"...отгде иде и къде отива... Вятърът"?

[cassio]

Вятърът духа, гдето си ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Евангелие на Йоан, 3:8

Това мисля да се получи като тема за разкриване на "тайни"-те. Вътрешните и свързани с духовното и душевното начало на човек, което е и в основата на Езотериката.
От заключената тема е малко поучително да не навлизаме в разграничение на полова основа, но лично за мен това си има значение. Дали нещо се научава и разбира от жена или от мъж. Дали нещо се Предава от мъж на жена или обратното.
Мисля че в известна степен е интересно и това с "негативните" енергии и усещането за обвинение кой ги поема и какво прави с тях, но да предположим като начало, че щом досега светът още съществува, значи е благодарение на по-силната светла част от енергиите.

Да започнем с гностиците. Те били убедени в две неща:

1. Възможно е човек да придобие знание за всички тайни на битието. Тъкмо това е гнозисът (γνωσις), който е езотерично проникновение, плод на Божие откровение, а не на познавателните усилия на мисълта. Той не е нещо, което се учи. В старогръцкия език думата “гнозис” обозначава знание, което човек добива сам и, тъй да се каже, лично - ако си бил в някой град или си срещал някой човек, имаш гнозис за тях. Ако си общувал с Бог, имаш гнозис за него.

2. Господ няма власт над нашия свят; над него власт има Демиургът, създателят му, който е пленил изпадналите в хората божествени искри. Техният Източник може да унищожи този свят, но не и да го управлява. Но ако го унищожи, Той би унищожил и тези искри. Според гностическата космогония светът, какъвто е, е резултат на грешка, лоша случайност с грандиозни последствия. Гностиците спорят за това дали Демиургът - който съвпада с Яхве, Бога от Стария Завет - е зъл, или не, което значи: дали е пленил изпадналите искри божествена светлина умишлено, или не. Тази неяснота, както и самата породила я трагична случайност, произтича от изключително разгърнатите властови йерархии в гностическата космогония. В интерес на истината, изпадането на спинтерите (духовните искри) в долния свят се дължи на едно погрешно движение в многосъставното “тяло” на Бога, състоящо се от същински център и множество излъчвания, еманации. Това погрешно движение става в самата му периферия, в последния еон (от гр. Αιων, “вечен”). Оттам искрите духовна светлина изпадат в материята, която пък е на самото дъно на властовата йерархия на Демиурга. Той не се занимава пряко с нея, а през една поредица от породени от него архонти - управители. Двете “царства” си приличат и по още нещо - те функционират като огромни магнити или водовъртежи, така са устроени, че нищо тяхно да не излезе навън. Веднъж попаднали в системата на Демиурга, божествените искри се оказват част от нея и тя, съобразно самото си изначално устройство, ги завърта в себе си. От друга страна, техният източник ги притегля обратно по силата на същия конститутивен, движещ принцип. А и те се стремят към него. Така двете царства се оказват въвлечени в неизбежен конфликт поради самата си природа, а не толкова поради центровете на техните огромни властови йерархии - такива разгърнати йерархии могат да бъдат управлявани единствено от изначалната си природа. Ето защо не е сигурно, че Демиургът е за нещо виновен. Което, от друга страна, няма никакво значение. Той е лош не по причина, а по природа.

- http://liternet.bg/publish14/m_ruskov/gnosis.htm <->[източник]

И така моето мнение е, че дори изначално "вятърът да идва" като нещо лошо по природа, вследствие на преминаване през нещо надприродно се променя в сила.
Т.е. заменяме метафората "вятър" с енергия, мислим си за жена или мъж, които са заредени с определена енергия. От там при тяхната среща/сблъсък,/съвъкупленост как енергията се трансформира(пречиства)и коя част остава, за да си служим с нея и да я използваме.

Отделен е въпросът за същността на самите (самата)тайни. Кога и защо нещо се пази в тайна и все пак се предава като информация, за да не бъде забравено или да изчезне?
Следват клишетата за неподготвените съзнания на хората, неосъзнатата сила, която без да искат да използват за нещо разрушително и накрая все пак остава това, че нещо капсулирано няма как да се развие и усъвършенства. Това го превръща в стара и безполезна антика, която да се разглежда в музей, но не и да послужи на някой за нещо.

[Passiflora]

Според мен "негативни" енергии не съществуват, няма "добро", няма "лошо".
Хората не познаваме всеобхватно Вселената и си правим заключения за "добро"-"лошо", на база емоциите и чувствата, които изпитваме в конкретния момент.
И аз съм на мнението, че са ни наложени блокажи (не знам от кой, може и от Висшия ни Аз). Блокираме си способностите докато да достигнем определена мъдрост, за да знаем как и кога да ги използваме, в противен случай бихме били доста опасни за себе си и околните.
И въпреки всичко в света ни се прокрадват тайни и знания, за които човечеството явноо все още не е готово. И защо тогава все пак са открити?    Може би на определени хора се гласува доверие, което не са оправдали; или са били доста упорити; или действа принципа на свободната воля; или има цел, която ние не можем да прозрем; или на бавачката в този момент й е омръзнало да зее все по хората и се е разсеяла за миг  ;D ...

