Дянков e доволен от срива на евротоКой срещу кого е в глобален мащаб към днешна дата? Старото противоборство САЩ – Съветски съюз, познато от края на 20 век вече е спомен. На голямата геополитическа сцена се появяват
нови играчи: Европейският съюз, Евразия, Еврабия, което създава доста работа на официален Вашингтон. Да се тъче на няколко стана е трудно и скъпо занимание. В ЕС Щатите се държат цивилизовано, като усилията им са съсредоточени към дестабилизиране на еврото и гонитба на превес в Североатлантическия съюз. И двете посоки целят засилване на американския долар, което би отключило много възможности за излизане от колапса, в който е изпаднала бившата суперсила.
В Еврабия стратезите на Белия дом наблегнаха на това да сложат ръка на петрола и газа, като не се спряха пред необходимостта да водят войни, да налагат санкции, да организират кампании в полза на политическите си стремежи.
С Евразия нещата стоят далеч по-различно: превръщането на Китай в икономическа супер сила и нежеланието на официален Пекин да приеме авторитарното партньорство на Щатите отдалечиха засега плановете на завоюване на този континент. Към Китай естествено се прибавиха и Южна Корея, Индия, което затруднява стратезите на Белия дом неимоверно много.
Тихо, но много ефективно външнополитическият екип на Владимир Путин торпилира няколко от надеждите на официален Вашингтон: Русия снабдява с газ цяла Европа.
На Балканите нещата определено стоят безнадеждно: православните Гърция и Сърбия по традиция се свързаха със сериозни енергийни проекти, в партньорство с Русия. В много от случаите на проблеми в тези страни, /едната от които член на ЕС, а другата – кандидат за членство/Русия не изостави своите партньори.
Една друга стратегически силна държава, като Турция пренасочва интересите си и също обвърза икономиката си с Москва, като е на път да приеме нейното посредничество за партньорство с Иран и Китай.
Докато САЩ живееха безгрижно с тезата, че НАТО е единственото военно-политическо обединение, Русия създаде две подобни, не по-малко влиателни организации: Шанхайската организация за сигурност /ШОС/ и Организацията на Договора за колективна сигурност /ОДКС/. За разлика от евроамериканският НАТО, Русия избра други, далеч по-перспективни геополитически цели, в които ресурсите, икономическия подем, образованието и науката са водещи: в ОДКС членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан, а в ШОС са: Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, а "партньори в диалога" са Беларус и Шри Ланка. Със статут на наблюдатели в ШОС са: Пакистан, Индия, Иран и Монголия.
В Казказ Щатите също удариха на камък: влиянието им Киргизстан след преврата намаля под санитарния минимум. В Грузия опозицията отрезвя и е и на път да обърне интересите си на изток, като даде на екипа на Обама да разбере, че САЩ няма да имат вече такова влияние в държавата им.
В Украйна изборите също обърнаха посоката на влияние към официален Кремъл и подписаха долгосрочни договори с Масква, което вече дойде в повече на политиците от Белия дом.
Германия твърдо премахва американските бази от територията си, докато френският президент Саркози отново изтегли късата клечка като очаква дивиденти за промяна на позицията си – само от ЕС и към Обама.
Известно е, че в Европейския съюз има разделение: на проамерикански привърженици и антиамерикански. Последните избори във Великобритания дадоха сигнал, че поведението на новите обитатели на „Даунинг стрийт” едва ли ще придължи да прелива от привързаност към САЩ.
В една подобна ситуация, единственият реален удар, който би могъл да отлепи долара от дъното, бе да се дестабилизира еврото. Едва ли има трезво мислещи хора, които биха приели безрезервно тезата, че единствено Гърция е причината за дестабилизиране на еврото. В същото време редица европейски държави се обявяват срещу намесата на Международния валутен фонд и Световната банка в някои икономики и финанси на страни-членки на Евросъюза.
Усилията на Белия дом да се забрави фактът, че световната криза започна именно от Щатите са на път да се увенчаят с успех. На принципа, че всяка нова болка те кара да забравиш предишната, стратезите на идеята за възраждане на долара тръгнаха към спекулативни действия за дестабилизиране на еврото.
Резкият спад на потреблението, много ниската покупателна способност на населението на САЩ дебалансира производството и износа на държавите от ЕС и Китай. В същото време падна чувствително и износът на Щатите, а това намали паричните потоци и удари световната търговия и отраслите, свързани с услуги, като туризма.
Да се вярва, че наливането на милиарди в Гърция ще е правилното решение за тотално решаване на проблемите в еврозоната е най-малкото – наивно.
По-далновидно би било очакването, че гръцката криза ще се разпространи в останалите страни-членки на Евросъюза, като за удара трябва да се готвят национални финанси и икономики, банки.Лоша преценка на ситуацията е да се очаква, че единствено страните в еврозоната ще поемат удара от дестабилизираното евро. Освен Португалия и Испания, за изненади трябва да се готвят и Италия, Франция, Великобритания, Ирландия на първо време.Спирането на войната в Ирак, проблемите с войната в Афганистан лишиха американския долар от доходите от хероин, а печалбите от колумбийския кокаин трудно биха се вляли в икономиката на Щатите.
Борбата с наркотрафика, трафика на хора и оръжие, войните са доходоносни занимания, но спрените войни и липсата на приходи в сивата икономика блокират възможностите за стабилизиране на американския долар и еврото.
Известно е, че основният източник на хероин е Афганистан и пътят му не е променен: през България, Косово за европейския континент.
