Най-преследваните хора в Европа?

[insomnia1304]

Най-преследваните хора в Европа?

Написано от Бен Юда -  сътрудник на Европейския съвет за външна политика – един от тинк-танковете, чиято задача е да проследяват и оценяват работата на органите на Европейския съюз, занимаващи се с външна политика.

Противоречивата депортация на хиляди роми, живеещи понастоящем във Франция, наскоро проведена от президента Саркози, беше осъдена от най-различни страни: Папата, президентът на Европейската комисия и един от комитетите на ООН. Въпросните роми са европейски граждани, които имат пълно право да се преселят във Франция, но не и да останат там неопределено дълго време без работа. Но въпреки силната критика от най-високо ниво, политиката на Саркози говори доста ясно за едно засилващо се темпо на преследване на хората от ромски произход в Европа. Миналата седмица седем роми бяха застреляни в Словакия от човек, който след това застреля и себе си. Осем подобни убийства са се случили в съседна Унгария през последните 18 месеца, а освен това там са били докладвани 30 нападения срещу роми със запалителни бомби. В Рим, кметът на града започна да събаря ромските бараки в един опит да прогони емигрантите от града. И в Сърбия, и в Косово е имало етнически мотивирани убийства на голям брой роми, които са били прогонени от албанците след 1999 и сега не биват допускани обратно. Също и в Северна Ирландия роми са били прогонени в резултат на расистки атаки. Тези развития би трябвало да разтревожат всички ни. Както показва историята, широко разпространеното малтретиране на едно голямо, не притежаващо собствена държава малцинство, могат да имат опустошителни последици.

Експертите смятат, че в днешна Европа има около 11 милиона роми, което прави това население по-голямо от онова на държави като Австрия или Швеция. И докато ръстът на раждаемостта спада до рекордни нива в новите страни-членки на ЕС, броят на ромите експлодира. Ако тези цифри се задържат на сегашното си ниво, 20 процента от всички унгарци и 40 процента от работоспособното население на страната ще бъдат роми през 2050 година – в сравнение със само 6 процента в наши дни. Опасността от всичко това е, че през следващите десетилетия една голяма част от населението на ЕС би могла да се превърне в граждани от втора класа.

Един доклад на отдела за регионална политика към ЕС подчертава, че „интеграцията на ромите е предварително условие за устойчив дългосрочен растеж в множество региони от централна и източна Европа“. И въпреки това днес все още няма почти никакви демографски изследвания в страните, в които броят на ромите се оценява на над 10 процента от населението – като например България или Румъния – или малко под тази цифра, като в Македония или Словакия. Ромските общностни лидери в Братислава и София дори твърдят, че ромите могат да се окажат мнозинство в тези страни около средата на века, ако се задържи високата раждаемост и ромите продължават да отказват използването на противозачатъчни средства. Може би именно тези страхове обясняват защо – за последен път през 2003 г. в източна Словакия – ромските жени нерядко биват подлъгвани към операции за стерилизиране.

В 2000 г. една инициатива на 12 европейски страни обяви следващото десетилетие за десетилетие на „ромското включване“, но NGO-тата отбелязват сухо, че връхната точка на опитите за интеграция на ромите са били правени най-вече по време на предприсъединителната фаза при много нови страни-членки, особено Румъния. След това преследването отново се е засилило, а социално-икономическите факти говорят сами по себе си. В Словакия ромските деца съставляват само 10 процента от учениците, получаващи нормално образование, но 60 процента от онези, учещи се в специални училища. По-малко от 4 процента от унгарските роми получават университетско образование. През 2009, повече от една пета от ромските деца в Унгария са били изпратени в специални училища, като така по същество те са били откъснати от възможността за включване в нормалния ход на образование и са третирани като хора с увреждания. По-малко от 10 процента от тях завършват училищно образование. Това са цифрите на една очевидна мизерия.

