Та мисълта ми е - източните изкуства са насочени към усъвършенствуване на тялото за издигане на духа, а съвременните - за контрол и усъвършенствуване на тялото чрез духа / мисълта.
Тоест две противоположни течения на развитие!
И не ме разбирайте грешно - много е хубаво да си рамърдаш задника и да си поддържаш тялото, ама необходимо ли е да лежиш на пирони или да се вдървяваш в една поза с надеждата, че ще ти "светне" отгоре?
Хората са казали "Здрав дух в здраво тяло."
Няма права мисъл в криво (повредено) тяло. Каквото е тялото такава е мисълта, и обратното.
Взимосвързани са.
Но всяко правило си има и изключения.
Който си мисли, че леглото от пирони и вдървяващите пози са целта, нищо не е разбрал.
Ако леглото те нарани, или позата те схване, никакъв контрол не си постигнал. Нито над тялото, нито над духа си. (А по-вярно е, че духа още не е постигнал контрол над тялото)
Тези, на пръв поглед шантави и ексцентрични прояви, са само проверки за истинноста на пътя, по който вървиш.
Станат ли самоцел, в блатото си.
Така стоят нещата и в сферата на бойните изкуства. При тях реално битката е вътре в тебе, но неграмотниците ги ползват за да си избиват комплексите по зали, тепихи, рингове и улици. Те вече са сагубили битката.
Така е и при така неречената "магия"....
и къде ли не в човешката дейност....