Борбата с наркотрафика, трафика на хора и оръжие са похвално и много необходимо занимание за правораздавателните органи на редица държави, особено тези, през които върви трафикът. Но липсата на пари от прекъснат наркотрафик се отразява макар и косвено на икономиката на въпросните страни, а това обстоятелство, в условия на криза, висока безработица и ниско потребление, ниска покупателна способност на населението намалява шансовете за излизане от кризата.
Едно месечно издание,
„Строго секретно” припомня в последния си брой че през 1992 година Сорос организира кризата на европейските валути, след което последваха и трусовете с валутите на страните от АСЕАН /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия, като Папуа - Нова Гвинея имат статут на наблюдатели/. Криза – 1997-1998 г, която доведе до големи трусове на държавите от азиатския контенент.В този ред на мисли трябва да припомня, че настоящето българско правителство е дълбоко повлияно и направлявано от хора на Сорос, докато същият бе прогонен от Русия и Сърбия в последните години на 20 век.
Тактиката да се създаде връзка на принципа на скачените съдове между долара и еврото е доста популярна в схемите на спекулантите, които работят усилено за дестабилизация на европейската валута.
Да не забравяме, че САЩ имат външен дълг, възлизащ на 12 трилиона и половина и затова всячески търсят изход от невъзможната финансова ситуация в пренасочване на кризата към други държави в различни континенти. Война се води на много фронтове и с различни тактики: от пускане на слухове и организирани кампании до удари под кръста на най-високо равнище. Така се стигна до положението американският президент Обама да откаже да дойде на срещата на върха Европейски съюз-САЩ, която трябваше да се проведе през май.
От Белия дом се опитаха да се измъкнат от конфузната ситуация, заварила неподготвени висшите европейски дипломати с махленското извинение, че технически погледнато, пътуване на Обама до Европа през пролетта никога не е било планирано и затова не ставало дума за отмяната му! Помощник държавният секретар за европейския регион Филип Гордън побърза да каже, че Вашингтон продължавал да държи на добрите отношения както с ЕС, така и с Испания, което на дипломатически език си е вече жива подигравка.
Даже този неумел отказ от среща на високо равнище удари еврото и понижи стойностите му, за сметка на плахо покачване на долара.
Слабият в много отношения дипломатически екип на Евросъюза в лицето на баронеса Катрин Аштън едва ли ще съумее да даде урок на извадения от нафталина на американските илюзии за промяна президент, какъвто е Обама. Аштън едва ли си дава сметка, че изненадващият отказ на Обама не само остави в небрано лозе Брюксел, но и рикушира върху стабилността на еврото.
Към тези обстоятелства се прибави и факът, че ЕС все още няма единна организация/служба за сигурност и прогнози. Оттам и липсата на анализи и прогнози следва по петите всяко начинание на Брюксел, като го обрича на неуспех.
Малцина свързват подписването на Лисабонския договор с началото на удара върху еврото. От извинението, че срещата на върха в ЕС не е планирана, което е върха на абсурда, до увъртането, че американският президент се отказал от идването си в Европа поради заетост - за всеки що годе интелигентен човек е ясно че лаишкото изпълнение на обитателя на Белия дом напомня по-скоро на постъпка на гимназист, отколкото на лидер на една държава като Щатите.
Лъжливото говорене на тема европейска икономическа и финансова стабилност не е спряло и на българска територия. Ако вчера министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че ЕС има солидарна икономическа политика, при положение, че точно в този съюз в момента са налице хаос и неспазване на елементарни правила за стабилност по отношение на държавен бюджетен дефицит.
Днес същият Дянков, който се завърна след участието си във форум, посветен на икономическата криза в Европа, в института Катон във Вашингтон заяви: „... в резултат на кризата Европа ще стане по-бедна и еврото ще изгуби позиции”. И това изрече човекът, който правеше всякакви лупинги, за да ни вкара в чакалнята на еврозоната, след като прекрасно е знаел, че там ни очакват трусове и нестабилност.
Това е същият човек, който днес хули комунизма и се държи арогантно с кого ли не, забравил, че до вчера е бил стипендиант на фондация „Людмила Живкова”. Напомни го съпругът на покойната дъщеря на Тодор Живков, Иван Славков пред в. „Труд”: „Дянков сега говори, че е победил сина ми Тошко на изпитите, когато е кандидатствал за икономическия университет тука. Може и така да е. Но този недорасляк, сложен да управлява финансите на държавата, забравя да каже, че през 1988 г. е изпратен да се учи във Виена по програма на фондация “Знаме на мира” - основана от Людмила Живкова.”
Към светлото минало на министъра на финансите Симеон Дянков може да се прибави и тъмното бъдеще за България, за което той работи в момента и то, като човек на Световната банка, обграден от хора на Сорос. След като сравни със земята грузинската Академия на науките, днес Дянков се е прицелил в българската, което ще му даде възможност да поднесе на тепсия на задокеанските си доскорошни господари от СБ патенти, изобретения, открития и научни разработки за милиарди долари.
Тепърва ще сме свидетели как Дянков ще торпилира валутния борд в страната и ще доведе до просешка тояга повече от две трети от българското население. За него е въпрос на чест българите да се превърнат в аборигените ва Европейския съюз – без икономика, без здравеопазване, без наука, без култура, без социална грижа на държавата за нуждаещите се.
Каква ще е България на бъдещето? Европейската работилница с евтина, полуграмотна и необразована, наемна ръка. Така че, да не гледаме от високо Гърция –
*
с криенето на информация за приходи в бюджета,
*
с покриването на данни за разплащания,
*
с готовността да се приватизират държавни дялове на всяка цена за жълти стотинки
*
с нежеланието на премиера и няколко ресорни министри да разяснят в парламента антикризисните си мерки – ние тичаме с всичка сила към повторение на ситуацията в южната ни съседка.
http://www.lubamanolova.info/analizi/2010/1564