Европа ще продължава и за в бъдеще да наблюдава миграция и преследване на ромите, освен ако не се проведат целенасочени усилия за промяна на тези статистики. Но в момент като сегашния, в който политиците фиксират вниманието си преди всичко върху съкращения в бюджетите и спасяване на оскъдните оставащи средства, шансът да се случи нещо подобно е минимален. Като президент на една от най-мощните европейски нации, Саркози поставя прецедент, който открива възможност за централноевропейските политици да предприемат още по-крайни мерки. Вече е налице случай, при който крайно десни унгарски членове на Европейския парламент са отправили искане за „масово интерниране“ на ромите.

През ранния 19 век една друга етническа група – евреите – са били преследвани по същия начин, при доста сходни обстоятелства – те са били много бедни и са се намирали в процес на демографска експлозия. Всеки човек, който по онова време би се осмелил да твърди, че наследниците на тези разпокъсани, лишени от реални лидери хора, някой ден ще имат собствена мощна държава в Близкия изток, би бил посрещнат с присмех. И все пак по-скоро царистките преследвания от 19 век, а не толкова Холокостът, са събитията, предизвикали появата на ционизма. Днес, по същия начин, се забелязват наченките на един ромски активизъм в източна Европа – подпомагани най-вече от фондацията Отворено общество на милиардера Джордж Сорос – под формата на различни схеми за подпомагане на младежта и създаване на форуми за ромски права.

Едва ли е нужно да се казва, че подобни инициативи трябва да се насърчават с всички средства, и че картината не е повсеместно мрачна за ромите. В Македония, певици като Есма Реджепова са известни звезди, а тазгодишният фестивал за духова музика „Гуча“ в Сърбия – който е доминиран от ромски музиканти – привлече рекордния брой от половин милион посетители. Ромските оркестри са добре дошли на множество балкански сватби, а някои от най-големите звезди сред тях печелят добри пари между Германия и Австралия, давайки концерти пред местните балкански диаспори.

Би било погрешно да се мисли за милионите роми в Европа като за хора, които желаят едни и същи неща или водят един и същи начин на живот. Ромската (подобно на еврейската) идентичност се основава на цял спектър от културни идентификации. Различните ромски групи практикуват различни религии, говорят различни езици, а племенното чувство при тях далеч надхвърля всякакво друго по-широко усещане за единство. Добре е също да си припомняме, че една традиция, която отхвърля основните положения на модерността – уседнал живот, преследване на кариера и образование – вероятно ще продължава да държи ромите в състояние на изостаналост много повече, отколкото всякакви десни предубеждения и преследвания. По множество най-различни причини, пътят, пред който тези общности са изправени през 21 век, ще бъде много труден. Те все още очакват своя собствен Херцл, чиято задача сигурно ще бъде много по-тежка. А може би и невъзможна.

http://www.librev.com/index.php/bg/prospects-europe/1011-2010-09-10-12-39-54

[P.E.A.C.E.]

insomnia1304
Защо не пускаш тези статии в една тема, а правиш 20 теми за "демографския бум на ромите"?!
Поправка - циганите.

[insomnia1304]

От Шенген до Баталова воденица

Експулсирането на румънски и български роми от Франция отдавна вече е начело на европейския дневен ред. България обаче демонстративно отказва да заеме позиция по тази тема, пише в анализа си Ясен Бояджиев:

Шенген е малко селище в Люксембург, символ на европейската зона на свобода, сигурност и правосъдие. Баталова воденица е съвсем малка махала в България, превърнала се в символ на много други и далеч по-големи зони на мизерия. Жителите на Баталова воденица са навсякъде нежелани и, където и да се преместят, все ще е незаконно. Включително и в Шенген, където иначе са свободни да идат.

Поне временно обаче за френския президент те се оказаха добре дошли, защото му дадоха възможност за бърз и лесен политически успех. Разчиствайки от тях шенгенските си територии, той позакърпи рейтинга си, като демонстрира решителност и ефективност в името на сигурността, макар и донякъде за сметка на свободата и правосъдието.

