Познавам те

[arakha]

Познавам те.Познавам ви.
Вървя по пътя, и къде се губя къде не срещам различни хора.
Хора знайни и незнайни, запознават ме със тях,учат ме за тях,какви са те ми казват.
Кой бил, що бил всеки нещо има да допълни.И ме убеждават какви са те и какво правят.
Познавам ги.Познавам ви.
Пак вървя,къде се губя къде не все за другите ме учат.
Харесвам ги,те са толкова...и не съм само аз, другите също ги харесват.
Ето ги събрали се, обсъждат, какво е правил тоз и онзи.И аз съм там при тях, и аз говоря.
Познавам ви.
Вървя по пътя но вече ми е тежко.Болка в сърцето си изпитвам, нека да поседна.
Не съм сам по пътя и другите вървят.Някои съм виждал, когато говорехме за онзи,други не.
-Ей защо си седнал тук, не спирай!Кой си ти?-странен старец ме попита и отмина.
Кой съм?Тоз въпроз така кънти.Сърцето ме боли.Кой съм?Кой съм?
Ужасът настъпи...защо ме пита тоз въпрос?Защо не ме пита кои са другите,щях да отговоря без да се замисля.
С болка на сърце признах.Аз не се познавам.Кой съм?
Упознавам се.
Вървя и вече не боли.Годините минават и аз продължавам да вървя, но този път без болка, без да се изгубя.
Познавам се!

Познавам ви, във всеки от вас има частичка от мен и обратното.Всички вървим по пътя.
Повече знаем за другите отколкото за нас, това беше идеята.Външното има по голяма част в живота ни от вътрешното.Познаваме идолите си по-добре от самите нас.Даже спорим кой какъв е наистина на базата на знанията ни за него.Това днес е като религия, да познаваш другите и какво правят.А ние се губим някаде м-у тези знания и само мъгляви изблици от това което сме проблясват за да подразнят очите.Само погледнете във форума как фалшивите ние се борим един с друг чрез знанията на някой друг възприети като чиста монета, а дали са истина няма значение.
И вие ме познавате, имали сме сходни преживявания и така нататък.Повече са нещата по които си приличаме от тези по които се различаваме.Но когато всеки познава себе си тогава познаването помежду ни става наистина красиво.
Аз се лутах достатъчно през съзнателния си живот и достигнах до една истина.За да позная теб трябва да зная за мен.
А ти какво мислиш?

[konstantin2007]

А ти какво мислиш?

Правилно.
И смени заглавието,неподходящо е,щото ти реално не ме познаваш!Дори това,че си започнал да се самосъзнаваш,не бива да води претенциите,че познаваш другите.Може да ти изиграе лоша шега.

[arakha]

:)Не прави погрешни заключения от заглавието на темата.
Когато наблюдаваш себе си и разкриваш съществото си, сякаш се гледаш от страни(както понякога се случва в сънищата ни)и си казваш -познавам те-,това е идеята на заглавието.
Замисли се, когато казваш на някого -обичам те- знаеш какво е това чувсто,емоция.Някой ще го каже на друг и ти ще пресъстваш на това(дори и да не е така),и ще си кажеш -знам какво е-,следователно не познаваш ли този който го е казал на базата че в един миг(или продължителен период от време)изпитвате едно чувство.Познаваме хората на базата на общите ни чувства,спомени,преживявания и мисли.Общата събирателна винаги я има.Така че мога да кажа,че познавам хора без дори да съм ги виждал.
Да не забравяме също така че сме в раздел философия и чрез дебат търсим правилното действие 

[fishbone]

Какви реално общи чувсства или пък преживявания можеш да имаш към някой, който не си виждал и не познаваш незнаш как се какзва и т.н.
Сега ми кажи, че те са само виртуални.

[arakha]

Най-просто-Ти обичаш ли ? Обичаш.Аз Обичам ли?Обичам.Каква е връзката м-у нас?Ние обичаме.

[fishbone]

 По отделно може и да обичаме но взаимно може и да не се обичаме та ка моли и познаваме.
Говоря за самата личност. А не, че всики хора по света обичат или мразят, или пък харесват едни и същи неща.

[arakha]

 ;D Аз говоря точно за това.Че си приличаме

[fishbone]

Значи трябва да си прекръстиш темата така:
 "Познавам те" по това, по което си приличаме.

[Iveta]

Поздравления за темата, arakha

Много истинска и интересно написана, същевременно, и леко тъжна... Но така е, всяка истина в живота идва с цената на страдание и болка, такъв е пътят.

Отвън съществуват само условията - напр. хората, които срещаме, те са идеален повод да се вгледаме в себе си. Всеки човек, който срещаме в определен момент е един урок, един път към нас. Те ни помагат да преоткрием вътрешният ни свят, действителният, реалният, т.е. себе си...