Доста от блокажите отпадат когато успеем по-дълго да задържим по-високи вибрации... Но за съвременият човек това все още е доста непосилна задача.

П.п. Така зададена темата ми се вижда много обхватна (т.е. може да се пише за почти всичко свързано с езотериката).

[cassio]

Това за "блокажите" не го разбрах. Ако може пояснение какво е/са "блокажи". Всеки ли ги има? Раждаме ли се с тях? Как се създават или научават? Какво, ако ги няма и не "овладеем висшите вибрации"?

Относно това, че няма (ло) "негативни енергии" звучи добре като ... пожелание, но не и като действителност. Защото това са освен енергии, но и сили доказани в конвенционалните науки, а за езотериката са нещо като "солта" или тъмнината, за да има светлина. Така че разбирано спрямо емоциите може и да измислят някакъв робот без емоции, който да не показва или изпитва негативни емоции, но както положителните емоции съдържат енергия такава има и в отрицателните/негативните.
В тази връзка от текста за гностиците ето кое е интересно:

"в неизбежен конфликт поради самата си природа, а не толкова поради центровете на техните огромни властови йерархии - такива разгърнати йерархии могат да бъдат управлявани единствено от изначалната си природа. Ето защо не е сигурно, че Демиургът е за нещо виновен. Което, от друга страна, няма никакво значение. Той е лош не по причина, а по природа."

Природа-та! Както има полюси на батерията, отлив и прилив, залез и изгрев така има противоположно на позитивните енергии- с положителен ЗАРЯД и това са негативните. Които не са лоши, в смисълът на морал или други човешки представи... докато не се проявят! Но ги има. И заради това има добро и лошо. Защото с едните енергии можеш да правиш добри неща а с другите лоши. Както са казали хората, добрият скулптур прави творбата си като отнема, а не като прибавя. Едно време хората с високо кръвно (и не само) са ги лекували като са им пускали кръв.

Но тук акцента е за тайните. Как "Демиургът" успява да контролира определени сили в природата и защо това е тайна за хората?

[Passiflora]

Първо да се уточним: малко (да не кажа доста) ми е размита представата за "Демиурга".
Ако се изисква да разсъждавам върху дадените цитати на гностиците - струва ми се, че не е в моята компетенция, не съм достатъчно запозната с мирогледа им. А и епохата, в която са живели и начина, по който са живели е доста различен.

Изказвам моите виждания.
Блокаж: иска ти се да направиш салто, но знаеш, че нямаш необходимите умения, за да го направиш. Започваш да тренираш упорито и след време успяваш. Тогава блокажът, че ще се нараниш и нямаш необходимите умения, отпада и вече си правиш салтото машинално. Но спираш да тренираш и след някой друг месец като се опиташ, се тупваш на главата си. И пак си пускаш блокажа, за да не се нараниш.
Същото е и с "свръхестествените" ни умения, но на подсъзнателно ниво. Искаш да усвоиш телекинезата, но ти е пределно ясно, че не е във възможностите ти. Започваш всеки ден по няколко часа да опитваш да преместиш нещо и след време може и да успееш. Но ако развиеш тази способност без необходимата мъдрост и морал за да я използваш, какво ще те спре когато се ядосаш на някого да не му засилиш нещо достатъчно тежко, което иначе с мускули не би могло да се повдигне?

Няма добро, няма лошо. Представи си, че няма вечер, а само ден. Какви аномалии биха настъпили на Земята.
Има отлив, защото има прилив; има светлина, защото има тъмнина... Тогава как може да кажем, че отливът, тъмнината са негативи?

Конфликти имаме поради не разбиране на самите себе си и останалите, поради това, че сме си изградили илюзорен свят и го приемаме за чиста истина, докато някой който смятаме за по-голям авторитет от нас не каже, че не е така. Тогава идва ред на нова илюзия...
Като едно време Аристотел развива геоцентричната система, но по-късно Николай Коперник разработва хелиоцентричната теория, а сега вече имаме доста по-голям обхват на познания относно космоса. Представи си в какво са вярвали хората по времето на Аристотел, по времето на Коперник и сега. Това са три различни илюзии и разбира се от погледа на съвременник, последната е най-вярна. Но каква ще е съвременната теория за космоса след 1000 години (примерно)?