Шапка невидимка

Българският премиер, който някога като кмет на София не успя да разчисти Баталова воденица, се нареди сред малцината, които безусловно влизат в положението на френския президент. Разчитайки, че той ще му отговори със същото и няма да му попречи да се закичи с политическия трофей, наречен Шенген. И за целта се опита да си нахлупи нещо като шапка невидимка.

„Искате да вкарам държавата в нещо, което не съществува, за да ни попречи за Шенген”, каза премиерът. Дали обаче опитът да се направим, че ни няма, ще помогне за влизането в шенгенското пространство е спорно. Първо, защото, както е известно, то поне формално зависи от други критерии. Второ, защото, дори да покриваме тези критерии и дори всички роми да се приберат, пречка могат да се окажат други, тукашни проблеми - като например нивото на корупция, липсата на ефективно правосъдие или пък ентусиазирано раздаваните паспорти на хиляди побългаряващи се граждани на бившия Съветски съюз и бивша Югославия.

И трето, защото в спор като този за ромското експулсиране и мълчанието е заемане на страна. Дали тя е печелившата не е ясно, но пък е ясно, че Франция съвсем не е единствената, която би могла да застане на пътя ни към Шенген.

"Несъществуващите" проблеми

”Ние сме категорични, че всеки един човек има своите права. Това сме го изразили публично, но не искам ние да влизаме в този диалог, защото ние нямаме проблем и самата Франция няма проблем с България, така че не искам да сме в един кюп с останалите държави, които имат проблем", обясни премиерът.

Истината е обаче, че заради самото си членство в ЕС България така или иначе доброволно е „в кюпа”. Както и че имаме проблем и то не един. Имаме проблем с правата. 41 български граждани може би са малко, а някои от тях може да са върнати основателно. Но когато държавата демонстративно се отказва от основното си задължение да се интересува за правата на гражданите си, бройката бързо ще нараства, а основанията няма да имат значение. Накрая може да се наложи не само свободното пребиваване, но и свободното заминаване да стане обект на предварителен подбор.
Историята с експулсирането разкрива и остротата на кризата в самия Европейски съюз. Той не би могъл да функционира, ако се окаже, че принципите и ценностите му са в сила за „големите” и „силните”, а правилата в него се прилагат само спрямо „малките” и „слабите”. И това също е голям проблем за България.

Провинциално хитруване

Накрая, колкото и да не ни харесва, когото и да обвиняваме за него, имаме голям и крайно неотложен проблем с ромите, с който ще трябва да се справим търпеливо и цивилизовано сами, каквото и да ни струва.

Премълчавани проблемите не изчезват, а се задълбочават. А очевидното за всички провинциално хитруване, представяно като висше политическо умение, не ни прави по-приемливи, а само смешни. И въобще, няма как да влезем в Шенген без Баталова воденица…

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6020855,00.html
 
 

[de4i]

Най-преследваните хора в Европа?

...преследване на хората от ромски произход в Европа. Миналата седмица седем роми бяха застреляни в Словакия от човек, който след това застреля и себе си. Осем подобни убийства са се случили в съседна Унгария през последните 18 месеца, а освен това там са били докладвани 30 нападения срещу роми със запалителни бомби.

Посочените случаи определено не са расистки нападения, а отчаян акт на съпротива. Съпротива от начина на им живот.
Защо цитираното изследване не е посочило случаите, в които роми са нападнали, ограбили, пребили и убили граждани на ЕС ?
И защо не е направен анализ причина-следствие ?
Кой е ПЪРВИ е провокирал подобни изблици на насилие.
В България този въпрос е особено болезнен. Но упорито се премълчава от мнозина.

[insomnia1304]

КРАЙ СОФРАТА

 

Живея в Северозападна България и говоря само за тукашните цигани, но шестото чувство ми подсказва, че навсякъде ситуацията е същата.

