Графитът е новата литургийна форма на тих протест срещу настъпващата дехуманизация - лекомислено зачеркван като проява на несоциализираност и хулиганщина, този прекрасен жанр едновременно показва болестите и подава естетическата си ръка за едно скандално, чисто и безкористно спасение. Самата склонност да бъде създавано изкуство по начин, който свободно и пряко го публикува пред очите на всички, е припомняне в комерсиалния ни свят на една изконна същност на красивото - да буди, да привлича към духовност, без да пита за билет и да слага ограничения, без да се сдържа в каквито и да било изкуствени форми на благоприличие. Графитът не прилича на благото - той е!