Човек може да излезе от илюзията единствено чрез задълбочени наблюдения, проучвания, доказателства...
Но в духовното физическите доказателства трудно може да се открият, за това остава както гностиците го наричат познанието (не знанието). Но пък това познание е специфично за отделния човек.

Ето още една илюзия за противоположности: високо - ниско: не е противоположност, а различни стойности на една измерителна скала.
Относно добро-лошо има една доста поучителна история и всеки път си я припомням когато в живота ми се случи "негативно" събитие. "Не знаем цялата история":
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=366

Няма тайни има липса на познание. Както за едно малко дете е тайна таблицата за умножение, но след време я научава и вече не е тайна.

[cassio]

(......)Същото е и с "свръхестествените" ни умения, но на подсъзнателно ниво. Искаш да усвоиш телекинезата, но ти е пределно ясно, че не е във възможностите ти. Започваш всеки ден по няколко часа да опитваш да преместиш нещо и след време може и да успееш. Но ако развиеш тази способност без необходимата мъдрост и морал за да я използваш, какво ще те спре когато се ядосаш на някого да не му засилиш нещо достатъчно тежко, което иначе с мускули не би могло да се повдигне?

Добре, де. Ние точно за това говорим. Как да развиеш нещо С морал и мъдрост? Последните две са много удобни думи, но прибавени към "свръхестествено"- "подсъзнателно"... някак изглежда почти невъзможно. И защо и как решавам, че искам да усвоя телекинезата? Мързи ме да стана да си взема чашата? Или ми харесва Матрицата и лъжици с неестествена форма.

Няма добро, няма лошо. Представи си, че няма вечер, а само ден. Какви аномалии биха настъпили на Земята.
Има отлив, защото има прилив; има светлина, защото има тъмнина... Тогава как може да кажем, че отливът, тъмнината са негативи?

Бих могла в същия стил да заявя:
Има добро, има лошо. /Пауза за осмисляне на постулата, който ви заявявам, защото само със силата на мисълта и тези думи мога да опровергая "нямането" с "имане"/
Не мога да си представя само ден- но ти твърдиш, че няма нощ, а не аз. Негативно значи по-скоро ОБРАТНО от моите думи, както отбелязах с противоположен заряд, а от там с различно действие, НО не и СИЛА! От друга страна си представям изключително ДОБРИ и само такива хора, един ден като им се промият мозъците и емоциите бъдат програмирани да са на мястото на сънищата само. Като се замисли човек Хитлер може би това е искал да направи, да попрочисти света, за да не го дразнят лошите според него.
Може би е ясно за какви "негативи" говоря и за кое/какво лошо. Защото ако ти шибна един тупаник без причина или те ритна няма да е защото имам крак с който да ритам или ръка, с която да те ударя, а защото така съм решила да ти причиня болка и това ме кефи, а е и лошо, колкото и да няма според твоята теза такава дума.

Конфликти имаме поради не разбиране на самите себе си и останалите, поради това, че сме си изградили илюзорен свят и го приемаме за чиста истина, докато някой който смятаме за по-голям авторитет от нас не каже, че не е така. Тогава идва ред на нова илюзия...Като едно време Аристотел развива геоцентричната система, но по-късно Николай Коперник разработва хелиоцентричната теория, а сега вече имаме доста по-голям обхват на познания относно космоса. Представи си в какво са вярвали хората по времето на Аристотел, по времето на Коперник и сега. Това са три различни илюзии и разбира се от погледа на съвременник, последната е най-вярна. Но каква ще е съвременната теория за космоса след 1000 години (примерно)?

Човек може да излезе от илюзията единствено чрез задълбочени наблюдения, проучвания, доказателства...
Но в духовното физическите доказателства трудно може да се открият, за това остава както гностиците го наричат познанието (не знанието). Но пък това познание е специфично за отделния човек.

Ето още една илюзия за противоположности: високо - ниско: не е противоположност, а различни стойности на една измерителна скала.
Относно добро-лошо има една доста поучителна история и всеки път си я припомням когато в живота ми се случи "негативно" събитие. "Не знаем цялата история":
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=366

Ти мислиш, че хората ВЯРВАТ в илюзии??? И че Аристотел и Коперник са имали илюзии относно това което са откривали и знаели, впоследствие. Налага се да си избистриш това какво е илюзия (Жокер: много различно от идея, уверявам те. Но пък докато стигне до представа колко трябва да се чете и разбира) и това как хората научават нещата, не е чрез вяра и задълбоченост. Нали трябва в нещо да се задълбочиш. Според твоите обяснения това са илюзиите. И времената са свързани именно с развитие на различните видове познания, които постепенно са стигали до определени истини, от там до други и накрая измислили самолет. И всеки помни кой е създал първите чертежи и рисунки на айроплан, но някой знае ли, кой е създал СТЕЛТ-а или последния модерен самолет? - завод са самолети някакъв, а не сам човек! Защо? Защото САМ човек НЕ МОЖЕ! може хартиен да си направи, може чертеж да направи, но един цял истински самолет?

