което преживява някой е това, което преживява съзнанието чрез него. Отговорността ни към нас самите е отговорността към съзнанието, което представляваме и всяко нещо, което минава през нас е материал, който даваме за обработка на съзнанието си и който става базата, на която се основават нашите опит и еволюция. Ние можем да оказваме подкрепа на другите и по този начин да повлияваме тяхното преживяване, но независимо от всички външни действия, които ние бихме могли да извършим за да подкрепим някого в неговия процес, всеки сам избира как да преживява нещата по силата на своя опит и съзнание, както и заради правото на свободен избор. По време на вибрационния преход старата реалност вече не е функционална, а новата още не е определена и фиксирана. От там идва силно чувство за несигурност и ума, който се нуждае от упорна точка започва трескаво да търси информация, с която да влезе в някакъв резонанс и да си изгради нужните структури, на които да се опре и да осмисли и оправдае случващото се. За това в тези моменти четенето на книги, гледането на филми и въобще – получаването на всякаква информация, която може да стане упорна точка е подходящо. Колкото по-голяма е вибрационната разлика между старото и новото състояние, толкова по-труден е прехода и толкова повече енергия се изисква, за да се премине през него. В процеса цялата налична енергия на човека се мобилизира, за да го премести в новата честота и ако той не разполага с достатъчно и качествена енергия, на практика се оказва с почти никакъв ресурс за ежедневието си. Ако от друга страна нивото на съзнание е ниско, тогава прехода се преживява доста събитийно, защото ниските нива на съзнание не разполагат с необходимата енергия за прехода, нито с излишна енергия, чрез която да се осъзнае процеса. Тук трябва да кажа, че нашата нервна система изразходва около 75% от целия ни наличен енергиен ресурс, за да работи добре и ако няма достатъчно енергия за нервната ни система, на нея й се налага да си краде от енергията, необходима за работата на мозъка. Помислете само колко енергия е нужна на нашата нервна система заради това, че живеем както се живее в град - сред шума на коли, аларми, климатици, телевизори и мобилни телефони, разни други системи, които постоянно произвеждат фонов шум от нискочестотни вибрации, които понякога дори забравяме че чуваме или не чуваме въобще, насред едно свръхдинамично ежедневие, което постоянно натоварва всичките ни сетива със звуци, визии, миризми и напрежение и за което плащаме със цената на живота и еволюцията си... На нервната система й е нужна енергия за да обработва всяка подобна единица информация. В подобна среда човек и нищо да не прави може да се измори до крайност, а това е само по отношение на тези неща. Колко още енергия изразходваме, просто заради това, което сме докато минаваме през собствения си опит - заради начина, по който общуваме, заради емоционалните катастрофи в отношенията ни, заради начина, по който се храним и т.н... е, а като дойде и един великолепен и мощен вибрационен преход се случва какво?...
Проблема не е че не разполагаме с достатъчно енергия по принцип, а че използваме ресурсите си неразумно и влизаме в твърде големи и необмислени енергийни разходи, които са преливане от пусто в празно и които освен осъзнаването за начина, по който се саморазрушаваме, което понякога ни носят не водят до нищо добро... Всъщност, при едно добро енергийно счетоводство и ако човек е осъзнат за енергията си ще види, че не му трябва чак толкова енергия за ежедневните му нужди и че му остава много, ама наистина много енергия, която може да използва за разгръщането на различни други потенциали. Ех, това важи за всяка област на живота, това с енергията е просто още един пример за неразумност.
Човешкият организъм е устроен така, че може при съответните обстоятелства да минимизира потребностите си до степен да работи само толкова, колкото е нужно да се поддържа живота в него, но това са неговите механизми за оцеляване. Що се отнася до съзнанието, за да има разширение и развитие е нужна допълнителна енергия и тук влиза в сила кръга – енергия-съзнание (когато се издигне енергията се разширява съзнанието, а когато се разшири съзнанието се издига и енергията). Понякога с малко чужда помощ хората успяват да извисят енергията си без обаче да се доведе до осъзнаване самия процес, а ако няма осъзнаване, постигнатото енергийно ниво не може да се задържи и след като падне не може да се постигне отново. Ако обаче има осъзнаване, дори ако или когато енергията падне до по-ниска вибрационна честота, съзнанието може да я възвърне обратно, тъй-като няма начин да се раззнае нещо, което вече е осъзнато – то може да се забрави временно, но не и да се раззнае. Ако на една система енергията й стига само за да поддържа основните си функции на живот и оцеляване, съзнанието не може да се разгърне. Ако обаче организма има достатъчно енергия за нуждите си, цялата излишна енергия се пренасочва към разширяване на съзнанието, така че в случаите, когато има излишна енергия, тя създава възможности за работа с допълнителни потенциали, които биха разширили и разгърнали възможностите чрез съзнанието. Знам, че не казвам нищо ново. Тук целта ми е да опиша вибрационния преход и причините да е толкова труден за някои от нас, а също и как можем да си окажем подкрепа при подобни обстоятелства.
И така – при ниските нива на съзнание вибрационния преход се преживява много събитийно, защото те не разполагат с достатъчно енергия да преминат хармонично през промяната. Като не разполагат с енергия не могат да осъзнават ясно случващото се, което налага събитийна проява, чрез която те могат да отработят остатъчна болка, да осъзнаят нефункционален модел, да освободят блокирана енергия и да преминат в нова вибрационна честота. При високите нива на съзнание събитийността е много по-вътрешен процес, тъй като те разполагат с повече енергия и тя им дава възможност да отработват осъзнато съответните неща още на психо-емоционален план, преди да са се материализирали. Това също спестява доста ресурс, тъй като за материализирането и отработването на болезнено състояние или блокаж през физическо събитие е нужна доста енергия.
От всичко до тук може да се направи следния извод: по време на вибрационен преход, едно от най-важните неща е, наличието на достатъчен енергиен ресурс, за да може преходът да се извърши възможно по-безболезнено и хармонично.