Теоретично всеки може да прати енергията си в “правилното” място и всеки от нас всеки ден го прави преднамерено или без да подозира. Друг е въпрос, дали нашето въздействие има сила или не. Едните хора имат потенциал, а другите такъв нямат (слаби, болни, уморени и т.н.). Но със сигурност всички осъществяват някакво въздействие, а дали успяват – зависи от силата на това въздействие, а също и от индивидуалните качества на този, върху който се осъществява въздействието (защитната му обвивка, степента на повреждането на физическото му тяло, ако има такова).
За “"мъглата" от радио, ТВ, микровълнови, клетъчни телефони” – мога да кажа, че това са друг тип вълни, а хората въздействат един върху друг на нивото на така наречената “dark matter” – това много добре е описано в “Нееднородната Вселена” на Н.Левашов, но книгата е на руски. Информацията има и в “Същност и Разум”, която отчасти е качена на българската версия на сайта на Левашов -
http://www.levashov.byethost16.com, преведена е, редактира се в момента и се качва на страницата глава по глава, след като са готови.
Що се касае “депресиращи мисли и настроения на болното население” – то това няма да се отрази на въздействащия, ако той може добре да се концентрира. Но пък може да се отрази зле на този, който достатъчно продължително време се намира близо до болния или до човек в депресия – “заразно” е (всяко състояние оставя своя отпечатък върху хората от обкръжението).
От своя опит знам, че чувствителността се развива, а много хора въздействат на другите и като нямат чувствителност, мислят, че нищо не правят или че това не се забелязва (както в случай на лъжливата любезност). Много от тях се подлъгват на любезността на обкръжаващите, като ги взимат за почтени хора, а напразно. Много често любезността не означава почтеност, както и обратното почтеният човек не е задължително е любезен. Така че дори и да има “замърсеността” на пространството около нас – едните хора могат да усещат, други като пънове – не усещат нищо ( а често усещат, но или не знаят какво е това, или просто не искат да знаят и робуват на стереотипи).
За въздействието на разстояние мога да кажа следното: въздействах, но бях учуден – защо понякога е успешно, а понякога не. Разбрах го само, след като запознах се с теорията на Н.Левашов. Според него – за да лекуваш нещо трябва добре да виждаш повредата, отлично да познаваш човешкото тяло, както и това, че върху живия организъм и върху човека в частност не може да се осъществява непрекъснатото въздействие, иначе той ще се разболее повече или дори ще умре. Това е така, защото при всяко въздействие в организма (в клетки) се образуват токсини и е необходим възстановителният период, през който организмът се освобождава от токсините – по подробно виж цитираните по-горе книги, а също така и “Последно обръщение към човечеството” на Н.Левашов.
За лекуването също така е много важно да се знае причината за болестта. Според Левашов има 4 причини - генетични, придобити през живота, екологични и кармични - виж статията “Причины болезней человека” -
http://www.1-sovetnik.com/articles/article-430.html .
А за ученика на Левашов вече писах, всеки може да се обяви за такъв, но е опасно да се занимаваш с такъв човек. Има много шарлатани. Доколкото знам, самият Левашов много отдавна не лекува никой, а за учениците си в Америка е казвал, че когато им е преструктурирал мозъка, те са придобили големи възможности и са били решили, че са много велики, не са искали да учат, нито да лекуват, а направо да работят в Космоса. Левашов също е казвал, че за съжаление хората не искат да учат, а искат веднага да практикуват и че много хора се разболяват от така наречената “звездна” болест. Според Левашов нищо не бива да се дава на готово, а всеки човек трябва да го заслужи с упорит труд. Това е нещото, което той извлече от американския си опит, поради което е сложил на хората с преструктурирания мозък програма, която в случай на неправилните им действия, веднага свива преструктурирането и мозъкът става такъв, какъвто е бил преди преструктурирането. Но за това е по-добре да се прочете в книгата на самия автор “Огледалото на душата ми”, том 1 и том 2.
