Демоните

[cassio]

Малко ми е странно да започна тази тема. И не съм сигурна, че трябва да е тук, но ако прецените я преместете.
Интересното ми е Демоните колко са лоши? И реално как могат да бъдат ... преодолени и победени?
От това което съм чела, гледала и мислила излиза, че това са "отлъчени" ангели, които са в услуга на тъмната страна. Както е станало тяхното "обръщане", обаче в нещо лошо от нещо добро, защо да не може да стане обратното?
Мислех си за това във връзка с религията и вярата, понеже преди време (десет години) бях решила да постя по Великден, от начало до край с изповед и причастие. Защото не знам дали сте чували, но повечето хора само постят, но самия цялостен процес по "изкуплението" не го правят.
И тогава преди изповедта от църквата си бях купила едни книжки, където се обясняваше за последната най-тежка седмица преди причастието. Именно тогава Демоните се стараят да изкушат човешката душа и човек да не може да се причисти? Беше ми интересно как ли точно това се случва. Като приемем, че въображението ми е добро и съм гледала филми, но все пак имам рефлексия и не мога до там да си представя нещо в реалността да е толкова изкушаващо.
Реалното вярата е подложена на изпитание. Някои от вас сблъсквал ли се е и с изпитание на вярата си в Бог?
И ми се случи инцидент- обраха жилището, в което бях без да мога нищо да направя.
На следващия ден трябваше да се изповядам, но вечерта след обира един човек (а може би демон)ми забрани да стъпвам в църква и да вярвам повече в Бог!
Беше си страшно- уверявам ви. И мисълта, че ще спра да вярвам ме караше да се чувствам ...слаба, безпомощна ненужна.
Все пак се изповядах, НО не взех причастие. Не пожелах. Чувствах се незаслужила. Понеже чувството е наистина освен необяснимо неприятно- няма с какво да го сравня- никога повече не съм си помисляла да постя. Страх ме е от Демоните.
Може да звучи налудничаво, но аз наистина си мисля, че ако човек не знае същността на доброто в себе си, за да противостои на подобни набези е много лесно да предпочете тъмната страна без да усети или без да му личи... просто в един момент да усеща, че няма добро в себе си, с което да може да противостои.
Каквото и да си мислите ще ми е интересно дали поне сте се замисляли за това колко сте силни срещу Демони.

(а и между друго гледах тва филмче "Ангели и Демони" та там, едва ли не се загатва, ако не й направо натъртва- как всъщност Илюминатите са били от добрите, нооооооо с толкова добри и интелигентни по Земята ще стане скучно. Та църквата се е постарала да е интересно- това е ирония)

[Stalin]

Страхът е от дявола. А ти си се уплашила от демоните. Не се страхувай, а иди се пречасти каквото и да става.Те най-много се страхуват от Причастието, защото то е плътта и кръвта на Спасителя. Също името на Исуса Христа и Кръста са оръжието ,което ги побеждава.Оставиш ли се на тяхните внушения си загубена и ще те завлекат в бездната. Има много православна литература на тази тема . Дерзай!

[Sangre]

Демоните са измислица. Баба ми разправяше как като прекарали ток на тяхното село изчезнали всички караконджули

[Tangrata_]

Абе в православната литература ги пише!

Значи има.

И значи трябва да се чете православна литература. Това е логиката!

А ти, за каквъв ток ми говориш? В Библията нищо не се казва за никакъв ток ...
  ;D

[Sangre]

Всичко дето го пише по книгите ако се раждаше по нивите, щеше да е берекет невиждан.

Ма пък понеже съм дълбоко нерелигиозен, не вярвам в таквиз щуротий

[fishbone]

Демоните са измислица. Баба ми разправяше как като прекарали ток на тяхното село изчезнали всички караконджули

Демоните и караконджулите са различни същества и не са измислица. Демоните обикновенно са нечисти духове наричани бесове, докато караконджулите според поверията са космати съшества с рога и едно циклопско око, които живеят край воденици и влажни необитаеми и сенчести места понякога изглеждат и като голо човече или като онова дето някой разправяше, че го видял и приличало на АЛФ.

[cassio]

fishbone, благодаря ти за уточнението, което си направил и се надявам то да е достатъчно и да потуши всякакви следващи пориви за несериозно и подигравателно отношение.

От дявола не ме е страх. Просто, защото нито съм го виждала, нито съм го чувала и общо взето не ме интересува- в смисълът на буквално не ми е интересен, за да се замислям за някаква негова същност, а от там и чувства като "страх" от него. По същия начин не ме е страх и от Агент Смит и от Дарт Вейдър. Честно.

