Да така е, само че това ще бъде в сила като изискване към правилното хранене (в неговата относителност) само когато физическият костюм е подходящо специализиран към именно такова изискване в храненето.
Например за човек, който мисловно се влече към обобщаване с останалите и който по начин на мислене да кажем се чувства повече общностно, отколкото индивидуалност, е възможно собствено отгледаната храна да не го удовлетворява въобще. Това е просто пример, който си измислям, а не действителен твърд стериотип.
Ефективността на храненето зависи от това до колко то е адекватно към типизирането на физическия костюм на съответната душа, тъй като всяка душа има различни нужди.
Здравето зависи именно от това.
Също така трябва да се отбележи, че онова, което наричаме болест и противопоставяме на здраве, не е това, което си мислим. Всяка болест е състояние на здраве, но работата е там, дали дадено съществуване ни харесва или не.
Болестите са противовеси, сравними с тежести, които физическият аз създава и възприема, за да е винаги в равновесно състояние. Когато някой негов аспект доминира, всички останали аспекти на същия физически аз се настройват според природата на доминиращия аспект.
И когато програмата на храненето е доминираща, и когато храненето е неадекватно според нуждите на физическия костюм, тогава физическият аз възприема цялостна неадекватност на аспектите си, тъй като неадекватността също е преживяване, част от този свят, и физическият костюм просто предоставя на душата възможност да го преживее. Той винаги предоставя това, от което тя има нужда.
И преди да говорим за здраве и болест трябва да разберем и решим дали искаме да сме здрави или не, тъй като здравето (както и щастието в това число) са порсто избор, който се прави, а не се постига.
NB Тъй като това, което наричаме болести, са състоянията на физическия костюм, които носят неприятно усещане. Състоянието на физическия аз зависи от поведението на съзнателния аз и от нуждите на душата. Дългосрочните планове на тези нужди наричаме навици и начин на живот. Тоест начин на живот е поведението, което душата, като водач на физическия костюм, е решила да разиграе на мястото, измерено физически (в случая).
И когато "лекуваме" болестите си, ние в действителност провеждаме война със себе си, тъй като болестите, това е ефектът от нашето съществуване - болестите, заедно със здравето, са част от резултата на нашето съществуване, тоест те са част от преживяването на себе си на мястото, измерено физически. И те са част от нещата, които ни дефинират на това място като индивидуалности.
Затова ако не сме готови да променим начина си на мислене и поведение, не бива да лекуваме болестите си, тъй като това би било война с под-азовете ни, а войната с под-азовете ни води директно до прекратяване на операциите на съответните азове и е разрушително за самата душа.
Това е единственият начин душата да се сдобие с преживяване на война и ако това е целта й, тогава не би трябвало да се чувстваме зле от болестите си, тъй като изпълняването на волята на душата никога не носи неприятни усещания. (такива примери са мазохистите или хората с афинитет към разрушаването на себе си)
(Защото усещанията, това също са телесни функции, макар и не конкретно на физическото тяло, но в душата те се записват по друг начин, тъй като при прекратяване на този начи нна съществуване се запазва единствено душата и записаното в нея, а всички тела се разтварят. Удовлетворяването на волята на душата винаги носи приятни усещания, тъй като целта на телата е да служат, а душата не оценява преживяванията по начина, по който ги оценяват неавтономните под-азове на тази душа)
Физическият костюм може да се възстанови от всичко - от всякакви отрови, наранявания и прочие, стига да функционира правилно. Колкото храненето е по-адекватно към типизирането на съответното тяло, толкова повече това тяло е способно да се справи с външните фактори, които му пречат да оперира.
