Разбирам, че темата, която ще засегна тук, няма да хареса на повечето хора в България. Но има и будни и съвестни хора, и хора, които на всяка цена биха искали да знаят истината, макар и не тъй приятна за тях.
Трябва да се каже, че истината не може да се разглежда като приятна или неприятна, истината е една, независимо дали ни харесва или не.
Понякога е нужна смелост, за да погледнем в очите на истината...Ние, българите, няма какво да се срамуваме за деянията на Солунските братя - гърци, превели и популяризирали Библия на славянски език. Но ако знаем само как са се развивали събитията и че думата “популяризирали” няма нищо общо с днешната. Преди хиляда години “популяризирали" е означавало следното:
“...Да си припомним, че по време на “покръстването” в Киевската Рус за 12-т години на принудителната християнизация е било унищожено, с малки изключения, почти цялото възрастно население. Това се потвърждава от съществуващите факти.
Ако преди “покръстването” на територията на Киевската Рус е имало 300 града и са живеели 12 милиона души, та след “покръстването” са останали само 30 града и 3 милиона души! 270 града са били разрушени! 9 милиона души са били убити! (Дий, Владимир, “Православна Русия преди приемането на християнството и след това”, виж
http://www.levashov.info/articles-2.html#24).
Кой и защо крие истината от нас?...”Отговорът може се търси в
статията на Игор Тищенков:
"Ден на унищожение на славянската култура"Прочети повече на
РуАН http://ru-an.info/news_content.php?id=842 - статията засега е на руски, предвижда се превод.
"Повечето хора вече знаят, че в Русия е имало писменост много преди Кирил и Методий. Но тогава какво са направили тези монаси за руския народ? Кой, с каква цел се опитва да ни убеди, че именно те са дали писмеността на руския народ?..."
.......
За да стане още по-ясно, защо е имало толкова жертви или по-скоро за какво се борели и умирали славяните като сe противопоставяли на християнизацията и новата писменост, трябва да се уточни още един детайл:
"...
В Русия е имало 4 основни и 2 спомагателни вида писменост:1) да‘Арийски Траги. Това са Образни Символи, които съчетават в себе си сложни обемни знаци, с помощта на които се предават многомерни величини и многообразни Руни. Част от тези криптойероглифни символи е легнала в основата на криптограмите на крито-микенската култура, йероглифното писмо на Древния Египет и Междуречието, китайското, корейското, японското и други видове на йероглифното писмо.
2) х‘Арийска Каруна (Съюз от 256 Руни). В разговорния език тя се нарича жреческо писмо. Каруната е легнала в основата на древния санскрит, деванагари. Използвали са я жреците в Индия и Тибет. В опростена форма, с по-малък брой руни, Каруната е била използвана от западните Славяни и Арии, населяващи в древността Скандинавия, Исландия (48 Руни), територията на днешната Германия (19 Руни), Франция, Шотландия (33 Руни), Дания, Ирландия (38 Руни) и други Славяно-Арийски държави.
3) Расенски Молвици (Образно-огледална писменост). Тази писменост се е наричала Етруско писмо, тъй като с помощта й са писали Расени или Етруски – Славяни и Арии, които в древни времена са населявали Италия. Това писмо е легнало в основата на древна финикийска азбука. По-късно, древните гърци са взели финикийската писменост за основа, преправили са я и са я представили за своя, въз основа на която, по-късно, се е появил «латински език».
4) Святоруски Образи (Буквица). В древността тази писменост е била най-разпространена сред всички Славяно-Арийски Родове. Тя се е използвала при писане на междуродови и междудържавни договори. Известни са различни варианти на съкратена Буквица: византийски унициал, черковнославянска азбука, древлесловенска (древноруска) азбука. Към този вид писменост може да бъде отнесена и Влесовица или шрифт на Влесовата книга
http://www.1-sovetnik.com/books/Archives/Veles-1.zip, шрифт на Святоруски Влъхвари – текстове, записани на дъски от свещените дървета: дъб, бреза, кедър и ясен.
Древлесловенският или древноруският език е легнал в основата на много европейски езици, включително и английския език, думите на който са се писали на «латиница», но по звучене и смисъл са били Славяно-Арийски.
5) Глаголица или Търговска писменост. Тази писменост се е използвала за водене на регистри, сметки, оформяне на сделки и търговски договори. Впоследствие Глаголицата е започнала да се използва наравно с други езици за запис на билини, приказки, исторически събития, за писане на Свещени Книги.