Демоните, освен като бесове, аз се замислих като наименование и от седемте смъртни гряха. Доста се е разисквало- сигурно и тук- защо убийството не е смъртен грях, а гневът, завистта, лентяйството ... и т.н. са?
Демоните не са съвсем външни и чужди на човешката ни същност, за да не сме ги виждали и това да е достатъчно да си мислим, че са приказни или измислени метафори, с които да се сплашват малките деца.
В известна степен аз предполагам, че сме наполовина демони и наполовина ангели. И когато в определен момент надделява или е по-силна демоничната ни част, тогава без да го искаме привличаме сякаш и други такива демонични половини от други хора. И реално въпросът ми е- всъщност нямам въпрос- исках някой да сподели, ако се е замислял и има подобен опит. Аз съм се виждала в огледало като съм ядосана. Виждала съм погледите, уплахата и страха на хората срещу мен- нещо ужасно и грозно представлявам. Страх ме е в такива моменти, привличайки и други демони да не си остана само с демоните в един момент ... колкото и да вярвам в изначалното и неунищожимо добро в човека.

[Sangre]

Демоните са измислица. Баба ми разправяше как като прекарали ток на тяхното село изчезнали всички караконджули

Демоните и караконджулите са различни същества и не са измислица. Демоните обикновенно са нечисти духове наричани бесове, докато караконджулите според поверията са космати съшества с рога и едно циклопско око, които живеят край воденици и влажни необитаеми и сенчести места понякога изглеждат и като голо човече или като онова дето някой разправяше, че го видял и приличало на АЛФ.

Отношението ми не е подигравателно, хората са се страхували от неизвестното. Караконджула е собствената ти сянка с рошава кратуна, отразена на стената в уголемен размер от трепкащата свещ поставена на масата.
Демоните са нещо подобно, проекция на някаква форма на страх.
Според мен и ангелите и демоните са едни и същи хуманоидни същества посетили древните хора в миналото.

[fishbone]

Ма пък понеже съм дълбоко нерелигиозен, не вярвам в таквиз щуротий

Не е нужно да си религиозен, за да вярваш в кавото и да било.

Отношението ми не е подигравателно

Къде съм казал, че е?
 

Демоните, освен като бесове, аз се замислих като наименование и от седемте смъртни гряха.

Да.. има връзка.

В известна степен аз предполагам, че сме наполовина демони и наполовина ангели. И когато в определен момент надделява или е по-силна демоничната ни част, тогава без да го искаме привличаме сякаш и други такива демонични половини от други хора.

Правилно предполагаш.

[P.E.A.C.E.]

Според мен и ангелите и демоните са едни и същи хуманоидни същества посетили древните хора в миналото.

Ми то си е така, ама на зейтгейст феновете им дай тенекиени чинии и технологии. За Дух, Душа и Тяло, и как те биват изкушавани от изостанали еволюционно светлинни същества, с хуманоидна форма, не се слуша вече. Не е модерно просто.
Пък и щом има спомената в Библията, пак не е е модерно, та нали всеки знае че там лъжат...

[Red]

Аз честно казано не съм се интересувала особено от тази тема - не съм търсила и чела литература, нито пък съм гледала нещо конкретно. Не приемам демоните като някакви същества задължително свързани с религията и това, което съм си мислила и да което съм стигнала след някакви случайни разговори с приятели или разни случки е, че в общи линии най-важното е да не те страх. Или с други думи да намериш нещо добро и позитивно в себе си, да се опиташ да се концентрираш върху него и да се освободиш от притесненията и уплахата. Смятам, че именно страхът е това, което би подхранило и привлякло демонът към някой или ако приемем, че той е част от нас и разума ни - би го провокирал у някой. Не казвам, че това е лесно, не мога обаче и да твърдя, че е трудно. В крайна сметка страхът може би е част от човека, но и свободата и силата но волята също, така че само от него си зависи на кое ще наблегне.

[Sangre]

Ма пък понеже съм дълбоко нерелигиозен, не вярвам в таквиз щуротий

Не е нужно да си религиозен, за да вярваш в кавото и да било.

Вярата и религията са различни неща. Осъзнаваш ли го? Не ми харесва как религията експлоатира вярата на хората. Ангелите и демоните са били посредници между хората и "боговете".

[fishbone]

Аз ако не го осъзнавам няма да ти напиша това което си цитирал.
На мен не ми харесва как сектите експлоатират на базата на религиите. Нямам против религията нищо.

Ангелите и демоните са били посредници между хората и "боговете".

И все още са, както и не само те разбира се.

[Sangre]

Сектите използват утъпканите пътеки проправени от религията, само ги извъртат в своя полза.
Аз имам против религията, защото е нанесла много повече вреди, отколкото ползи.

[frozenbrain]

И мисълта, че ще спра да вярвам ме караше да се чувствам ...слаба, безпомощна ненужна.
Все пак се изповядах, НО не взех причастие. Не пожелах. Чувствах се незаслужила. Понеже чувството е наистина освен необяснимо неприятно- няма с какво да го сравня- никога повече не съм си помисляла да постя. Страх ме е от Демоните.

поредния загубен фронт...
И защо питаш колко сме силни срещу демоните?
Да не мислиш, че си сама в "битката"... За каква вяра въобще говориш тогава