Поздравления за темата!
Винаги съм искал да пусна нещо подобно. Това може и много да се задълбочи =)
Разумът и интелигентността са преки телесни функции. Те са произвеждани от тялото и са физически способности.
Емоциите са уроците, които душата научава чрез тялото.
А душата - това сме ние.
Тялото, като био-механичен костюм, си има свой собствен интерфейс и свои собствени вградени програми за поведение и функциониране.
Така тялото и душата са две отделни самоличности, като душата - това е нашата самоличност.
Разбира се това е много обобщено и образно казано, гледайте по-широко на това описания, понеже се опитвам само да опиша силуета на ситуацията.
Даже био-механичен костюм не е съвсем правилно, понеже не е костюм, а е по-скоро био-механична единица, понеже душата ни я контролира външно.
И така, когато има проблем/болест в някоя част на био-механичната единица, това създава проблем в някоя област от разума/интелекта. И обратно - проблем в разума/интелекта (електронния интерфейс) създава проблем на съответното място на био-механичната единица.
И...
Това означава, че се променя урока, който душата научава чрез това място. Или с други думи казано - променя се емоцията, която душата отчита от това място.
И обратно! Винаги има "и обратно". Когато душата иска да промени знанието, което получава, тя променя био-механичната единица по определени начини, като болестта е единия, понеже това е директна реформа в изпълнението на учебния процес от даденото място.
А дали съм се справял с болест или болка на ментално ниво... от гледна точка на моя личен опит нещата не стоят съвсем така.
Или по-точно не работят на тоя принцип.
Всичко е емоция - душата учи всичко, което идва от тялото (и не само от него, но за това говорим тук).
Тоест единствения начин (според мен) да се научи урока, е да преживееш болката/болестта.
Да я преживееш означава да я "оправиш". Да я изядеш. Да я "храносмелиш" с душата си. Да я поемеш. Д я напарвиш част от теб.
Защото забележи - няма начин да ПРОУМЕЕШ нещо, без да се слееш с него. Затова храненето по принцип е УЧЕНЕ за Земята и света.
И с болката/болестат е същото. Човек трябва да се отдаде на болката, и на чувството от съответната болест. Трябва да й се предаде и да се научи да живее с нея така, както живее със и както приема себе си.
Тогава рано или късно урокът се научава, и човек продължава нататък.
Така че това, което казваш - "да се справиш с болката/болестта на ментално ниво", означава "да преживееш" това на емоционално ниво.
А някой може ли да го избегне!? Не. Така че всеки го прави - рано или късно - неизменно е.
