Предварително условие за правилно разбиране: текстът е неспособен да решава житейски проблеми от битово естество и не дава отговори на вечните въпроси. Напротив, доколкото последният произлиза от поквареното, жадно за див секс, съзнание на своя създател, би следвало да се приеме с усмивка и бързо да се подмине. Естествено, за да го разберем напълно, ние - читателите - трябва да сме изяли най-малко два вагона книги и редовно да култувираме своя фалун дафа!
И все пак, споделената изключително тайна техника, предавана на избрано малцинство от ръка на ръка, от урва на урва и от век на век, може и да се окаже полезна ( доколкото дава лична свобода и възможност за творчество) на онези от нас - балъци - тотално блокирани към всяко действие във физическата вселена.
ОЛЕ! Приятно четене.Вътрешни световеНе знам за вас, но първият въпрос, който си задавам сутрин не е „Кой съм аз?”, а „Какво да правя днес?” Странно е желанието на великите мислители да ни убедят в това, че видите ли ние сме се заинтересували чак пък толкова от себе си. Не е така, още малкото дете не дава пет пари какво представлява то, а полага всички усилия да изучава света около себе си с достъпните му за тази цел канали. То първо само гледа наоколо, докато картината му се проясни, мъдра с ръчички и крачета, лежейки по гръб. След време започва да може самичко да се обръща, дори да лази. А накрая, след много сериозни тренировки, се изправя на крачетата си и ходи самичко, за чудо и приказ на своите родители и роднини. Вярно, много пъти пада, залита, неуверено е, защото не е развило собствената си сила и чувство за център, но в крайна сметка успява. И така всички ние ходим изправени, обикаляме из света и го изучаваме. В най-добрите си периоди никой от нас не се пита „Кой съм аз?”, а „Какво мога да направя още?”
Следователно нашата малка игра с възприятието ще започне от тук. Ние сме бебета в тази област – вътрешните светове. Ама нищо не разбираме! Нищо не ни е ясно! Трябва да приемем, че макар да сме чели „два вагона книги”, макар че сме компетентни по всички въпроси за живота и Вселената, ние сме бебетаааааааааааааааааааааа! Усмихнете се де! Не ме гледайте като паднали от Марс. Бебета сте, колкото и аз съм възрастен!
Сега, когато седнем и затворим очички, ще си зададем искрено въпроса: „Добре де, какво мога да направя сега?” Или с други думи, малко по малко да започнем да мърдаме с вътрешните си ръчички, да ритаме с вътрешните си крачета и да гледаме с вътрешните си очички. Дълбоко желая да открием за самите себе си какво НИЕ можем да правим от тази позиция.
Приемете го дори като тренировка на въображението, спомняйте си минали моменти от вашия живот, представяйте си неща, чувствайте полъха на енергията, усещайте енергийните си центрове, освобождавайте се от всичко натрупано и ненужно, възприемайте, възприемайте! Не искам да изпадате в мисли, а да играете, да пробвате нови неща от тази позиция, да сте като бебета, които се мъчат да ходят и пробват по най-шантави начини, за да успеят. Без страх, че ще се наранят, защото природата е отредила човек да върви изправен! Вие знаете, точно както пеленачетата, че това е следващата крачка по пътя ви, но нямате и представа как да я осъществите. Играйте! Освободено! Позволете си! Позволете си да опитате всичко! Бъдете деца и не се страхувайте от нищо в тази нова област на изследване. Наслаждавайте се! Оставете сериозните задачи за по-късно, а сега играйте! Съвсем скоро ще усетите собствения си път в това лично преживяване и малко по малко ще разбирате, че спирате да сте бебешоци, а се превръщате в едни истински осъзнати същества.
Кой съм аз??? ;D
ПС:
И аз те обичам, брат ми!!!
