Краят на близкоизточните династии?Египтяните, изпълнили улиците на Кайро през тази седмица, не настояваха само за слагане на край на 30-годишното управление на Хосни Мубарак. Целта им е и да свалят и евентуалния наследник на президента – сина му Гамал.
За египтяните и много араби в региона тенденцията към таурит – наследено управление – от много време е приемана за най-голямата обида за обществата, стремящи се към по-голяма свобода. Докато протестите се разпростират из арабския свят, предизвикани от бунта в Тунис, династичното наследяване в републиките в региона вероятно ще бъде основната жертва на безредиците.
В безпрецедентна демонстрация на отхвърляне на режима на Мубарак, тълпи от египтяни излязоха по улиците в сряда за втори ден на протести. Полицията се опита да разпръсне тълпите в Кайро, биейки демонстрантите. Правителството обяви всички демонстрации за незаконни и арестува 1 000 души.
Дори ако застаряващият Мубарак намери начин да устои на натиска за радикални политически реформи, според анализатори протестите нанасят фатален удар на кампанията за поставянето на президентския пост на 47-годишния син на президента, бивш банкер, подкрепян от младата гвардия на управляващата Национал-демократическа партия.
Докато египтяните изразяват надежда гласовете им да бъдат чути по улиците, всеки опит за наследяване на Мубарак на предстоящите президентски избори през септември вероятно ще предизвика още по-бурни протести.
„Идеята за таурит понесе тежък удар след Тунис и след събитията в Кайро”, псоочва Амр Хамзауи, политически анализатор в Центъра за Близкия изток Карнеги. „Трудно е да си представим, че сегашното управление още може да мине с идеята за таурит”.
Откакто вече починалият сирийски лидер Хафез Асад гладко прехвърли президентската власт на сина си Башар през 2000 г. – парламентът послушно одобри решението – няколко дългогодишни арабски лидери прихванаха идеята да управляват и след смъртта си.
Макар и неприятно за хората, династичното наследяване има известно очарование за западните поддръжници на авторитарните режими в Арабския свят, тъй като дава гаранции за продължителна стабилност, особено в страните, считани за стратегически съюзници.
Сваленият тунизиец Зин ел Абидин Бен Али даде много икономически лостове на членове на семейството си и редица политици смятат, че той е възнамерявал да постави съпругата си Лейла, мразена от повечето тунизийци, на президентския пост.
В обедняващия Йемен Али Абдула Салех, който управлява дори по-дълго от Мубарак, подготвя за наследник сина си Ахмед, който сега е началник на специалните части на армията и републиканската гвардия. Миналата седмица Йемен беше разтърсен от дни на вдъхновени от Тунис протести в настояване за край на управлението на Салех и плановете му за таурит. В неделя президентът изнесе реч в опит да успокои тълпата, описвайки плановете за династично наследяване като „крайна грубост”. „Ние сме срещу наследяването. Ние подкрепяме промяната”, заяви президентът.
Либийският лидер Муаммар Кадафи изглежда готви не един, а двама свои синове, изправяйки ги един срещу друг в надпревара да го наследят. Някогашната изгряваща звезда на Сейф ал Ислам, 39-годишният реформатор, през последните месеци изглежда залязва, докато борбата с брат му Муатасим, началник на силите за сигурност, се ожесточава.
Синовете на арабските лидери като цяло градят имидж на млади и модерни лидери, което им помага да намират подкрепа сред реформистки настроените елити. Сейф ал Ислам, например, е предпочитаният наследник от чуждестранните компании, които искат да правят бизнес в Либия. Освен това реформаторът има заслуги в убеждаването на баща му да се откаже от оръжията за масово поразяване и реабилитирането на международния имидж на Либия.
Гамал Мубарак, високопоставена фигура в управляващата Национал-демократическа партия, също е приеман за фигура, стремяща се към икономически реформи от дълго време отхвърляни от възрастния президент. Гамал вкара в управляващата партия група икономически либерали и се радва на популярност в бизнес средите.
Въпреки това много преди Тунис да вдъхнови арабите да отхвърлят лидерите си и да излязат по улиците, египетските опозиционни партии и граждански движения упорито отхвърлят наследяването на президентския пост от Гамал, предприемайки кампания за предупреждение срещу опасностите от евентуалното му управление.
http://www.focus-news.net/?id=a1441