Имам опит от практиката. Работил съм с цигани, живял съм сред тях, решавал съм десетки години техни проблеми, ще отбележа важен момент: няма чисти цигани и те го знаят! Това е обяснимо, защото от векове живеем заедно. Почти всички са смесица главно с българи, но естествено имат гени и от другите етноси. От пет деца, родени в едно семейство, поне едно има за баща българин, като това се знае в семейството. Често са две или три. Тези деца обикновено са наричани "катъри". Или пък циганите казват за него - "то е крадено". Майката го е "откраднала", като е "спала" с българин, за предпочитане по-светъл, най-добре рус и синеок. Съпругът или юридическият баща знае обстоятелствата и признава "катъра", "краденото" за свое. Не казвам нищо лошо за многодетното циганско семейство. Отбелязвам тяхната представа за семейство и деца. Като срещнете циганин или циганка на ваша възраст - да знаете, няма гаранция, че не са ви братя, сестри, братовчеди и пр. Те може да са ваша кръв. Хубавите циганки в селото обезателно са любовници (имат системни сексуални връзки) на местните богаташи, кметове и други влиятелни лица - българи. Тези връзки са меркантилни, известни са в селото, и на бял свят се появяват поредните "катъри" или "крадени". И обратно, богатият циганин търси и намира за любовници българки. Пак с меркантилна цел. Резултатът в демографски смисъл е същият - но по-често детето е изоставено за осиновяване или наричано "циганин". Тези проблеми на протичащо от векове смесване не са разбрани от българските общественици (политици), дори изследователи, защото те четат книжки и отиват при циганина с въпросник, и я стоят един ден, я не. Така нищо не се научава. Никой няма да ти се изповяда.

Освен това днешните изследователи и политици са като кърлежи, впили се в проблема: "приобщаването на ромите", "десетилетие на приобщаването" и пр. Много пари смъкват от това. Има вече стотина души в национален мащаб, които така се препитават, пък и забогатяват - проблематизират и изострят проблема. Съчиняват учебници на "роден език" (няколко десетки са циганските езици у нас – не диалекти!), искат да учат циганчетата на "роден език". За това им плащат. Искат да създават етнически аутсайдери, които да вършат мръсната работа на мафия и богаташи. Да чистят канали, да бършат задници, да бъркат по джобове... Логистиката на законната и незаконна престъпност създава свой обслужващ етнос.

В тази връзка зная парадокси. В нашата махала в Монтана имаше циганско семейство (семейството живееше в българска, християнска махала и се българееше), което беше осиновило две българчета и ги отглеждаше наред със своите две. Родителите на българчетата бяха починали. Цялото семейство и децата знаеха и твърдяха, че са българи. Заедно сме учили и сме си играли, че и отгоре. Завършиха училище, ожениха се, деца имат. Живееха нормално по "български".

Преди няколко седмици срещам едно от осиновените деца, вече голяма жена, от дума на дума става ясно, че в момента работи "ромски проекти". И тогава тя казва: "Да, аз съм циганка или ромка". Напълно разбираемо от нейна гледна точка (да си изкарва прехраната) и абсурдно от гледна точка на държавата.

От тази порода са хора като Ц. К. Циганският проблем става "страхотен цигански проблем", защото има персони, които печелят от неговата "страхотност" и поощряват крайните елементи сред тях. Настанили са се навсякъде - по министерства, в народното събрание и пр. и непрекъснато усложняват нещата. Намесват се партиите. И парите. Търсиш ли проблем - в дъното са парите или властта!

Особено вредителска роля играе ДПС: поощряват онова, което циганите носят като начин на живот - паразитизма. Тук се включват всички партии - битка за гласовете на бедните хора. Готови са да създат нова нация - циганска, само за да имат гласовете й. (Спомнете си само политиката на партиите към помаците!) А паразитизмът, да сложим ръка на сърцето, е характерен за човешката природа. Иначе няма как да си обясним рентиерството.