Във връзка с един непознаваем за нас свят (може би на илюзиите) намерих нещо от
"Тайната наука"
Рудолф Щайнер

На онези, които считат, че човешкият стремеж към свръхсетивния свят
е само една дързост, духовнонаучният мироглед трябва да отговори: Не,
човек има право на този стремеж и той ще извърши тежко престъпление
спрямо вложените в него способности, ако вместо да ги развие и си
служи с тях, ги остави да замрат.
Ако обаче някой мисли, че възгледите за свръхсетивния свят са нещо
субективно и лично, той отрича самия обединяващ принцип на всички
човешки същества. Напълно вярно е, че всеки човек открива
свръхсетивния свят чрез самия себе си, но и неоспорим факт е, че всички
хора, които са достатъчно напреднали в тази област, стигат не до
различни, а до еднакви изводи. Различия се проявяват само доколкото
хората се отправят към висшите истини не по един сигурен и научно
издържан път, а по пътя на своя личен произвол. Следва да потвърдим и
това, че правотата на духовнонаучния път може да признае само този,
който изцяло е успял да се вживее в неговата неповторима същност.
Пътят към Тайната Наука може да бъде намерен от всеки човек в
подходящия за това момент, стига да е убеден в съществуването на един
друг свят, скрит зад видимия свят, или поне да го предчувствува в
сърцето си. Този път може да бъде намерен и от всеки, който съзнава, че
познавателните му способности могат да бъдат тласнати в едно
решително развитие и усеща, че по този начин ще открие сигурен достъп
до невидимия свят. За онзи човек, който развива своите душевни
изживявания чрез Тайната Наука се открива не само възможността да
намери верни отговори, укрепващи неговия познавателен устрем, но и
шансът да превъзмогне всичко, което пречи на живота, всичко, което
изтощава живота.

Няма тайни има липса на познание. Както за едно малко дете е тайна таблицата за умножение, но след време я научава и вече не е тайна.

Има доста тайни поради презадоволеност със знания, които са безполезни, но си ги трупаме с надеждата, че някой ден и ние може да участваме в "Стани богат". Капацитета си го ползваме за трупане на количество, а не за разбиране на качество. Така че доста тайни ще си останат неоткрити, защото не се разбират, а не че не ги знаем. Ако ти дам да прочетеш една книга и ти кажа: Това е една уникална книга, която има невероятни тайни. Само ти можеш да я прочетеш и после ще обясниш на другите какво всъщност пише.
Няма да се справиш.
За едно малко дете таблицата не е тайна. Тайна е самата връзка между числата и защо е нужно да се умножават като е същото да се събират просто. Защо трябва да е сложно като е толкова лесно като е просто. Защо?

[Passiflora]

За едно малко дете таблицата не е тайна. Тайна е самата връзка между числата и защо е нужно да се умножават като е същото да се събират просто. Защо трябва да е сложно като е толкова лесно като е просто.

Защо?

Видя ли? Пишем/говорим за едно и също, но всяка със своя мироглед! (т.е. според мен със своята илюзия  ;D  ).

За да откриеш истината помага  познанието, а то се постига с хармония, тогава се отключва и интуицията. И виждаш, усещаш, че чак не можеш да повярваш, че е толкоз лесно и е толкоз "просто".
Не търсиш отговори тук, защото вече имаш изградено мнение, тогава защо търсиш на вън? 

Без мъдрост няма познание. Пътят е: Вяра Надежда Любов Мъдрост. Но всичко трябва да става естествено.
Разбира се аз така ги виждам нещата, за теб може да са по друг начин.

Не, човек има право на този стремеж и той ще извърши тежко престъпление
спрямо вложените в него способности, ако вместо да ги развие и си
служи с тях, ги остави да замрат.

А докато ги развива дали няма да забрави да живее?
Какъв е смисълът на живота?

[cassio]

Не се забравя толкова лесно и въобще не е възможно да забравиш да живееш. Можеш ли да забравиш да дишаш или да се събуждаш?

Но "Какъв е смисълът на живота?" е философски въпрос (поне за мен), а специално сме предупредени да не пренасяме подобни теми и въпроси тук!
Така че, нека се съсредоточим върху Тайните.
Коя е последната, първата или въобще най-запомнящата се Тайна, която сте разбрали и това ви е помогнало или напротив? За да разберем някаква същност и цел, все пак на това нещо да се пази в тайна.
Отново отбелязвам, че отговорите за "неподготвеното ни съзнание" са адекватни за бъдеща тема, когато най-накрая някой се почувства подготвен да сподели.  Но засега с това ни съзнание, живот и разбиране и опит какво можем да узнаем за Тайната.