6) Словенската народна писменост е била най-лесна. Тя се е използвала за размяна на кратки съобщения. Впоследствие този вид писменост се е наричал «берестяна писменост» (писали са върху кора от бреза – от тук и берестяна) или «Черти и Резки». Тази писменост се е използвала в ежедневието. Всеки Русич я е владеел и върху парче от кора на бреза е могъл да напише съобщение на битова тема за роднината си (Източник -
http://www.dunmers.com/?p=390).
.....
Фактите показват, че в Русия изначално е имало много видове писменост. А
Кирил и Методий не само нищо не са създавали, а, напротив, успешно са провели спецоперация по обедняването и опростяването на руския език, като са лишили древнославянската азбука от девет най-важни образи на руските буквици. Целта на тази диверсия (а по друг начин е трудно да се изразиш) е била следната: да се преведе за славяните Библия, в името на която, впоследствие, са били унищожавани всякакви прояви на истинската родна славянска култура....”Лично мнение: тази информация не означава, че
българите не са създали писменост. Просто те са я имали (най-малко 6 вида) и са я изгубили, защото
също винаги са били и сега са СЛАВЯНИ. Благодарение на старанията на солунските братя Кирил и Методий българският народ също е изгубил огромно богатство от писменостите.
С идването на тези “просветители” е бил изгубен или заменен дълбокия смисъл на много от думите в българския език. За повече подробности виж друга тема от форума
“Тайните на славянските езици” -
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2999.0Трябва да се каже, че реформите в България са продължили. Да си припомним само
“правописната” реформа през 1945г., съгласно която са били изхвърлени от употреба буквите Ят, Голям юс и било прекратено изписването на буквите Ъ и Ь в края на думите и друго.
От следния откъс от статията “Блажени бедните духом – 2” на Николай Левашов (
http://www.levashov.info/articles-1.html#25 - очаква се превод) отчетливо се вижда, каква загуба от реформите претърпя българският език:
“...Думата
ВЯРА (на руски и старославянски -
ВЕРА) изначално е означавала
ПРОСВЕТЛЕНИЕ СЪС ЗНАНИЕ и се е писало с две славяно-арийски
РУНИ и затова има два кореня —
ВЕ и
РА. Първата руна се е използвала за обозначаване на звук
ВЕ, който е oзначавал -
ЗНАНИЕ! Затова в руският език в много думи, някои от които днес се смятат за “остарели”, присъства този корен:
ВЕдать,
ВЕдун,
ВЕдунья,
ВЕсти,
ВЕдущий,
ВЕдение,
ВЕдомо,
ВЕдомость,
ВЕдомство,
ВЕдомый,
ВЕжда и т.н. (
бел. на преводача - в българския език има същите думи -
ВЕдам,
ВЕдун,
ВЕдуния (жена, която не само знае, но и разбира това , което знае),
ВЕсти,
ВОдещ,
ВЕдение, не
ВЕдомо откъде,
ВЕдомост,
ВЕдомство,
ВЕжда и т.н.)
Втората руна се е използвала за обозначаване на звук
РА и означавала -
СВЕТЛИНА!
РА, същото както и
ВЕ, присъства в много думи в руският език във вид на корен, макар че в съвременното ”езиковедение” всичко е преднамерено изопачено така, че в думите, основани на руната
РА, самото
РА практически никога не се разглежда като корен на думата! Това са само някои от тях в съвременния руски език:
РАдуга,
РАссвет,
РАдость,
РАскол,
РАскольник,
РАсияние,
РАссеяние, к
РАмола, к
РАмольник,
РАдио,
РАдужный,
РАдушие,
РАзблаговестить,
РАзбогатеть,
РАзбой,
РАсследовать,
РАзб
РАнить,
РАсб
РАсывать,
Развитие,
РАз
ВЕдать,
РАзбудить,
РАзвести и т.д. (
бел. на преводача - в българския език има същите думи – дъгата е от светлина, но се пише вече без
РА,
РАзсъмване,
РАдост,
РАзкол,
РАзколник,
РАсияние - сияние е от светлина, но се пише вече без
РА,
РАзсейване, к
РАмола,
РАдио,
РАдушен,
РАдушие,
РАзговор,
РАзбогатеем,
РАзбой,
РАзследвам,
РАзб
РАн,
РАзк
РАсявам,
РАзвитие,
РАзузнавам,
РАздавам,
РАзмествам и т.н.)...”