Обсъждал съм въпроса с цигани, с които съм израсъл, заедно сме работили и сега заедно сме пенсионери. Да не се дават пари за "ромски програми", а за образование на циганите - училища, учебници, учебни помагала и учители! Не познавам образован циганин, но такъв, който не печели от "програми за приобщаването", който да мисли, че е друг, а не българин. Намерете ми един лекар от ромски произход, но неизкушен от политиката, който да твърди, че е ром (циганин)! Така трябва да бъде - в Румъния (румънец), Унгария (унгарец), Словакия (словак), Испания (испанец)... Като написах испанец, се сетих за операта "Кармен".

Цяло десетилетие се подстригвам в циганска бръснарница. Шестима работят там. Шестимата са от ромски произход. С тях, така да се каже, отскоро се познавам. Говорим си. Проблеми?! Няма проблеми. На основата на техните думи формулирам проблем - циганинът има такъв манталитет, че може да се завре в калта, ако така му е по-лесно да бъде социален паразит. (Искам да ви запитам - не е ли паразит шефът на банка, който взема 40 хил. лева заплата, формирана от лихвите по потребителски кредити, включително за печка или пломба? Едните паразитстват покрай кофите за боклук и като крадат кокошки, другите, като седят в банкови кабинети. Защо няма международна програма "десетилетие на банкерското приобщаване"?!)

И по-нататък. От "циганските" семейства, които познавам с много висока раждаемост, над 8-10 деца, при  всичките(!) един от родителите, бащата или майката е българин, а другият - циганин. За многодетните "цигани" не е сигурно, че са цигани. Сигурно е, че са аутсайдери, предпочитащи гетото, където намират уют в общата мизерия.

Има обаче един показателен случай, който поставя съвършено друг проблем: винаги ли правото да имаш дете е свещено.

Нарекъл съм го "ефекта на С. и Н." (по имената на две сестри, българки, психично болни, с установени диагнози). Тези две сестри са дали на държавата (на нацията) над 200 човека - родените от тях деца, внуци и правнуци. Едната е родила над 20 деца, а другата - над 10. Техните деца, които са семейни, са родили по повече от осем деца. Внуците - също. Съпрузите са от цигански, смесен или "чисто" български произход. Главното занимание за женските чеда е безразборният секс, който може да бъде наречен болестна проституция. В тази семейна група има три поколения проститутки - бабата, майката, внучката. Тук проблемът не е циганин или българин, проблемът е здравен статус - цялото потомство "С. и Н." е болно и недъгаво. Те имат генетично предаван и видим здравен проблем! Питам правозащитните организации - редно ли е генетично обременени хора, за които е ясно, че ще предадат своята непълноценност в следващо поколение, да имат деца?!

Голяма част от "С. и Н." нямат никакви битови навици, а и трудно ги придобиват - те  не умеят и не знаят да ползват тоалетна и се напикават през нощта до 15-годишна възраст, защото никой не е учил тези деца да ползват тоалетна (в двора, където живееха, нямаха клозет, всичките  нужди по поляната...). И най-главното, голяма част от тях не са мотивирани за каквато и да е трудова дейност (разбира се, че има изключения) и лесно се приобщават към криминално проявени групи. Те нямат задръжки. И тук не става дума за роми (цигани), а за болно и мизерстващо във всяко отношение семейство. Те не са етнически определени, а етнически смесени. И са български граждани, значи - българи.

Какво искам да кажа? Забравете, че в България има "чисти" етнически групи - роми, българи, турци, арменци, евреи... Вниманието към една или друга група от населението не трябва да бъде на етнически или религиозен признак, а в зависимост от социалните показатели - поминък, начин на живот, култура на бита, образование,  доход... Труд и образование!

Не усложнявайте проблема! Всяко семейство на изпадналите от каруцата на Бога има проблеми и се нуждае от нашето разбиране и от адекватна социална политика... Иначе има чиновници, програми, приказки, социални служби, стратегии...

 

Бай Пенчо Катъра

http://www.omda.bg/bulg/news/entry_news.html

[insomnia1304]

Морковите свършиха, останаха само тояги

 

http://www.viennainvest.com/?p=2186