Само човек преминал през опита и противоречията в живота си, може да бъде наясно със себе си. Смисълът на живота не е комфорт и безкрайни удоволствия, а духовно усъвършенстване, именно то е най-голямото богатство

Според мен, не трябва да сменяш заглавието на темата, все пак ти си автор - ти решаваш. Няма как да се хареса на всички, просто е невъзможно

[eses]

Темата е екстра,аз направих асоциация на заглавието с "Виждам те" от Аватар,което като смисъл е същото.Но самото заглавие няма никакво значение,особенно то да се превърне в тема на разговор.
Ние адски много си приличаме,да не кажем че сме еднакви.Само където не искаме да си го признаем,защото сме решили твърдо да си отстояваме разделението 
Така се уча да не съдя.Често постъпка която осъждам в известен смисъл и аз съм я правила и правя,дори да не са идентични.Много ми харесва един постулат на Кант - Когато сме затруднени какво действие да приемем за правилно и истинно е добре да се запитаме - Ами ако всички правят така? Не е точен цитата,но като смисъл е същия.

[konstantin2007]

Да не забравяме също така че сме в раздел философия и чрез дебат търсим правилното действие  

Е те тва вече си е обречена кауза."Правилното" действие за един,за друг може да бъде абсурд!

Най-просто-Ти обичаш ли ? Обичаш.Аз Обичам ли?Обичам.Каква е връзката м-у нас?Ние обичаме.

Няма как да обичаме по-един и същи начин,защото още не сме достигнали това разбиране и осъзнаване на любовта като универсален ритъм.За  нас хората,любовта все още е субективна,най-често произхождаща от егото.

[arakha]

Заглавието на темата няма да сменям, мисля че си личи защо съм избрал точно тези думи.
Съгласен съм че хората също ни карат да се замислим за самите нас и това е якото.Ако понякога не направим разлика между тях и нас дали ще се замислим с какво ние и нашия опит се различават от тях?Разбира се това разделение се свежда само до уникалноста на отделния индивид, но не можем ли да сме уникални сами по себе си и да си приличаме с другите?Може как.Въпроса е дали ще намерим баланса между тези неща?Когато това стане ще намерим щастие.Можем да изпитваме удоволствията на ежедневието заедно с тези от духовното израстване.
Виждам те Есес.Това имах предвид, да.В книгите на Робърт Джордан 'Колелото на времето' една от етническите групи също се поздравява по този начин.
Виждам в теб, знам кой си.Не е ли яко ?
Днешната цивилизация от малки ни учи на разделение.Днешните идоли уж учат феновете си да са различни зада успеят, а какво се получава, маси от хора които се стремят да са като тях,да правят като тях,да се обличат като тях.Добре е докато вървим да се спрем и да се запитаме(както е казал Кант),а не да действаме според програмата и бързата(прибързана)реакция на така наречения рептилски мозък.
Константин2007 ако те нямаше с кой щях да споря .Само погледни форума, не мислиш ли че сме се събрали да получим едни и същи отговори?Ще те помоля да направиш един експеримент(да влезеш в роля).Излез от себе си, и за малко бъди някой който обича по същия начин(сила,страст) като теб и го прегърни.Идеята ми е да погледнеш от гледната точка на някой друг(само не ми казвай че не можеш защото пак ще са неточни нещата, защото ти не си този другия и няма как да знаеш той какво мисли).

[konstantin2007]

Константин2007 ако те нямаше с кой щях да споря .Само погледни форума, не мислиш ли че сме се събрали да получим едни и същи отговори?Ще те помоля да направиш един експеримент(да влезеш в роля).Излез от себе си, и за малко бъди някой който обича по същия начин(сила,страст) като теб и го прегърни.Идеята ми е да погледнеш от гледната точка на някой друг(само не ми казвай че не можеш защото пак ще са неточни нещата, защото ти не си този другия и няма как да знаеш той какво мисли).

Арака,аз не споря..Споренето е изтощително.И щом имаш нуждата,да се заблуждаваш,че познаваш другите,ок!Не искам да ти оспорвам илюзията.
Сега..Първо..НИКОЙ,ама абсолютно никой друг,не може да обича като МЕН!Това както искаш така го разбирай,че ми писна да се повтарям
Относно ролите..за относително краткият си живот съм сменила толкова много роли(буквално!)колкото ти едва ли допускаш,че сме спосбни да изиграем за един живот.Все в търсене на себе си,обаче.За другите не ми дреме,не ми пука,а камо ли пък да си губя ценната енергия да опознавам същества които не представляват интерес за мен.Всички фокуси,пиески,сценки и т.н винаги са били в търсене на самата мен.На по-голямата част от"другите"гледам само като фон,или евентуално като житейски пример.Вадила съм поуки и заключения на на базата на чуждите преживявания и това е единствената им роля в живота ми.За кво ми е да мисля и опознавам нещо извън мен.. :unknown:Аз съм си напълно самодостатъчна,като изследователски обект за да задоволявам нуждите на изследователя в мен.
За да кажеш,че познаваш наистина другите,трябва да си извън човешкото конвенционално мислене.Трябва да си изживял(и да си вече осъзнат за изживяването) всеки един от своите аспекти,за да разбираш и чувстваш същите у другите.Не си мисли,че като разбираш своите емоции,то наистина разбираш чуждите.Не е така.
С две думи... айде  първо наистина опознай себе си,преди да искаш да опознаваш останалите!
Арака,ти познаваш ли се?!?

[arakha]

Аз познавам, но не изцяло(ще е глупаво ако кажа изцяло)и се упознавам все повече с всеки изминал ден.
Интересна си

[arakha]

И още нещо.Моля да ме извиниш ако съм прекалил с желанието си да погледнеш от моята гледна точка.