Не, животът на повечето хора не е удобен, но голяма част от тях се страхуват, (както беше отбелязано и в предходните постове), не обичат да рискуват, не обичат промяната, предпочитат да стоят безразлично отстрани и да коментират кой, какво и защо, като се надяват това на тях да не се случи. Но кой е застрахован всъщност? След като сме тук и сега трябва да очакваме всичко, а съдбата обича да си играе с нас, като ни поставя в различни ситуации. Страхът отново виждаме, че е водеща позиция, а има ли страх любов не може да има!
Примерът с филма 'Home', който даваш е много подходящ.
Промяната трябва да започне от нас самите, въпреки че идеята на пръв поглед изглежда като прашинка в Космоса. Но всеки един трябва да се стреми към екологична култура на мислене и поведение. Да, изглежда трудно във време, в което животът за голяма част от населението е разменна монета, но в животът няма нищо лесно. Именно оттам трябва да се започне, какво за нас е животът, какво разбираме под това? Например Швайцер, казва: 'Аз съм живот, който иска да живее в среда за живот, която иска да живее.' Всички знаем, че природата е една йерархия от системи, които се намират в непрекъснато взаимодействие, но всеизвестно е, че не трябва да пожелаваме на природата онова, което не желаем на самите себе си.
Разумният и осъзнат човек ще се придържа към принципа на маите, (които са наричали Земята своя Майка), като поставя себе си на мястото на другите живи същества, на природата като цяло и със собствината си дейност я защитава.
